Поредицата Любов от Радослав Гизгинджиев. За час-два я прочиташ и си казваш - видях себе си в някои от страниците.
Виж целия пост
Скрит текст: 
В момента чета ... 98
- Публикувана: 10 фев. 2026, 14:17 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2026, 11:45 ч.
# 465
21 март 2026, 18:59 ч.
# 466
21 март 2026, 19:05 ч.
Тя има четири книги за момента. Само една не е издадена на български "Trois".
Виж целия пост
О, аз я имам Втората смърт на Колет. Объркала съм се от заглавието
Благодаря Dincho
Благодаря Dincho
Тя има четири книги за момента. Само една не е издадена на български "Trois".
# 467
21 март 2026, 19:30 ч.
Завърших днес "Фаворитите" и определено съм доволна, че я прочетох. Много обичам фигурно пързаляне и гледам с удоволствие, освен това си падам и по филми и сериали, така че историята тук не ме изненада. Светът на спорта може да бъде жесток. Там, където до скоро имаше хегемония на руски спортисти, доста от нещата оставаха скрити за нас. Мога да повярвам и да се съглася с голяма част от нещата, описани в книгата - вярвам, че са достоверни и че го има всичко това, което е написано на тези страници. Танците върху лед са доста изискващи, изтощаващи и безмилостни. Не случайно фигуристите тук се пенсионират рано и наистина само най-издържливите продължават до по-късна възраст.
Хареса ми много асоциацията с "Брулени хълмове" и тази невъзможно-възможна любов между Катарина и Хийт. Паралелите са доста - бедността, страстта, обсебването, отхвърлянето, но пренесени в наши дни, придават още повече наситеност на образите. Една история, една обсебваща любов, в която никога не е ясно до къде ще стигнат и колко ще се наранят.
Хареса ми много и стила на авторката, надявам се "Ентусиаст" да пуснат и още някоя нейна книга, добре пише, увлекателно. Единствено леко ме подразни т.нар. разговори с останалите фигуристи, треньори, съдии. И големият обем, но предполагам, че е било нужно, за да навлезем по-добре в самата тема. Но общото ми впечатление е, че е много хубава книга.
Виж целия пост
Хареса ми много асоциацията с "Брулени хълмове" и тази невъзможно-възможна любов между Катарина и Хийт. Паралелите са доста - бедността, страстта, обсебването, отхвърлянето, но пренесени в наши дни, придават още повече наситеност на образите. Една история, една обсебваща любов, в която никога не е ясно до къде ще стигнат и колко ще се наранят.
Хареса ми много и стила на авторката, надявам се "Ентусиаст" да пуснат и още някоя нейна книга, добре пише, увлекателно. Единствено леко ме подразни т.нар. разговори с останалите фигуристи, треньори, съдии. И големият обем, но предполагам, че е било нужно, за да навлезем по-добре в самата тема. Но общото ми впечатление е, че е много хубава книга.
# 469
23 март 2026, 17:08 ч.
"Лукреция Борджия" Автор: Дарио Фо - това започвам от днес.
Виж целия пост
# 470
23 март 2026, 18:40 ч.
Да оставя коментар за "Остайница", понеже нашумя в последно време и е номинирана за награда "Букър". Прочита се за два часа.
Честно да си призная - очаквах съвсем друго нещо.
Начина на писане без точки, без главни букви - ами за мен това е неуважение към норми в езика ни, които би трябвало да спазваме, още повече пък ако сме автор на книга.
Любовта между две жени - също не го очаквах и ме подразни, че това е водещото.
А бе, не ми хареса книгата.
Виж целия пост
Честно да си призная - очаквах съвсем друго нещо.
Начина на писане без точки, без главни букви - ами за мен това е неуважение към норми в езика ни, които би трябвало да спазваме, още повече пък ако сме автор на книга.
Любовта между две жени - също не го очаквах и ме подразни, че това е водещото.
А бе, не ми хареса книгата.
# 471
23 март 2026, 19:07 ч.
Орсън Скот Кард: Сянката на хегемона (или Ендър #6, 2001); остава ми Сянката на марионетките.
Споменах, че съм я започнал. И че, съм позабравил основната линия като подробности, но не и като усещането, което Ендъровия свят ми е оставил - спомен за въодушевлението от футуризма като компютърна игра (доста преди да направят филма) и тъгата от случващото се с герои, светове и най-вече с нас, хората и нашата Земя.
Продължението със "сенките" (дето аз го наричам шеговито "книжен спиноф") обаче ме подсети за моралната идея на автора: военните събират деца, които - без да знаят до малко преди финала - като в игра с джойстици, се бият с извънземните формики и спасяват земята. Но унищожават напълно тази извънземна форма на живот, с която нещастно първи се срещат хората. Връщат се като герои, деца, даже не още и тинейджъри, а заради способностите им целият свят иска да ги притежава (буквално), докато друга част от света ги нарича убийци...
И сега, след прочита на "Хегемона", го определям като футуристично геополитическо криминале в нюансите на драмата - повече от екшъна (и пак имах прочувствени моменти, в които онемявах).
Кард казва за тази си книга:
Книгата е писана на ръба на Милениума. А е пророческа именно в геополитическо отношение. Не се хващайте за всяка дума, както авторът я е подредил, моля. 26 г. по-сетне фактологията може и да не съвпада напълно, но пъзелът е достоверно мрачен. Вижте картината:
Виж целия пост
Споменах, че съм я започнал. И че, съм позабравил основната линия като подробности, но не и като усещането, което Ендъровия свят ми е оставил - спомен за въодушевлението от футуризма като компютърна игра (доста преди да направят филма) и тъгата от случващото се с герои, светове и най-вече с нас, хората и нашата Земя.
Продължението със "сенките" (дето аз го наричам шеговито "книжен спиноф") обаче ме подсети за моралната идея на автора: военните събират деца, които - без да знаят до малко преди финала - като в игра с джойстици, се бият с извънземните формики и спасяват земята. Но унищожават напълно тази извънземна форма на живот, с която нещастно първи се срещат хората. Връщат се като герои, деца, даже не още и тинейджъри, а заради способностите им целият свят иска да ги притежава (буквално), докато друга част от света ги нарича убийци...
И сега, след прочита на "Хегемона", го определям като футуристично геополитическо криминале в нюансите на драмата - повече от екшъна (и пак имах прочувствени моменти, в които онемявах).
Кард казва за тази си книга:
Скрит текст:
Имам и довод за по-горното ми "жанрово определение". Както "Говорителя на мъртвите" е различен тип роман от "Играта на Ендър", така и "Сянката на жегемона" е различна от "Сянката на Ендър". Нашите герои вече не са затворени във Военното училище или на астероида Ерос, където се сражаваха срещу насекомоподобни извънземни. С "Хегемона"се пренасяме на Земята, където се разиграва друга рискова игра - включваща политически и дипломатически интриги.
Всъщност, този роман напомня най-много на класическата компютърна игра "Романс за трите кралства", която се основава на един китайски исторически роман и така прави връзка между история, художествена измислица и игра.Макар че ходът на историята се определя от неустоими сили и обстоятелства. /.../
Но не историкът, а писателят е този, който има свободата да си представи какво кара отделния човек да постъпва по определен начин.
В "Сянката на хегемона" /.../ пиша за исторически събития, които още не са се случили. В бъдещите исторически събития съвременните държави и народи все още съществуват, но балансът на силите се променя. Освен това съм си позволил опасната прищявка, което е и мое важно задължение, да представя героите си в много лична светлина, докато израстват във висшите кръгове на управлението и военното командване.
Всъщност, този роман напомня най-много на класическата компютърна игра "Романс за трите кралства", която се основава на един китайски исторически роман и така прави връзка между история, художествена измислица и игра.Макар че ходът на историята се определя от неустоими сили и обстоятелства. /.../
Но не историкът, а писателят е този, който има свободата да си представи какво кара отделния човек да постъпва по определен начин.
В "Сянката на хегемона" /.../ пиша за исторически събития, които още не са се случили. В бъдещите исторически събития съвременните държави и народи все още съществуват, но балансът на силите се променя. Освен това съм си позволил опасната прищявка, което е и мое важно задължение, да представя героите си в много лична светлина, докато израстват във висшите кръгове на управлението и военното командване.
Книгата е писана на ръба на Милениума. А е пророческа именно в геополитическо отношение. Не се хващайте за всяка дума, както авторът я е подредил, моля. 26 г. по-сетне фактологията може и да не съвпада напълно, но пъзелът е достоверно мрачен. Вижте картината:Скрит текст:
Китай завладява Индия, Бирма, Тайланд, Виетнам, Камбоджа и Лаос.
Русия обявява, че се съюзява с Китай, и че гледа на източноевропейските държави, които не служат вярно на Варшавския договор, като на размирни провинции.
Западноевропейските държави бързо приветстваха установяването на дисциплина в Европа и Русия бе приета като пълноправен член на ЕС. Великобритания, Ирландия, Исландия и Португалия предпочетоха да не участват в тая игра и напуснаха съюза. Но увериха Русия, че причините са чисто икономически.
Америка, която отдавна бе попаднала под китайското търговско влияние, пошумя за потъпкването на човешките права, но скоро млъкна и се зае да чертае нови карти на света, използвайки сателитната си система.
Жалко, че тази хроника, продължаваща с още две: Ендър 8, 9; 2005/2012, не е завършена и у нас...
Русия обявява, че се съюзява с Китай, и че гледа на източноевропейските държави, които не служат вярно на Варшавския договор, като на размирни провинции.
Западноевропейските държави бързо приветстваха установяването на дисциплина в Европа и Русия бе приета като пълноправен член на ЕС. Великобритания, Ирландия, Исландия и Португалия предпочетоха да не участват в тая игра и напуснаха съюза. Но увериха Русия, че причините са чисто икономически.
Америка, която отдавна бе попаднала под китайското търговско влияние, пошумя за потъпкването на човешките права, но скоро млъкна и се зае да чертае нови карти на света, използвайки сателитната си система.
Жалко, че тази хроника, продължаваща с още две: Ендър 8, 9; 2005/2012, не е завършена и у нас...
# 472
23 март 2026, 19:12 ч.
Прочетох Адажио за Мария. За мен книгата е изключително безинтересно написана. Никаква дълбочина от психологическа гледна точка на героите. Абсолютно повърхностни описания. Най-зле беше диалогът… в 70% той се състои от това да се обръщат един към друг по име… Четох с досада.
Виж целия пост
# 473
23 март 2026, 20:32 ч.
Чета “Душата на човека” на Филип Лхамсурен. Взех я от сайта на Биляна Савова, тя я преиздава, което за мен е препоръка. Изключително много харесвам Биляна. Философска ми е книгата засега.
Виж целия пост
# 474
23 март 2026, 23:19 ч.
"Играта на Ендър" е любима моя книга. Прочетох разказа, тя първо излиза за като разказ и впоследствие е преработена в по-мащабно произведение, в списание "Космос", когато бях сигурно на 10-11 години. После открих книгата в библиотеката и я препрочитах многократно. Дори сега, много години по-късно, ми е приятно да я отварям понякога и да си чета от нея.
След това прочетох продълженията, "Говорителят", "Ксеноцид" и "Рожби на съзнанието". Харесаха ми много, особено "Говорител от името на мъртвите", отново много философска книга. В "Ксеноцид" също имаше страшно интересни идеи. Единствено "Рожби на съзнанието" отчитам като по-слаба. Нещо в нея ми се разми сюжета.
След това подхванах другата линия, за Бийн и останалите на Земята деца. Е, тук вече ударих на камък. Прочетох ги, но спрямо другата линия на продълженията, ми се сториха много постни и някак си детински. Общо взето ги забравих много бързо.
Виж целия пост
След това прочетох продълженията, "Говорителят", "Ксеноцид" и "Рожби на съзнанието". Харесаха ми много, особено "Говорител от името на мъртвите", отново много философска книга. В "Ксеноцид" също имаше страшно интересни идеи. Единствено "Рожби на съзнанието" отчитам като по-слаба. Нещо в нея ми се разми сюжета.
След това подхванах другата линия, за Бийн и останалите на Земята деца. Е, тук вече ударих на камък. Прочетох ги, но спрямо другата линия на продълженията, ми се сториха много постни и някак си детински. Общо взето ги забравих много бързо.
# 475
24 март 2026, 09:12 ч.
Довърших си "Ще ви предпишем още една котка" - допадна ми, но по-малко от първата. Четирите истории ги четях между други четива през месеца.
Довърших за два дни и "Фонтани на мълчанието" - харесвам Рута Сепетис, харесах и тази книга. Единственото, което сега ще кажа за нея, че диктатурата си е диктатура по всяко време и без значение на мястото, а от войната страдат само невинните. Дадох й 4.5*.
Виж целия пост
Довърших за два дни и "Фонтани на мълчанието" - харесвам Рута Сепетис, харесах и тази книга. Единственото, което сега ще кажа за нея, че диктатурата си е диктатура по всяко време и без значение на мястото, а от войната страдат само невинните. Дадох й 4.5*.
# 476
24 март 2026, 09:35 ч.
Всички книги на Рута Сепетис ли са с военна тематика? Имам ги всичките ѝ книги, преведени на български, но още не съм посегнала към тях. Пренаситена съм на тема ВСВ, концлагери и т.н. и ако и нейното творчество е с такава насоченост, май скоро няма да ги подхвана.
В момента чета "Лес в къщата" - Алена Морнщайнова. Удоволствието е изцяло мое! 🤗
Виж целия пост
В момента чета "Лес в къщата" - Алена Морнщайнова. Удоволствието е изцяло мое! 🤗
# 477
24 март 2026, 09:40 ч.
Изслушах в Сторител "Далечни брегове" на Кристин Хана. Прочетох тук, в темата, за тази писателка. Има хубав стил на писане, макар че историята е съвсем прозаична и в един момент ми досади, но в комбинация с готвене и слушане, успях да я завърша. Не бих казала, че е лоша, дори на финала стана леко по-динамична, но не е нищо особено.
Сега подхващам "Ден нула" на Дейвид Балдачи. Харесвам го като автор, да видим как ще е тази книга.
Виж целия пост
Сега подхващам "Ден нула" на Дейвид Балдачи. Харесвам го като автор, да видим как ще е тази книга.
# 478
24 март 2026, 13:00 ч.
Ами не точно на военна тематика. По-скоро е върху хората. За това как се оцелява и какво са принудени да вършат от обстоятелствата. Хубаво пише и героите й са доста пълнокръвни и интересни. Но аз съм леко пристрастна и военната тема не ме е засегнала толкова много. Не ми пречеше, по-скоро ме накара да съм любопитна.
Виж целия пост
Всички книги на Рута Сепетис ли са с военна тематика? Имам ги всичките ѝ книги, преведени на български, но още не съм посегнала към тях. Пренаситена съм на тема ВСВ, концлагери и т.н. и ако и нейното творчество е с такава насоченост, май скоро няма да ги подхвана.
В момента чета "Лес в къщата" - Алена Морнщайнова. Удоволствието е изцяло мое! 🤗
В момента чета "Лес в къщата" - Алена Морнщайнова. Удоволствието е изцяло мое! 🤗
Ами не точно на военна тематика. По-скоро е върху хората. За това как се оцелява и какво са принудени да вършат от обстоятелствата. Хубаво пише и героите й са доста пълнокръвни и интересни. Но аз съм леко пристрастна и военната тема не ме е засегнала толкова много. Не ми пречеше, по-скоро ме накара да съм любопитна.
# 479
24 март 2026, 13:14 ч.
Почвам Името ми е червен, а после съм приготвила Черна книга. Нищо не съм чела от Орхан Памук. Благодаря за препоръките.
Виж целия пост
Препоръчани теми