В момента чета ... 98

Благодаря, момичета! Изчела съм на Елена Феранте тетралогията, просто не помнех имената. Точно се зарадвах, че нещо ново може да има. И аз много я харесвам.

Миж, не са тези недоразумения, тях ги четох миналата година.

Открих книгата.

Тази книга и аз съм дълбоко заинтригувана да я прочета, интересно не е само при нас този случай.
Също така интересно е, че с годините дъщеря ми забрави какво ми е казвала, като беше само на три.

Силвия Браун - другата страна. (Чета от време на време и такива книги. Някога много назад във времето, Мууди, Монро и Стрийбър ме бяха позапалили).
Другата страна я има и тук (линкът), но трябва да имате акаунт в платформата.
https://www.scribd.com/document/612964849/%D0%96%D0%98%D0%92%D0% … D0%B0%D1%83%D0%BD

Дидка, благодаря, изпратиха ми я електронна и така ще я чета
Аз пък с "Гениалната приятелка" нещо не се разбрах, но ще я пробвам още един път. Много имена и много герои с роднински връзки, оплетох се.

Разбираемо. Дори да оставим настрана сюжетите и обстановката, литературният стил на Маккарти е очевидно "мъжки" (заимствайки концепцията от Вирджиния Улф и "Собствена стая"). Същевременно обаче, като затворим последната страница, цялостното усещане е по-скоро за "андрогинен" текст: авторът напълно отсъства от текста, и то не по начина, по който Флобер или Набоков отсъстват (при тях опитният читател е постоянно е наясно за присъствието на автора - невидим кукловод зад завесата), а по-близо до отсъствието на автора на заплетените предписания и нескончаеми генеалогии в Стария Завет.
Та думата беше, че напълно разумно е да се предположи, че читателите на Маккарти са най-вече мъже. Ще си позволя обаче да предположа, че измежду жените читателки значително повече биха харесали "Пътят" отколкото "Кървав меридиан".

То принципа си важи за всички автори, а за някои със сигурност повече от другите, особено тези с "поетичен" език, но ако е във възможностите на възможното, за Маккарти рекомендувателно е да се чете в оригинал.
Професионален преводач аз не съм, пък и интуицията и усещането за българския език, хептен избледня с годините, така че мнението ми не е от особена тежест, но бегло погледнах българския превод на "Пътят". Впечатлението е малко като манджа с грозде се е получило. Не видях особени усилия от преводача нито по отношение на ритъма, нито по отношение на прецизността. Например:

е станало:

Или малко по-надолу, където "Everything paling away into the murk." ни е представено като "Нещата постепенно изплуваха в утринния мрак.".

Важно е да добавя, за да предоставя малко перспектива на покрива на коя камбанария се намирам: в моите очи, руския превод на "Пътят", е абсолютно престъпление, но там винаги трябва да се има предвид, че руската преводаческа традиция силно клони към "художествения" превод до степен, че (както би казал Якопо Белбо) преводачът използва оригиналния текст едва ли не за да напише собствена книга.

(Оригиналът и преводите на български и руски могат да бъдат намерени на http://flibusta.net, но трябва да се регистрирате).

И аз бих помолила за електронен вариант на "Фаворитите", че силно ме заинтригувахте.

Има я електронна.

Отчитам се с поредната книга за Хари Хуле. Повече от година не бях чела нищо за него и се наградих с "Леопардът".  Ще видим кога ще подхвана следващата.
В момента си правя пауза с разказите от "Странстващата земя" на Лиу Цъсин. Общо взето стилът е същият като в "Земното минало". Авторът не успява или може би не иска да ни обвърже емоционално с героите си. Интересни идеи и добро представяне иначе.

Преди години, когато четох "Пътят", ми се стори, че това е най-безнадеждната книга, която съм чела. Отдава се каня да гледам и филма и все не стигам до него. Но пък тази вечер ще разбера как са пресъздали на голям екран "Проектът Аве Мария" на любимия ми Анди Уеър.

Англоезични книги в нашето семейство се четат в оригинал, дори не се сещам да го споменавам.
Преведени книги четем на чешки, чехите са много добри.
Ако в горния сайт има руска класика, ще проверя как бих се справила с Булгаков. Отдавна се каня да пробвам.

Майсторът и Маргарита в оригинал е разкош!

Тази не е преведена на български, нали?

Прочетох Земя и Вода на Джон Бойн, но сега правя пауза и започвам Алегра

Преведена е 
"Втората смърт на Колет" май беше на български.

О, аз я имам Втората смърт на Колет. Объркала съм се от заглавието
Благодаря Dincho

С годините все повече и повече оценявам италианската приказка "traditore traduttore"; нямам представа какви са преводаческите традиции на чешки, но както споменах по-нагоре преводачите на руски обикновено си позволяват доста свобода (поне по моите критерии), на френски пък тенденцията е да "пофренчват" оригиналния език -- та както би казал бай Ганю: знайш ли ги и чехите какво ще изкалъпят.
За книгите на руски даже няма нужда от регистрация. Булгаков: https://flibusta.net/a/17584

В това отношение едва ли скоро някой ще надвие "Колимски разкази" на Варлаам Шаламов, ако не друго защото си е кажи-речи документалистика. Аушвиц е едва ли не разходка в парка в сравнение (лично мнение).