"Ноември" не е социалистически, а антиутопичен роман, изцяло измислен, защото нещата, за които пише, никога не са се случили.
В момента чета ... 98
- Публикувана: 10 фев. 2026, 14:17 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2026, 11:45 ч.
# 615
7 апр. 2026, 14:25 ч.
Виж целия пост
Точно така, но е пречупен през социализма, както авторката го вижда. Все едно соца си продължава и промяна в режима не е имало. Отново казвам - соца, както Морнщайнова го вижда. Даже прочетох биографията й понеже реших, че вероятно е репресирана, щом темата й е толкова любима. Но информация не намерих. Героинята й не е могла да учи в университет (по партийни причини), но Морнщайнова е завършила филология. Вероятно е вдъхновена от чужд опит. Все пак съм прочела едва 100 страници. Ще пиша пак.
# 616
7 апр. 2026, 14:57 ч.
Морнщайнова е живяла в соца достатъчно време, за да пише адекватно за него. Всички от това поколение сме белязани от соца, дори да сме учили в университет.
"Животинска ферма" е една от най-любимите ми книги. До смърт ще съм благодарна на Оруел. 💜
Виж целия пост
"Животинска ферма" е една от най-любимите ми книги. До смърт ще съм благодарна на Оруел. 💜
# 617
7 апр. 2026, 15:22 ч.
Разбира се, много хора са живели по онова време. За мен винаги е било интересно защо все пак възрастните хора (не нашето поколение, а предходното даже), продължаваха с носталгия да се връщат към онези години.
Виж целия пост
# 618
7 апр. 2026, 15:45 ч.
Защото живееха спокойно и имаше всичко у нас, без банани. 😃 Сега банани има, но няма производство, няма селско стопанство, да отидеш на лекар не е безплатно. Санаториумите са само по една седмица и пак се доплащат. Лекарствата бяха стотинки ,сега са много скъпи. Няма вече евтини двуседмични карти за почивка с включена храна и други неща, за които не се сещам в момента. Най-вече го нямаше сегашния стрес и надпревара за материалното.
Виж целия пост
Разбира се, много хора са живели по онова време. За мен винаги е било интересно защо все пак възрастните хора (не нашето поколение, а предходното даже), продължаваха с носталгия да се връщат към онези години.
# 619
7 апр. 2026, 15:47 ч.
Прочетох романа Души в окови и съм съгласна със самия Моъм, който не го смята за най-добрата си книга. Нарича го полуавтобиографичен.
И тук има това, което обичам в писането му – умение да съчетава тъжното и смешното, грубото и сантименталното, въобще – хубав и лек стил.
Най-интересен ми е когато обрисува женски характери (както в Театър и Цветният воал).
Сега ще направя втора среща с Орхан Памук и неговата Черна книга.
Виж целия пост
И тук има това, което обичам в писането му – умение да съчетава тъжното и смешното, грубото и сантименталното, въобще – хубав и лек стил.
Най-интересен ми е когато обрисува женски характери (както в Театър и Цветният воал).
Сега ще направя втора среща с Орхан Памук и неговата Черна книга.
# 620
7 апр. 2026, 16:03 ч.
Защото живееха спокойно и имаше всичко у нас, без банани. 😃 Сега банани има, но няма производство, няма селско стопанство, да отидеш на лекар не е безплатно. Санаториумите са само по една седмица и пак се доплащат. Лекарствата бяха стотинки ,сега са много скъпи. Няма вече евтини двуседмични карти за почивка с включена храна и други неща, за които не се сещам в момента. Най-вече го нямаше сегашния стрес и надпревара за материалното.
Така де, явно не е било чак толкова отвратително, колкото го описва писателката. Въпреки че на мен ако ми забранят да пътувам, няма да го преживея, май.
Виж целия пост
Разбира се, много хора са живели по онова време. За мен винаги е било интересно защо все пак възрастните хора (не нашето поколение, а предходното даже), продължаваха с носталгия да се връщат към онези години.
# 621
7 апр. 2026, 16:16 ч.
Точно по тази книга не може да се съди колко отвратително е било, защото е антиутопия. Авторката описва един възможен развой на събитията.
Иначе аз винаги съм смятала, че поколението на бабите и дядовците ни въздишат по онова време, защото то е било младостта им. Сега ние въздишаме как беше 90-00 когато нямаше интернет и смартфони, играехме навън до тъмно и т.н. Светът върви напред, децата ни сигурно ще гледат с носталгия към времето сега, защото за техните деца вече ще е нещо различно. И така, колелото не спира да се върти.
Виж целия пост
Иначе аз винаги съм смятала, че поколението на бабите и дядовците ни въздишат по онова време, защото то е било младостта им. Сега ние въздишаме как беше 90-00 когато нямаше интернет и смартфони, играехме навън до тъмно и т.н. Светът върви напред, децата ни сигурно ще гледат с носталгия към времето сега, защото за техните деца вече ще е нещо различно. И така, колелото не спира да се върти.
# 622
7 апр. 2026, 16:50 ч.
На мен "Ноември" ми хареса, но не колкото "Хана", която много ме впечатли не само с историята, но и с женските образи в книгата. "Тихи години" и "Лес в къщата" чакат ред.
Не всички баби и дядовци въздишат по онова време. Не е коректно да се обобщава така. Много хора са били репресирани по един или друг начин и онези времена изобщо не им липсват. Две седмици карта за морето и безплатен санаториум не могат да компенсират другите неща, налаги от тогавашния режим. Искрено се радвам, че младите след нас нямат ни най-малка представа какво е било. Не е много коректно и да се сравнява какво е имало тогава и какво има сега, какво е било здравеопазването и какво е сега, и т.н. - светът се променя и много неща не са резултат само и единственото на падането на соца, а и от глобални промени. Светът не е същия, ние не сме същите.
По темата: слушам "Дъждът оставя следи" на Александър Чобанов. Симпатично криминале, действието се развива в Рилския манастир, където един от монасите открива човешки кости. Някъде по средата съм, приятно е за слушане, без да е нещо впечатляващо. Предстои излъчването на сериал по книгата.
Виж целия пост
Не всички баби и дядовци въздишат по онова време. Не е коректно да се обобщава така. Много хора са били репресирани по един или друг начин и онези времена изобщо не им липсват. Две седмици карта за морето и безплатен санаториум не могат да компенсират другите неща, налаги от тогавашния режим. Искрено се радвам, че младите след нас нямат ни най-малка представа какво е било. Не е много коректно и да се сравнява какво е имало тогава и какво има сега, какво е било здравеопазването и какво е сега, и т.н. - светът се променя и много неща не са резултат само и единственото на падането на соца, а и от глобални промени. Светът не е същия, ние не сме същите.
По темата: слушам "Дъждът оставя следи" на Александър Чобанов. Симпатично криминале, действието се развива в Рилския манастир, където един от монасите открива човешки кости. Някъде по средата съм, приятно е за слушане, без да е нещо впечатляващо. Предстои излъчването на сериал по книгата.
# 623
7 апр. 2026, 16:59 ч.
Ще въздишам по най-мракобесния и човеконенавистен строй? Как ли пък не!
Виж целия пост
# 624
7 апр. 2026, 17:06 ч.
Нищо не ми отваря нож в джоба така както въздишането по соца. 😂
(Това е чехизъм, означава, че ми пада пердето.)
Чета "Lonesome Dove" ("Самотната гълъбица" са го превели чехите, видях в книжарницата). Име на градче е, може би рода е без значение.
Много добре върви, харесва ми и лекия хумор.
Снощи пробвах в Читанка 1922 на Кинг. Уплаших се и спрях. Израснах с Кинг, но не мога повече. Върнах се бързо и по терлици при Макмъртри.
Виж целия пост
(Това е чехизъм, означава, че ми пада пердето.)
Чета "Lonesome Dove" ("Самотната гълъбица" са го превели чехите, видях в книжарницата). Име на градче е, може би рода е без значение.
Много добре върви, харесва ми и лекия хумор.
Снощи пробвах в Читанка 1922 на Кинг. Уплаших се и спрях. Израснах с Кинг, но не мога повече. Върнах се бързо и по терлици при Макмъртри.
# 625
7 апр. 2026, 17:15 ч.
За някои е било зле, за повечето нормално. Аз мразя комунизма като концепция - поради подобни причини ненавиждам и съвременния западен либерализъм (като изключа днендър нещата, двете много си приличат), но се дразня, когато очевидно привилегировани хора, които са живели по "онова" време и са били добре, започнат да разказват колко ужасно е било. Имам предвид известни личности.
Все едно, на мен и сегашните политици не са ми много приятни (и да - глупостите в програма Христо Ботев, която очевидно е платена и пропагандна, че не може да се сравнява "сега" с "тогава", са глупости - чудя се за кого е пропагандата, джензитата не слушат радио, а останалите вече си имат убеждения).
Виж целия пост
Все едно, на мен и сегашните политици не са ми много приятни (и да - глупостите в програма Христо Ботев, която очевидно е платена и пропагандна, че не може да се сравнява "сега" с "тогава", са глупости - чудя се за кого е пропагандата, джензитата не слушат радио, а останалите вече си имат убеждения).
# 626
7 апр. 2026, 17:31 ч.
Точно заради това съм с предубеждения към Морнщайнова. Като че стана модерно да се оплюва социализма. Такова е било времето, за всеки различно. Както и сега. Дразнят ме книгите, в които е задължително да има гей двойка, задължително да се набляга на някой герой, че е чернокож и въобще целия този либерализъм ми идва свръх.
Виж целия пост
# 627
7 апр. 2026, 20:31 ч.
Не съм сигурна, че има някаква мода спрямо социализма. Той не е добър или лош, той си е социализъм, болна система, ограничаваща човека, бъркаща в джоба му, в отношенията му, в свободата му, в правата му… няма такова нещо добър социализъм, както няма демократичен Сталин.
Виж целия пост
# 628
7 апр. 2026, 22:20 ч.
Аз не въздишам по отминалото време. 90-те, време на мутри, ранни 2000 - финансови кризи, безпаричие. Нещата порозовяха след 2017 в моя живот, когато имах 18. Живеехме в най-хубавото време до 2022 година.
В момента чета Пациент 488 на Никола Бьогле от 2016 година. Много интересна книга, без излишни описания, не е особено страшна.
Виж целия пост
В момента чета Пациент 488 на Никола Бьогле от 2016 година. Много интересна книга, без излишни описания, не е особено страшна.
# 629
7 апр. 2026, 22:27 ч.
Не е нужно да е непременно въздишане по нещо, за да бъде описано в книга.
Виж целия пост
Препоръчани теми