В момента чета ... 98

Ако днес речеш, че понеже си бил отличник, си ходил (по времето на соца, някога) по пионерски лагери и там е било гот, някои биха отвърнали, че е "въздишка" по социализма. Според мен Не е.
Изкуството е свободно да транслира състояния, действия и време, според авторовите нагласи. И неминуемо е подложено на по-груб сблъсък, когато го четат/гледат участници в оня (реално живян) живот.
Признавам, че през последните години ценя повече времето си и изпитваните "наложени" емоции. Да, и след собствено-натрупани клишета, и с онези, които постоянно ме облъчват от обкръжение и медии. Предпочитам да се върна към класика (макар да съм я чел - "когато и е било времето"). Или да посегна към чисто удоволствие от фабула, герои. Ако има и познание, и (some kind) философия - още по-добре. (Примерът ми е умишлено по-краен, но не буквален: предпочитам Хиперион или Томас Ман пред Морнщайнова. На екрана - Мамник пред вървящия ВНЛ.)
Dixit (в случая: споделих!)

А някога отварял ли си нейна книга? Не се заяждам, просто питам.

Прочетох "Календарния убиец" - Себастиан Фитцек.
Брутална 😍 обичам го този Фитцек, страхотно се справя с опъването на нерви и играта на гоненица. Няма как да прочетеш негова книга и да останеш безразличен.

EmBrother, друг POV по темата: отличничка си, но си едно дете в семейството (позор за социалистическото семейство!). Още повече - не само, че нямаш брат или сестра, но и "семейството ти е засегнато от мероприятията на народната власт."
Децата те избират за отряден ръководител на класа, но дружинната им обяснява, че следващия път трябва да изберат друго дете поради втората от горните причини.
Поради първата причина, а вероятно и поради втората, никога не биваш одобрена за ученически лагер заедно с приятелките си. Нямаш и необходимия работнически произход.
Найс, а?

П.П. Всичко това няма вече никакво значение и дори ми е и смешно сега, но навремето много го преживявах...

Виждам го тук в книжарниците. С коя книга да започна?

Понеже тази тема на четящите намирам за ценна (не само с познанието за автори и книги, но най-вече с тона, изказа на пишещите и рецензиите, които получавам гратис ), ще отговоря:
ДамаТрефа. Както в темата за мамника/сериала - научих почти всичко за всичките книги от поредицата, така и тук научавам каквото ми трябва (не винаги е достатъчно, но пък не ме е срам да споделям и питам; и подчертавам: това са моите потребности и предпочитания). Не, не съм отварял Морнщайнова. И засега няма да посегна към нея (и аз като някои от вас, все пак, имам даже купувани томчета, дето седят на рафта, уж за едно по-друго време и удоволствие; имам достатъчно набелязани; ето - Фитцек също ми е в програмата...). Както и В.Попов няма да отгърна скоро - но там пък имам надежди - именно като нечел - за нов сезон по следваща книга.
Happy Mijjj. Леле! (И на теб ще отговоря открито.) Почти същото беше (и някои ще се смеят, или ще ме "нарочат" за въздишащ ). Сам съм, родителите ми не бяха парт.членове (но и аз не станах, въпреки "журналистиката" в още соц-годините). Когато бях сред кандидатурите (тогава ги избираха "ръководителите", не общата група с предложения - това като уточнение за по-младите) за предс. на т.нар. "Градски пионерски щаб" (София, ехей  ), една ме извика настрани и ми рече, че не могат да ме изберат, понеже родителите не са партийци.
"Всичко това няма вече никакво значение и дори ми е и смешно сега, но навремето много го преживявах..." - Да знаеш, че някои неща не успях да погледна наново с усмивка и днес.

Благодаря, че си направи труда да ми отговориш. Не случайно те попитах, разбира се. Преди около 2 години, също негативно се изказах за суперлативите към Морнщайнова, без да съм я чела и ме е срам, за тогавашните ми думи. Прочела съм само "Тихи години", от библиотеката и според библиотекарката само аз съм я взимала. Та, често се случва човек да е предпазлив към прехвалените произведения, но не се знае, дали няма да се окажат от неговата "кръвна група". Книгата за миналата година ми беше в топ 3.
Хубав ден на всички.
Отивам да празнувам. Имам РД.

Реално погледнато шансовете нещо, написано през последните 40 години, да попадне в топ 0.001% от световната литература са ... скромни. Според сметките топ 0.001% от световната литература са доста книги -- между 1300 и 1600, ако съдим по наличните данни (около 150 млн. различни книги). Също така именно те са тези, които си струват да се препрочитат. Разбира се всеки има собствени предпочитания и е подвластен на различни настроения, които определят избора на книжка за прочит. Иначе казано  моите 0.001% не са твоите.
Така, че рационално погледнато дори *отварянето* на книга геройски постигнала прозвището "New York Times бестселър", не е лесно да се оправдае; особено пък за по-опитните читатели, които са по-скептични и е по-трудно да бъдат впечатлени, и които биха предпочели да използват времето отредено им на тоя свят да препрочетат "Залез и упадък на Римската Империя", "Гордост и предразсъдъци", "Лолита" или "Евгений Онегин", вместо да подхванат най-новата книга на Стивън Кинг (примерно), независимо колко умело е написана, колко е възхвалявана, какви награди е получила и колко милиона екземпляра са продадени.
Иначе казано от последните 40 години, от общи съображения и оптимистично погледнато, не повече от 40 книги могат и да влязат в списъка на "най-добрите" глобално погледнато.
Пак да кажа: всеки си има различен вкус, донякъде вроден, донякъде изграден от вече прочетените книги и всеки от нас притежава различни умения да извлича естетическо удоволствие от прочетеното -- повечето хора едва ли биха посегнали към Данте (изключая училищните задължения), камо ли пък да тръгнат да го препрочитат и паралелно да тръгнат да се ровят и преглеждат бележките на различните коментатори от 1322 година насам, но пък, ако читателят е образно казано "старо куче", удоволствието, интелектуалното и емоционалното удовлетворение от Данте или Шекспир превъзхождат тези породени от Стивън Кинг или Дан Симънс. Присещам се за наблюдението на Кенет Кларк още в първата глава на "Цивилизацията":


 Анекдот във възхвала на маниакалните читатели: Александър Балабанов е твърдял, че е разбрал "Илиада" едва след като я е научил наизуст на старогръцки.

Завивайки обратно към темата: не бива да се изненадваме или приемаме като лична обида, ако нечия "математика" на избора се окаже такава, че любимият ни автор се окаже в положение на "отхвърлен" и игнориран.

ДамаТрифа, честита да си! 🌸

Изключително е неприятно да се четат предразсъдъци за Морнщайнова. Прочетете и тогава елате за дискусия.

EmBrother, Фитцек е доста предсказуем и не е нищо особено, а и някакъв дълбок смисъл от трилърите няма как да се извади..., освен от скандинавските или Робърт Гълбрейт, които разглеждат много социални теми и затова са доста ценни.
Морнщайнова обаче е съвсем друго нещо , пробвай я и да видим...

ДамаТрефа, честит рожден ден:-)

Минавам само да поразмътя водата.

Предразсъдъците и стереотипите, когато са на солидна основа, за изключително ефективни и енергоспестяващи. Примерно, за конкретния случай, някой и да не е чел Морнщайнова, уверено може да каже: "не е на нивото на Фокнър".
Все пак преди да стигнем до "дискусия" трябва да оценим дали изобщо си струва четенето на първо време, тъй като то ще бъде за сметка на други автори/книги, които може да си струват доста повече.
А дори, ако иде реч за дискусия, в случай, че разполагаме с желание за такава, четенето на автора изобщо не е задължително. Уловката в случая, е че четенето на значително повече автори е повече от задължително. Пиер Байяр (наш съвременник, да не помисли, някой че е иде реч за адаша му le chevalier sans peur et sans reproche) има даже книга по въпроса: "Как да говорим за книги, които не сме чели". Научавам, че е издадена и на български (изд.: „Сиела“, София, 2008, прев. Петя Кондузова-Илиева).

Dez, всяка сама по себе си е хубава.
Аз започнах с Пасажер 23, Терапията, Пакетът, Календарния убиец и сега ми остава от издадените тук Пациентът.
Навън има доста издадени книги, така че ако имаш достъп до тях изборът е още по-голям.

Тези разсъждения / на Ariel/ ми напомниха филма "Бялата стая". Там на героя на Апостол Карамитев му поръчаха да напише разгромяваща статия за труд на западен философ. Той отговори, че не е чел въпросния труд. -"Няма значение. Нали знаеш за какво става дума". Перифразирам.

Да говорим за книги, които не сме чели, е забавно упражнение, но аз предпочитам другото – да ги четем.

Класиците и най-добрите книги обикновено се четат в ранната младост, когато човек иска да разшири мирогледа си и да натрупа обща култура, а и разполага с достатъчно време за четене, като през годините след това решава да се върне към някои от тях. Но съвременната литература вълнува по различен начин и е интересна, защото засяга актуални и наболели теми, важни за обществата днес, въздейства ни по един по-личен начин заради преживяването за нещо познато и на близостта, която поражда. А който желае, винаги може да я съпоставя с класическите парадигми и дори да не намира лична полза да чете съвременни автори, това не намалява значението им за читателите, заради които създават тази литература и намират отзвук сред тях. Винаги е интересно какво се случва в момента, а дали нещо от днес ще остави по-дълбока следа, няма значение за читателите днес, защото не четем, само за да сме прочели най-добрите книги, а и поради други лични търсения и потребности.
Не съм писала напоследък за книги, защото не съм прочела нещо впечатляващо, което да заслужава коментар. В момента чета "Последното турне" - книга за Мария Калас, написана от нейния пианист и корепетитор Робърт Съдърланд. За мен е интересна, но повече има форма на мемоари без художествена стойност.