Подкрепям напълно горното мнение на Rayna. В детските и юношеските си години четях предимно приключенска литература, фантастика и исторически романи. В студентските години и известно време след това търсех повече класически произведения и философски такива. Минаха години и отново се върнах основно към фантастиката и трилърите. Много книги, които са оставили отпечатък в съзнанието ми на 20+, в момента не бих имала търпение да прочета.
Виж целия пост
В момента чета ... 98
- Публикувана: 10 фев. 2026, 14:17 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2026, 11:45 ч.
# 646
8 апр. 2026, 17:52 ч.
За мен е необяснимо желанието да се принизи стойността на съвременния автор чрез съпоставянето му с добилите статут на класици. Това, че Алена Морнщайнова не е Уилям Фокнър ми прилича на умозрението, на което попаднах преди време, че Бакман не е Кронин - напълно излишно сравнение, което не е в полза на никого, защото не съпостява съпоставими елементи. Тези автори са различни във всяко отношение и дори не намирам допирни точки, за да има поне малка логика да потърся сравнения.
Единственото общо, което виждам, е, че всеки сам по себе си е автентичен и разпознсваем като теми и стил, което е черта на добрия писател.
Виж целия пост
Единственото общо, което виждам, е, че всеки сам по себе си е автентичен и разпознсваем като теми и стил, което е черта на добрия писател.
# 647
8 апр. 2026, 18:40 ч.
Сравнението се оказва неизбежно, когато опрем до неприятния въпрос за това как да разпределим ограничения ресурс от време с който разполагаме. Въпросът дали авторът Х си струва инвестицията се оценява винаги в светлината на "за сметка на автора Y".
Количеството книги, които можем да прочетем на тоя свят е ограничено -- какво включва този личен каталог е въпрос на избор, което предполага някаква оценка и оттам и сравнение. С други думи има поне един признак по който можем да *сравним* авторите, дори и тези за които инак смятаме, че са "различни във всяко отношение", а именно: тези които са попаднали в личния ни каталог и тези които не са.
Така, че ако има някакво усещане на "принизяване", то ще да е именно в позицията на списъка за прочит. Едва ли буди недоумение, ако в такъв списък съвременните читатели на фентъзи сложат Милтън някъде много, много надолу, но пък изборът на тези, които предпочитат да препрочетат Милтън вместо да рискуват (оправдано от тяхната гледна точка, ценностна система и читателски опит!) с Морнщайнова или фентъзи по някаква причина е необяснимо.
Виж целия пост
За мен е необяснимо желанието да се принизи стойността на съвременния автор чрез съпоставянето му с добилите статут на класици.
Тези автори са различни във всяко отношение и дори не намирам допирни точки, за да има поне малка логика да потърся сравнения.
Тези автори са различни във всяко отношение и дори не намирам допирни точки, за да има поне малка логика да потърся сравнения.
Количеството книги, които можем да прочетем на тоя свят е ограничено -- какво включва този личен каталог е въпрос на избор, което предполага някаква оценка и оттам и сравнение. С други думи има поне един признак по който можем да *сравним* авторите, дори и тези за които инак смятаме, че са "различни във всяко отношение", а именно: тези които са попаднали в личния ни каталог и тези които не са.
Така, че ако има някакво усещане на "принизяване", то ще да е именно в позицията на списъка за прочит. Едва ли буди недоумение, ако в такъв списък съвременните читатели на фентъзи сложат Милтън някъде много, много надолу, но пък изборът на тези, които предпочитат да препрочетат Милтън вместо да рискуват (оправдано от тяхната гледна точка, ценностна система и читателски опит!) с Морнщайнова или фентъзи по някаква причина е необяснимо.
# 648
8 апр. 2026, 18:47 ч.
Ако приложим горенаписаното към четиридесетте години на миналия век и видим, че някой чете Фокнър, дали ще го укорим и ще му кажем, че не е на нивото на Достоевски, например. Без да сме чели Фокнър.
От Морнщайнова съм чела само "Хана", не я "защитавам", но принципът да отричаме нови автори и то без да сме ги чели...Току виж се появи някой гений, който след време стане изучаван класик.
Виж целия пост
От Морнщайнова съм чела само "Хана", не я "защитавам", но принципът да отричаме нови автори и то без да сме ги чели...Току виж се появи някой гений, който след време стане изучаван класик.
# 649
8 апр. 2026, 19:00 ч.
Хм, откъде се появи това "укорим" пък?
Използвайки пак концепцията за "списък за прочит", от гледна точка на индивидуалния читател "не е на нивото" просто означава "(доста) по надолу в списъка". От гледна точка на "социалния литературен консенсус" горе-долу същото, но приложено към списъка, на който му казват "the western canon". Това вече би могло, с известно напрягане, да се приеме, че е укор -- тъй и тъй, младо момче, вземи първо Достоевски, па тогаз с Фокнър се занимавай.
За протокола: Достоевски е много надолу в личния ми списък. Подходящ за възраст 16-19 години и дотам. С годините и опитността го намирам за все по-слаб и по-слаб писател. (В това отношение сме на едно мнение с Набоков (за разлика от мненията ни за Фокнър
)).
Защо отричане пък? Няма такова нещо. Най-много приложение на здрав разум при разпределението на ресурсите с които разполагаме. Ако някой не чете любовни романчета е ли това "отричане" на Даниел Стийл, Сандра Браун и прочие? Ако да, значи подобен "укор" -- правейки избор, защо "отричаш" това или онова -- е приложим към всеки един от нас.
Възможно е да се появи гений разбира се (ако не му видим сметката още в ранна детска възраст), но геният е някой, който е обект на обсъждане в продължение на много години. Иначе казано, много трудно съвсем да го изпуснем, най-много да забавим срещата с неговите творби с някоя и друга година.
Виж целия пост
Ако приложим горенаписаното към четиридесетте години на миналия век и видим, че някой чете Фокнър, дали ще го укорим и ще му кажем, че не е на нивото на Достоевски, например. Без да сме чели Фокнър.
Хм, откъде се появи това "укорим" пък?
Използвайки пак концепцията за "списък за прочит", от гледна точка на индивидуалния читател "не е на нивото" просто означава "(доста) по надолу в списъка". От гледна точка на "социалния литературен консенсус" горе-долу същото, но приложено към списъка, на който му казват "the western canon". Това вече би могло, с известно напрягане, да се приеме, че е укор -- тъй и тъй, младо момче, вземи първо Достоевски, па тогаз с Фокнър се занимавай.
За протокола: Достоевски е много надолу в личния ми списък. Подходящ за възраст 16-19 години и дотам. С годините и опитността го намирам за все по-слаб и по-слаб писател. (В това отношение сме на едно мнение с Набоков (за разлика от мненията ни за Фокнър
))....но принципът да отричаме нови автори и то без да сме ги чели...Току виж се появи някой гений, който след време стане изучаван класик.
Възможно е да се появи гений разбира се (ако не му видим сметката още в ранна детска възраст), но геният е някой, който е обект на обсъждане в продължение на много години. Иначе казано, много трудно съвсем да го изпуснем, най-много да забавим срещата с неговите творби с някоя и друга година.
# 650
8 апр. 2026, 19:28 ч.
ДамаТрефа - ЧРД! В днешния ден през 1820-а на о-в Милос е открита статуята на Венера Милоска. Пожелавам да откриваш всичко желано и търсено - и в изкуствата и в хората край теб. 
Аня (#638) - нито разпространявам "предразсъдъци", нито участвам в дискусия за чехкинята. Нищо друго не съм рекъл за нея - освен, че не я/няма да я чета.
И мнението ми от #630 изобщо не бе посветено на Морнщайнова, не дискутирам нея. Споменах я - с изрично уточнение; сега нарочно го удебелявам в автоцитата долу - като пример в лично предпочитание. Ако - вместо Симънс и Ман, бях наредил "предпочитам Господинов пред Бешлийска, която засега няма да чета", май нямаше да е по-различно?
ПП. Не бих сравнявал класици с модерни автори - макар и аз да си имам съвременни над класиците в личната ми буклиста. Времената, темите, светогледа..., но всичко това и още - пречупено през прочита на днешен читател някак не ми прави "равна" базата за сравнение.
Виж целия пост
Аня (#638) - нито разпространявам "предразсъдъци", нито участвам в дискусия за чехкинята. Нищо друго не съм рекъл за нея - освен, че не я/няма да я чета.
И мнението ми от #630 изобщо не бе посветено на Морнщайнова, не дискутирам нея. Споменах я - с изрично уточнение; сега нарочно го удебелявам в автоцитата долу - като пример в лично предпочитание. Ако - вместо Симънс и Ман, бях наредил "предпочитам Господинов пред Бешлийска, която засега няма да чета", май нямаше да е по-различно?
Скрит текст:
Ariel - от първия пост си "хващам" нещо наглед "между другото" в цитата на К.Кларк: Ако не бяха екскурзоводите, които днес са единствените популяризатори на традиционната култура /.../ - Ако самият ти не си "откривател", чрез "екскурзоводите" научаваш за това или онова, които не си знаел. Когато иде реч за история - това са (предполагаемо) факти, но другите посоки на "презентирането" - са интерпретации. И твой е изборът какво да приемеш и в какво да се съмняваш. (Примерът ми е умишлено по-краен, но не буквален: предпочитам Хиперион или Томас Ман пред Морнщайнова. На екрана - Мамник пред вървящия ВНЛ.)
ПП. Не бих сравнявал класици с модерни автори - макар и аз да си имам съвременни над класиците в личната ми буклиста. Времената, темите, светогледа..., но всичко това и още - пречупено през прочита на днешен читател някак не ми прави "равна" базата за сравнение.
# 651
8 апр. 2026, 20:16 ч.
Смея да твърдя, че не е "между другото", а напълно умишлено. Българският превод на изречението:
Оригиналът:
Ако не се лъжа в британския английски "coach party", освен "пътуващите в автобуса, които посещават различни туристически забележителности", носи и някои допълнителни нюанси за (меко казано) не особено изтънчени представители на човешкия род, шумни, разсеяни и действително "пасивни" туристи -- който ходят подир екскурзовода като овце. Подобни големи групи обикновено са били от работническата класа, което дава допълнителна представа за картинката. Предполагам всички сме виждали подобни и в днешно време.
Та в случая К. Кларк с известно съжаление и с типичния тънък британски хумор, мимоходом отпраща към класическото оплакване за "днешните упадъчни дни" и "заобиколени сме от дебили и говеда".
Виж целия пост
Ariel - от първия пост си "хващам" нещо наглед "между другото" в цитата на К.Кларк: Ако не бяха екскурзоводите, които днес са единствените популяризатори на традиционната култура /.../ - Ако самият ти не си "откривател", чрез "екскурзоводите" научаваш за това или онова, които не си знаел.
Смея да твърдя, че не е "между другото", а напълно умишлено. Българският превод на изречението:
Цитат
Ако не бяха екскурзоводите, които днес са единствените популяризатори на традиционната култура, тя би била вече напълно забравена.
Цитат
Now it is completely forgotten except by the guides of coach parties, who have become the only surviving transmitters of traditional culture.
Ако не се лъжа в британския английски "coach party", освен "пътуващите в автобуса, които посещават различни туристически забележителности", носи и някои допълнителни нюанси за (меко казано) не особено изтънчени представители на човешкия род, шумни, разсеяни и действително "пасивни" туристи -- който ходят подир екскурзовода като овце. Подобни големи групи обикновено са били от работническата класа, което дава допълнителна представа за картинката. Предполагам всички сме виждали подобни и в днешно време.
Та в случая К. Кларк с известно съжаление и с типичния тънък британски хумор, мимоходом отпраща към класическото оплакване за "днешните упадъчни дни" и "заобиколени сме от дебили и говеда".
# 652
8 апр. 2026, 21:08 ч.
Започвам “Небрежни хора” на Сара Уин- Уилямс.
Отново я харесах по анотацията. Разказва се за млада дипломатка, новозеландка, която решава, че иска да работи във Фейсбук, тъй като намира, че той е бъдещето, но иска да го представлява пред дипломати и различни държави. Когато представя визията си, не я приемат сериозно, защото все още се интересуват само от американския пазар. Започва интересно, надявам се да ми харесва до края. Много обичам да чета разказите на хора, които са работили в големи корпоративни структури и тяхната гледна точка.
Виж целия пост
Отново я харесах по анотацията. Разказва се за млада дипломатка, новозеландка, която решава, че иска да работи във Фейсбук, тъй като намира, че той е бъдещето, но иска да го представлява пред дипломати и различни държави. Когато представя визията си, не я приемат сериозно, защото все още се интересуват само от американския пазар. Започва интересно, надявам се да ми харесва до края. Много обичам да чета разказите на хора, които са работили в големи корпоративни структури и тяхната гледна точка.
# 653
8 апр. 2026, 23:27 ч.
Минавам само да поразмътя водата.
Предразсъдъците и стереотипите, когато са на солидна основа, за изключително ефективни и енергоспестяващи. Примерно, за конкретния случай, някой и да не е чел Морнщайнова, уверено може да каже: "не е на нивото на Фокнър".
Все пак преди да стигнем до "дискусия" трябва да оценим дали изобщо си струва четенето на първо време, тъй като то ще бъде за сметка на други автори/книги, които може да си струват доста повече.
А дори, ако иде реч за дискусия, в случай, че разполагаме с желание за такава, четенето на автора изобщо не е задължително. Уловката в случая, е че четенето на значително повече автори е повече от задължително. Пиер Байяр (наш съвременник, да не помисли, някой че е иде реч за адаша му le chevalier sans peur et sans reproche) има даже книга по въпроса: "Как да говорим за книги, които не сме чели". Научавам, че е издадена и на български (изд.: „Сиела“, София, 2008, прев. Петя Кондузова-Илиева).
Интересно звучи това подчертаното - кой точно може да определи кое точно си струва четенето и кое не? И ако не си чел Фокнър, а пък си прочел Морнщайнова, това на какво ниво го поставяме? Понякога прекалените претенции и извисеност или опит за такъв, показват само колко лесно можем да ограничим хоризонтите на търсещият ум, който може би притежаваме. И ако не си чел едно произведение, как можеш да го поставиш в по-долна категория? Не мисля, че такова мнение има в този случай особена тежест, поне за мен лично. Аз мога да отхвърля едно произведение, само ако съм посегнала към него, а не ако съм го зачеркнала тотално от листата си за четене.
За всяка една книга има подходящо време, класици се четат в млади години, когато формираш себе си като читател и така откриваш различните хоризонти в четенето. Като по-възрастен подбираш според това, как си развил ума си. Много малко книги си заслужават препрочитането, това във връзка със списъка, в който някоя книга заема по-ниска или по-висока позиция.
И честно казано отхвърлянето на една книга, без да познаваш автора или произведението доста понижава стойността на изказаното мнение.
Дама Трефа, честит рожден ден! Здраве, щастие и време за четене!
Виж целия пост
Изключително е неприятно да се четат предразсъдъци за Морнщайнова. Прочетете и тогава елате за дискусия.
Предразсъдъците и стереотипите, когато са на солидна основа, за изключително ефективни и енергоспестяващи. Примерно, за конкретния случай, някой и да не е чел Морнщайнова, уверено може да каже: "не е на нивото на Фокнър".
Все пак преди да стигнем до "дискусия" трябва да оценим дали изобщо си струва четенето на първо време, тъй като то ще бъде за сметка на други автори/книги, които може да си струват доста повече.
А дори, ако иде реч за дискусия, в случай, че разполагаме с желание за такава, четенето на автора изобщо не е задължително. Уловката в случая, е че четенето на значително повече автори е повече от задължително. Пиер Байяр (наш съвременник, да не помисли, някой че е иде реч за адаша му le chevalier sans peur et sans reproche) има даже книга по въпроса: "Как да говорим за книги, които не сме чели". Научавам, че е издадена и на български (изд.: „Сиела“, София, 2008, прев. Петя Кондузова-Илиева).
Интересно звучи това подчертаното - кой точно може да определи кое точно си струва четенето и кое не? И ако не си чел Фокнър, а пък си прочел Морнщайнова, това на какво ниво го поставяме? Понякога прекалените претенции и извисеност или опит за такъв, показват само колко лесно можем да ограничим хоризонтите на търсещият ум, който може би притежаваме. И ако не си чел едно произведение, как можеш да го поставиш в по-долна категория? Не мисля, че такова мнение има в този случай особена тежест, поне за мен лично. Аз мога да отхвърля едно произведение, само ако съм посегнала към него, а не ако съм го зачеркнала тотално от листата си за четене.
За всяка една книга има подходящо време, класици се четат в млади години, когато формираш себе си като читател и така откриваш различните хоризонти в четенето. Като по-възрастен подбираш според това, как си развил ума си. Много малко книги си заслужават препрочитането, това във връзка със списъка, в който някоя книга заема по-ниска или по-висока позиция.
И честно казано отхвърлянето на една книга, без да познаваш автора или произведението доста понижава стойността на изказаното мнение.
Дама Трефа, честит рожден ден! Здраве, щастие и време за четене!
# 654
9 апр. 2026, 01:37 ч.
Класиците съм ги чела на млади години и ги препрочитам и днес.
Рядко откривам съвременен автор / говорим годините след 50те/ които може да се мери с тях.
На новите им липсва изразен психологизъм, реализъм и дълбочина на образите или просто съвременният човек е станал по-плитък и немислещ и за това, такива са и героите им / вероятно/
Съвременните автори са продукт, книгите излизат за празници и под строи като изплюти по калъп от някакъв завод. Изобщо не вярвам, че ги пише един човек, а според мен няколко. И сега пак се намира един средно талантлив, на който може да се плаща, за да отправя в книгите си дадени внушения - от това какво вино да пием, какви обувки да носим и какви идеи да ни се наливат. Но доста голяма част, всичко е поръчково, сковано набързо и не струва.
Да си призная честно след като прочета една книга от някой съвременен рядко повтарям / изкл. Муриками, Нотомб, Дж. Хадли Чейс, който съм изчела изцяло и който намирам за страхотен./
Продължавам с Буденброкови - интригата напредва, тонове ръж се появяват на хоризонта. Забранила съм си четене на друго, както правя често, за да се фокусирам изцяло.
Виж целия пост
Рядко откривам съвременен автор / говорим годините след 50те/ които може да се мери с тях.
На новите им липсва изразен психологизъм, реализъм и дълбочина на образите или просто съвременният човек е станал по-плитък и немислещ и за това, такива са и героите им / вероятно/
Скрит текст:
Където горе четох някакъв спор за соца - социализъм си има и сега и то доста разпространен, който се бърка с тоталитаризъм, който царуваше в онези години, като в много отношения беше много по-човечен от днешният капитализъм, а в други беше мрак и ужас, точно като днешният капитализъм.Но да спрем с политиката
Съвременните автори са продукт, книгите излизат за празници и под строи като изплюти по калъп от някакъв завод. Изобщо не вярвам, че ги пише един човек, а според мен няколко. И сега пак се намира един средно талантлив, на който може да се плаща, за да отправя в книгите си дадени внушения - от това какво вино да пием, какви обувки да носим и какви идеи да ни се наливат. Но доста голяма част, всичко е поръчково, сковано набързо и не струва.
Да си призная честно след като прочета една книга от някой съвременен рядко повтарям / изкл. Муриками, Нотомб, Дж. Хадли Чейс, който съм изчела изцяло и който намирам за страхотен./
Продължавам с Буденброкови - интригата напредва, тонове ръж се появяват на хоризонта. Забранила съм си четене на друго, както правя често, за да се фокусирам изцяло.
# 655
9 апр. 2026, 08:39 ч.
Има много съвременни автори, които могат да се мерят с класиците! Всеки мери според своя аршин! 😉
Продължавам си с "Падане" на Ирса Сигурдардотир, успоредно чета "Вода от сърцето ми" - Чарлс Мартин, за която нямах големи очаквания, при тази първа среща с автора, но тя пък ме изненада приятно, чете се леко.
Виж целия пост
Продължавам си с "Падане" на Ирса Сигурдардотир, успоредно чета "Вода от сърцето ми" - Чарлс Мартин, за която нямах големи очаквания, при тази първа среща с автора, но тя пък ме изненада приятно, чете се леко.
# 656
9 апр. 2026, 10:15 ч.
Ето колко инспириращо ми действате... Няколко страници по-назад през мнение-две някак изскачаше Стивън Кинг. И понеже ми остана четиво само на екран, посегнах към купени томчета - дето уж чакат по-специално време. И се оказа, че имам новото издание с разказите му. (Самите те - иначе бая стари, т.е. класически. И не съм ги чел досега - май с 2 изключения.)
Светли празници на всички! Нека козунаците ви са най-бухналите и яйцата ви - борци!
Виж целия пост
Няколко страници по-назад през мнение-две някак изскачаше Стивън Кинг. И понеже ми остана четиво само на екран, посегнах към купени томчета - дето уж чакат по-специално време. И се оказа, че имам новото издание с разказите му. (Самите те - иначе бая стари, т.е. класически. И не съм ги чел досега - май с 2 изключения.)Скрит текст:
Взимам си го за Великденското ми извън-софийско празнуване. (Имам за довършване на екран "Марионетките-сенки" или Ендър 7.) И „Плеяда“ се е заела да „препрочете“ класическия Стивън Кинг, какъвто той заслужава да е. И какъвто българският читател го заслужава. Затова ви предлагаме тези „Кошмари и съновидения“ обновени и уточнени, по-съзвучни с авторовата атмосфера и по-„верни“ на неговия език, стил и любов към Америка и към човека.
Светли празници на всички! Нека козунаците ви са най-бухналите и яйцата ви - борци!
# 657
9 апр. 2026, 10:32 ч.
По темата за четенето на класици, досега не бях посягала към Достоевски и реших да поправя тази колосална грешка с "Братя Карамазови". Към края на книгата съм, определено съм впечатлена от психологическото изграждане на образите. Но не знам дали бих прочела друга негова книга. Ще се насоча към други, пропуснати от мен, класици.
Виж целия пост
# 658
9 апр. 2026, 10:36 ч.
EmBrother, ще очаквам отзива ти за "Кошмари и съновидения"
Аз преполових "Гробище за домашни любимци" - отлична за момента!
Виж целия пост
Аз преполових "Гробище за домашни любимци" - отлична за момента!
# 659
9 апр. 2026, 10:56 ч.
"Вода" - Джон Бойн. Първата ми среща с автора,съвсем спонтанно купих книгата,харесва ми,мисля да дам шанс и на другите от поредицата.
Виж целия пост
Препоръчани теми