В момента чета ... 98

Аз не можах да дочета "Малък живот" на Хана Янахигара. По принцип твърде тежките теми в комбинация с натуралистични описания ми идват в повече. Не мога да си представя как човек може да преживее толкова мъка и страдание.

Още не съм я завършила и ми върви бавно, но все още съм на Старомодна история от Магда Сабо. Книгата е автобиографична, което ме изненада. Сабо разказва за живота на майка си и въобще рода си, но в рамките на красив и дълбоко човешки семеен роман.
Историята не само описва поколение жени и съдбата на едно семейство, но и се фокусира за ценности като достойнство, любов и отговорност. Личната история постепенно се превръща в по-широк разказ за паметта и времето. Тиха и приятна книга е.

На мен "Чернобилска молитва" много ми хареса. Както и "Полунощ в Чернобил" и сериала изгледах даже. Но аз си чета такива книги. По едно време четох де що намерих за Аушвиц. Сигурно съм мазохистка, да си го причинявам, знам ли.

Интересно обсъждане. Книги от рода на "Татуировчикът..." не харесвам. Дори книгата на Ели Визел не ме докосна. Но пък харесах "Хана" , която една любезна дама от форума ми изпрати, а аз после я препратих на друга желаеща. Затова почнах да търся нещо друго от Морнщайнова, но за съжаление в нашата регионална библиотека няма нищо. Дали наистина тиражът е малък или това е политика на библиотеката, съобразно търсенето - Нора Робъртс ,например, гордо заема 5 полици на етажерката.

Разказът за шофьора на камиона с експлозиви съм на 90 процента сигурна, че беше на О. Хенри. Чела съм го и си го спомням добре, а принципно не са много авторите, чиито разкази съм чела.
Интересното при О. Хенри е, че както има страшно забавни разкази, на които съм се смяла през сълзи, така има и други, от които ти потичат сълзи от мъка.

Аз приключих с "Убийството на Командора". Типично за Мураками много неща остават неизяснени, но такава наслада ми достави четенето ѝ. И музиката... Музиката в книгите му е почти като главен герой.
Сега подкарах "Терапията" на Фитцек, да сменя малко стила. Не съм чела нищо от него. Още съм в началото и не мога да реша дали ще ми хареса или сюжетът ще се окаже предвидим.

Довърших "Стаята на чудесата" на Жюлиен Сандрел. Много предвидима, клиширана, досадно-патетична ми беше, въпреки играта по тънката струна на връзката "майка-дете". Две звезди от мен в Goodreads. Започвам си "Копринената буба" на Галбрейт - номер 2 от поредицата за Корморан.

"Чернобилска молитва" прочетох миналата година, още ме държи. Възприех я като паметник на загиналите и изстрадалите, съхранение на част от историята белязала Европа и последиците от и за соц строя.
Темите за страданието, злото, човешкото състояние са били винаги централни в литературата, но е важно как са поднесени. Има автори при които лъха удоволствие от садизма, и от тях страня.

Продължавам с "Братя Карамазови" която започнах преди около 2 седмици, и я чета за първи път като възрастна. Няма сеир, самоцел, нито гавра с човешкото страдание, което в тази книга е покъртително. Моралният компас на Достоевски е безпогрешен, и предизвиква непрестанен вътрешен диалог с читателя. Библейските цитати и алюзии са с ядрена сила, което като ученичка не забелязах, нито виждах психиатричните диагнози, които са цяла плетора. Инстинктивното ми отвращение към героите си остава непроменено. Изграденият възрастен има избор дали да се издигне над травмите си, или безгръбначно да се оправдава  с баща си, съдбата и кривия космос. Или всъщност няма избор, защото е психически осакатен завинаги.
Не бих могла да бъда психиатър, чета с паузи. Знам, че чета може би най-виртуозно написания анализ на човешката душа във всичките и проявления. Какво ще чета после не знам.
Ще чета руските класици с паузи за фентъзи и исторически романи.

Точно така - разказа е на О.Хенри - виждам, че са качили негови произведения в Читанката.
Отказах се от тавана - горе имам 22 кашона с книги - мъж ми умря да се смее, като ще тръгна да ги ровя, но пък изрових едно смешно съкроище - Автентичната котка на Прачет. Та на който му е времето за смеха - препоръчвам я.

След като зарязах немския трилър (всъщност, не знам дали се води трилър, все едно), започнах "Д., ловецът на вампири" - първи том от поредица за едноименния герой.
Върви ми супер - напомня ми много за филма със същото име (макар че той не е абсолютно точна адаптация) и ми е носталгично.

Сега се чудя да чета ли всички, или не. Излезли са около 50 (включително една от миналата година - авторът е активен). От една страна, това са малки незначителни романчета. От друга, същото може да се каже за романите на  Ван Хюлик и Агата Кристи (тя също има висока продуктивност, а някои от късните й книги за Поаро са на добро ниво). И дали поредицата затъпява прекалено, в някакъв момент - опитах да намеря информация по този въпрос, но е противоречива...

В крайна сметка, ще карам по ред (като може да разнообразявам с други книги), а ако някоя се окаже много тъпа, ще пробвам следващата. Ако се разочаровам генерално - ще спра...

Много интересен постапокалиптичен свят - жалко е, че се използва само като сцена. Изключителна атмосфера, но вероятно омръзва, при това количество романи. Доколкото разбрах, авторът не отговаря на големите въпроси, свързани с това, а следва формула (Д. избива различни противници).

Завърших "Атмосфера" и честно казано не знам дали да я препоръчам или да я заклеймя. Имаше си добрите моменти, но и естествено от средата нататък стана прекалено концентрирана върху живота на ЛГБТ обществото през 80-те. Имаше намеци как НАСА не одобрява подобни моменти, тъй като това можело да подложи астронавтите на опасност от изнудване. Имаше го и патоса, колко е трудно да се живее така, но имаше и интересни моменти за работата на астронавтите и какво е било да си жена в такава среда. По едно време докато я четях и се зачудих дали самата авторка не е обратна, защото това е втората нейна книга, която чета и която засяга подобни моменти. Но в края на книгата беше написано, че живее със съпруга си и дъщеря си, та явно и тя е яхнала модната вълна.
Продължавам със "Седем години между нас".

pppqqq, къде я има цялата поредица за ловеца на вампири Д? Има ли я онлайн?

На английски в Ocean of PDF има от 1-ви до 30-ти том, но без 26-ти.
Изтеглих ги за всеки случай, защото сайтът изчезва от време на време. Когато (ако) напредна, ще търся липсващите.

В този сайт файловете са в пдф или епуб, но след като се изтеглят могат да се конвертират лесно в друг формат - има много безплатни сайтове, които правят това.

Балдачи - Недовършена работа (23.; новата серия с Травис Дивайн - трябва да е 2-та и следващата е издадена у нас като "Пряка заплаха" / To Die For, 2024).
Първа среща ми е с новия (за мен поне) герой. Като замисъл и стилистика (а и като характеристика на персонажа) напомня и се родее с Джак Ричър на Лий Чайлд. Тук човекът ни е някак по-фин, образован, достатъчно черти са му придадени като за 1 книга (и то не първата) - за да го харесаш. Има връзка с предишната книга и явно ще има преливане в следващата. Приятно четиво. Струва си. Беше ми приятно.
Орсън Скот Кард - Следотърсачът, 2011 (не е от поредицата за Ендър и нейните книжни спинофи). Фентъзи без дракони с 2 паралелни линии - които накрая се сливат и става ясно кой кой е защо ги вършат тия работи... едни деца, кралски синове и дъщери, войник и книжник, селянче (там извън метрополията ги наричат "привици")... И 19 звездолета, потеглили от Земята да колонизират нова планета, наречена Градина. В основната линия децата са менталисти и направо вълшебници: могат да влияят на хроновремето, виждат следи на живи организми в пространството (отпреди 11200 години) и др.чудесии (готини, безсъмнено) - дето пък малко са разработени в други герои от по-късните книги от Ендъровия свят. Философията се побира (май) в размисъла за същността на най-върховния ни познат хищник: Човекът. Плюс връзката и взаимоотношенията на човека с машината (ИИ). Хареса ми. О, чудех се дали има намигване към някой приключенски класик и накрая се потвърди: Фенимор Купър и съвпадението в заглавия не е случайно. Има продължения (оказа се трилогия, но у нас няма нищо повече).

EmBrother - Следотърсачът подобно на Децата на Дюн ли е? Чете ми се нова фантастика / не фентъзи/, но задълбочено и интересно / по-добре от Игрите на глада не съм чела от новите./
Ще съм благодарна на препоръки.

А чела ли си „Ворската сага“ на Бюджолд?