О.С.Кард и Ендъровия свят. Какво великолепие за изкушения читател.
Имам основните книги и Сянката на Ендър - от (да ги наречем) спинофите. И да призная - помня ги като усещане, но не във всички подробности. Важно ми е чувството. Както вече писах някъде - за мен те са един друг "Хиперион".
Понеже преди броени дни приключих друг проект на Кард - Следотърсачът (споделих ви), пък не открих електронна на Улсен - Килията от Отдел Q (за да продължа след №9), се поразрових за налични из мрежата продължения на Ендъровите. И попаднах на още две "сенки" - т.е. Ендър 6 и 7 - "... на хегемона" и "... на марионетките". Доволно древни: 2001 и 02-а. Започнах тутакси.
Повече от удоволствие е, някаква възбуда; изобщо не лъхат на нафталин (ни като стил, ни като изказ и изразни средства, нито като история - хубавите истории вече не са много...). Децата тук са 13-14-15-годишни. Какви ти деца?! Те спечелиха войната срещу извънземните (но сега се съмняват дали не са и убийци). И светът си е дал сметка, че с тях могат да се спечелят всякакви битки. А експанзионистичните-тоталитарни държави на съществуващата Земя, ги искат. И още в първите страници изниква Русия, Абхазия... писано ок.2000-та а? Нищо не се променя тук и сега. За съжаление.
Иносказателна философия и препратки към по-стара такава. Хуманизъм и милитаризъм. Светът на децата в света на възрастните - футуристична приказка, която да четеш бавно и с предизвикани визии почти във всеки абзац.
Виж целия пост
Имам основните книги и Сянката на Ендър - от (да ги наречем) спинофите. И да призная - помня ги като усещане, но не във всички подробности. Важно ми е чувството. Както вече писах някъде - за мен те са един друг "Хиперион".
Понеже преди броени дни приключих друг проект на Кард - Следотърсачът (споделих ви), пък не открих електронна на Улсен - Килията от Отдел Q (за да продължа след №9), се поразрових за налични из мрежата продължения на Ендъровите. И попаднах на още две "сенки" - т.е. Ендър 6 и 7 - "... на хегемона" и "... на марионетките". Доволно древни: 2001 и 02-а. Започнах тутакси.
Повече от удоволствие е, някаква възбуда; изобщо не лъхат на нафталин (ни като стил, ни като изказ и изразни средства, нито като история - хубавите истории вече не са много...). Децата тук са 13-14-15-годишни. Какви ти деца?! Те спечелиха войната срещу извънземните (но сега се съмняват дали не са и убийци). И светът си е дал сметка, че с тях могат да се спечелят всякакви битки. А експанзионистичните-тоталитарни държави на съществуващата Земя, ги искат. И още в първите страници изниква Русия, Абхазия... писано ок.2000-та а? Нищо не се променя тук и сега. За съжаление.
Иносказателна философия и препратки към по-стара такава. Хуманизъм и милитаризъм. Светът на децата в света на възрастните - футуристична приказка, която да четеш бавно и с предизвикани визии почти във всеки абзац.
Българската писателка в стил Буковски 
Сега чета "По-късно" - ами майстор си е 
Имаше моменти, в които толкова реално беше всичко описвано, че все едно на мен ми се случваше и имах нужда да затворя четеца, за да се откъсна от случката!