В момента чета ... 98

Довърших вчера "Ким Джийон, родена 1982" от изд. Изток-запад - дадох й 4*,харесах книгата.
В началото започна странно, даже леко ме обърка, но след това се разглеждат периоди от години от живота на младата корейка - като дете, като ученичка, като млада жена и като жена, която вече има дете.
Разглеждат се доста въпроси, свързани с майчинството, загубата на работа, по-ниско платени труд на жените, сексуалните посегателства над жени. Изключително много винаги ме е дразнела тяхната култура, в която мъжът е качен на пиедестал, а жените са длъжни да помагат на семейството, за да може мъжът да се изучи, да има хубава работа и после (в голям брой от случаите) да отиде някъде и да не се върне да помага на родителите си. Книгата ме изненада приятно. Говори се и за след родилната депресия и това как никой не я разбира.

Опияняващата радост от справедливостта, когато някак се докопаме до нея
Ревю на М.Донева за новата книга на Юнасон.

https://www.mediapool.bg/opiyanyavashtata-radost-ot-spravedlivos … a-news382003.html
В новата книга историята се развива на няколко квадратни километра и в рамките само на няколко месеца – в покрайнините на затънтеното шведско градче Векшьо през 1853-54 година.

Така се получи при мен. Не харесах истински нито един самостоятелен роман. Личи си неговият почерк, но имам натрапчивото чувство, че или някой друг пише, а той помага, или че си пише той, а други му помагат

Ще ме накарате да прочета първо самостоятелните му книги преди поредицата за Хари Хуле. Преди няколко години прочетох "Кръв по снега", но вече не я помня. Имам още "Макбет", "Кралството", "Среднощно слънце" и "Хлебарките" (която е втора от поредицата за Хари Хуле) и се точа на разказите му.

Аз също. Но, специално за "Макбет", писана е по поръчка. Предполагам повечето знаят. Издателство "Хогарт" , по случай 400 години от рождението на Шекспир, поръчва на видни писатели да пресътворят  негова творба. На Маргарет Атууд е "Бурята". Мисля, че не е издавана у нас. Та си личи, че не го е осенила музата.

Изслушах, изчетох, преживях на всички възможни нива "Торба с кости" (Ст.Кинг)
За мен си е 5* откъдето и да я погледна, макар и да разбирам защо не е сред харесваните романи на Книг

Най-страшно е непогребаното минало, защото то продължава да е сред нас.

Чудесно разбирам защо „Торба с кости“ не е сред хитовите заглавия на Стивън Кинг и веднага казвам: ако очаквате някакъв стандартен и незабавен хорър, някакъв моментален прилив на адреналин, имайте пред вид, че няма да го намерите тук.  „Торба с кости“ е чиста проба бавен психологически роман, атмосферна slow reading мистерия, призрачна история, която се разгръща постепенно и детайлно. Тук Кинг не залага на внезапния ужас и тази книга няма да ви накара да подскачате от страх.

Главният герой - Майкъл Нунан – е успешен автор на романи, който внезапно губи съпругата си Джоана. След нейната смърт той изпада не само в жестока творческа криза, но започва да сънува зловещи сънища, да получава паник-атаки , както и усещания за необясними и странни присъствия. За да възстанови себе си и да възвърне творческата си енергия, Майк решава да отиде да живее в любимата лятна семейна къща край езерото Дарк Скор – къща, която носи името „Сара Лафс“. Вместо да получи душевно спокойствие и възстановителна енергия, Майк бива въвлечен в зловеща спирала от събития – и реални, и призрачни, кое от кое по-ужасяващи… Още повече, че  от години в околността край езерото губят живота си при странни обстоятелства много хора.. Коя е била Сара Тидуел и защо призракът ѝ продължава да броди без да намери покой? Коя призрачна ръка мести магнитните букви по хладилника на Майк , за да изпишат думата „ПОМНИ“. Какво е това проклятие, което е сполетяло местните хора и може ли то да бъде отменено?

„Торба с кости“  не е най-леката за четене книга на Кинг, така че се въоръжете с търпение, защото определено е произведение, което заслужава вниманието на верните почитатели на Краля! От мен има 5*!

Хм... стана ми интересно за "Торба с кости". Обикновено това е книга, която не се харесва особено от големите фенове на Кинг, аз не съм я чела още. Трябва да наваксам с неговото творчество, много негови книги имам и не съм чела.

Аз не се причислявам към "големите фенове на Кинг" и сигурно затова ми хареса

П.П. Сега се чудя с какво да продължа - дали с "Завръщане у дома" на Кейт Мортън (коментирали сте я по-напред) или с друга на Кинг?
Направо не мога да реша...

Аз имам малко проблем с нея - предните две, които съм чела, ми дойдоха леко скучни и прекалено дълги, но въпреки това не съвсем зле. Затова и подхождам малко с резерви. Но тази за сега, малко бавно я чета, че имам обучения, определено ми харесва. Но аз съм твърд фен на криминалетата и всяка книга с криминален елемент би ми била интересна. Отделно при нея много ми харесват описанията на Австралия, тази страна ми е голяма мечта и всичко, което има написано са живота там, ми е интересно.

На Несбьо самостоятелни книги съм чела, но не съм останала с кофти впечатление. Така или иначе ме чакат за наваксване.

Прочетох "Часовникът" - Ане Рил
Колкото "Смола" остави отпечатък в съзнанието ми, толкова тук не успях да усетя шок, ужас, отвращение.
Много хора се примиряват със ситуации и всъщност това е най-тъжното, примирието, че не можеш да промениш живота си, примирието, че губиш личността си, социалната среда и собствеността на мислите си - да се изразиш, да се отстоиш.

Окото на бурята на Патрик Уайт е най-добрият роман за Австралия, който съм чела.
Заедно с Ограда против зайци - не знам дали я има преведена на бг, филма също е топ!
https://en.wikipedia.org/wiki/Follow_the_Rabbit-Proof_Fence

Реших си дилемата: започвам да чето-слушам "Гробиште за думашни любимци"

Mijjj, това някаква пародия ли е?

Гробище за домашни любимци