Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Спенса, абсолютно си права за разнищването докрай. С всички финансови потоци и политици.

Всички, за 30-те години активност.

След този случай, "психолог" стана мръсна дума.

И двете плюс финансов измамник.

Педофил, убиец и да не забравяме- детеубиец.

Кукуригу бау-бау! Все съм вярвала че има откачени хора, но благодарение на този случай разбрах че сме в пандемия от такива. И това кукуригу дръпнало деца for picture purposes. За мен това кукуриго е съучастник на педофил също. Съща като лудите квачки.

Сив Плъх преди хиляди страници беше написал великолепен художествен текст за обсебените по Калушев лели, как си правят олтарчета с негова снимка.
Еми, life imitates art, дето се вика.

Мдаааа, тя и Ралица рева в ефир при Лора какви невероятни неща бил направил за нея. Измъкнал в от депресия? Била се развела, били починали родителите й: това се случва нон-стоп по света и на милиарди хора, такъв е животът. После и с мъж 2,се развежда. Нямам рационално обяснение как някой като този би помогнал, та и безвъзмездно, те всички го описват като светец, ама дай тука едни суми… нали.

Ако Ралица нямаше деца за даване, Педоламата  нямаше никога да ѝ обърне някакво внимание. Естествено  тя няма нозъчен капацитет, за си даде  сметка за това.

В случая "Петрохан" се очертават две ясно различими и противоположни конспирации.

Едната конспирация е отбранителна: около близките и защитниците на Калушев се изгражда версия, която не просто омаловажава или оспорва отделни обвинения и официални факти, а се стреми да отрече практически всякакво престъпно поведение и да представи случилото се като екзекуция, организирана и прикривана от "системата".

Другата конспирация е офанзивна: тя се изгражда върху официално оповестените факти и твърдения, които действително уличават Калушев в убийства и сексуални посегателства над деца, но постепенно се разпростира и върху близките му, върху семействата, познатите му, хората, финансирали различни негови дейности, правителствата, политическите партии и техните симпатизанти. Така всичко приема образа на едно огромно свърталище на педофилия, организирано и прикривано от цяла една "система".

Първата конспирация има нужда Калушев да е напълно невинен и жертва на системата, а втората има нужда около него да съществува цяла мрежа от съучастници, стигаща до най-високите етажи на властта.

Но самата истина може да се окаже по-проста и по-малко удобна и за двете страни: затворена среда около един човек, дълго изграждани отношения на доверие, много секретност, слаби механизми за контрол и години, през които никой не е успял да види цялата картина, която днес изглежда смразяваща заради жестокия си край и последвалите шокиращи разкрития.

Именно такава среда би могла да обясни как подобно поведение може да остане скрито дори от хората в най-непосредствена близост. Има две основни рамки, които могат да дадат обяснение как това се е случвало.

Първата е семейната рамка и средата, в която е израснал Калушев. Той е роден в семейство, свързано с партийно-държавната номенклатура, имал е връзки и възможности и е пътувал по света още като тийнейджър през 80-те. Дейността си, свързана с деца, започва да гради през 90-те - мутренските години, когато много неща са оставали скрити, нерегулирани или незаконни. Напълно възможно е през този период той да се е възползвал от същите връзки.

Втората рамка, която му е била изключително удобна среда за прикриване, е религиозно-езотеричната: тайни отношения между учител и ученик, духовен авторитет, посвещения, инициатични пътувания и изискване определени преживявания да не се обсъждат с външни хора.

Калушев явно добре е разучил различните будистки традиции и е проявявал интерес именно към най-езотеричните тантрически практики. Като например в постнатата тук в друг коментар снимка от Бутан с местни деца пред традиционни изображения на фалоси. Тази традиция се свързва с будисткия учител Друкпа Кюнле, известен като "Божествения луд", чието наследство в Бутан е свързано с фалически изображения като символи на защита и плодородие и не се възприема като нещо нередно - само че едно е да си дете родено в Бутан, а друго е да водиш деца в Бутан за да им показваш тези рисунки.

А пък в Неварския Ваджраяна будизъм на долината Катманду, Непал, е запазена традицията на Чандамахарошана, свързана с гневното тантрическо божество Ачала, символиращо защита и преодоляване на препятствия. Тайната практика на Чандамахарошана Тантра принадлежи към най-трансгресивния пласт на средновековната будистка традиция. В нея се срещат сексуална йога, различни ритуални партньорки, употреба на телесни субстанции, както и практики, които съзнателно нарушават обичайните представи за чисто, нечисто и социално допустимо, включително и инцест.

Чандамахарошана тантра е публикувана в официалния сайт на Тибетския Будистки Канон, въпреки че в самия текст секретността е изрично подчертана - той е предназначен за посветени практикуващи и предупреждава, че не бива да се разкрива или споделя свободно с хора извън съответната тантрическа линия. В увода към превода се отбелязва, че в по-широк тантрически контекст понякога се срещат ритуални партньорки на възраст около 12 години, макар по-често да се посочва 16. По съвременните морални и правни стандарти подобни описания, особено когато засягат непълнолетни, са очевидно неприемливи.

Поне двама от учителите, които Калушев посочва в Sky Dharma, имат пряка връзка с будистката среда на Непал и долината Катманду. Кябдже Шечен Рабджам Ринпоче е глава на непалския манастир Шечен, а Карма Тинлей Ринпоче е преподавал сред неварски будисти и сам подчертава значението на Неварската традиция за тибетския будизъм. Това не доказва, че Калушев е практикувал Чандамахарошана Тантра или че неговите учители са му предавали конкретно тази практика, но показва близостта му чрез учителските линии до религиозна среда, в която подобни крайно езотерични традиции действително са били съхранявани.

Будизмът и тези традиции сами по себе си не обясняват поведението на Калушев, но въпросът е как той е ползвал идеите за секретност, отношения между учител и ученик и езотерично посвещение, като удобна рамка за прикриване на друго поведение. Той се е стремял да организира нещата така, че да остават възможно най-малко следи. Имал е достъп до затворени пространства, до места, до които други хора трудно са достигали, включително пещери.

До такава степен всичко изглежда скрито, затворено и трудно доказуемо, че дори след месеци анализи на разследващите публично известните преки улики за деянията на Калушев през годините остават сравнително оскъдни. Това все пак не означава, че разговорите с деца, показанията, твърденията и намерените материали не са верни.

Възможно е Калушев да е прикривал всичко изключително педантично и да се е старал да не остават улики - така, както човек с хазартна зависимост може с години да крие проблема от семейството си, както човек, който изневерява, може внимателно да разделя два живота, или както човек с друга зависимост може да прикрива поведението си дори от най-близките. Колкото по-силно човек осъзнава, че определено поведение е незаконно, срамно или обществено неприемливо, толкова по-голям мотив има да създава обяснения, да премахва следи и да показва на околните само онази част от живота си, която изглежда нормална.

И да, тук става дума за нарушение на закона, за нарушение на етичните норми, за нарушение на личните граници и за нарушение на даденото доверие. Когато нарушението на закона води до наказателна отговорност, говорим за престъпно деяние. Това няма нищо общо с представата за някакво дребно пътно нарушение.

Оттук нататък разследването може едновременно да изяснява все повече факти, но и същевременно да оставя достатъчно празни пространства, в които двете конспирации да продължават да виреят.

През септември беше съобщено, че остават няколко терабайта данни, които все още не са анализирани. В зависимост от това какво бъде намерено в тях, ще стане по-ясно дали става дума за затворена среда около един извършител, или за организирана мрежа с по-дълбоки връзки в държавата.

Разплитането на случая, разбира се, е важно, но ако не последват и институционални мерки, то само по себе си няма да намали останалите случаи на злоупотреби с малолетни в страната. Такива случаи съществуват и, за съжаление, ще продължат да съществуват и след "Петрохан", ако не бъдат отстранени системните слабости, които позволяват подобни отношения да остават скрити и да не бъдат разпознавани навреме.