Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

"Българите вярваме , че сме прокълнати.
Някои хора се сетиха , че има и карма.
Чудят се тази карма наша българска с какво е заслужена.
Ето едно от първите условия.
В България е срамно да си благотворител, спомосъществувател, спонсор.
Тази дума е мръсна в нашето общество. Ако парите се дават под масата на някоя институция с цел лично облагодетелстване , това е рушвет.
От кога даряването в името на другите се превърна в престъпление ???  
Може ли някой да сложи ръка на сърцето и да ми каже- защо това да предложа собствените си пари е престъпление ?
Синът ми твърди , че съм давала семейните пари . Ето истината.

Това бяха средства в моя лична сметка - дадени ми бяха от съпруга като знак , че оценява моите грижи за семейството и най-вече за златното му съкровище ВАЛЕРИ СИН . Много съм благодарна на съпруга си за тази щедрост и търпение , които прояви към мен.
Тези пари не отиваха за оръжия , не отиваха за наркотици , не отиваха за проституция. Отиваха за обучение на група от хора , които търсеха свобода от матрицата.
Будизмът е единственото учение предлагащо окончателна свобода от страданието.
Дарявах тези пари и ги дарявах с радост виждайки , че цялата група ползва благата. Имаха покрив над главата си , имаха храна и превозни средства - необходими условия да не работят изтощително , а да седнат и да медитират.
Да медитирам свободно , без да ми пречат беше моя мечта. Радвах се , че с моя помощ и други хора могат да го постигнат.
Виждаше се , че те нямат финансова възможност и аз се радвах да помагам. Джипът , за който Валери се оплаква се използваше от всички да ходят навсякъде по всяко време. Беше на името на Иво , защото беше регистриран на негово име. Де факто той беше на всички. Единственият , който не получи позволение беше Валери , защото беше нефелен.
На милото дете му се купуваше екипировка също както на всички останали , но той имаше някое малки привилегии като син на спонсор. Живееше в самостоятелно бунгало. Купиха му пиано.
Купиха му мотоциклет. Катастрофира два пъти . След втората катастрофа , Иво се обади и каза , че повече няма да рискува живота на сина ми. Забрани мотоциклета . Изглежда от това синчето е започнало да набира злобица като начало.
В интервюто се оплака , че дали много пари курс на Деян за гмуркане. Защо не , аз давах парите за всички не само за сина ми. Валери в замаяната си от злоба главица , забравя да добави , че той изкара същите курсове PADI - курсове за професионални гмуркачи. Беше голяма гордост и радост за мен да науча , че той беше най-младият член на тази организация - 15 годишен. Той също беше много горд със себе си , докато Ники Златков (бедното сексуално използвано дете) не би този рекорд . Не мога да кажа на колко беше Ники , но той надмина Валери , а това не беше добре.
Историята на ревност и злоба може дълго да се разказва - това е роман .
За да не отегчавам по-непретенциозната публика ще дам някои кратки точки от съвместният ни живот с милото дете.
Жертвата на сексуални посегателства Валери Валериев
(житие и страдания)
Роден 1995.
В края на 1995 започна нашето ходене по мъките.
Валери имаше вродени малформации на цялата пикочо-полова система. Влезнахме в Пирогов . Поради огромната корупция в болницата , лечението се проточи безкрайно дълго почти година. От декември 1995 до октомври 1996. Там проходи, там проговори на 8 месеца с цели изречения.
През юни 96г получи сепсис на кръвта докато бяхме все още в Пирогов.
Умираше в стаята и никой не го забелязваше.
Отчаяна тичах по коридорите и търсех помощ. Докато го гледах как умира започнах да се моля аз да умра вместо него и целият ми живот да се влее в неговото телце. Спасиха го .
Без да имам представа съм извършвала практика от тибетския будизъм "Размяна на себе си за другите" - Тонг Лен . Справка "Тибетска книга за живота и смъртта" - има я на български.
Докато сстоях неотлъчно до него, дъщеря ми беше сама и беше започнала да развива психични проблеми.
След излизането от болницата всичките ми сили се концентрираха само и единствено върху него , защото мислех че умира. Другото ми дете беше оставено без грижи ,защото нямах сили и за двете. Тя ходеше сама на училище и се връщаше сама в тъмните зимни вечери - беше на 9. Нямах кола.
В момента , в който бедното дете започна да води човешки разговори на около 3 годишна възраст ЗАПОЧНАХ ОБУЧЕНИЕТО МУ , КАК ДА РАЗЛИЧАВА ЛОШИТЕ ЧИЧКОВЦИ С НЕЧИСТИ НАМЕРЕНИЯ.
За да не пропаднат талантите му от 5 годишен го водех на пиано. На 8-9г трябваше да го водя на тенис . На 12г уроци по математика. През цялото време бяхме сами , само двамата. Мъжът ми си пътуваше по работа. На 13-14 стана наркоман.
Няма да чуете признание колко сериозно е било. Та той даже няма спомени от тогава. Спряхме му парите , започна да краде от дома. Ходихме на психолози - не стана. Исках да го пращам в САЩ във специализирано училище , съпругът не позволи . Така стигнах до решението , че Иво ще ни помогне.
Толкова за мен като майка.
Смятам , че съм си изработила парите , които похарчих.
Не ги похарчих за луксозни коли ,курорти или силиконови цици. Похарчих ги за кауза.
Будадхарма учи хората на любяща доброта към всички живи същества. Един будист е обучаван , винаги когато прави добро , да отправя молитви , това добро да помогне на всички.
Такъв беше и моят стремеж , мили ми братя българи, докато си харчех моите пари ( които не са ваша работа ).
Няма престъпление да даряваш .
Престъпление е да даваш рушвет .