Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

След многото реакции и коментари към предишния ми пост по темата искам кратко и ясно да формулирам позицията си по случая в Петрохан. Това е мнение, не присъда. Изказана е след време и по настояване на хора, които търсят мнението ми.
Говоря от гледна точка на личния си, житейски и професионален опит. Не претендирам да обясня какво се е случило. Посочвам симптоми, които за мен сочат към нездрава групова динамика.
Когато говоря за морал, говоря за лична граница – какво аз не бих направил и не бих приел.
Основните ми точки са следните:
1. В групата е имало ясно изразена йерархия. Цялата налична информация поставя Ивайло Калушев в позицията на признат лидер, а останалите – като дисциплинирани последователи. В такава структура отговорността не е разпределена равномерно.
2. Калушев носи отговорност, че е допуснал да бъде поставен в ролята на гуру. Никой не става гуру без собственото си съгласие. От всеки зависи докъде ще позволи да стигнат очакванията към него и доколко ще се възползва от доверието на другите.
3. Финансовото обвързване с последователи е дълбоко проблематично. Особено когато става дума за взимане на значителни суми от видимо лабилен и объркан човек, при пълно доверие и при укриване на тези действия от близките му. За мен това е морално неоправдано поведение.
4. Приемането на пари от спонсори създава зависимости. Това автоматично въвежда йерархично мислене – има хора над теб и хора под теб – и в двата случая обслужващо лидера.
5. За мен е неприемливо мъж без семейство да приема и отглежда деца като свои, особено в затворена общност само от мъже. Оправдания от типа „духовни прераждания“ или избор на деца чрез регресии не издържат нито морално, нито професионално.
6. Пренебрегването или омаловажаването на сексуалната тема е непростимо. При наличие на основателни съмнения за педофилия, те не могат да бъдат замитани. Говоря за лидера, който има коренно различен статут от останалите в групата.
7. Динамиката в групата показва ясни паралели с т.нар. нагуалски групи, описвани в книгите на Карлос Кастанеда – лидер с изключителен статут, обграден от дисциплинирани „воини“, с ясно разпределени роли и затворена вътрешна логика. Това не е литературна украса, а модел на функциониране. По тази тема ще направя отделна и по-подробна беседа.
8. Според майката на Валери, която е била в тесни връзки с Калушев близо 20 години, основната цел на групата е била напускане на земния живот според духовните им виждания. Тоест, идеята за това, което ние наричаме ритуално самоубийство не им е била непозната
9. Всяка затворена, интровертна и скрита общност има какво да крие. Дали става дума за случващото се зад затворени врати, за зависимости, за контрол или за други фактори – това вече е отделен въпрос.
10. И най-важното: едно дете, един младеж и трима мъже – всички, по всичко личи, добри и свестни хора – най-вероятно щяха да бъдат живи, ако животът им не беше поел по посоката на човек, когото са избрали за лидер. Независимо какво – или дори кой – е конкретната причина за смъртта им.
Всичко това за мен са симптоми на деструктивна, затворена и бутикова секта, чиито вярвания могат да доведат до екстремизъм, включително до ритуално самоубийство. Това, че някой не може да си го представи, не означава, че е невъзможно.
Винаги съм предупреждавал за опасността от идолизирането – на хора, учения и фигури. Над нас има власт само това, в което вярваме.
И затова трябва да сме изключително внимателни – особено на кого поверяваме децата си.
Всичко останало по случая не е моя тема.