Нямало е нови източници на възхищение, публиката е изчезнала(която дори в Мексико хич не е била малко) и оттам и чувството на подтиснатост, за което говори майка му.
Допускам, че първоначалната идея може би дори е била за местене. Само, дето се е уморил, а може би не е вярвал, че отново ще завърти хора около себе си, които да го смятат за най-великия, специален и т.н. и живота е загубил смисъл.
В крайна сметка обаче са решили да си идат с гръм и трясък. И разбира се остава згадка как е успял да промие мозъците ба останалите толкова много.
Интересно ми е дали е имало външен натиск, в смисъл на дали е имало страх, че кулата му от карти има опасност да рухне. Някой да го е предупредил или заплашил.
Очаквам довечера Тодоров точно това да обясни достатъчно ясно.