Днес Даниел Бузов (BulNews) публикува нещо, което съвпада с информация, която и аз имах още по-рано: че са изземвани видеозаписи от частни камери в Паволче и Челопек. Според него не само това – иззети са и фотокапани на местни ловци, които потенциално могат да покажат кой е минавал, кога е минавал и дали тримата от кемпера наистина са били „сами на поляната“ цяла седмица, както ни се внушава.
По-сериозното: BulNews изнася и хипотеза къде е възможно да са били държани тримата против волята им – в хижа на по-малко от 2 км от поляната. Малка, почти незабележима, с две помещения, печки, запаси от храна и вода; мястото се ползва се от ловната дружинка на Паволче и Челопек, а по думите на Бузов там обикновено има хора само в неделя.
Цитирам BulNews (за да е ясно какво точно се твърди, без интерпретации):
„На по-малко от 2 км от поляната с кемпера има почти невидима отбивка от римския път… има хижа… две помещения… печки на дърва… запаси и каптаж… използва се от ловната дружинка… рядко има хора, но винаги само в неделя… Въпрос на лична интерпретация е дали има вероятност през седмицата в нея да бъдат държани в плен трима души, без никой да разбере.“
И още един детайл, който не мога да подмина: когато попаднах на информацията за изземване на записи, „разследващи журналисти“ ме убеждаваха, че няма нищо подобно и че видеозаписи не са изземвани. Ето че сега същото се потвърждава от друг местен журналист – човек на терен, който живее там и работи там.
Това не е „филм“. Това са конкретни твърдения за конкретни действия: изземване на записи, изземване на фотокапани, контрол върху информацията, „профилактиране“ на хора, които до вчера са говорили, а днес мълчат.
И тук въпросът ми е прост:
Ако официалната версия е толкова желязна, защо се събират и изтриват следи, вместо да се извадят и покажат? Защо обществото вижда „закърпване“ на историята, а не разследване? Защо вместо прозрачност има тишина и страх?
Особено важно е и друго: „разследващите журналисти“ да не ми препредават какво са им казали властите. Това го научаваме и сами. Критическото отношение към институциите и към хипотезите им е инструментът на разследващата журналистика. То поставя висока летва пред версията, която ни продават. Вместо това някои т.нар. „журналисти“ просто уплътняват разказа на властта – превеждат го, доразказват го и го сервират като „трезв анализ“.
Никой не е длъжен да вярва на BulNews. Но всеки е длъжен да поиска отговори: какво е изземвано, защо, къде са протоколите, къде са експертизите на видеата и фотокапаните, и защо информацията за подобни действия се укрива?
Това е минимумът, когато става дума за шестима убити и една държава, която настоява да ѝ вярваме на честна дума.