Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

"Хронологията, публикувана от Слави Ангелов в 24 часа, съдържа редица твърдения, представени като установени факти, но при внимателен прочит се оказват интерпретации, логически изводи или показания от единични, непотвърдени източници. Особено тревожен е системният подход: всеки път, когато публиката забележи несъответствие, се появява допълнително обяснение - при това след факта. Типичен пример е пътуването на Николай с тойотата: то е обяснено едва след като зрители и коментатори забелязаха, че хронологически е невъзможно Николай да е тръгнал едновременно и с тойотата, и с кемпера. Това поражда основателни съмнения, че версията се „напасва" постфактум, за да поддържа основната теза за самоубийство.
Ето някои примери: „Оставят Теа при баща й, преспиват в столицата". Нито едно доказателство - нито камера, нито свидетел, нито телефонен запис - не е посочено за цяла нощ в София. Верификацията за времето 30/31 януари изцяло липсва.
„Не напускат базата, не посрещат гости". Твърдението се основава на 6 охранителни камери около хижата - но те покриват конкретни точки, не целия периметър. Не е изяснено дали всички ъгли на достъп са наблюдавани.
1 февруари: Джипът на Николай напуска района в 7:12 (охранителна камера). Shell на Северната тангента - 9:43 (охранителна камера). Неверифицираната задача в столицата. Разстоянието от хижата до северната тангента е ~75 км; при тръгване 7:12 и пристигане 9:43 са изминали 2 ч. 31 мин. При оптимален маршрут (около 1 ч.) Николай е имал до 1,5 ч. в столицата. Хронологията твърди, че „не губи никакво време" и го засича директно на бензиностанцията - без да е посочена среща с бащата на Теа или потвърждение кога и къде е оставил дрехите. Тази задача в столицата остава неверифицирана.
10:17 — кемперът напуска хижата.
„Спират извън обсег на камерите да изчакат Николай". Никоя камера не ги е засекла спрели. Това е интерпретация, представена като факт. Това е и момента в който най-явно личи манипулацията в публикуваната хронология. Няма доказателства, че Николай се е качил в кемпера в този момент. Не е изключено спиране в района на Бързия/Вършец но няма доказателства.
„11 АТВ-та, не завиват към хижата". Потвърдено от запис на камера. Незначително разминаване: хронологията - 11 АТВ-та, показания: 10-12 мъже. Те подминават разклонението към хижата, но къде са били? Странно е, че повече АТВ-та се връщат, отколкото са тръгнали. 10 на отиване, 13 на връщане. Откъде идват допълнителните? Това е въпрос, който нито следствието, нито медиите са поставили публично.
Прави впечатление необичайното оживление в деня на произшествието около хижата. Хижа Петрохан не е туристическа дестинация с инфраструктура. Концентрацията на неидентифицирани групи (АТВ и джипове) в района точно на 1 февруари - денят на събитията е нетипична и изисква обяснение, което разследването не е предоставило публично.
„Четири джипа в 17:12". Критично противоречие с официалната позиция на МВР от 10.02.2026 г.: МВР заяви, че единственото движение към хижата от отбивката е на ДВА джипа на сдружението в 13:50. Хронологията представя 4 джипа в 17:12 - по пътя, не към хижата - без да изяснява противоречието. Четирите джипа и техните пътници не са идентифицирани публично. Това е изключително странно и към този момент няма никакво обяснение кои са били тези хора.
Разкъсаният панталон на Ивайло Иванов (20:42). Детайл от запис на камера, но напълно необяснен в хронологията - кога, как и защо. Потенциален индикатор за борба или падане; пропуснат без коментар. Не е ясно също така, дали другите двама придружителя на Ивайло са Пламен и Дечо.
„Ивайло е произвел първия изстрел в тялото си с пушката". Това е най-сериозното фактическо несъответствие в цялата хронология. Официалната пресконференция от 18.02.2026 г. посочва: Два изстрела в главата - вход под брадичката + вход ляво слепоочие/изход дясно - не в тялото. Второто оръжие е пистолет, а не пушката. Балистичната експертиза е „комплексна и ситуационна" и все още тече. Официалните органи изрично признават, че случаят „предизвиква спорове между експерти" Хронологията представя следствен извод като установен факт при явно незавършено разследване. Според специалисти, практически е невъзможно човек, прострелял се с пушка по този начин да остане в съзнание и дори да остане, той ще е напълно дезориентиран и задушен от навлизащата в дробовете кръв. Как е успял да намери пистолет и да се простреля с лявата ръка?
„По пистолета е открита само неговата ДНК". За Пламен и Дечо - потвърдено. За Ивайло Иванов - ръцете му са „силно окървавени", назначена е допълнителна ДНК и барутна експертиза по дрехите, резултатите не са окончателни.
Най-тревожното не е наличието на отделни неточности - разследванията неизбежно съдържат непълноти. Тревожно е системното представяне на интерпретации като факти и ретроактивното допълване на версията всеки път, когато публиката открие логическо противоречие - какъвто е случаят с тойотата на Николай. Това не е признак на прозрачно разследване; това е признак на версия, която се конструира в движение, за да устои на публичния натиск.
Особено притеснително в случая с тази статия е че имаме три взаимно подкрепящи се индикатора за координирана комуникация, а не за независима журналистика:
Привилегиран достъп до непублична информация - Ангелов борави с данни от охранителни камери, ДНК експертизи, SMS-съдържание и криминалистични описи, които следствието и МВР не са представили пред никоя друга медия. Това не може да е резултат от стандартна журналистическа дейност.
Категоричност там, където официалните органи се колебаят - Прокуратурата говори с условност („смятаме", „голяма доза вероятност", „спорове между експерти"). Хронологията на Ангелов представя същите неща като установени факти. Това е адвокатска, не журналистическа позиция. Защо на следствието им е необходимо адвокатстването на утвърден криминален репортер като Ангелов? Не са достоверни?
Ретроактивно напасване след публичен натиск - обясненията за тойотата на Николай се появяват едва след като публиката забелязва логическото противоречие. Независимата журналистика идентифицира противоречията проактивно; координираната комуникация ги запълва реактивно.
Ако достъпът до материалите е резултат от неформален канал вътре в разследването, това би представлявало: селективно изтичане на информация по висящо дело (нееднократно процесуално нарушение, кой е отговорен?), медийно предрешаване на изхода преди съдебен акт, и нарушение на принципа за равен достъп на медиите до информация.
Въпросът кой стои зад тази координация и с каква институционална цел е по-съществен от всяко конкретно фактическо несъответствие в самата хронология."
Viktor Lilov

„Пламен Статев, когото аз познавах, заема завинаги място в сърцето ми.
Той беше скромен, нежен и дълбоко добър, с чисто сърце - може би твърде чисто за свят, който често забравя нежността. Споделяхме дълбока любов към природата, преживявахме красиви моменти в девствени, недокоснати пещери, гмуркания в океана и дълги дни в джунглата и планините, заедно с тиха и искрена обич помежду ни. Той беше до мен в екологичната ми работа и по пътя ми с коренните общности, а чрез него срещнах Ивайло Иванов, чийто живот носеше дълбок смисъл.

  Той беше внимателен и закрилящ, честен и истински. Никога не спестявах думите си - често му казвах колко го обичам и колко съм благодарна за времето, което имахме. След като се върна в България през 2021 г., разстоянието се увеличи и пътищата ни поеха в различни посоки, но винаги те носех в сърцето си.

  Пиша това не само за себе си, но и за неговото семейство и за всички, които носят Пламен в себе си. Сърцето ми още плаче, но ти оставаш в молитвите ми - във водата, в пещерите, сред звездите и в тихите места, където любовта не изчезва. Почивай в мир.

 Chiich, ти живееш в сърцето ми♥️"