Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

10 април – Бог Один ме посещава в синя славянска носия, за да отдаде почит на моята държава България и ми говори!

11 април – Атакуван съм от 3 големи астрални демона ментално! Борих се с тях с всяка мисъл в психологическо кунг фу!

13 април – Бог Тор ми говори!

11 май – Един „лекар“ се опита да ме убие чрез аборт! Намесих се духовно, за да предотвратя това, като се явих във видение на майка си преди раждането си! Попаднах в ада в комунистическа България! Не знаех, че България е комунистическа! Мислех, че България се издига както през 1900-те преди Балканската война, което ме впечатли много силно!

13 май – През декември 1999 г., на 17-годишна възраст, имах видение за средновековни европейски армии, сражаващи се брутално в продължение на векове, и бях озадачен относно техните разсъждения, мотивация и праведност и написах ЗАЩО? на стената на моя замък с огромни букви! Аз съм 555! Аз съм 666! Аз съм 777! Аз съм 888! Аз съм Богът на Вселената! Аз съм Елохим! Грижа се за всички благородни души в цялата Вселена! Обичам ги всички! Аз съм Богът на войната! Войната трябва да бъде справедлива, облагородяваща и възвисяваща! Войната трябва да бъде за защита на цивилизацията и за разширяване на цивилизацията!

3 октомври – Правих красива астрална любов с красивата кралица Киара! Чисто блаженство!

4 октомври – Аз съм Тервел Каменов, Великият Бог на Вселената!

Октомври 1993 г. - Тервел Каменов се записва на курс по скално катерене, пещернячество и оцеляване сред природата за деца с екологично дружество „Залмоксис“ на Иво Калушев, Аглика Гяурова, Юли Глушков и Лиляна Бранкова! Първото катерене е на красивите и живописни скали Белидие хан, където имах мистично преживяване вечерта край огъня! Второто катерене е в Лакатник, Искърското дефиле (Хемус), където се изкачих на 40 метра (с едно въже) 100 м над реката! Спахме в красива голяма пещера с огън! Първото посещение на пещера е в пещерата Духлата, където вижда сталактити, сталагмити и хелектити, включително впечатляващото образувание „Устата на кита“! Пещерата Духлата!  Аз също се спуснах по 20-метрова вертикална пещерна пропаст без предишна тренировка, тъй като спах твърде много в деня, в който трябваше да отида там, и реших да си купя билет за следващия влак, за да отида там сам, без да знам как точно да стигна на 11-годишна възраст! Качих се на влака в 13 часа за Карлуково, но цигани влязоха в купето ми и тогава видях инструктора по пещери Монти с раницата си през прозореца на купето и почуках и му се развиках! Той също закъсня! Той ме спаси и ме заведе в пещерния лагер вечерта след залез слънце, който нямах абсолютно никакъв шанс да намеря сам! Там се стоплихме край огъня и бях емоционално впечатлен, като пеех с тях мантрата Харе Кришна Харе Рама! Бях чувал мантрата в Индия в предишния си живот на Гая! Тогава архангел ме спаси! Вероятно щях да се махна от циганите, но щях да бъда принуден да лагерувам сам със спален чувал и да търся приятелите си на следващия ден! Спуснах се с въже и екипировка в пещерата Банковица близо до Карлуково без предварителна подготовка през октомври 1993 г. като 11-годишно момче и се оказах пълен с кал и без красиви пещерни образувания като сталактити, сталагмити и хелектити, така че изразих недоволството си като младия крал Гилдфорд Дъдли на Иво Калушев, нашия водач, и той по-късно използва това мое положение несправедливо, за да ме изгони от курса! Ходих в пещери през зимата в селата Гинци, Хемус планина и Беренде извор западно от София, където стигнахме до сифон и се върнахме!

21 декември 1993 г. – 4 януари 1994 г. – Отивам с курса по пещернячество до село Царева ливада (Царската морава1) близо до град Дряново в голяма къща в български възрожденски стил от 18-ти или 19-ти век за коледна и новогодишна ваканция! Посещаваме пещерите Бачо Киро и Андъка, както и Дряновския манастир. Многократно с микробус! Дряновският манастир е бил мястото на битка между четата на воевода Бачо Киро и поп Харитон и турците през май 1876 г. по време на Априлското въстание срещу Османската империя, което е причинило Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.! В свободното си време чупим плочки на тренировки по кунг-фу и четем! Започнах да чета „Властелинът на пръстените“, който намерих там!  Веднъж, след като се върнах от пещерите Бачо Кира и Андъка, се стъмни, докато се връщахме към Царева ливада от Дряново и изостанах твърде много от приятелите си и нашия ръководител инструктор Иво Калушев, така че те извикаха името ми: „Тервел, идваш ли?“ И ме бутнаха натам да побързам! Стигнах ги в тъмното с челника си, преди да се върна и да стигна до село Царева ливада!

5 февруари 1993 г. – Нощувах в пещерата Темната от 23:00 до 6:00 часа през нощта и сутринта,преминавайки над бурна река, бучаща в пещерата, в траверс и над две езера с лодка с моя нов инструктор по пещери Юли Глушков, неговата приятелка Лиляна Бранкова и приятели!

13 февруари 1994 г. – Баща ми Цветан Максимов умира, без да ме е срещнал!

Януари – юни 1994 г. - Тервел Каменов изучава и практикува Уинг Чун Кунг Фу в продължение на 6 месеца. Получава първа степен на 12 години!

Лято 1994 г. – Тервел Каменов за първи път отива в Камен бряг (Скалист бряг) на брега на Евксинос Понтес! Ходих там през 1995, 1997, 1998 и 1999 г. и лагерувах в палатка на поляна между скалите, където трябваше да се спусна по 4-метрова отвесна скала, за да го стигна дори на 12 години! Благородните български мъже и жени плуват и се пекат на слънце нудистки в морето и аз правя същото! Има малък вечен пламък, захранван с природен газ, на който туристите готвят храна и пеят вечер под звуците на китара! Септември 1940 г. - Камен бряг се намира в Южна Добруджа, която е отнета от Румъния от България, след като Румъния позорно нахлува в България, докато България е във война със Сърбия и Гърция за Българска Македония във Втората Хемусова война през юли 1913 г.! Южна Добруджа е благородно върната на България от Румъния с Благородния Крайовски договор и решаващата благородна дипломатическа намеса на Адолф Хитлер! Това е единствената териториална промяна, направена от Адолф Хитлер, която е запазена и до днес!

Август 1994 - Малкият Дракон Тервел Каменов прочита „Книгата на тайните“, том 4, „Виджняна Бхайрава Тантра", от Ошо и преживява медитация с техниките за медитация, дадени там! Удовлетворих се интелектуално от книгата и си спомних „Филозия“, изкуството да виждаш, ясновидството и „Дхяна“, медитацията, а не просто интелектуална медитация!

 31 декември 1994 г. – 3 януари 1995 г. – Отивам в Пирин планина с приятели за Нова година, но времето е топло и снегът е мокър, така че потъваме в него с всяка стъпка! Нося тежка раница, в която дори има метални рибни консерви на 12 години! Падам в снега няколко пъти и дрехите ми се намокрят! Харесва ми водопадът Юлен, покрай който минаваме! Всички ме изпреварват и двете ми приятелки Юли и Лиляна викат името ми в отговор, за да тръгна напред! Чувствам се студено и мечтая за моя никак не уютен, но топъл апартамент в София! Гледам заплашителните скалисти върхове на Пирин
в падащия здрач в залесената долина на река Демяница и се плаша, мислейки си „Страхотният Пирин!“ Стигам до приятелите си и Юли ми казва да си пусна раницата, което и правя, и скоро след това ни достига група за подкрепа от хижа „Демяница“ и един мъж се връща, за да ми донесе раницата! Собственикът на хижата е изумен,
както 12-годишно момче е стигнало до хижата си през зимата и се отнася с внимание към мен! На 2 януари вали и Юли отлага завръщането ни, но на 3 януари става студено, снегът се втвърдява и връщането до Банско е много по-лесно! В автобуса за София слушам новата песен „Зомби“ на ирландската група The Cranberries, която ме впечатлява много!

Април 1995 г. – Тервел Каменов получава видение за индийската богиня на Вселената и усещам, че когато „човек има чиста любов, ще му бъде дадена огромна духовна сила!

Юли 1995 г. – Тервел Каменов е спасен от удавяне на Камен бряг от своя инструктор по катерене Иво Калушев!  Камен бряг е изцяло в дълбока вода, няма плитък пясък или дори скалист бряг! Беше 3,5 метра дълбочина между брега и островна скала! Учех се да плувам!

Юли 1995 г. – Тервел Каменов се спуска с въже и пещерна екипировка в кладенци в Камен бряг с Юли Глушков и Светльо! Стигам до дъното на две! Юли вижда затрупана с камъни ниша и премахва камъните, очаквайки да намери съкровище от времето на Възраждането на България! Но уви, тя е построена за защита от кал от велик български майстор на кладенци! В Камен бряг няма река!

15 септември 1995 г. – Тервел Каменов отива в 29-та гимназия „Марко Поло“, за да учи биология, химия и английски! Избрах да уча френски вместо немски, защото е по-мек и бях повлиян от спомени от минали животи и защото бях повлиян от антигерманската пропаганда от Втората световна война! Взимам и чета френски списания „Science et Vie“ от неговата велика френски учителка Александра Дончева! Обичам ги!

Октомври-ноември 1995 г. - Тервел Каменов посещава курс по оцеляване сред природата, организиран от Иво  Калушев. Той идва в гората Боснек и си строи заслон от клони и листа! Вали! Издържах изпита, 1 от 4 успешни ученика в курс от 30! Гледаме филма на живо за оцеляването на уругвайския отбор по ръгби в Андите, след като самолетът им се разбива във високата планина на 13 октомври 1972 г.! Филмът беше труден за гледане от 13-годишно дете (аз бях най-малкият на курса), защото включваше сцени на канибализъм!
 Полет 571 на уругвайските военновъздушни сили е чартърен полет, превозващ 45 души, включително отбор по ръгби, техни приятели, семейства и сътрудници, който се разбива в отдалечените Анди в началото на пролетта (Южно полукълбо) на 13 октомври 1972 г. при изключително обилна снежна покривка на -34.765 градуса южна ширина от екватора, при инцидент, известен като катастрофата на полета в Андите, а в латиноамериканския свят и Южна Америка - като Чудото на Андите (El Milagro de los Andes). Повече от една четвърт от пътниците загиват при катастрофата, а няколко други бързо умират от студ и наранявания. От 27-те, които са живи няколко дни след инцидента, други осем са убити от лавина, която е заляла убежището им в останките. Последните 16 оцелели са спасени на 23 декември 1972 г., повече от два месеца (72 дни) след катастрофата. Оцелелите са имали малко храна и никакъв източник на топлина в суровите условия на над 3600 метра (11 800 фута) надморска височина. Изправени пред глад и радио новинарски съобщения, че търсенето им е прекратено, оцелелите са се хранили с телата на мъртви пътници, които са били запазени в снега. Спасителите не са научили за оцелелите до 72 дни след катастрофата, когато пътниците Нандо Парадо и Роберто Канеса, след 10-дневен преход през Андите, са открили чилийския ариерос Серхио Каталан, който им е дал храна и след това е предупредил властите за съществуването на другите оцелели.