Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Пламен 💛
Кой беше Пламен…
Ще ви кажа само кой беше той за мен.
Защото се оказва, че чак след смъртта му разбрах за неговите сериозни професионални постижения.
Изумително, но аз наистина не знаех за тях. Чак когато прочетох в социалните мрежи, си спомних, че преди много години Иво ми беше разказвал колко талантлив е Пламен и в каква област.
Самият Пламен никога не ми е говорил за това. И това не е изненадващо за тези, които го познаваха. Скромността и добротата му бяха изписани на лицето му
и се усещаха в цялото му присъствие.
Той никога не говореше за себе си в безкрайно многото и дълги разговори, които сме имали.
А последната година имах щастието да седя удобно сгушена до печката, на люлеещия се стол, заедно с него и да си говорим дълго. Някак така се случваше, че при всяко мое идване напоследък оставахме сами в хола и разговорите ни продължаваха с часове.
Говорехме за политика. 😃
Който ме познава, знае колко абсурдно звучи това, защото ако има истински аполитичен човек – то това съм аз.
Не веднъж Иво ми се е карал, че не може да съм толкова незаинтересована от политическата обстановка в държавите, в които живея. Но какво да се прави –
това е по-силно от мен.
Та… с Пламен говорехме за политика.
Явно се беше заел със задачата да ме образова.
Говорили сме за Тръмп, за войната в Украйна, за ситуацията в България.
Говореше разпалено, но и с голяма болка – за това колко не са наред нещата в света, и особено в родината ни. Говорехме и за това как се променя светът. Как свободното време – и за възрастни, и за деца – постепенно се превръща в лукс. Как всичко се забързва прекалено много.
И как се губи естествеността на това просто да не правиш нищо.
Да седиш.
Да четеш книга.
Да се разхождаш.
Без телефон.
Без музика.
Просто да бъдеш.
Много говорехме и за екранната зависимост на хората през последните години. Това беше тема, към която се връщахме почти всеки път. Говорехме и за София –
за това колко трудно е да се живее в този град. Тогава той ми казваше:
“Идвай по-често тук при нас.
Оставай за по-дълго, за да можеш да се възстановиш и да се заредиш със сили и енергия, за да помагаш на хората, които те търсят долу в Мордор.“
Когато им гостувах, често наблюдавах как Пламен с безкрайното си спокойствие и търпение седи с часове със Сашо и му прави диктовки – и на английски, и на български.
Веднъж седнахме и аз до Сашо и пишехме заедно, докато Пламен диктуваше. По-късно Ивей се включи с диктовката по български.
Беше много забавно.
Разбира се, със Сашо направихме доста грешки, защото непрекъснато се разсейвахме, а и бяха подбрали много сложен текст.
Всички се смяхме – и на почерците, и на грешките. Но Пламен и Ивей не ни оставиха само да се забавляваме.
Накрая трябваше да препишем текстовете наново. 🤪
Забавлението и дисциплината винаги вървяха ръка за ръка там.
Ники ми беше дал поръчка и за Пламен да направя картина. Каза ми, че много харесва гарги. И аз му направих една цветна гарга. Пламен толкова много я хареса, че се просълзи и бързо излезе от хола, за да не го видя. 💛
Той беше и пчелар.
Заедно с Ивей се грижеха за пчелите.
Затова им направих и още една картина – магична цветна пчела.
Успях да им я подаря преди два-три месеца, както и восъчен печат с формата на пчела. Пламен веднага я постави на видно място в хола.
“За да може всеки, който дойде на гости, да я види“, както самият той каза.
Всички те бяха едни от най-големите почитатели на моето творчество.
Пламен също така рисуваше и красивите глинени творения на Дечо.
Пламен беше човекът, който при последните ми идвания горе идваше да ме вземе от прохода.
Пътуването към хижата винаги беше специално за мен. Отварях прозореца на колата, за да усетя мириса на гората и да вдишам чистия въздух.
Той се усмихваше и ми казваше:
“Тук си вече. Сега ще си починеш и ще се заредиш. Много се радвам, че ще ни гостуваш. Внасяш голяма свежест със всяко идване.“
Той беше и този, който ме изпращаше към автобуса, ако някой не ме караше до София. Всеки път му благодарях за приятното време, което сме прекарали. А той ми казваше скоро пак да се върна и да погостувам.
Прегръщаше ме топло на изпращане
и с благата си усмивка показваше съжалението си, че се връщам обратно в Мордор.
Благодаря ти, Пламене,
за всички безценни разговори,
в които се опитваше да коригираш съзнателното ми невежество по темата за политиката и да ме образоваш поне малко.
Благодаря ти за вкусния мед, който правеше и ми даваше.
Благодаря ти за грижите и обичта към Ники.
Последния път като бях горе с Ники си говорихме за теб. Той ми каза, че много те обича и се гордее с това колко силен ставаш.
Благодаря ти, че те имаше в живота ми.
Винаги ще те нося в сърцето си. 💛