Снимките на следи от въздушен поток повдигат въпроса на Христанов за полети около хижата, конкретно на правителствения хеликоптер Аугуста.
Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва
- Публикувана: 3 фев. 2026, 00:22 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2026, 22:19 ч.
# 23 730
13 март 2026, 11:44 ч.
Снимките на следи от въздушен поток повдигат въпроса на Христанов за полети около хижата, конкретно на правителствения хеликоптер Аугуста.
Нали казаха на втория брифинг, че първо е пуснат дрон да огледа и тогава са влезли ония маскираните от полицията. Аугуста са и медицинските хеликоптери, нищо тайнствено няма в тях.
Виж целия пост
Снимките на следи от въздушен поток повдигат въпроса на Христанов за полети около хижата, конкретно на правителствения хеликоптер Аугуста.
# 23 731
13 март 2026, 11:47 ч.
Снимките на следи от въздушен поток повдигат въпроса на Христанов за полети около хижата, конкретно на правителствения хеликоптер Аугуста.
Нали казаха на втория брифинг, че първо е пуснат дрон да огледа и тогава са влезли ония маскираните от полицията. Аугуста са и медицинските хеликоптери, нищо тайнствено няма в тях.
Датата на снимката е сутринта 10:07 ч на 02.02, час и половина по-рано от сигнала към 112, който е регистриран 11.20ч.
Виж целия пост
Снимките на следи от въздушен поток повдигат въпроса на Христанов за полети около хижата, конкретно на правителствения хеликоптер Аугуста.
# 23 732
13 март 2026, 11:47 ч.
Само че часът на първата снимка е отпреди изобщо сигнал да е стигнал до 112.
Виж целия пост
# 23 733
13 март 2026, 11:48 ч.
Аз мисля, че в тази история не само децата, но и майките им са с проблеми.
Не се наемам да коментирам дали проблемите на децата са отключили тези на майките им или обратното.
При всички положения за мен няма нищо нормално и естествено в тези отношения.
Не съм чела за пребивавания на РА в психиатриите, но аз още преди няколко дни написах, че положението при нея е доста зле, постът беше изтрит.
Не мисля, че е редно да я оставят спокойно да си вихри налудничавите мисли и да заплашва длъжностни лица, магистрати и т.н.
Виж целия пост
Леле, РА какви лудости е изписала! Ако и част е вярно, се потвърждава моята теория, че децата са били с проблеми. Не подлежащи на обичайното обучение и тн. Имайте предвид, че другите деца в клас например, много усещат като някой не е в ред. Подигравки, обиди и тн. Сигурно оттам се е чалнала и Ралица. Мислила е, че прави добро, както и другите. И наистина този живот на безгрижие сред природата и поне на някакво обучение и умения е супер за дете извън нормата. Още повече се е водил в нормално училище. Колко лошо решение на Ралица... Не вярвам в добрите намерения на ИК изобщо... тук пари няма..ужас.
РА втори път признава, че не се е спрявяла с детето си и не е знаела какво да прави и се появява "добрия" чичко, който го поема. Колко наивно, като малко дете, на което непознат( сериен убиец ) подава бонбони да тръгне с него.
Другото обяснение:
П.п. между другото още съвсем в началото, във фб някой се представи за близък на РА и каза , че е лежала по психиатрии. Не знам дали е вярно.
.
РА втори път признава, че не се е спрявяла с детето си и не е знаела какво да прави и се появява "добрия" чичко, който го поема. Колко наивно, като малко дете, на което непознат( сериен убиец ) подава бонбони да тръгне с него.
Другото обяснение:
П.п. между другото още съвсем в началото, във фб някой се представи за близък на РА и каза , че е лежала по психиатрии. Не знам дали е вярно.
.
Аз мисля, че в тази история не само децата, но и майките им са с проблеми.
Не се наемам да коментирам дали проблемите на децата са отключили тези на майките им или обратното.
При всички положения за мен няма нищо нормално и естествено в тези отношения.
Не съм чела за пребивавания на РА в психиатриите, но аз още преди няколко дни написах, че положението при нея е доста зле, постът беше изтрит.
Не мисля, че е редно да я оставят спокойно да си вихри налудничавите мисли и да заплашва длъжностни лица, магистрати и т.н.
# 23 734
13 март 2026, 11:49 ч.
Илиян Василев, от вчера - Версията за това, че българските „рейнджъри“ са попаднали на канали, покровителствани от.......
Виж целия пост
Скрит текст:
Има нещо зловещо в начина, по който властта мобилизира ботове, за да заглуши гласа на близките на убитите в Петрохан. То е ясно, че контролираните централни медии няма да ги поканят. Но заглушават и социалните мрежи. Свалят се събития, свалят се страници, блокират се профили. Ако е вярно, че някои от жертвите са били погребани набързо – без съдебно-медицинска експертиза и без възможност за независими изследвания – това означава, че цялата тази пасмина от прокуратура и следователи е съучастник в прикриването на престъпление.
Свалиха и моята страница – отново чрез ботове и организирани атаки. МЕТА очевидно не е просто Цукърбърг, а и хората, които на местно ниво администрират платформата и си позволяват да се държат като последна инстанция. Парадоксът е, че никога не съм имал подобни проблеми в Х (Туитър), нито в Телеграм, нито в Линкедин, да не говорим за ТикТок – само в МЕТА.
Не съм нито следовател, нито прокурор. Но имам достатъчно опит и познания, за да кажа, че версията за това, че българските „рейнджъри“ са попаднали на канали, покровителствани от Борисов и Пеевски, е прекалено очевидна, за да не бъде разследвана. И точно затова няма да бъде разследвана – защото би означавало те да разследват самите себе си.
Тези канали навремето се курираха от Държавна сигурност. Днес те отново се контролират от службите – със знанието на Борисов и Пеевски. Колкото по-скоро бъдат сменени ръководствата на службите, включително в ДАНС, толкова по-голям шанс ще има обществото да разбере кой всъщност стои зад убийството на тези хора.
Тези „рейнджъри“ са били използвани, когато е било удобно. Но в един момент е станало необходимо да бъдат отстранени – защото са засегнали интересите на най-мощните фигури в задкулисието.
За да бъде картината пълна – тези канали не са само местни. Те са международни, а българските участници получават "такса за преминаване". Истинската печалба обаче остава за притежателите на "ценните пратки" - дрога, трафит на хора, контрабанда.
Не е случайно, че прокуратурата се опита да насочи вниманието към банковите им сметки. Материалният интерес в подобни престъпления е очевиден. Но вместо да се пита къде са истинските босове, обществото се насочва към някакви суми на убитите.
Подобно масово убийство, пък и на дете, не се обяснява с десетки хиляди. Залогът е в милиони, вероятно десетки милиони. Разликата е очевидна. И не само пари. Според мен е много по-вероятно не само и не толкова парите да са мотив, а опасността от разкриване на политически фигури на върха на властта у нас.
Схемите им не са особено умни – те се разкриват още в момента, в който започнат да ги обясняват. Но разчитат на нещо друго: на общественото равнодушие и на добре познатата българска формула – „всяко чудо за три дни“.
За това утре от 17 30 часа пред Съдебната Палата. От масовото присъствие зависи много повече от истината за тези убийства, зависи дали ще успеем да разглобим тази система от корист и лъжа, да реформираме службите и да избегнем следващи масови "самоубийства".
Ilian Vassilev
Свалиха и моята страница – отново чрез ботове и организирани атаки. МЕТА очевидно не е просто Цукърбърг, а и хората, които на местно ниво администрират платформата и си позволяват да се държат като последна инстанция. Парадоксът е, че никога не съм имал подобни проблеми в Х (Туитър), нито в Телеграм, нито в Линкедин, да не говорим за ТикТок – само в МЕТА.
Не съм нито следовател, нито прокурор. Но имам достатъчно опит и познания, за да кажа, че версията за това, че българските „рейнджъри“ са попаднали на канали, покровителствани от Борисов и Пеевски, е прекалено очевидна, за да не бъде разследвана. И точно затова няма да бъде разследвана – защото би означавало те да разследват самите себе си.
Тези канали навремето се курираха от Държавна сигурност. Днес те отново се контролират от службите – със знанието на Борисов и Пеевски. Колкото по-скоро бъдат сменени ръководствата на службите, включително в ДАНС, толкова по-голям шанс ще има обществото да разбере кой всъщност стои зад убийството на тези хора.
Тези „рейнджъри“ са били използвани, когато е било удобно. Но в един момент е станало необходимо да бъдат отстранени – защото са засегнали интересите на най-мощните фигури в задкулисието.
За да бъде картината пълна – тези канали не са само местни. Те са международни, а българските участници получават "такса за преминаване". Истинската печалба обаче остава за притежателите на "ценните пратки" - дрога, трафит на хора, контрабанда.
Не е случайно, че прокуратурата се опита да насочи вниманието към банковите им сметки. Материалният интерес в подобни престъпления е очевиден. Но вместо да се пита къде са истинските босове, обществото се насочва към някакви суми на убитите.
Подобно масово убийство, пък и на дете, не се обяснява с десетки хиляди. Залогът е в милиони, вероятно десетки милиони. Разликата е очевидна. И не само пари. Според мен е много по-вероятно не само и не толкова парите да са мотив, а опасността от разкриване на политически фигури на върха на властта у нас.
Схемите им не са особено умни – те се разкриват още в момента, в който започнат да ги обясняват. Но разчитат на нещо друго: на общественото равнодушие и на добре познатата българска формула – „всяко чудо за три дни“.
За това утре от 17 30 часа пред Съдебната Палата. От масовото присъствие зависи много повече от истината за тези убийства, зависи дали ще успеем да разглобим тази система от корист и лъжа, да реформираме службите и да избегнем следващи масови "самоубийства".
Ilian Vassilev
# 23 735
13 март 2026, 11:52 ч.
Виж целия пост
Значи Дачков има информация от "кухнята". На него защо не му вярвате?
Между другото, Ралица днес е писала за Ники.
Ники не веднъж ми е казвал: “Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи”!
Хайде хейтърите - ваш ред е !
Между другото, Ралица днес е писала за Ники.
Скрит текст:
Ники! 💛
Кой е Ники?
Ники е Смело Сърце! Това е най-краткото и точно определение за него! Голямо Силно и Добро Сърце! 💛
Когато проговори започна моето голямо приключение в необяснимото и невероятното. Започнах да слушам защо е дошъл точно при мен, от къде идва, да ме пита как човек избира да бъде лош и защо. Най- вече да ми обяснява, че е дошъл да спаси всички страдащи, да спаси света!!!
Изумлението ми растеше с всеки изминал ден както и притеснението как и дали ще успея да защитя едно такова малко дете в един свят, който трудно би разбрал дете, което свободно говори за миналите си животи и за неща, касаещи човека срещу него, за които няма как и от къде да знае. Нивото на емпатия и състрадание беше такова, че ежедневно имах предизвикателства, в които способността му да съпреживява чуждата болка беше такава, че го оставяше в невъзможност да функционира на ежедневна база за часове.
Много хора знаят за историята за божите кравички в детската градина, когато отидох да го взема и той седеше до труповете на много божи кравички, които бяха натрупани на купчинка до него напълно съсипан и ми каза как другите деца са ги убивали и той се е опитвал да ги спре, но не е могъл. Учителката ми разказа как е говорил на децата да си представят, че тези насекоми са деца в детска градина и сега когато са ги убили какво ще правят майките и бащите им когато дойдат да ги вземат от градина и децата им са мъртви? Взех си го напълно съсипан и му взе дни да се възстанови от тази случка, в която трябваше да разискваме на дълго и на широко темата за избора на човек да отдаде сила на доброто или лошото в себе си.
Много забавна случка е, когато вече много ядосана тръгнах към него защото правеше беля след беля тъй като беше много буйно и енергично дете и тръгвайки към него да го хвана рязко и да го спра от щуротията, която правеше той ме погледна с този остър и в същото време благ поглед и на висок тон ми каза: “ Мир, любов и хармония!” 😃 Успяваше да разоръжи всеки с една усмивка и едно гениално изказване, което да те остави без думи.
На седем годишна възраст ми стана ясно, че той вижда аурите на хората и кой цвят аура какво означава. На въпроса ми защо до сега не ми е казвал получих простият отговор: “ Ами не знам, аз си мислех, че всички ги виждат. Не ги ли виждат всички? Ти не ги ли виждаш?”
Друга история обрисуваща уникалността му е когато в Тенерифе в училището, в което го бяхме записали децата напълно съзнателно го дразнеха и отвън на площадката тъпчеха мравки за да наблюдават реакциите му и да му се подиграват. Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър. Да му се подиграват, че когато им дадоха да пишат есе на тема по избор той писа за Хитлер, а тези деца пишеха за герои от анимационни филми. Учителката тогава се свърза с мен да ми прави забележка, че не е редно да му пиша аз есетата и нямаше сила, която да я убеди, че именно аз не съм написала този задълбочен анализ на Хитлер.
В един момент трудностите му в това да бъде в училище станаха толкова непоносими за него, че се чудех какво ще правя за напред. Стигна се до момент там на Тенерифе когато не веднъж Ники коригираше учителката, че греши в това, което говори и винаги се оказваше след проверка от нейна страна, че той е правия и тя е сбъркала. Там на Тенерифе беше и последното му обикновено училище, което той посещаваше. Той просто беше толкова извън рамката, че беше истинска агония и за него и за мен престоят му в нормално училище!
И след това започна неговият истински щастлив и пълноценен живот! Както той казваше: “Истински започнах да живея, когато се присъединих към Иво и към групата”! Отидохме на ваканция в Мексико и той намери сродните си души. Тези, които не му се подиграваха, които го разбираха, подкрепяха в стремежите му, тези, които бяха извън рамката и най- вече тези, които можеха да му помогнат да развие и култивира уникалността си и да я насочи към, това което винаги е искал — да помага! Още на Тенерифе веднъж ни каза, че ще дойде момент, в който ще срещне хора, които са негови близки, цитира и имена и ме помоли да не го ограничавам във общуването и връзката му с тях. Бях свикнала с неговите “включвания” както ги наричах за себе си.И да той ги срещна! Там с Иво и останалите имаше всичко, от което е имал нужда - екстремни преживявания, защото още на 3 годинки искаше да лети с парапланер и всички екстремни люлки, бънджита и въртележки ги обикаляхме до изнемога. Там имаше учене на неща, които го вълнуваха в естествена среда и сред природата, а не затворен в една стая, имаше свободата, която беше толкова важна за него, имаше радост и естественост във всичко, с което се занимаваше, имаше 100 процентова подкрепа, обич и разбиране от хора, които беше срещнал неотдавна, но която не беше получавал дори от много близки хора. Там той беше на мястото си, сред себеподобни. Там именно той стана най- малкият подводен водолаз в света с постижения за гмуркане на 30 метра дълбочина, които и до ден днешен никой не може да надмине. Там се научи да кара сърф, кайтсърф, да медитира по няколко часа на ден, да изучава история, география и други предмети седнал удобно в джунглата до басейна и заобиколен от подкрепата и обичта на Иво и останалите.
Сега ще ви разкажа за порасналия Ники и за това каква беше връзката ми с него. Ники порасна силен, мъдър и непримирим към неправдите в този свят. Никой нищо не разбра от пубертет - той беше щастлив и усмихнат и уважителен винаги и с всички. Връзката ми с него никога не се промени и винаги имахме какво да си кажем. Изумителното за мен, която съм терапевт и чудесно знам какво се случва в пубертета и отношението на един пубертет към родителите му, тук при Ники промяна и отдръпване към мен нямаше. Дълбоката ни връзка винаги беше налична до степен, в която когато той беше болен аз усещах и обратното без значение дали сме дори в различни държави. Обаждаше ми се питаше как съм и на отговорът ми добре ме отрязваше и питаше защо не казвам, че съм болна. Обратното също беше валидно - просто знаех, че нещо не е наред и Иво последните години все казваше: “ Тези двамата майка и син с тази тяхна връзка ще ме уморят! Не може единият да кихне някъде в Мексико и другия в България да не разбере!”
Ники се гордееше с мен много. За мое изумление той се възхищаваше и се гордееше с всичко, което правя и съм и това не се промени никога, а само се засилваше в годините. Винаги казваше, че вярва в мен и аз мога да се справя с всичко! Казваше ми и че съм по- силна от всеки мъж, който е срещал и много ми се възхищава. Обичахме да ядем агнешки главички заедно и в тези моменти другите в хижата ни оставяха да се насладим на това занимание, защото те не бяха любители на нашите разговори, колко са вкусни очите, езика и мозъка. Иво седеше и ни гледаше и само цъкаше какви майка и син сме 😃 Истината е, че всички там много ни се радваха за тази връзка и бойният дух, който и двамата носехме.
Ники не веднъж ми е казвал: “Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи”! Последният път беше преди няколко месеца. Бяхме седнали гушнати в хола на хижата, “люпехме” семки и си говорехме до късно посреднощ.
Няма да погребвам аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, защото не успях да се разбера с баща ти за неща, които знам, че ти би искал и защото отказвам да участвам в още поругаване на тленните ти останки! Мисля, че издевателството над тялото ти беше достатъчно вече месец и половина. Той ще те погребва “светски” каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега малката статуетка, която толкова много ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не успях да ти я дам) един специален камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце 💛 Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое любимо място високо в планината. Сигурна съм всичките много хора, които те познаваха истински и те обичаха ще те уважат и ще дойдат там. Има вече стихове за теб и песен се пише… ще те изпратим достойно, така както го заслужаваш. Ще има любимите ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже ако иска нещо за теб. Ще сложа и голям камък с надпис на него за теб и за тях!
Днес ще те почета и по друг начин! Ще излезем на площада в търсене на истината за твоето убийство. Много хора не вярват на всичката помия,която се изля върху вас, на лъжите и безумията, които се изговориха. Знам колко беше важна истината, справедливостта и свободата за теб! Затова днес ще бъдеш почетен на площада! 💪 Аз знам как ти умря! Аз го преживях призори в онзи ужасен ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с широко отворени очи и затова аз няма да затворя моите и ще гледам директно в многото лъжи, които ни се говорят и няма да мигна докато поне на повечето хора, които имат здрав разум не им стане ясно, че ви екзекутираха и го прикриват.
Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест! Шегували сме се за нашите минали животи на войни и викинги, а то се оказа, че пак сме в тези роли… пак сме войни и се борим за истина и свобода! Благодаря ти за всичко! Обичам те безкрай. Обичам те от небето до земята на зиг заг - помниш ли? Връзката и обичта ни никой и нищо не може да я разруши! 💛💪🔥⚔️💩
Кой е Ники?
Ники е Смело Сърце! Това е най-краткото и точно определение за него! Голямо Силно и Добро Сърце! 💛
Когато проговори започна моето голямо приключение в необяснимото и невероятното. Започнах да слушам защо е дошъл точно при мен, от къде идва, да ме пита как човек избира да бъде лош и защо. Най- вече да ми обяснява, че е дошъл да спаси всички страдащи, да спаси света!!!
Изумлението ми растеше с всеки изминал ден както и притеснението как и дали ще успея да защитя едно такова малко дете в един свят, който трудно би разбрал дете, което свободно говори за миналите си животи и за неща, касаещи човека срещу него, за които няма как и от къде да знае. Нивото на емпатия и състрадание беше такова, че ежедневно имах предизвикателства, в които способността му да съпреживява чуждата болка беше такава, че го оставяше в невъзможност да функционира на ежедневна база за часове.
Много хора знаят за историята за божите кравички в детската градина, когато отидох да го взема и той седеше до труповете на много божи кравички, които бяха натрупани на купчинка до него напълно съсипан и ми каза как другите деца са ги убивали и той се е опитвал да ги спре, но не е могъл. Учителката ми разказа как е говорил на децата да си представят, че тези насекоми са деца в детска градина и сега когато са ги убили какво ще правят майките и бащите им когато дойдат да ги вземат от градина и децата им са мъртви? Взех си го напълно съсипан и му взе дни да се възстанови от тази случка, в която трябваше да разискваме на дълго и на широко темата за избора на човек да отдаде сила на доброто или лошото в себе си.
Много забавна случка е, когато вече много ядосана тръгнах към него защото правеше беля след беля тъй като беше много буйно и енергично дете и тръгвайки към него да го хвана рязко и да го спра от щуротията, която правеше той ме погледна с този остър и в същото време благ поглед и на висок тон ми каза: “ Мир, любов и хармония!” 😃 Успяваше да разоръжи всеки с една усмивка и едно гениално изказване, което да те остави без думи.
На седем годишна възраст ми стана ясно, че той вижда аурите на хората и кой цвят аура какво означава. На въпроса ми защо до сега не ми е казвал получих простият отговор: “ Ами не знам, аз си мислех, че всички ги виждат. Не ги ли виждат всички? Ти не ги ли виждаш?”
Друга история обрисуваща уникалността му е когато в Тенерифе в училището, в което го бяхме записали децата напълно съзнателно го дразнеха и отвън на площадката тъпчеха мравки за да наблюдават реакциите му и да му се подиграват. Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър. Да му се подиграват, че когато им дадоха да пишат есе на тема по избор той писа за Хитлер, а тези деца пишеха за герои от анимационни филми. Учителката тогава се свърза с мен да ми прави забележка, че не е редно да му пиша аз есетата и нямаше сила, която да я убеди, че именно аз не съм написала този задълбочен анализ на Хитлер.
В един момент трудностите му в това да бъде в училище станаха толкова непоносими за него, че се чудех какво ще правя за напред. Стигна се до момент там на Тенерифе когато не веднъж Ники коригираше учителката, че греши в това, което говори и винаги се оказваше след проверка от нейна страна, че той е правия и тя е сбъркала. Там на Тенерифе беше и последното му обикновено училище, което той посещаваше. Той просто беше толкова извън рамката, че беше истинска агония и за него и за мен престоят му в нормално училище!
И след това започна неговият истински щастлив и пълноценен живот! Както той казваше: “Истински започнах да живея, когато се присъединих към Иво и към групата”! Отидохме на ваканция в Мексико и той намери сродните си души. Тези, които не му се подиграваха, които го разбираха, подкрепяха в стремежите му, тези, които бяха извън рамката и най- вече тези, които можеха да му помогнат да развие и култивира уникалността си и да я насочи към, това което винаги е искал — да помага! Още на Тенерифе веднъж ни каза, че ще дойде момент, в който ще срещне хора, които са негови близки, цитира и имена и ме помоли да не го ограничавам във общуването и връзката му с тях. Бях свикнала с неговите “включвания” както ги наричах за себе си.И да той ги срещна! Там с Иво и останалите имаше всичко, от което е имал нужда - екстремни преживявания, защото още на 3 годинки искаше да лети с парапланер и всички екстремни люлки, бънджита и въртележки ги обикаляхме до изнемога. Там имаше учене на неща, които го вълнуваха в естествена среда и сред природата, а не затворен в една стая, имаше свободата, която беше толкова важна за него, имаше радост и естественост във всичко, с което се занимаваше, имаше 100 процентова подкрепа, обич и разбиране от хора, които беше срещнал неотдавна, но която не беше получавал дори от много близки хора. Там той беше на мястото си, сред себеподобни. Там именно той стана най- малкият подводен водолаз в света с постижения за гмуркане на 30 метра дълбочина, които и до ден днешен никой не може да надмине. Там се научи да кара сърф, кайтсърф, да медитира по няколко часа на ден, да изучава история, география и други предмети седнал удобно в джунглата до басейна и заобиколен от подкрепата и обичта на Иво и останалите.
Сега ще ви разкажа за порасналия Ники и за това каква беше връзката ми с него. Ники порасна силен, мъдър и непримирим към неправдите в този свят. Никой нищо не разбра от пубертет - той беше щастлив и усмихнат и уважителен винаги и с всички. Връзката ми с него никога не се промени и винаги имахме какво да си кажем. Изумителното за мен, която съм терапевт и чудесно знам какво се случва в пубертета и отношението на един пубертет към родителите му, тук при Ники промяна и отдръпване към мен нямаше. Дълбоката ни връзка винаги беше налична до степен, в която когато той беше болен аз усещах и обратното без значение дали сме дори в различни държави. Обаждаше ми се питаше как съм и на отговорът ми добре ме отрязваше и питаше защо не казвам, че съм болна. Обратното също беше валидно - просто знаех, че нещо не е наред и Иво последните години все казваше: “ Тези двамата майка и син с тази тяхна връзка ще ме уморят! Не може единият да кихне някъде в Мексико и другия в България да не разбере!”
Ники се гордееше с мен много. За мое изумление той се възхищаваше и се гордееше с всичко, което правя и съм и това не се промени никога, а само се засилваше в годините. Винаги казваше, че вярва в мен и аз мога да се справя с всичко! Казваше ми и че съм по- силна от всеки мъж, който е срещал и много ми се възхищава. Обичахме да ядем агнешки главички заедно и в тези моменти другите в хижата ни оставяха да се насладим на това занимание, защото те не бяха любители на нашите разговори, колко са вкусни очите, езика и мозъка. Иво седеше и ни гледаше и само цъкаше какви майка и син сме 😃 Истината е, че всички там много ни се радваха за тази връзка и бойният дух, който и двамата носехме.
Ники не веднъж ми е казвал: “Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи”! Последният път беше преди няколко месеца. Бяхме седнали гушнати в хола на хижата, “люпехме” семки и си говорехме до късно посреднощ.
Няма да погребвам аз тялото ти Ники. Взех това не леко решение, защото не успях да се разбера с баща ти за неща, които знам, че ти би искал и защото отказвам да участвам в още поругаване на тленните ти останки! Мисля, че издевателството над тялото ти беше достатъчно вече месец и половина. Той ще те погребва “светски” каквото и да значи това. Ще ти оставя в ковчега малката статуетка, която толкова много ти хареса, която подарих на Иво,( и за теб взех такава и не успях да ти я дам) един специален камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце 💛 Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое любимо място високо в планината. Сигурна съм всичките много хора, които те познаваха истински и те обичаха ще те уважат и ще дойдат там. Има вече стихове за теб и песен се пише… ще те изпратим достойно, така както го заслужаваш. Ще има любимите ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже ако иска нещо за теб. Ще сложа и голям камък с надпис на него за теб и за тях!
Днес ще те почета и по друг начин! Ще излезем на площада в търсене на истината за твоето убийство. Много хора не вярват на всичката помия,която се изля върху вас, на лъжите и безумията, които се изговориха. Знам колко беше важна истината, справедливостта и свободата за теб! Затова днес ще бъдеш почетен на площада! 💪 Аз знам как ти умря! Аз го преживях призори в онзи ужасен ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с широко отворени очи и затова аз няма да затворя моите и ще гледам директно в многото лъжи, които ни се говорят и няма да мигна докато поне на повечето хора, които имат здрав разум не им стане ясно, че ви екзекутираха и го прикриват.
Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест! Шегували сме се за нашите минали животи на войни и викинги, а то се оказа, че пак сме в тези роли… пак сме войни и се борим за истина и свобода! Благодаря ти за всичко! Обичам те безкрай. Обичам те от небето до земята на зиг заг - помниш ли? Връзката и обичта ни никой и нищо не може да я разруши! 💛💪🔥⚔️💩
Ники не веднъж ми е казвал: “Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи”!
Хайде хейтърите - ваш ред е !
# 23 736
13 март 2026, 11:53 ч.
Как се намира нов тулку:
,,Понякога виден лама сънува сън, който разкрива подробности за къщата на детето, родителите му или за географски обекти близо до дома му. Понякога небето представя знак, може би дъга, водеща търсещата група към детето."
София каза, че Тея също била тулку, но не искала да се обучава. Не мисля, че е имало романтични мераци към нея от страна на Николай. Наистина са вярвали, че е тулку и затова я е потърсил след съня, който най-вероятно е бил знамение за новия тулку.
Виж целия пост
,,Понякога виден лама сънува сън, който разкрива подробности за къщата на детето, родителите му или за географски обекти близо до дома му. Понякога небето представя знак, може би дъга, водеща търсещата група към детето."
София каза, че Тея също била тулку, но не искала да се обучава. Не мисля, че е имало романтични мераци към нея от страна на Николай. Наистина са вярвали, че е тулку и затова я е потърсил след съня, който най-вероятно е бил знамение за новия тулку.
# 23 737
13 март 2026, 11:55 ч.
Винаги изглежда толкова щастлив !
Виж целия пост
Още от Ники 
Скрит текст: 
Винаги изглежда толкова щастлив !
# 23 738
13 март 2026, 11:56 ч.
Мариета пак ще опитам. Какво очакваш от нова аутопсия? Можеш ри да отговориш без да шикалкавиш. Точно и ясно. Явно не
А аз като какво чета темата не е твоя работа. Освен това можеш ли да ми посочиш къде съм те обидила. Но да го цитираш и подчертаеш, ако обичаш.
Виж целия пост
А аз като какво чета темата не е твоя работа. Освен това можеш ли да ми посочиш къде съм те обидила. Но да го цитираш и подчертаеш, ако обичаш.
# 23 739
13 март 2026, 11:56 ч.
Съвсем случайно попаднали на каналите след като владетелите на кочината и тези канали им дали правото да живеят в близост до тези канали и да правят каквото си искат в района . Мхм..
Виж целия пост
Илиян Василев, от вчера - Версията за това, че българските „рейнджъри“ са попаднали на канали, покровителствани от.......
# 23 740
13 март 2026, 11:57 ч.
Илиян Василев - ДС агент коментира прийомите на ДС. 😃 Службите, с изключение на ДАНС, нали вече са наши? Цял месец не им стигна да извадят нещо читаво.
Виж целия пост
# 23 741
13 март 2026, 12:00 ч.
Аз да питам къде е т.нар.баща на Ники в живота на детето си? Не коментирам колко от спомените на РА ми звучат достоверно и погледът на над каква част от тях може да са били дообработени от гуруто, за да му повярва и да повери детето.
Но обикновено едно дете е обгрижвано от майката и се учи да поема рискове с бащата (естествено, всяка семейна динамика може да има изключения, като майката да води детето по въртележки и атракциони, а бащата да се прави на орлица). ИК замества бащината фигура в случая.
Виж целия пост
Но обикновено едно дете е обгрижвано от майката и се учи да поема рискове с бащата (естествено, всяка семейна динамика може да има изключения, като майката да води детето по въртележки и атракциони, а бащата да се прави на орлица). ИК замества бащината фигура в случая.
# 23 742
13 март 2026, 12:00 ч.
Очевидно е, че Ники се е чувствал щастлив в тази компания. Вероятно за разлика от Валери (ако не бъркам името, първото момче на Калушев), Ники е бил много неегоистичен и не е ревнувал заради Алекс. Бил е чувствителен, но е имал и силен характер, успял е да наложи желанията си и да накара родителите си да ги изпълнят. Неговата майка се е доверила изцяло на неговата преценка за Калушев и го е приела по начина, по който го е приело момчето - с пълно доверие. Което, разбира се, съвсем не доказва, че Калушев е читав. Фактите показват обратното. Дори във фантастичните теории за външни врагове-убийци, той пак не е добрият, защото дори ако ги приемем за верни, той пак е постъпил егоистично и безотговорно, като не е предпазил децата.
Виж целия пост
# 23 743
13 март 2026, 12:01 ч.
Светлин Желев, отпреди 52 минути -за публична постановка на брифинга и въпросът вдиган ли е хеликоптерът Augusta, и има ли данни за други полети в района?
Виж целия пост
Скрит текст:
Седмицата беше напрегната и не успях да следя с нужното внимание всичко около случая в Петрохан.
Но успях да изгледам последния брифинг на прокуратурата.
И признавам — този случай не просто не е спрял да ме интересува, а продължава дълбоко да ме тревожи.
Надявам се и обществото да не го остави да потъне в обичайното българско забравяне,
защото тук не говорим просто за поредната криминална история, а за случай, в който въпросите стават все повече, а отговорите — все по-малко.
След този брифинг останах с усещането не за напредък в разследването,
а за нещо далеч по-обезпокоително — за публична постановка,
в която неудобните въпроси не просто не получават отговор, а изобщо не са допускани.
Това само по себе си вече е симптом.
Когато една институция започне да говори без право на насрещен въпрос, тя престава да информира и започва да внушава.
Чухме, че повече от месец след откриването на телата все още не може да се посочи точният момент на смъртта.
Чухме, че следи от външна намеса засега не са открити, но и че реалното издирване на такива следи ще чака снегът да се стопи.
А дори за следно интелигентни хора трябва да е ясно, че по снега остават следи, дори да са затрупани от следващ навалял сняг...
Чухме за дарения, за пари, за 44 сметки, за вътрешни порядки, за бъдещи експертизи от всякакъв вид — теологични, сексологични, психологически, социални.
С други думи, вместо да се придвижим към фактическа яснота, бяхме залети с нов слой интерпретации, внушения и странични линии, които удобно размиват същината.
А същината е друга.
Един от най-смислените въпроси, които чух по темата през последните дни,
беше зададен от Иван Христанов:
вдиган ли е хеликоптерът Augusta, и има ли данни за други полети в района?
Въпрос, който не звучи екзотично, а напълно логично, ако човек си спомни за концентричните кръгове в снега край мястото,
които приличат на следи от въздушен поток.
Още по-странно е, че именно до така наречената „мъртва зона“ на камерите пред хижата — мястото,
от което публично бе съобщено, че са намерени телата — липсва запис.
Само оттам. В държава, в която камерите обикновено „не виждат“ точно когато трябва, подобно съвпадение не може да не породи съмнение.
И това е само една нишка от много по-голямото объркване.
Вместо да се търси отговор на несъответствията в първоначалните изявления, днес вече се създава друго впечатление — че самите загинали постепенно се преместват в ролята не толкова на жертви, колкото на обект на подозрение. Шестима убити, а внушението е такова, сякаш шестима души са под някаква посмъртна проверка на морала, психиката, вярата, финансите и личния им живот. Първоначалната версия, че Калушев е убил тримата на Петрохан, видимо не издържа и се срина под тежестта на собствените си противоречия. Но вместо институциите да обяснят защо са тръгнали толкова категорично в тази посока, днес фокусът се измества към дарения, сметки, дронове и експертизи, които рискуват да превърнат цялата картина в безкраен административен и медиен лабиринт.
Точно това ме тревожи най-много — че се създава усещането за разследване чрез натрупване. Експертиза след експертиза, версия след версия, нови внушения, нови детайли, нови „специалисти“, нови говорители. Толкова много шум, че накрая никой да не може да проследи кое е доказан факт, кое е интерпретация и кое е удобно отклоняване на вниманието. И всичко това, разбира се, държавно. Подредено. Официално. Тежко. С институционален печат. Докато обществото постепенно се умори и изгуби нишката.
А нишката всъщност не е толкова сложна. Тя минава през няколко пределно ясни въпроса.
Къде са проектилите?
Как се обясняват балистичните несъответствия, за които вече се говори публично?
Има ли следи от насилие по тялото на 15-годишния Александър Макулев?
Имало ли е изобщо веществени доказателства от типа, за който в началото се хвърляха тежки внушения?
Как се е движил кемперът, без да бъде засечен от камерите? Въпреки че разстоянието между Бели извор и Враца предполага движение със средна скорост над 150 км/ч?
Кои са хората от джиповете и АТВ-тата, засечени в района часове преди пожара?
Как така свидетелски разкази и визуални данни не съвпадат?
И защо толкова много важни елементи около времето, движението и присъствието на хора в района остават потънали в неяснота?
Към това вече се добавя и един съвсем човешки, но важен въпрос: защо журналистите, които чакаха, не получиха дори минималното уважение да зададат въпросите си? Защо? Ако институцията е сигурна в своята версия, ако разполага с последователна логика, ако няма какво да крие, именно въпросите са нейният шанс да внесе яснота. Когато обаче въпросите се блокират, остава усещането, че нещо не се защитава с факти, а се пази от факти.
Не искам да твърдя версия, която не е доказана. Не искам да заменям едни внушения с други. Но като човек, който следи случая, не мога да се отърся от усещането, че всичко до този момент е дълбоко о(раз)мазано. Не просто неясно, а разнесено така, че важните линии да се изгубят. И точно затова този случай не трябва да бъде оставян. Не трябва да бъде удавен в експертизи, в студийни коментари, в подбрани течове, в театрални брифинги и в контролирано мълчание.
Защото когато една трагедия започне да се превръща в комуникационна операция, общественият дълг е да стане още по-внимателно, а не по-мълчаливо.
Надявам се този случай да не бъде забравен.
Надявам се да не бъде пренаписан чрез шум.
И най-вече се надявам, че въпреки всичко ще дойде момент, в който няма да слушаме внушения, а ще чуем истината — ясна, точна и доказана.
Но успях да изгледам последния брифинг на прокуратурата.
И признавам — този случай не просто не е спрял да ме интересува, а продължава дълбоко да ме тревожи.
Надявам се и обществото да не го остави да потъне в обичайното българско забравяне,
защото тук не говорим просто за поредната криминална история, а за случай, в който въпросите стават все повече, а отговорите — все по-малко.
След този брифинг останах с усещането не за напредък в разследването,
а за нещо далеч по-обезпокоително — за публична постановка,
в която неудобните въпроси не просто не получават отговор, а изобщо не са допускани.
Това само по себе си вече е симптом.
Когато една институция започне да говори без право на насрещен въпрос, тя престава да информира и започва да внушава.
Чухме, че повече от месец след откриването на телата все още не може да се посочи точният момент на смъртта.
Чухме, че следи от външна намеса засега не са открити, но и че реалното издирване на такива следи ще чака снегът да се стопи.
А дори за следно интелигентни хора трябва да е ясно, че по снега остават следи, дори да са затрупани от следващ навалял сняг...
Чухме за дарения, за пари, за 44 сметки, за вътрешни порядки, за бъдещи експертизи от всякакъв вид — теологични, сексологични, психологически, социални.
С други думи, вместо да се придвижим към фактическа яснота, бяхме залети с нов слой интерпретации, внушения и странични линии, които удобно размиват същината.
А същината е друга.
Един от най-смислените въпроси, които чух по темата през последните дни,
беше зададен от Иван Христанов:
вдиган ли е хеликоптерът Augusta, и има ли данни за други полети в района?
Въпрос, който не звучи екзотично, а напълно логично, ако човек си спомни за концентричните кръгове в снега край мястото,
които приличат на следи от въздушен поток.
Още по-странно е, че именно до така наречената „мъртва зона“ на камерите пред хижата — мястото,
от което публично бе съобщено, че са намерени телата — липсва запис.
Само оттам. В държава, в която камерите обикновено „не виждат“ точно когато трябва, подобно съвпадение не може да не породи съмнение.
И това е само една нишка от много по-голямото объркване.
Вместо да се търси отговор на несъответствията в първоначалните изявления, днес вече се създава друго впечатление — че самите загинали постепенно се преместват в ролята не толкова на жертви, колкото на обект на подозрение. Шестима убити, а внушението е такова, сякаш шестима души са под някаква посмъртна проверка на морала, психиката, вярата, финансите и личния им живот. Първоначалната версия, че Калушев е убил тримата на Петрохан, видимо не издържа и се срина под тежестта на собствените си противоречия. Но вместо институциите да обяснят защо са тръгнали толкова категорично в тази посока, днес фокусът се измества към дарения, сметки, дронове и експертизи, които рискуват да превърнат цялата картина в безкраен административен и медиен лабиринт.
Точно това ме тревожи най-много — че се създава усещането за разследване чрез натрупване. Експертиза след експертиза, версия след версия, нови внушения, нови детайли, нови „специалисти“, нови говорители. Толкова много шум, че накрая никой да не може да проследи кое е доказан факт, кое е интерпретация и кое е удобно отклоняване на вниманието. И всичко това, разбира се, държавно. Подредено. Официално. Тежко. С институционален печат. Докато обществото постепенно се умори и изгуби нишката.
А нишката всъщност не е толкова сложна. Тя минава през няколко пределно ясни въпроса.
Къде са проектилите?
Как се обясняват балистичните несъответствия, за които вече се говори публично?
Има ли следи от насилие по тялото на 15-годишния Александър Макулев?
Имало ли е изобщо веществени доказателства от типа, за който в началото се хвърляха тежки внушения?
Как се е движил кемперът, без да бъде засечен от камерите? Въпреки че разстоянието между Бели извор и Враца предполага движение със средна скорост над 150 км/ч?
Кои са хората от джиповете и АТВ-тата, засечени в района часове преди пожара?
Как така свидетелски разкази и визуални данни не съвпадат?
И защо толкова много важни елементи около времето, движението и присъствието на хора в района остават потънали в неяснота?
Към това вече се добавя и един съвсем човешки, но важен въпрос: защо журналистите, които чакаха, не получиха дори минималното уважение да зададат въпросите си? Защо? Ако институцията е сигурна в своята версия, ако разполага с последователна логика, ако няма какво да крие, именно въпросите са нейният шанс да внесе яснота. Когато обаче въпросите се блокират, остава усещането, че нещо не се защитава с факти, а се пази от факти.
Не искам да твърдя версия, която не е доказана. Не искам да заменям едни внушения с други. Но като човек, който следи случая, не мога да се отърся от усещането, че всичко до този момент е дълбоко о(раз)мазано. Не просто неясно, а разнесено така, че важните линии да се изгубят. И точно затова този случай не трябва да бъде оставян. Не трябва да бъде удавен в експертизи, в студийни коментари, в подбрани течове, в театрални брифинги и в контролирано мълчание.
Защото когато една трагедия започне да се превръща в комуникационна операция, общественият дълг е да стане още по-внимателно, а не по-мълчаливо.
Надявам се този случай да не бъде забравен.
Надявам се да не бъде пренаписан чрез шум.
И най-вече се надявам, че въпреки всичко ще дойде момент, в който няма да слушаме внушения, а ще чуем истината — ясна, точна и доказана.
# 23 744
13 март 2026, 12:03 ч.
Още жертви на "репресии" се закачат към случая, все такива, които се борят за истината.
Ако това, което е написала РА за сина си е вярно, за бащата не е имало никакъв шанс да го прибере при себе си. Това дете е било убеждавано и възпитавано още от крехка възраст за изключителната си мисия. И ИК е подхранвал това.
Жалко за погубения млад живот, колко много можеше да изживее още в нормалния свят.
Виж целия пост
Ако това, което е написала РА за сина си е вярно, за бащата не е имало никакъв шанс да го прибере при себе си. Това дете е било убеждавано и възпитавано още от крехка възраст за изключителната си мисия. И ИК е подхранвал това.
Жалко за погубения млад живот, колко много можеше да изживее още в нормалния свят.
Препоръчани теми