Важното е във всеки един конкретен случай да може да се отговори еднозначно на въпроса при установените съвкупни и индивидуални за всеки случай обстоятелства не просто дали лицето е било живо и със запазени рефлекторни функции (дишане, преглъщане и т.н.), а да осъзнава (и как става това на практика, нека се замислим) ясно първо, че изстрелът няма да доведе до смъртта му по никакъв начин, т.е. дори и след минути (напр. от тежка кръвозагуба и шок) и второ, осъзнавайки съвсем ясно това, да е с толкова запазено съзнание и воля, че да потърси и намери друго оръжие, с което вече да произведе втори "сигурен" изстрел.
Освен това, дори и при огнестрелни рани в жизнено важни органи, смъртта не настъпва мигновено (това някак убягва при тукашните обсъждания) и обичайно минават минути, в които (в зависимост от засегнати центрове в мозъка) тялото може да изпадне и в конвулсии, да се движи некоординирано и въобще, да заема всякаква поза, не пада/застива неподвижно за секунди.
В тази връзка за мен е озадачаващо, ако действително телата на тримата от Петрохан са намерени в легнало подредено състояние едно до друго (тук не мога да коментирам публикуваните снимки, защото не знаем от кого и в какъв момент са направени, има данни и от Деян, но дали са от показанията му или преразказвани по медии, също не знам), а тялото на Александър - в описания вид със сплетени за молитва ръце. Надявам се, ако и когато имаме достъп до експертизите, това да стане е по-ясно.