Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Само, че Калушев няма нищо общо с театралните среди. Очевидно и с другите изкуства. И това, че е чел Кастанеда, не го издига над масата.

Споко, в този случай замесен елит няма, каквото и да претендират участниците, майките им, бабите и т.н. Просто някакви хора, в болшинството си с връзки в ДС, са се въобразили на патриции, елит, от сорта, без да не са такива.

Вие откъде с тая сигурна заявка:"няма такова нещо"?

Четох поста на Майсторова и се замислих пак за Ники. РА, или Майсторова лъже за травмата му. Той е бил 17 годишен. ИК ли е излъгал пък майка си, че положението при Ники е било критично. Уж да не засягаме правата на жертвите, още повече, когато говорим за непълнолетни деца, но как това кореспондира с тези изявления на родителите на жертвите?
Чудя се и коя е тазо болница, която ще изпише дете в критично състояние. Още повече, че там около него се въртят денонощно двама придружители от мъжки пол, дето не са и пастроци. Но щом Ивей в Монтана е получил 17 позиции, и щом е ходимл в Министрествтото въоръжен, започвам да си мисля, че и сред лекарите е имало "респект". За това как ИК го е излекувал със силата на мисълта, изобщо пък няма да коментирам.
Дано са ги разпитали тези родителки за събитията тогава. Има отношение и към организацията в групата, и в грижата за децата.

ИК може да е казал, че е убедил детето, че е здраво, но забравяте, че животът сред природата, физическата активност, сами по себе си са здраве. Да тръгнеш да катериш една стена, не мислите ли, че всички системи в тялото се активират, мозъкът се насища с кислород и т.н. Нищо чудно няма в подобрението на състоянието при смяна на начина на живот.
Мен от бронхити ме излекуваха с разходки в борова гора, а откакто напуснах дома на родителите, а в последствие и София, на практика не съм боледувала. Сега, на "стати години" ми излязоха пак някои неща от дете, но съвпадна със сериозен стрес.
Затова смятам, че фактически, може и да не лъже.

И аз съм сигурна. Не е в която и да е гимназия проблема. Тези неща се случват в компаниите по градинките. И горе долу по местоживеене, поне за тези от нас от центъра. Извинявайте,ама местата за събирания , популярните и не толкова, не бяха безброй 89,90те. Нека не забравяме, че за да стигне до сменната, ако не е бил частен ученик пък съвсем,  не ще да е ходил на училище и не му е било любимо място и занимание.

И верно ли ДАНС се използва за бухалка? Значи, Калушев е използвал тази бухалка срещу хората подали сигнали срещу него. Бил е информиран за всички сигнали срещу него, тая светла личност. И са смачкали разследванията.

Ралица е писала пост и за Деян....

И аз така мисля. И не, не защото не мислят като мен, а защото неприемането на доказателствата и на действителността е белег за делюзия и за психични проблеми.
Ако самите те не могат да се справят с реалността, поне близки, които да се погрижат за тях нямат ли?

Калушев не е ли 74 набор

А, не бе...няма такава гадост просто...

Мисля, че би бил Нобелов лауреат, ако с природни фактори и внушения, е изцерил нещо, което традиционната медицина не би могла. А сигурно щеше да си го пише и в CV-то. Вие сериозно ли?
Природата, че е здраве - е. Но много физически активни хора, живеещи сред природата, също се разболяват и имат нужда от лечение. Не е нужно да вярваш в едната или другата версия, но като доразвиваш небивалици, подадени от нестабилни хора, само става още по-странна представата за тея хора и за поддръжниците им.

И отбелязала, че токът е спрял в целия район….

Може.ли да сподерите поста за Деян

"Всеки да остави на мира Деян!

Не, не знам къде е, не знам какво се случва с него, не знам жив ли е или не! Знам обаче, че всички, които пишат и говорят за него, без значение какво – трябва да СПРАТ! И тези, които защитават официалната безобразна версия за случилото се, и многото, които смятат, че тази официална версия е една голяма лъжа. Моля всички ви да замлъкнете и да спрете със спекулациите кой е Деян, какво знае, какво е направил, къде е и т.н. И пак повтарям: НЕ ЗНАМ НИЩО ЗА НЕГО. Единствено се надявам, че е успял наистина да се махне от тази безумна КОЧИНА!

Кой е Деян?

Първо ще ви кажа кой не е! Той не е Мексиканеца! Няма такъв прякор и никога не е имал. Той не е агент на ДАНС. Той не е страхливец! Той не е предател. Той не е съучастник. Той не е нищо от това, което се изговори за него!

Деян е човекът, който, ако го имаш в живота си, ще потърсиш първо него, ако имаш нужда от нещо. Той е приятелят, който всеки би искал да има в живота си. Той е винаги насреща с мълчаливото си присъствие, силните си ръце и изключителните си способности на майстор – може да измайстори всичко, за което го помолиш. Той е верният приятел, който малко хора могат да имат в живота си.

Искам сега всички да затворите очи и да си представите, че сте на неговото място. Направете го, моля ви. Представете си, че сте разтревожени за най-близките си хора още от късно снощи, защото през нощта токът е спрял в целия район и защото, изпращайки съобщения на най-близките си приятели, те не ги получават. Рано сутринта решавате да тръгнете към хижата, много притеснени как изобщо ще стигнете до нея, защото, като не ви вдигат, няма да могат и да ви вземат от прохода, както обикновено – защото винаги така отивате горе, когато има сняг – някой от тях идва да ви вземе с моторната шейна или с джип, защото вашата кола е малка, ниска и не може да се качи горе.

Взима ви часове, за да стигнете с колата си дотам, нищо че в нормални условия, без сняг, този път ще ви отнеме 30 минути. Стигате горе и виждате, че най-ценното място за вас гори. Да – за всички, които са били горе, тази хижа беше ВСИЧКО… дом, убежище, място, от което не искаш никога да си тръгваш. Това място гори!

Тичаш като обезумял натам, влизаш вътре и заварваш пепел, гилзи и разруха на дома, който ти е най-ценен, който е всичко за теб. Излизаш и тичаш, обикаляш, за да стигнеш до другия вход… и там… там намираш трима от приятелите си, наредени до кучешката колиба, показно разстреляни!!!

Представете си всичко това, че го преживявате вие! Хубаво си го представете. Потопете се в усещането да видите другарите си, които предходния ден сте видели долу на чешмата и всичко е било наред – смяли сте се и сте си говорили. Да ги видите мъртви и разстреляни като кучета. Прекрасната хижа – горяща и засипана с гилзи и въглени.
Хубаво си го представете. Представете си ужаса, в който влизате отново вътре – паника и шок – и търсите дали и най-най-ценните хора в този свят, а именно децата и Иво, не са били все пак вътре. Неописуемо, чудовищно усещане на терор… Излизате отново след минути, защото вътре е погром, и звъните на 112, за да съобщите за случилото се. После звъните на приятелка, която, освен всичко друго, е майка на едно от децата.

Представете си как се опитвате да овладеете ужаса, паниката и всичко, което изпитвате, и водите този разговор с нея – в опит хем да ѝ предадете случилото се така, че тя да не откачи напълно, хем да ѝ вдъхнете сили да се стегне и да тръгнете заедно да търсите безценните ни останали трима – Иво, Ники и Сашо.
Крещите си по телефона един на друг, в същото време се успокоявате, опитвате се да сте адекватни, а това е невъзможно, защото целият ви свят и смисъл се е разпаднал на парчета.

Представете си как успявате да върнете надолу с малката си кола жена си до къщата ви, в опит да предпазите и нея от чудовищното нещо, на което сте станали свидетели, и се връщате, и чакате на прохода органите на реда.
Паралелно говорите и с обезумялата майка на Ники и се опитвате да ѝ давате кураж и смислени съвети за намерението ѝ да тръгне да ги търси към другата къща, за която всички знаят, че трябва да са.
Прекарвате с органите на реда часове наред до вечерта горе в хижата, в студа и в разрухата на най-ценното ви място на света, заедно с много представители на реда. И после, веднага, без да можете да се съвземете от всичко това, без да сте яли и пили каквото и да било, ви прибират за разпит.
Тук за това всички имаме въображение и можем да си представим 12-часовия разпит на Деян. Какво ли му се е случило там? След всичко, което е видял, чул, преживял. След ужаса – къде ли са Иво и децата, след притесненията – как ли е жена ти, самичка в къщата, която не говори български – те те разпитват 12 часа.
И това сякаш не е достатъчно – те те държат още 12 часа там.
Дали съзнанието ти може да се справи с шока от това, което си видял на хижата, от това, което ти се случва, разпитвайки те и държейки те толкова часове, липсата на сън вече 2 денонощия, тревогата и ужаса ти за Иво и децата – къде ли са и дали ще успеят да се спасят от тази кочина, тревогата ти за Ралица и за жена ти – как ли са те двете и как не можеш да им помогнеш и дори да им се обадиш???
Телефонът ти е взет от полицаите.
Хубаво си представете всичко това и когато го направите, моля всички коментиращите Деян просто да млъкнат и да спрат да говорят и да пишат за него.

Отдавна е време да се прояви ЧОВЕЧНОСТ. Нали сме човеци – къде е човечността ни? Способни ли сме на състрадание изобщо? Или тук се включва режимът: „На мен не може да ми се случи подобно нещо“? Така че няма как да проявявам разбиране към този човек или другите?
Дали наистина не може да се случи нещо подобно на всеки???
След всичко случващо се последните два месеца си мисля, че абсолютно никой не е застрахован от нищо. Абсолютно никой от абсолютно нищо!

Сега, преди да завърша този пост, ще обърна за кратко внимание и на абсурдите за неговата къща, която била ултрамодерна и той едва ли не е някакъв богаташ.
Толкова са жалки тези твърдения за всички, които го познаваме, че чак са смешни, но на никой от нас, познавали шестимата убити, отдавна не ни е смешно – ама никак не ни е смешно!
Къщата на Деян може да ви изглежда ултрамодерна, може, с многото внушения от медиите, даже да ви изглежда палат, защото се опитаха да ни убеждават за наркотрафиканти, паравоенни, агенти на ДАНС и какво ли не още.
Но ще ви кажа, че като се чуе Мексико, някои по-здраво мислещи и интелигентни хора не си мислят за наркотици и картели, а си мислят за цивилизацията на маите например, за уникалните пирамиди там, за индианците ацтеки и тяхната култура!
И да – точно там е сърцето на майската цивилизация, която е била с дълбока връзка с природата и космоса.

Та нека се върнем на Деян и на безумните глупости за милионния му имот. Това е чиста лъжа и го знам от първа ръка, защото познавам този човек от години и знам чудесно как със собствените си две ръце години наред строи тази къща, която по стандартите там за региона е миниатюрна, та дори и за стандартите тук, в България, е малка къща.
Освен това се намира в район, в който не е никак скъп – точно обратното – и площта и на земята е малка, както и на самата къща.
И да – той я построи сам, с много труд, пот и лишения, и му отне години, за да го направи.
Тук къщата му в с. Гинци също е скромна, не голяма селска къща, която той сам си ремонтира и стяга, за да я направи прекрасно и уникално нещо.
Той, както казах, е майстор и успява от нищо да направи нещо.
Деян е всичко друго, но не и богаташ – това твърдение е дори пародия на действителността.

Затова, моля ви отново – спрете и оставете името и теориите ви за него да не виждат бял свят.
Защото това е редното и почтеното нещо, което всички ние можем да направим.

Вече потретвам – не знам къде е, не знам жив ли е, не знам нищо за него от 2 февруари. Но вярвам, че е жив.
Знам обаче, че не е добре – няма как да е, след всичко, което е видял и преживял.

Призивът ми към всеки, който реши да пише или говори за него, е първо да се постави на неговото място, преди да изказва или изписва хипотези.

Където и да си… ужасно съжалявам, че е трябвало да видиш и преживееш целия този кошмар.
Знам кой си! Знам, че си най-верният приятел на всички ни.
Вярвам в теб и никой и нищо не може да промени тази ми вяра.
Надявам се, че си добре, доколкото е възможно това в този жесток, злобен и жалък свят, който след тяхното убийство се превърна и в тежкото отделение на психиатрична клиника.

Дано си добре!

Благодаря ти за всичко! 💛💛"