Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Валери го твърди това, че някои от моментите ги е инициирал той. Само не помня дали е е интервюто с бърд или в изтеклите показани или на двете места.

Аз пък мисля, че точно това с дилдото най-лесно може Невена и Деян да опровергаят ама не съм видяла техен коментар да го правят. Много е лесно да кажат не е вярно, не сме правили такъв подарък.

Аз съм на мнение, че това което изтича е вярно. Избора кое да изтече е съмнителното.

И да уточня нещо, което може би не става ясно. Аз намирам разказа на Валери за достоверен. Тоест вярвам му, че това което казва, че му се е случило му се е случило. Той обаче никъде не твърди, че точно това е ставало и с Николай и Александър. И тук някои хора май го забравят това. Та аз на Валери му вярвам, но това не ми дава задължително информация какво е ставало с Николай и Александър.

След като властта не иска да дава информация, коментираме до каквото се доберем. С това мълчание логично се подклаждат всякакви "изтичания". Така е преценила новата власт, да си трае многозначително.

Поне са одобрявали и напътствали действият му. Щом са го финансирали.
Странно е, трима здрави прави мъже да посегнат на себе си.
Странно е и да живеят само мъже без семейства заедно в горска хижа. Да има при тях момче на 15г., което не е виждало майка си една година.
Странно е, че има майки, които доброволно се отказват от децата си и ги оставят на някакви мъже.
Странно е, че РА ни убеждава, колко чиста и светла душа е ИК, който е вероятният убиец на детето и.
Още от самото начало категорично отхвърля версията на разследващите и иска друга истина.
Нормално е да беше изчакала, но тя е убедена, че има убийци.
Странен е животът на тези хора, дали е секта или група с еднакви възгледи за света.
Затова не допущаме много неща за нормални и търсим друго обяснение. Обвинява се "държавата" в укриване на истината. Защо трябва да се укрива?
Убедена съм, че ще излезнат и други доказателства. РА няма да повярва.
На ИК майка му след писмото си знае, че е вярна официалната версия. Сега е длъжна да приглася на РА.

Валери му е трябвал за още точене на пари от бащата.
За тъка-тъка, ако означаваше това което си мислим защо С. не го каза направо в интервюто?
Аз първоначално си помислих че става въпрос за някаква лична или бизнес тайна която не е много за разказване.
Обаче от друга страна това се връзва с последно излязлата информация, че К. внушава на момчетата за злоупотреби от бащите. Така че, може да го е внушил на В., както и това може да е причина за бързото отчуждаване на другите момчета от бащите и роднините им - има такива данни за Н. и за Л.

Е, защо не го каза, възпря се в национален ефир,но после се разбра и аз вече не помня от къде за какво Валери е изнудвал и бащата . Цялото семейство изглеждат много странни.

Да не дублирам въпроса, но щях да питам същото. Никъде не съм видяла отричане от никой близък.

Вече писах и че никъде не съм видяла мнения на благодарните хиляди обучени деца и майките им.

Моят син ходеше на тенис любителски като малък. Като го записах, предупредих, че е с 2 леви крака и се съмнявам, че има смисъл. Но треньорът каза, че ръцете не са леви, краката - да, малко. С кеф ходеше. Беше даже добър за дете лаик. Много си го харесваше треньора. Страхотен педагог, човек, много му помогна със самочувствие и амбиция. Човекът почина от Ковид. Мисля си, ако имаше тема за потенциална вина, бих скочила в защита веднага. И синът ми щеше да счупи СМ.

Тази секта е бутикова. 10 човека на кръст. На някои женици и двете деца кандидат тулкувци. Те се убиха да се прераждат в София, в Люлин (образно). Докато някоя майка върже и детето слуша. То чак е несериозно.

https://trud.bg/a/articles/budist-preduprejdava-za-kalushev-osht … rshen-manipulator
https://trud.bg/a/articles/dori-v-duhovnite-sredi-sa-znaeli-che- … eski-bolen-chovek

Дискусията във форума на Dharmawheel разобличава редица от "червени флагове" около личността и дейността на Калушев.

Ето какво отговаря Калушев на коментар на потребител, който е бил жертва на будистка секта в миналото : "Трябва да зададем на Иво въпроси за неговото детство, семейството му, образованието му, финансите му, къде живее, колко често ходи по голяма нужда — всичко, което го показва като обикновен човек."

Re: Lama Ivo Kalushev of Bulgaria
Post by Ivo » Sat Oct 12, 2013 9:07 pm
"[...]
Винаги съм имал проблеми с червата си през живота. Като дете имах синдром на раздразненото черво (IBS) — не особено приятно нещо. Когато спазмите те ударят, ти се иска да умреш, особено ако си дете. Прекарвах голяма част от ранното си детство в болници по тази причина (жокер: това може да е генезиса на психиката ми на водач на секта). С годините се научих как да се справям с това и какво всъщност се случва. Сега, в редките случаи, когато се появи отново, отивам веднага до тоалетната и обикновено нещата бързо се оправят... Както можеш да си представиш, мога да дам много по-подробна информация — просто ми кажи дали е нужно и какво точно искаш да знаеш.

Между другото, съжалявам да чуя за твоето детство и че си бил подведен и използван. Живеем в объркан свят и трябва да използваме разума си, за да се ориентираме. Често дори това не е достатъчно и „кармичният вятър“ просто започва да духа. Предполагам, че затова съществува будисткото учение.

P.S. Извинявам се, че ви разсейвам от дискусията за „същността на сектата“ — когато видя името си в заглавието на темата, суетата надделява и просто не мога да се контролирам."

---

В друг, архивиран български форум, има по-стара дискусия между Калушев и потребител интересуващ се от рисковете, които човек поема за живота си и посрещането на смъртта:

Будисткият форум на Шечен България >Будистки форум >Общи въпроси за Будизма >

stef, Гост,«Декември 02, 2008, 11:30:45 »
Иво, извинявам се че пускам тук въпрос който няма нищо общо с будизма, но съвсем случайно попаднах в интернет на една много вълнуваща статия за катерача Дан Осман под която стои името Иво Калушев. Статията се намира тук www.extremno.com/climbing/dan.php (сайтът почти не работи - подновен линк тук : https://fvision.eu/bg/2016/04/18/dan-osman/) . Ти ли си я писал тази статия?
Ако си я писал ти, много моля да ми кажеш къде мога да видя филмчето, което се споменава отдолу - линкът не работи.

Иво Калушев-Ngawang, Администратор, Постоянен участник, « Отговор #1 -: Декември 02, 2008, 11:44:11 »
ЛЕЛЕ!  
Това е жива ексхумация на този сайт, изобщо не знаех, че тази част от него все още функционира. Аз написах тази статия, да, по случай пет годишнината от смъртта на Осман - т.е. преди пет години.
Филмчето можеш да си изтеглиш от ТУК (https://www.youtube.com/watch?v=0_-rXNa1zuU).
Моля те, остави знак като влезеш и прочетеш тази тема, за да я махна.

stef, Гост,« Отговор #2 -: Декември 03, 2008, 10:30:01 »
Благодаря ти! Филмчето е уникално! Статията също е страхотна. Ти с алпинизъм ли си се занимавал? Доста материал за размисъл ми даваш
Аз не мисля че темата е толкова далеч от будизма, но ако трябва да се трие ще се трие.

denis, Гост, « Отговор #3 -: Декември 04, 2008, 11:10:35 »
Страхотна статия и потресаващ филм. Tрябва повече хора да ги видят. Не го трийте, моля!

Stan, Редовен участник, « Отговор #6 -: Май 06, 2009, 12:57:15 »
Уникален човек наистина, две мнения няма, но аз виждам друга гледна точка за това което прави и за това какъв е като личност Осман, която е доста очевидна между другото и сташно логична ако човек се абстрахира от "готините" и невероятни работи които върши.

Иво Калушев-Ngawang, Администратор, Постоянен участник, « Отговор #7 -: Май 06, 2009, 01:14:05 »
За всичко може да се разсъждава по много начини, но моето писание не е писано по предположения и не е плод на идеалстична нагласа. Имахме общи приятели с него, имах причина да напиша това, което съм написал. Не че това има някакво значение в контекста на този форум...

Stan, Редовен участник, « Отговор #8 -: Май 06, 2009, 07:25:51 »
Никъде не съм споменавал, че статията ти е плод на предположения, нито на идеализация. Искал си просто да отдадеш почит на човека по повод по случай петата годишнина от смъртта му. Нищо лошо, дори е прекрасно.Повод за предния ми пост са предходни мнения в темата, където хората направо идеализират Осман, смятайки примера му дори за "будистки", без да се замислят за другата страна на медала. Която върви ръка за ръка с това което си написал в статията.
Не съм искал да засегна никой. Просто се опитах да накарам хората да помислят първо, преди да отсъдят - това е страхотно - това не, без да са се опитали да видят цялата картинка.

Иво Калушев-Ngawang, Администратор, Постоянен участник, « Отговор #9 -: Май 06, 2009, 08:32:32 »
А каква е тя?

Stan, Редовен участник, « Отговор #10 -: Май 06, 2009, 10:41:46 »
Целта на първия ми пост беше да накарам всеки да потърси и евентуално намери своя версия на другата гледна точка, а не да давам готова такава, но нали трябва да все пак да се обоснова и дам моята
 
Докато четях статията наистина останах поразен от силата на волята и куража на този човек, от стремежа му да премине всякакви граници и счупи всички лимити които човек познава. Хванах се, че в края бях застанал "на нокти", на ръба на стола и не исках да я довършам, защото предусещах края
Това не ми попречи разбира се, още докато четях да видя и обратната страна на медала.

Но отдадеността му на алпинизма и екстремното граничи с мания. Едно от обясненията е огромна любов. Но едва ли е само това. Съществуват ред други причини за да върши това което е правел.Адреналина е номер 1 в списъка. Той е наистина много мощно нещо. Много хора се пристрастяват към него. Стават "наркомани" , но постепенно прага се вдига и за да им действа трябва да правят все по-щури, но и все по-опасни неща, за да си "вземат дозичката". Осман прави точно това - все по-опасни и по-опасни неща, защото нормалните неща не вършат вече работа. Нормалните неща не носят същата тръпка, същото чувство и емоция. Разбира се, тука контрааргумента е че просто е искал да види докъде може, къде е границата на човешката възможност. Тази идея предполага обаче, че в един момент за да намериш границата, трябва да е прекосиш. А за всички е ясно какво означава това.

Което води към следващата причина - неосъзнато влечение към смъртта. Странно е но...Клипчето беше кратко, но нещата които видях ме оставиха без дъх. От една страна абсолютно уникални, от друга - чист танц със смъртта. Катерене без осигурително въже по непознат маршрут, подскачане нагоре и хващане на скална цепнатина на стотици метри над земята и т.н. и т.н. Колкото и добър да си, колкото и уверен да си в способностите си все пак си човек, а не машина. Схващания, изплъзвания, вятър, късмет... Въпросът не е бил дали, а кога. Наистина ангела му пазител не е скучаел

Не на последно място като причина остава егото. Вечната склонност на човек да се самодоказва, да погъделичква егото и самочувствието си, доказвайки, че е най-добрия, най-бързия, най-смелия. "Ето аз го постигнах, страшен съм. А сега ще го направя още по-добре, защото само аз мога". Което като закон винаги води до лоши последствия. Под една или друга форма.Към горните може да се добавят още едно две неща, но е безсмислено. Защото последното е повече от всичко накуп.

И то е семейството. Не искам да кажа, че не ги е обичал или не го е било грижа за тях. Далеч съм от тази мисъл. Но ако само факта човек да си представи че е на тяхно място му се струва тежък, какво остава на тях самите. Да знаеш че това може би е последния път когато виждаш или чуваш баща си е наистина ужасно. А това се повтаря постоянно. И не е най-тежкото. Най-тежко е когато този момент наистина настъпи... Как се свикава с тази мисъл? А как се живее с нея? Осман е осъзнавал всичко това, но при все не е направил нищо по въпроса. Искал е, но може би не е намерил силата в себе си. Силата да изкачи най-високия връх. Рискувал е бъдещето на дъщеря си рискувайки себе си. Поставил е собственото си щастие пред това на най-близките си хора, и то по много себичен начин. Нееднократно. За мен това е върховен егоизъм.

Това е по-голямата част от мислите които ми минаха през главата докато четях и малко след като прочетох статията и гледах клипа. Не искам никои да си мисли, че нарочно очерням или имам нещо против Дан Осман, защото не е така. Нещата които е направил и постигнал, независимо от мотивите, са едно от нещата които ме карат да се чувствам горд, че човек, като същество, е способен на такива невероятни неща, с толкова крехко тяло.Освен това както казах исках да покажа и обратната страна на Дан Осман като човек, показана в статията, не само единия полюс. Човек с невъобразима сила на характера и волята, самурай, но и със своите си слабости.Нито добър, нито лош. Просто човек. Нищо повече. Но и нищо по-малко.
Като нас.

Иво Калушев-Ngawang, Администратор, Постоянен участник, « Отговор #11 -: Май 06, 2009, 11:42:22 »
Хмм...

Това, което си написал естествено е доста логично и в някаква част теоретично вярно. Недей да бъдеш толкова сигурен обаче за егоизма. Ще си позволя да ти кажа нещо като някой, който е бил там и ги е правил тези неща.

В младежките си години се занимавах с катерене и слелеология много - придобих инструкторска квалификация и по двете дисциплини на много ранна възраст. Правех неща, които другите не правеха - солово катерене на много опасни и дълги маршрути (така се нарича катеренето без въже на катерачен жаргон), самостоятелни прониквания в неизследвани пещери и още много подобни неща. В очите на другите поемах рискове,които никой друг не беше способен да поеме. Мога да ти кажа, че от едно ниво нататък показността и суетата в тези занимания отсъстват напълно. Човек остава сам, напълно неразбран от останалите и изправен пред нещо изцяло непознато - пред неизвестността на границата на собствените си способности и пред онова, което би могло да последва. Няма никакво чувство на гордост, никакво голямо самочувствие - само смирение и тишина. Обяснението за адреналина също е напълно неточно. То звучи логично отстрани, но няма нищо общо с онова, което става на това ниво. Адреналин в общи линии няма. Няма и никакво желание за изява, напротив, човек иска да е сам. Това пътуване е нещо което не може да бъде критикувано отстрани. Човек или го прави, или не го прави. Ако не го прави, не може да знае.

Аз не случайно написах тази статия. С Дан лично не се познавах, но знам доста за него от общи наши приятели и мога да ти кажа, че в оценката си грешиш. Тук става въпрос за много скромен човек, който просто се е докоснал до нещо повече от тези около себе си. Безотговорността към семейството също е много сантиментална тема, но когато човек познава смъртта отблизо и е разбрал, че в нея ще е сам, тези неща вече не са такива, каквито изглеждат отстрани.

Ние ще се разделим с близките си - нито един от нас няма да успее да се спаси от това. Дали ще стане днес или по-късно - няма никаква съществена разлика. И болката, и самотата и чувството за загуба ще е все същото - и при тях, и при нас. По-добре когато това се случи да сме в пълно съзнание, да сме си поели отговорността изцяло, да сме будни и да сме там. Останалото са илюзии и приказки за малки деца.

Stan, Редовен участник, « Отговор #12 -: Май 07, 2009, 11:31:41 »
Това което ти си написал също е вярно, логично, но същевременно и точно толкова относително колкото и това което аз съм написал. Относително, защото то зависи изцяло от конкретния човек. При някои може да има пълна липса на гордост и голямо самочувствие, и само спокойствие, смирение и тишина. А при други (може би почти токова, ако не и повече), точно обратното. В случая с Дан мисля че е било първото, но разбира се никой не може да каже със сигурност, освен той самия. Колкото до адреналина - не искам да говоря наизуст, но огромна част от хората правят това което правят главно заради него. В един етап може би отстъпва на заден план, но не изчезва напълно. Единици са тези които не го правят И заради него.

Но всъщност всичко това няма чак толкова голямо значени, нали. Изживял е живота си както е поискал. Без някои да му казва как, кога и какво да прави. Това е било може би най-важното за него и го е постигнал.

Разбира се че всеки един ден ще мине по този път. Рано или късно, за никого няма да има изключение.Но не мога да се съглася, че начина по които се сбогуваме с близките си е без значение. Нас може да ни няма, но те остават след нас. И може да нямат нашата нагласа относно смъртта и нашето виждане за нея. За нас може да е без значение кога ще случи, нито как, защото знаем че ще я посрещнем в пълно съзнание, изцяло и без страх. С усмивка. Но необходимо ли е да подлагаме на това близките си, да живеят в един постоянен страх, че телефона ще звънне или някой ще почука на вратата и ще им каже това от което са се опасявали и страхували от толква време? Да ги напуснем така внезапно, едва ли не насила. Без да сме се сбогували.За нас може всичко това да изглежда безсмислено, без значение, защото всичко е една илюзия, защото нищо от това реално няма полза, освен начина по които ще посрещнем смъртта. Но за тях има. Огромна.
Ако това са приказки за малки деца (при все че са), то болшинството от хората на земята са малки деца за които това важи. И е от значение. Огромно.

Това ме връща към първоначалния замисъл на тези постове - хората да започнат да виждат и другата гледна точка, другата перспектива. Да се поставят за малко в човека, да се напъхат в неговата кожа за да разберат и другото гледище, не само своето.Дълго време и аз мислех по този начин. Живота си е мой, мога да правя с него каквото си искам . Дори да умра както и когато и където си поискам, защото е мой. Не съм длъжен да се съобразявам с никого. И е така. Но в определени граници. Колкото и да иска човек не е напълно отделен от заобикалящата го действителност и другите.Трябва и да се съобразява с тях. Поне мъничко . Най-важното е че нищо не му коства да го прави , отделяйки малко внимание и уважение, вървейки по пътя който е избрал. Нищожна цена за да видиш нечия усмивка

Не претендирам че това е правилния път. Просто мои размишлиния и идеи които съм намерил сам за себе си и към които се стремя да се придържам. За сега разбира се, докато не се появят по-нови или по-добри .

Иво Калушев-Ngawang, Администратор, Постоянен участник, « Отговор #13 -: Май 07, 2009, 12:05:05 »
Е, аз не съм съгласен с много от написаното от теб. Отстрани е много лесно да се разсъждава, но това е излишно концептуализиране на неща, които могат да бъдат истински видяни само чрез лично преживяване - с други думи, празни приказки.

Това че всички са деца и за тях осемте светски дхарми са единственото важно нещо съвсем не е причина и ние да живеем според това. Съобразяването с ограниченията на другите е смислено само дотолкова, доколкото може да им помогне да излязат от тези ограничения. Онези обаче които могат да помагат са много малко.

Преценката ти че огромна част от екстремните спортисти правят онова, което правят заради адреналина и славата е отчасти вярна, но такива хора изобщо не поемат истински рискове. Те са повърхностни образи, които живеят единствено заради суетата си и са изключително страхливи. Това изобщо не важи за хора от порядъка на Дан и за онези, които действително правят "невъзможните" неща. Те са самотни птици и са в съвсем различна категория. Там слава няма.

Тази тема не е за този форум така или иначе и отдавна трябваше да я изтрия. Разтягането на безкрайни разсъждения може да е много забавно, но е безсмислено и вредно, когато не се опира на никакво лично преживяване. Човек трябва да знае кога да говори и кога да мълчи.

"Ваджраяна е бърз и лесен път... но е бърз и лесен само ако си готов да работиш достатъчно дълго и достатъчно усилено." - Дзокчен Пьонлоп Ринпоче ; "Това, че си добре адаптиран към едно болно общество, не означава, че си здрав"

---

Това, което той казва е :  "Преди това ме беше пратил на 6-месечен ритрийт в България, където бях затворен на втория етаж на къщата и един човек от неговото обкръжение се грижеше за мен.
Предполагам, че е  била някоя от къщите на Калушев.
Освен Невена има и една фотографка
, която е била близо до групата.

 Връщайки се от Мексико е  изнудвал  баща си.
 А преди  да го изпратят за превъзпитание при Калушев,
 Валери е изнудвал и своя преподавателка за пари,
както каза публично  майка му София Андреева. И също,  че е изнудвал и тормозил своите съученици.

Тогава как да вярваме на Валери? Аз лично не вярвам.

Със същата сила и убеждение, може да се каже, че това, че не пасваш в обществото и съзнателно работиш да си изключителен и по-по-най различен, не означава, че си прав, и здрав!

Здравето вероятно се крие в свободата да можеш да влезеш в обществото и да функционираш в него, без да губиш себе си, но и без да изпитваш нуждата да го презираш, за да се чувстваш значим.
В социалната психология тази роля е свързана с желанието да бъдем “нормални“.
Ако “Роля 1“ е конформистът, а “Роля 2“ е бунтарят, не са ли и двете просто две страни на една и съща монета?

Всичките поствани тук откъси от дискусии по форуми/ включително статията на ИК за Дан Осман- така ярко се виждат всички протриворечия!/ , и всички последващи линкове са ми много интересни на мен, защото имам доста четено зад гърба си и някои познати , залитнали в собствената си изключителност ..., та е чак страшно да се види един и същ модел- високо самочувствие, огромно его, пренебрежение към другите и крещяща липса на смирение!

„...суетата надделява и просто не мога да се контролирам.“

Това е типичен пример за фалшиво смирение. Когато някой “признава“ суетата си по такъв ироничен начин, той всъщност я легитимира. Това е послание от типа “ аз съм толкова напред, че мога да се шегувам с егото си, докато всъщност го раздувам пред очите ви“.

Не съм извисена аз, но всичката клика около ИК са едни балони с хелий...

Това го казва София, Валери или преподавателката и съучениците? Тоест София казва истината, а Валери лъже, а другите участници са пас (всички са пас)?

Щото държите да са обективни нещата. Дума срещу дума е винаги спорна истината. Но някак да кажеш "синът ми е пълен боклук, щото не завърши квото аз исках, а и за тулку не ставаше и накрая се раздрънка" на мен не ми е много достоверно.

Всеки си преценява. Сега ако ме питате дали ще се закълна, че Валери казва истината. Няма, то аз за малко хора това ще го направя. За непознат никак няма да го направя.

Но пък ако ме питате на кой съм по-склонна да вярвам, на него или на майка му, то за мен при майка му има много повече червени флагове.

Но май тази тема я поизчерпахме. Всеки с мнението и аргументите си. Пък и не е и ключова за това какво е станало с тези хора.

Мине не мине седмица и се започват нападките към Валери. Често от потребителки, които скачат как може да се говори срещу ИК и компания.
Във ФБ имах неблагопазумието да погледна в посочената група публикацията как изглежда Валери. Ами съвсем нормален мъж, но отдолу е страшно в коментарите. То не са обиди, клетви, а пък ако някой го защити получава клетви до девето коляно. Да кажеш, че Валери ги убил, а то...
С оглед някой по-предни постове, няма гаранция, че и тук не е имало оръжия със заличени номера. Но пак продължавам да се чудя,  защо са им толкова оръжия и тук и в Мексико. И при това на  толкова бели и миролюбиви хора????

Хората избират да вярват на София, която е финансирала учредяването на секта, опитала е да пробута и покойната си дъщеря на Калушев, отказала е да я лекува с традиционна медицина, пробутала е сина си в сектата, предавала му е заплахите от Калушев, сега го кълне в разни подкасти и т.н.

И избират да не вярват на сина ѝ, чиито действия, след като се е отървал, са спасили поне две деца - АС и ЛВ.

България, 2026 г.