Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Разберете, че тези хора се мислят за по–добри от нас. Считат себе си за достигнали някаква специална истина, която ги прави по–качествени, по–възвишени от другите. Тази тяхна истина в собствените им очи е основният стълб към пълната инициация в едно ограничено, затворено и трудно достъпно, пак според тях и по–висше общество, общност, група от хора, които живеят специален и по–достоен живот от този на другите. В този смисъл, подобни "учения" се явяват перфектния трамплин за силно комплексирани хора, нереализирани личности както в кариерен, така и в личен план, но имащи високо мнение за качествата си. С други думи – те се чувстват отхвърлени от обществото като цяло, но не търсят вината у себе си. Напротив, в тях се засилва това вътрешно усещане, този порив за уникум, претенцията за драгоценност, визията им за несправедлив свят, който не желае да ги приеме (пак според тях). И така стават идеална плячка за такива общности и организации, що им предлагат точно това, което търсят – пълно отделяне от несправедливото в техните очи общество. А дали се чувстват като "похитени"? Или просто виждат шанс за собствената си инициация в последната останала възможна общност на света, след като са се провалили в това, което самите те наричат "традиционно и ретроградно" общество с неговите закони, правила, норми, устои?
Има един друг, странен момент – тяхното изключително високо его, "Аз–ът" им е, така да се каже съблазнен от манипулативната същност на всевъзможни гурута и лидери, които искат да ги употребят за своята лична изгода – първо заради силната аура и натура на същите тези "лидери", и второ – пак защото въпросните лидери използват силното им его, за да им предложат, каквото искат. Членовете на подобна общност, до сетния си дъх, каквото и да се случи, няма да се отрекат от групата, към която принадлежат! По простата причина, че това означава да ликвидират, да унищожат собствената си кула от карти – целият им живот, цялата им заблуда, всичко ще изчезне. Мозъкът им не може да понесе факта (ако щете дори на чисто биологично равнище, нещо като инстинкт за самосъхранение и активационен код на мозъчната кора за самоопазване), че цялото им физическо и духовно съществувание са били основани на лъжа, измама и изкривен, дори престъпен, антиобществен морал. Съвсем друг е въпросът дали въобще имат моралния, социалния и духовния компас да осъзнаят стореното...
Ами ако един син отчаяно е търсел вниманието на майка си - която е част именно от такава общност, и затова цял живот е приемал за напълно нормално всичко, което става с него, за да е доволна тя? Син, неискащ толкова инициация в самото общество като пълноценна личност (с професия, работа, образование, кариера) , колкото бленуващ инициация ("приемане") в в очите на майка си. Тежък и умопомрачителен въпрос.
Фактът, че медиите дават гласност на подобни хора, публично, и то в неделя, показва, че наистина българското общество е стигнало дъното. Не....не го е стигнало – копае няколко нива под него!
Арогантното, наглото, безпардонното поведение, което демонстрира тази жена, което демонстрират и двете, само показва, че ние наистина сме се провалили като нация, като народ, като социум. Провалили сме се, защото сме допуснали, и продължаваме да допускаме тези хора сред нас. Да тровят психиката ни, да тровят децата ни, да тровят умовете на народа ни. Не знам дали ще ни стигнат силите да се спасим от това зло. Но по–важното – не знам дали наистина го искаме....