И аз там виждам кардиналния проблем: в ОТЪСТВИЕТО на БАЩИТЕ! Именно това място, на емоционално отсъстващия баща от живота на сина, е заел Ивайло Калушев и е злоупотребил с тази роля. А потребността от баща е направила членовете на групата подчиняеми и податливи на манипулациите от човек, който също е страдал емоционално от липсата на баща. Така Калушев избира за “прерожденци” момчета, които са твърде сходни на самия него в житейската си констелация: те са или деца на разведени родители, или от семейства с емоционално отсъстващи от живота им бащи; те имат поведенчески проблеми в училище, свързани с дисциплина и/ или с авторитети; те са силно чувствителни и раними; те имат доминантни, но емоционално хладни и себенеуверени майки, които са презатормозени с отглеждането им. Какъв спасител тогава е можел да бъде той?
)) А случайно да сте се замисляли, че версията, че Ботев всъщност умира от приятелски куршум, може да е вярна? Всъщност, чела съм, че и при неговия случай, свидетели казват, че се е самоубил.