Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Това директно заминава в графата вицове. Изобщо няма смисъл да се коментират подобни неща.

В Калушев е намерена флаш памет, присъствала в описа на вещите, открити в кемпера.
Какво има на нея?

Изолде, многократно се изказваш неподготвена по темата, но това те ти пречи да плясваш тук разни твърдения, свързани с действията на разследващите и с тяхната мотивация, с пълна категоричност. Много често противоречащи си едно с друго. Съгласувайте се поне с другата смяна.

Росен Йорданов не е някакъв психолог, а един от най-добрите криминални психолози в България с огромен опит при разрешаване на тежки криминални престъпления.

Все тая кой е, щом не пасва на желаната версия.

Е, няма как да знаем какво има на флаша, докато не решат да оповестят. Или пак някой ще вземе да твърди какво и що видял и имало по делото, пък как, пък в какво качество, не е важно, вятър да става с приказки. Аз затова не надавам ухо на "тоя казал, оня рекъл/видял", чакам доказателствата.
Като приключи разследването, много неща ще станат ясни, други ще останат неясни и така. Ще видим и дали прокурорския акт все пак ще стигне до съд, тогава и повече неща могат да се изяснят или да стане ясно, че не са се изяснили и е късно да се изяснят. Няма да е за пръв път. 

Глупости. Госпожа Анонимис ви казва, че е маймунка. Поредната маймунка на прокуратурата.
Аз мисля, че след края на това досъдебно, ще има осъдени хорица за вреди. Трябва да има.

Доказани професионалисти признати от професионалната им гилдия са осмени и отхвърлени от бг мама.

Но пък с каква охота се цитира някаква текстилна работничка с три семестъра история през живота си и гордо назовала се експерт по национална сигурност. Или международна сигурност беше.

пп - А, да и Калушев с килийното образование, на когото гроздето му е кисело, и обяснява колко лесно се става инженер. Понеже е толкова лесно, той затова едва избутал вечерното.

Нямам нищо против, Магента, в неговата си професионална сфера може дори и да е най-добрият.
Не само това - дори в конкретния случай може да са верни заключенията му, не ги коментирам по същество.
Просто тези изяви и в двете хипотези са крайно непрофесионални (професионалното поведение не е само тясно профилираните знания, а много повече), това казвам, не оспорвам нито познанията му, нито опита му.
И от постовете ми това е абсолютно ясно. Чете с разбиране му е майката.

Кубратова, не беше към теб коментарът ми, а към Изолде. Тя нарече Росен Йорданов някакъв психолог, специалист по трудова психология.

Магента, и аз нямах само теб предвид , ама няма да пишем по сто поста. Важи за всички, които така и не разбраха кое е смущаващото в случая - не съдържанието на казаното от Йорданов (аз не съм го гледала/чела и няма да го направя до приключване на разследването), а поведението.
По трудово право надали е специалист, не мисля, че и Изолде твърдеше това (няма да се връщам сега да чета), а се касаеше за трудова психология.
Възможно е да има такава специализация, не знам.

Да, редактирах се преди малко за психологията. Малко съм сънена, та съм писала право.

В действителност, доколкото успях да намеря някакво представяне, точно в тази област има специализация, поне на нея беше наблегнато. Допълнително се посочваше, че е специалист по полиграфия и е бил зам. директор на института на МВР. За полиграфията нищо няма да кажа, освен че не е признат метод и няма доказателствена стойност. 

Понеже ми е изключително неприятно да чета, как тук се дисквалифицират и дискредитират изявени в областта си специалисти: криминални психолози, психолози и психиатри, си направих труда да систематизирам становищата им с помощта на AI. Представям ги за тези от вас, които се интересуват от професионалните им мнения. На злобни подмятания и некомпетентни забележки няма да отговарям. Ето материалът:

“ Д-р Цветеслава Гълъбова (съдебен психиатър, директор на Национална психиатрична болница „Св. Иван Рилски“)
Тя е сред най-острите критици на колегите си, изказали се публично за случая.
•   Отхвърля категорично тезата за „разширено меланхолно самоубийство“ — определя това публично заключение на друг съдебен психиатър като „прекалено спекулативна и непрофесионална“ теза, тъй като меланхолното самоубийство изисква ясна предистория на тежък депресивен епизод, каквато при Калушев не се вижда (Eurocom; Eurocom).
•   След преглед на публичния Facebook профил на Калушев остава дълбоко потресена — вижда „много нарцисизъм, психопатия, агресия и войнственост“, а самопровъзгласяването му за „лама“ и „гуру“ смята за силно смущаващ детайл.
•   Едновременно предупреждава за методологична строгост: истинска експертна психопатна диагноза не може да се направи само по медийни публикации — изисква детайлно изследване на цялия живот на човека, семейната среда, работата, начина на разрешаване на конфликти; подчертава, че психопатията се „заражда в семейството“, а не в гените.
•   Отделно коментира и интервюто на майката на едно от децата от общността (София Андреева), която публично обвинява собствения си син и продължава да защитава Калушев — Гълъбова определя липсата на емоция у нея като „ужасяващи психопатни черти“ (Petel.bg; Flagman.bg).
•   Отбелязва силна ритуалност в случилото се и прави паралел с по-стар експертен случай на самоубийство с два пистолета едновременно (в слепоочието и под брадичката), при който въпреки доказаната смърт мотивът никога не бил напълно изяснен.
•   По-късно, след допълнителни факти (март), заявява, че най-вероятно все пак става дума за самоубийство, но държи, че отговорът трябва да дойде от съдебно-психологичните и съдебно-медицинските експертизи, а не от предварителни хипотези — „не всяко ненормално поведение е резултат от психична болест“.
•   Отделно коментира и бащата на 15-годишния Алекс, Яни Макулев — смята, че той лъже в публичните си изявления, тъй като спокойствието му при неизвестното местоположение на сина му е несъвместимо с психично здрав родител.
Росен Йорданов (социален и криминален психолог)
•   Прави паралел с „българския Джоунстаун“ — сравнява случая с едно от най-мащабните масови самоубийства в историята, посочвайки характеристики на окултизъм и сектантство, прикрити зад природозащитни каузи.
•   Настоява, че мотивите не могат да се сведат до една версия: с шест смъртни случая вероятно има комбинация от пет самоубийства и едно убийство, или четири самоубийства и две убийства — генерализация е методологична грешка.
•   Очертава два основни мотива: финансов (изтъняващ „финансов кладенец“ на организацията) и мотив свързан с разобличаването на групата — сигнали от бащи и пастрочи на засегнати деца.
•   Определя Калушев като нарцистичен и вероятно преференциален педофил, чиято особена способност да влияе и обещава наподобява механизма, чрез който такива личности маскират перверзията си зад социална ангажираност и каузи (YouTube; YouTube).
•   Изтъква тревожен елемент: всички привлечени деца са момчета, никой не споменава момичета — за него това е показателно за характера на злоупотребата.
•   Отбелязва, че двете местопрестъпления (Петрохан и Околчица) са свързани, и предупреждава срещу конспиративни тези за държавен заговор, докато не станат ясни фактите.
•   Критикува опитите на други коментатори да прокарват конспиративни хипотези (държавна мафия, световен заговор) като „кризисен пиар“, а не сериозен анализ.
Забележимо е, че двамата донякъде застъпват противоположни или допълващи позиции спрямо останалите цитирани по-рано специалисти — Гълъбова е сред най-твърдите критици на бързите психиатрични етикети, докато Йорданов гради по-структуриран, многопричинен мотивационен анализ, близък до тезите на Стойчев за преференциален педофил, но с акцент върху финансовия мотив, който не е така изтъкнат при други коментатори.

Основните психиатрични/психологични тези на други психиатри и психолози:

„Разширено меланхолно самоубийство“ — д-р Иван Иванов, съдебен психиатър и началник на психиатрично отделение в МБАЛ „Левски“, определя случая като добре познат на психиатрията феномен: човек в дълбока меланхолна криза убива близките си от „добри намерения“, за да ги „спаси“ от несправедлива съдба, преди да се самоубие (Cross.bg; Dariknews).
Категорично убийство, не самоубийство — криминалният психолог и психотерапевт д-р Светлана Димитрова отхвърля версията за самоубийство: подредените тела и „аранжираната“ обстановка сочат хладнокръвно, предварително планирано, демонстративно наказателно убийство, а не емоционален срив (Standart; YouTube).
Нарцистичен психопат — доц. Неделчо Стойчев, криминален психолог и бивш ректор на Академията на МВР, е сред най-цитираните гласове: описва Калушев като нарцистичен психопат с изразена психопатна структура на личността, за когото загубата на престиж и авторитет е непоносима, а зад „екологичните“ и духовните каузи вероятно стои мрежа за преференциален достъп до момчета (168 Часа; Евроком; PIK). Психологът Иван Игов допълва, че общността носи всички белези на секта с изолирани, лесно манипулируеми деца.
Регресирала група и нарцистична експлозия — психологът доц. Иван Иванов анализира общността като типична „регресирала група“ с авторитарен лидер, в която идентичността на членовете се разтваря във водача; смята, че краят е дошъл от нарцистична експлозия при усещане за застрашена идентичност на лидера, а не от типичен сектантски сценарий с апокалиптичен наратив.
Липса на психично заболяване, а особени групови състояния — д-р Любомир Канов подчертава, че никой от замесените няма история на психично заболяване; говори по-скоро за индуцирани групово особени психологични състояния, а случая нарича „перфектно завършено по Агата Кристи“ разширено убийство-самоубийство с все още неизяснени аспекти.
Клиничен и социален разрез — д-р Антония Замфирова прави подробен клинично-социален анализ на общността и на сигналите за злоупотреба, подадени още от родители на деца от групата.
Задълбочен психоаналитичен анализ
Сред най-развитите публикувани тези е тази на психиатъра Евелина Йекер (лекар, клиничен доцент в Университета в Цюрих) в интервю за Фактор.бг, която тълкува случая през призмата на злокачествения нарцисизъм по Кернберг:
•   Определя събитията като три подстрекани самоубийства (Петрохан) и разширено самоубийство (Околчица), а не класическо убийство.
•   Вижда при Калушев грандиозна, нарцистично-параноидна личностна организация, слята с психопатни и антисоциални черти, но подчертава, че формална посмъртна диагноза (вкл. по PCL-R или педофилно разстройство) не е етично и научно обоснована без клинично изследване приживе.
•   Свързва избора на връх Околчица и публикуването на стихотворението „Борба“ от Ботев с нужда да превърне саморазрушението в „героична жертва“, сливаща ролите на извършител, жертва и герой.
•   Прокарва хипотеза за дългосрочна социализационна матрица: биологичният баща на Калушев, дългогодишен сътрудник на ДС, му е предал функционален модел на конспиративна затвореност, йерархия и инструментално отношение към хора, а смъртта на бащата през 2024 г. е дестабилизиращ (не непосредствен) фактор за трагедията през 2026 г.
•   Описва груповата динамика като folie à plusieurs — обща, откъсната от реалността „вселена“, в която сподвижниците губят способност да разграничават собствените си спомени, желания и глас от внушените им от лидера.
Обща картина
Въпреки различията в детайлите, повечето специалисти се обединяват около няколко ключови точки: изразена нарцистична (при някои — злокачествено нарцистична/психопатна) структура на личността на Калушев; закрита, йерархична общност с белези на секта или силно регресирала група; и комбиниран механизъм на убийство, последвано от самоубийство, а не чисто психотичен епизод. Спорни остават степента на външна намеса, точната класификация (убийство срещу „разширено самоубийство“) и обхватът на сексуалната злоупотреба с непълнолетни в общността.

От сутринта се обяснява в темата, че никой, който няма цялата фалтология на случая не може да е надежден и не е професионално да коментира.
Така се дискредитираха сума си хора за няколко часа.
Тук човекът даже си казва, че отдавна не следи какво излиза и става. Абсурд да му се приеме мнението, говори си там, какво разбира той като я няма цялата фактологията.

Аз съм на мнение, че и психолози и психиатри е добре да замълчат, вместо да правят портрет на един мъртъв човек.
Те би трябвало да се занимават с живи хора.
Какъв психопрофил е имал Калушев никой няма как да знае. Защото е мъртъв.