Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

  • 1 917 551
  • 57 658
# 57 570
Според неофициални данни и версии, лансирани в платформата Reddit и разследващи медии, зад името „Cleardeep“ всъщност стоят частни капитали на заможно българско семейство. Майката на един от младежите в екипа на Калушев е финансирала „приключенията в Юкатан“ с цел да спаси сина си от зависимости, а името на фондацията е било измислено единствено за легитимация и придаване на тежест пред спелеоложките клубове.
Пак е фантазирал ламата явно...
Нито в Щатите,нито в Мексико има регистрация на такава фондация...
Лама с размах.
Виж целия пост
# 57 571
Синове си е измислял, една "фондация" ли няма...
Виж целия пост
# 57 572
То има ли нещо в тая история, което да е реално и неизопачено. Баба София според мен е била дълбоко привлечена и влюбена в Калушев и това е причината да му метне от балкона един милиондак. Детето и е било на второ място, ако изобщо заема място. За това пък го прокле публично пред цяла България. Будистка мамина.
Виж целия пост
# 57 573
Да, особено духовно извисена...то и другата е особено духовна...силен вятър духа между двете мозъчни кълба...
Виж целия пост
# 57 574

А аз виждам несполучлив опит за внушение точно в подобни  на цитирания по-горе коментари.

Допълнителните експертизи от юни месец не бяха назначени, защото няма доказателства, а за да се направи ситуационна 3D възстановка на траекторията на изстрелите. Прокуратурата е длъжна да изследва всеки милиметър, за да изключи на 100% възможността за външна намеса -четвърти човек в кемпера. Това е стандартна процедура при тежки престъпления, а не знак за безпомощност. Фактът, че по оръжието има ДНК само на Калушев, а децата са застреляни, е категорично доказателство в криминалистиката. Няма как да са „внушения“, след като въз основа на точно тези доказателства  прокуратурата вече квалифицира случая като двойно убийство. Ти какво очакваш -  писмено самопризнание от покойник ли, за да ти бъде доказано?
Несполучлив е по-скоро вашият опит за внушения лежащ на невярна информация, свободни интерпретации и измислици.
Прочетете какво се търси според главната прокурорка юни месец, то е достатъчно ясно и красноречиво:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1853871.msg51475767#msg51475767
Източникът, който сте ми дали е коментар от бг мама. Откога станахме официална институация?  Joy
Виж целия пост
# 57 575
Е как?, Вие сега ли разбирате?
Виж целия пост
# 57 576
Тойотата наистина трябва да е наснимана по Тангентата. Може би наистина снимките на крмпера в Бързия не се връзват с движението.
Виж целия пост
# 57 577
Скрит текст:

А аз виждам несполучлив опит за внушение точно в подобни  на цитирания по-горе коментари.

Допълнителните експертизи от юни месец не бяха назначени, защото няма доказателства, а за да се направи ситуационна 3D възстановка на траекторията на изстрелите. Прокуратурата е длъжна да изследва всеки милиметър, за да изключи на 100% възможността за външна намеса -четвърти човек в кемпера. Това е стандартна процедура при тежки престъпления, а не знак за безпомощност. Фактът, че по оръжието има ДНК само на Калушев, а децата са застреляни, е категорично доказателство в криминалистиката. Няма как да са „внушения“, след като въз основа на точно тези доказателства  прокуратурата вече квалифицира случая като двойно убийство. Ти какво очакваш -  писмено самопризнание от покойник ли, за да ти бъде доказано?
Несполучлив е по-скоро вашият опит за внушения лежащ на невярна информация, свободни интерпретации и измислици.
Прочетете какво се търси според главната прокурорка юни месец, то е достатъчно ясно и красноречиво:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1853871.msg51475767#msg51475767
Източникът, който сте ми дали е коментар от бг мама. Откога станахме официална институация?  Joy
Източникът е с дословни цитати от интервюто на заместник главния прокурор от юни месец. Не е трудно да се намери и самата статия по цитатите. Просто съм изкарала същественото от цялото интервю. Ако ви е трудно да намерите самата публикация по цитатите, ето ви я с линк:https://prb.bg/bg/news/publikacii-i-intervyuta/78461-intervyu-na … or-vanya-stefanov
Виж целия пост
# 57 578
Просто съм изкарала същественото от цялото интервю.

"Същественото", според теб, е да се намерят килъри. Е, няма да се намерят. Килърът е един и той е Калушев. А за тримата от запаса, ще цитирам София: "той е моралният им убиец"!
Виж целия пост
# 57 579
Според неофициални данни и версии, лансирани в платформата Reddit и разследващи медии, зад името „Cleardeep“ всъщност стоят частни капитали на заможно българско семейство. Майката на един от младежите в екипа на Калушев е финансирала „приключенията в Юкатан“ с цел да спаси сина си от зависимости, а името на фондацията е било измислено единствено за легитимация и придаване на тежест пред спелеоложките клубове.
Пак е фантазирал ламата явно...
Нито в Щатите,нито в Мексико има регистрация на такава фондация...
Лама с размах.

Да речем, че това е така. Само едното известно заможно семейство ли е харизало пари, това ми е въпросът. Това е известно, потвърдено и от майката, и от бащата на Валери. Няма какво да се прикрива и замазва с тях. Като се мести групата в България, Калушев купува имоти. Някъде бях чела /не помня къде и може да е било фейк/, че фондацията продължава в началото да налива пари и за дейност у нас.
Виж целия пост
# 57 580
Спенса, не ние политизираме. Де да беше така, с мед да ни намажеш... Фактите са си факти и не виждам защо трябва да отричаме помощта и чадъра от определени партийни членове.
Виж целия пост
# 57 581
Отвсякъде наднича ДС в този случай. Визираната партия може и да не получи достъп до властта, но ДС-тата не са я пускали никога. Според мен нещата трябва да се наричат с истинските имена, иначе печелят вмирисани чорапи.
Виж целия пост
# 57 582
от Ралица:
Скрит текст:
Има хора, които много трудно могат да бъдат обяснени с едно изречение. И може би точно там започна един от огромните проблеми с разбирането на шестимата.
Те бяха свободни хора.
А свободният човек е много труден за разбиране от ум, който е свикнал всичко да подрежда в кутийки и рамки.
Как така един човек може да бъде спелеолог и водолаз? Алпинист и пчелар? Рейнджър и будист? Творец и човек, способен да борави с техника, да строи, да ремонтира, да оцелява в планината, да готви, да шие, да свири на китара и флейта?
Как така някой може днес да влиза в пещера, утре да се гмурка, после да гаси пожар, да се грижи за животни, да медитира, да чете философия, да прави нещо с ръцете си, да пътешества и вечерта да седне край огъня или да гледа звездите с телескоп?
Ами може. Само че за да бъде разбрано това, трябва да се приеме нещо много просто:
Човекът не е длъжен да бъде само едно нещо. Не е длъжен да избере една професия, едно занимание, една идентичност, един начин на живот и да го носи до края на живота си като униформа.
Някои хора живеят хоризонтално – работа, дом, телевизор, почивка, и после всичко отначало. Други живеят във всички посоки. Катерят се по планини. Слизат под земята и изследват пещери. Гмуркат се и изследват океани и морета. Тръгват нанякъде да пътешестват. Учат. Строят. Изследват. Спасяват. Търсят.
Тези хора са любопитни към живота. Те изследват всички аспекти на човешкото съществуване.
И точно тук идва нещо, което наблюдавам вече месеци и което за мен е потресаващо. Когато един ограничен ум срещне начин на живот, който не може да си представи и обясни, стига до нелепото заключение, че тук има нещо съмнително.
Без доказателства. Без лично познанство. Без наблюдение върху живота им. Понякога без дори елементарна представа какво са правили тези хора. Това не е нищо друго освен елементарна неспособност непознатият начин на живот да бъде побран в собствената представа за света.
И тук имам един много прост въпрос:
А монасите? В продължение на близо две хилядолетия в християнството съществуват мъжки монашески общности. Мъже напускат семейния модел, живеят заедно, работят заедно, молят се заедно, хранят се заедно и изграждат живота си около общност. По същата логика трябва ли да заключим, че всеки мъжки манастир представлява хомосексуална общност?
Защото от факта, че група мъже живеят заедно, не следва абсолютно нищо за сексуалността на конкретните хора в нея.
Същото виждаме в будизма.
Монашеската сангха съществува от хилядолетия. Човешката история е пълна с мъжки общности – религиозни, изследователски, военни, мореплавателски, експедиционни, спасителни – в които хора прекарват огромна част от живота си заедно.
Защото хората могат да бъдат свързани от нещо различно от секс.
Могат да бъдат свързани от кауза.
От приятелство. От работа. От риск. От доверие. От любовта към природата.  От духовност. От приключението. И може би точно това днес се оказва толкова трудно за разбиране. Че между мъже може да съществува огромна близост, без тя да бъде сексуална. Че мъжете могат да се обичат като братя. Че могат да споделят дом. Че могат да се грижат един за друг. Че могат да бъдат семейство по избор. И че приятелството може да бъде една от най-дълбоките човешки връзки, без непременно зад него да стои сексуално желание и поведение.
Но има и още нещо.
Психологията отдавна познава склонността ни да опростяваме хората, които възприемаме като „другите“ и “различните”.  И тогава шест различни човешки същества престават да бъдат шест личности. Стават:
„Групата“.
„Сектата“.
Будисти – значи всички са „будистка секта“.
Имат духовни символи – значи има „ритуали“.
Живеят мъже заедно – значи има „сексуални отношения“.
Има млади хора – значи някой вече може да произнесе най-гнусното обвинение.
И след достатъчно повторения предположението започва да звучи като факт. Само че не е.
Има и друга цена на свободата, за която говорим много по-рядко.
Не всеки, който не разбира свободния човек, просто му се присмива. Понякога свободата на другия предизвиква дори завист и омраза. Човешката подлост и човешката завист са напълно реални фактори в отношенията между хората. Обикновено не завиждаме само на това, което другият има. Често завиждаме много повече на това, което другият си позволява да бъде. Свободен. Независим. Неподчинен. Неподкупен.  Неинтересуващ се особено дали ще бъде одобрен. Човек, който може да напусне удобното. Който може да живее в планината. Който може да избере приятелите си за семейство. Който може да каже „не“. Който не измерва живота си в пари, статус и обществено одобрение.
Това може да дразни много повече от богатството. Защото богатството можеш да си обясниш. “Има повече пари от мен.“
Статуса също. “Има повече власт от мен.“ Но как си обясняваш човек, който притежава нещо, което не можеш да купиш и дори не разбираш?
Вътрешна свобода.
И точно такива хора могат да бъдат особено неудобни. Защото човекът, който трудно може да бъде купен, уплашен или поставен в рамка, е много по-труден за управление от човека, който просто има пари. Той реално е невъзможен за управление и не можеш да го подчиниш. И тук стигаме до въпрос, който според мен заслужава много по-сериозно внимание в случая „Петрохан – Околчица“ и на който според мен изобщо не се обръща внимание въпреки непрестанните ми настоявания да не се гледа само едната единствена версия, която беше зададена по команда още в първите дни от трагедията:
След като компроматна линия срещу моите близки е започнала години преди смъртта им, не трябва ли това да бъде изследвано?
Завистта рядко сама организира голямо престъпление. По-често тя е горивото, което прави човека готов да помогне на по-голяма схема: да разпространи слух, да даде „информация“, да свидетелства удобно, да злепостави, да излъже или просто да замълчи, когато трябва да говори.
Кой ги е мразел + имал е достъп до информация + имал е причина + имал е възможност + направил е нещо конкретно. Завистта може да обясни защо някой е станал доброволен участник в чужда операция.
Тъй като компроматната линия е започнала години преди смъртта им тогава бихме могли да имаме две различни сили, а не една:
някой има интерес от Иво и групата → някой друг го ненавижда → двамата по различни причини започват да действат в една посока.
Подобен зловещ сценарий се получава когато няколко човешки слабости започнат да работят заедно — власт, пари, страх, завист и лична мъст.Човек или в случая група може да бъде унищожена от няколко човека, които са открили, че омразата им може да бъде полезна на някой по-силен.
Шестимата не се побираха в никакви рамки. И може би точно затова след смъртта им толкова много хора отчаяно започнаха да търсят дума, в която да ги натъпчат. И нека не забравяме, че тя удобно беше подадена още от самия главен прокурор на 4 ти февруари. Колко удобно. Една дума – и повече няма нужда да опознаваш човека. Няма нужда да питаш. Няма нужда да мислиш.
Няма нужда да допускаш, че пред теб може да има свят, по-голям от твоя собствен.
Аз обаче ги познавах.
И затова няма да позволя шест необикновени човешки живота да бъдат сведени до примитивните категории на хора, които никога не са ги срещали.
Те бяха различни един от друг. И бяха много неща - повече отколкото думите могат да опишат. И имаше нещо, което ги свързваше. Бяха свободолюбиви хора. Хора, които не чакаха някой да им обясни как трябва да изглежда животът им. Те просто го живееха. По необикновен, смел и достоен начин.
И това разбира се е най-трудното за възприемане в един свят, който обича рамките - човекът, който отказва да влезе в тях.
Свободният човек е неудобен – самото му съществуване доказва на останалите, че рамката, в която живеят може да бъде разчупена. И точно затова различният често предизвиква такава ярост. Не защото свободата му отнема нещо от нас. А защото ни напомня за свободата, която ние самите не сме посмели да изберем.
И неспособността ни да разберем нечий живот никога не ни дава право да измислим вместо него друг сценарии на този живот, който пасва на ограниченото ни възприятие, а после дори да го осъдим за собствената си измислица.
Бъдете свободни! Обичам ви безкрай!
Виж целия пост
# 57 583
от Ралица:
Скрит текст:
Има хора, които много трудно могат да бъдат обяснени с едно изречение. И може би точно там започна един от огромните проблеми с разбирането на шестимата.
Те бяха свободни хора.
А свободният човек е много труден за разбиране от ум, който е свикнал всичко да подрежда в кутийки и рамки.
Как така един човек може да бъде спелеолог и водолаз? Алпинист и пчелар? Рейнджър и будист? Творец и човек, способен да борави с техника, да строи, да ремонтира, да оцелява в планината, да готви, да шие, да свири на китара и флейта?
Как така някой може днес да влиза в пещера, утре да се гмурка, после да гаси пожар, да се грижи за животни, да медитира, да чете философия, да прави нещо с ръцете си, да пътешества и вечерта да седне край огъня или да гледа звездите с телескоп?
Ами може. Само че за да бъде разбрано това, трябва да се приеме нещо много просто:
Човекът не е длъжен да бъде само едно нещо. Не е длъжен да избере една професия, едно занимание, една идентичност, един начин на живот и да го носи до края на живота си като униформа.
Някои хора живеят хоризонтално – работа, дом, телевизор, почивка, и после всичко отначало. Други живеят във всички посоки. Катерят се по планини. Слизат под земята и изследват пещери. Гмуркат се и изследват океани и морета. Тръгват нанякъде да пътешестват. Учат. Строят. Изследват. Спасяват. Търсят.
Тези хора са любопитни към живота. Те изследват всички аспекти на човешкото съществуване.
И точно тук идва нещо, което наблюдавам вече месеци и което за мен е потресаващо. Когато един ограничен ум срещне начин на живот, който не може да си представи и обясни, стига до нелепото заключение, че тук има нещо съмнително.
Без доказателства. Без лично познанство. Без наблюдение върху живота им. Понякога без дори елементарна представа какво са правили тези хора. Това не е нищо друго освен елементарна неспособност непознатият начин на живот да бъде побран в собствената представа за света.
И тук имам един много прост въпрос:
А монасите? В продължение на близо две хилядолетия в християнството съществуват мъжки монашески общности. Мъже напускат семейния модел, живеят заедно, работят заедно, молят се заедно, хранят се заедно и изграждат живота си около общност. По същата логика трябва ли да заключим, че всеки мъжки манастир представлява хомосексуална общност?
Защото от факта, че група мъже живеят заедно, не следва абсолютно нищо за сексуалността на конкретните хора в нея.
Същото виждаме в будизма.
Монашеската сангха съществува от хилядолетия. Човешката история е пълна с мъжки общности – религиозни, изследователски, военни, мореплавателски, експедиционни, спасителни – в които хора прекарват огромна част от живота си заедно.
Защото хората могат да бъдат свързани от нещо различно от секс.
Могат да бъдат свързани от кауза.
От приятелство. От работа. От риск. От доверие. От любовта към природата.  От духовност. От приключението. И може би точно това днес се оказва толкова трудно за разбиране. Че между мъже може да съществува огромна близост, без тя да бъде сексуална. Че мъжете могат да се обичат като братя. Че могат да споделят дом. Че могат да се грижат един за друг. Че могат да бъдат семейство по избор. И че приятелството може да бъде една от най-дълбоките човешки връзки, без непременно зад него да стои сексуално желание и поведение.
Но има и още нещо.
Психологията отдавна познава склонността ни да опростяваме хората, които възприемаме като „другите“ и “различните”.  И тогава шест различни човешки същества престават да бъдат шест личности. Стават:
„Групата“.
„Сектата“.
Будисти – значи всички са „будистка секта“.
Имат духовни символи – значи има „ритуали“.
Живеят мъже заедно – значи има „сексуални отношения“.
Има млади хора – значи някой вече може да произнесе най-гнусното обвинение.
И след достатъчно повторения предположението започва да звучи като факт. Само че не е.
Има и друга цена на свободата, за която говорим много по-рядко.
Не всеки, който не разбира свободния човек, просто му се присмива. Понякога свободата на другия предизвиква дори завист и омраза. Човешката подлост и човешката завист са напълно реални фактори в отношенията между хората. Обикновено не завиждаме само на това, което другият има. Често завиждаме много повече на това, което другият си позволява да бъде. Свободен. Независим. Неподчинен. Неподкупен.  Неинтересуващ се особено дали ще бъде одобрен. Човек, който може да напусне удобното. Който може да живее в планината. Който може да избере приятелите си за семейство. Който може да каже „не“. Който не измерва живота си в пари, статус и обществено одобрение.
Това може да дразни много повече от богатството. Защото богатството можеш да си обясниш. “Има повече пари от мен.“
Статуса също. “Има повече власт от мен.“ Но как си обясняваш човек, който притежава нещо, което не можеш да купиш и дори не разбираш?
Вътрешна свобода.
И точно такива хора могат да бъдат особено неудобни. Защото човекът, който трудно може да бъде купен, уплашен или поставен в рамка, е много по-труден за управление от човека, който просто има пари. Той реално е невъзможен за управление и не можеш да го подчиниш. И тук стигаме до въпрос, който според мен заслужава много по-сериозно внимание в случая „Петрохан – Околчица“ и на който според мен изобщо не се обръща внимание въпреки непрестанните ми настоявания да не се гледа само едната единствена версия, която беше зададена по команда още в първите дни от трагедията:
След като компроматна линия срещу моите близки е започнала години преди смъртта им, не трябва ли това да бъде изследвано?
Завистта рядко сама организира голямо престъпление. По-често тя е горивото, което прави човека готов да помогне на по-голяма схема: да разпространи слух, да даде „информация“, да свидетелства удобно, да злепостави, да излъже или просто да замълчи, когато трябва да говори.
Кой ги е мразел + имал е достъп до информация + имал е причина + имал е възможност + направил е нещо конкретно. Завистта може да обясни защо някой е станал доброволен участник в чужда операция.
Тъй като компроматната линия е започнала години преди смъртта им тогава бихме могли да имаме две различни сили, а не една:
някой има интерес от Иво и групата → някой друг го ненавижда → двамата по различни причини започват да действат в една посока.
Подобен зловещ сценарий се получава когато няколко човешки слабости започнат да работят заедно — власт, пари, страх, завист и лична мъст.Човек или в случая група може да бъде унищожена от няколко човека, които са открили, че омразата им може да бъде полезна на някой по-силен.
Шестимата не се побираха в никакви рамки. И може би точно затова след смъртта им толкова много хора отчаяно започнаха да търсят дума, в която да ги натъпчат. И нека не забравяме, че тя удобно беше подадена още от самия главен прокурор на 4 ти февруари. Колко удобно. Една дума – и повече няма нужда да опознаваш човека. Няма нужда да питаш. Няма нужда да мислиш.
Няма нужда да допускаш, че пред теб може да има свят, по-голям от твоя собствен.
Аз обаче ги познавах.
И затова няма да позволя шест необикновени човешки живота да бъдат сведени до примитивните категории на хора, които никога не са ги срещали.
Те бяха различни един от друг. И бяха много неща - повече отколкото думите могат да опишат. И имаше нещо, което ги свързваше. Бяха свободолюбиви хора. Хора, които не чакаха някой да им обясни как трябва да изглежда животът им. Те просто го живееха. По необикновен, смел и достоен начин.
И това разбира се е най-трудното за възприемане в един свят, който обича рамките - човекът, който отказва да влезе в тях.
Свободният човек е неудобен – самото му съществуване доказва на останалите, че рамката, в която живеят може да бъде разчупена. И точно затова различният често предизвиква такава ярост. Не защото свободата му отнема нещо от нас. А защото ни напомня за свободата, която ние самите не сме посмели да изберем.
И неспособността ни да разберем нечий живот никога не ни дава право да измислим вместо него друг сценарии на този живот, който пасва на ограниченото ни възприятие, а после дори да го осъдим за собствената си измислица.
Бъдете свободни! Обичам ви безкрай!


Старт!

Пак ли не Вие влачите чаршафите? 😄

По темата или по-скоро глупостите на Ралица, ще кажа следното: по същия начин, по който не можеш да разбереш как живеят такива хора, така и не можеш да разбереш как така могат да умрат, отнасяйки си главата с някой и друг куршум. Елементарно, ама на Ралица не й изнася. Нищо, скоро ще разберем и подробностите, но ще са само подробности. Няма да изскочи внезапно нито Мохамед, нито убиецът до дървото с бинтованата глава.
Виж целия пост
# 57 584
Когато излизат да си "отдават чест", излизат точно като за театрална постановка...Опашката се по стълбището, да си изчистят гърлото, за да бъдат добре чути на сцената. Обръщат се към камерата, като телевизионни водещи , да се виждат добре..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия