Днес бях до близките на брифинга — или по-скоро на театъра по случая „Петрохан – Околчица“.
Ще започна с една сцена, която ме погнуси изключително много като човек.
Всички вие ще имате възможност да изслушате брифинга и да разберете колко непрофесионално и граничещо с гротеска е всичко!
Вече Пламен е убиец, Ивей не можел да стреля, защото не бил в казарма — свободни съчинения, а всичко останало е „може би“, „най-вероятно“…
Само едно усилено се повтаряше със сигурност от криминалния психолог Росен Йорданов, който още на 03.02.26 г. беше заявил, че и Ивайло Калушев е педофил!
Докато този прочут психолог с увереност изнасяше своята експертиза — без да каже как я е направил, при положение че човекът е мъртъв и този господин не е общувал с най-близките му хора — той говореше така, сякаш знае всичко…
И докато този господин обясняваше какъв зъл и лош човек е бил Калушев, г-жа Бенатова най-церемониално стана от мястото си и започна от около метър да снима лицето на Стела Майсторова.
След петата минута непрекъснато снимане на лицето ѝ я помолихме да се махне.
Тя заяви, че няма да го направи.
Стела я помоли.
Но тя нагло ѝ каза:
„Няма. Аз имам право да ви снимам лицето.“
Лицето на майката на този, за когото говорят!
На жената всеки момент щеше да ѝ стане лошо. Това е жена на осемдесет години. Едвам дишаше.
Стана от стола, за да се премести, а Бенатова вървеше след нея.
Аз я хванах за ръката и ѝ казах:
„Моля Ви, не е човешко това, което правите!“
А тя пак нагло каза:
„Не ме докосвайте!“
И продължи да снима!
Извикахме охраната. Те се намесиха и застанаха така, че Бенатова да не може да я снима!
И сега ще ви помоля всички:
Моля ви, разпространете този пост навсякъде!
Искам да покажа нечовешкото лице на един журналист!
От кога има нехора? От кога чуждата болка и страдание е професия? Как тази жена се нарича професионален журналист?
Хора, нали затова сме хора!
Да се уважаваме, да съхраняваме човешките закони, които ни показват, че сме хора!
И докато този Йорданов разпъваше на кръст Ивайло Калушев, Бенатова разпъваше на кръст неговата майка!
На Кръстовден.
На рождения ден на Ивайло Калушев.
Боли ме сърцето и душата!
И се запитах: кога един журналист губи човешкия си облик?
С ридание в душата — от един човек, бил до близките в най-тежките им мигове след загубата на техните близки.
Моля ви, споделяйте! Вижте по-малко
