АМ е описан в експертизата така "Прави впечатление, че А.М.демонстрира неподправен и чист инфантилизъм, както и необичайна незрялост за биологичната си възраст. Той е ведър, безгрижен и приоритетно ориентиран към удоволствията. Наивен в мисленето и добронамерен в отношенията, но също така се подчинява безропотно и е изпълнителен към указанията и инициативите на Калушев и най-вече на Николай Златков."
Психологически това е обяснено, че при едно дете, което е подложено за толкова дълъг период на психологическа и социална депривация, изолация и контрол се стига до момент, при който обстановката и средата започват да се възприемат като единствено възможна реалност, а неговата позиция в структурата и отношенията поражда чувство на безпомощност и несвобода, подобно на тези, които зрелите индивиди преживяват при похищение.
Когато това е съчетано с емоционална и/или сексуална експлоатация от всесилен субект, който го доминира тотално и от когото зависи оцеляването му, се задейства защитният механизъм на „идентификация с агресора“ известен като „Стокхолмски синдром“.
Това е травматична себесъхранителна маневра на психиката, при която задушаващото безсилие се трансформира в привързаност и дори обожание, а мисловните и поведенчески модели се копират директно и се сливат с тези на похитителя.
За Алекс каквото правят Калушев и НЗ е единственото правилно и вярно.
Виж целия пост
Психологически това е обяснено, че при едно дете, което е подложено за толкова дълъг период на психологическа и социална депривация, изолация и контрол се стига до момент, при който обстановката и средата започват да се възприемат като единствено възможна реалност, а неговата позиция в структурата и отношенията поражда чувство на безпомощност и несвобода, подобно на тези, които зрелите индивиди преживяват при похищение.
Когато това е съчетано с емоционална и/или сексуална експлоатация от всесилен субект, който го доминира тотално и от когото зависи оцеляването му, се задейства защитният механизъм на „идентификация с агресора“ известен като „Стокхолмски синдром“.
Това е травматична себесъхранителна маневра на психиката, при която задушаващото безсилие се трансформира в привързаност и дори обожание, а мисловните и поведенчески модели се копират директно и се сливат с тези на похитителя.
За Алекс каквото правят Калушев и НЗ е единственото правилно и вярно.
