Шокиращо масово самоубийство или убийство в Петрохан - какво знаем и какво липсва

Всъщност потребителки много аргументирано обясниха защо това е секта преди Сарафов и преди медийните публикации. Същото и за педофилията.
След това беше потвърдено всичко, което написа Баба Дали.

На част от потребителите в темата не им трябва нито Сарафов, нито който и да е, за да мислят с главите си и да направят качествен анализ.

Сарафов в изявлението си изобщо не е споменал ППДБ. След като се разбра за даренията на Терзиев, се раздуха случая в медиите. Подклаждаше се огъня и от двете страни - от медиите близки до ПП и от конкурентните. А това, че знайни и незнайни криминалисти, журналисти, експерти, врачки, баячки и политици, яхнаха вълната и се изказваха, всеки според собствените си политически пристрастия е отделен въпрос.

Аз не знам някой да одобрява Сарафов, освен хора, които имат преки бизнес  интереси с него ...  
Но и на него му се случва да казва истината, особено ако не трябва да прикрива шефовете си.
Така че, в случая изобщо не ме притесни личността, която произнесе репликата за Туин Пийкс, да не говорим, че го бяха прилапали почти случайно,в смисъл че изобщо не е давал нарочно интервю по темата. Нали беше на някаква акция тогава за незаконна фабрика за цигари ли, де да знам какво беше ..

За мен е абсолютно непонятно и чудовищно това, че и София, и Ралица, са знаели какво се случва с децата и не само не са сигнализирали, ами даже са подпомагали педоламата!
Не мога да го проумея и това си е....

И на мен ми е трудно да го осмисля, още повече че и техните деца са били точно такива. Това изказване на София, че момичето било взето "не заради сексуалните предпочитания на ламата" (цитирам по памет), обаче, за мен значи именно това. Или на София не й стига акъла, за да направи връзката между нещата, или е била абсолютно влюбена в Калушев. Имах подобни съмнения след интервюто й, когато разправяше как се е натискала за сексуални практики, но той я отсвирил (дори си мисля дали няма и известна ревност към Валери и затова да го ненавижда толкова). За Ралица повече клоня, че е била съгласна със случващото се.

Не ,София нищо не знае и до последно ще отрича пред себе си.Това за сексуалните предпочитания на Иво беше с ироничен смисъл ,че е взел дете (не момичето,а момче) не защото е момче и такива са му сексуалните предпочитания (което ,за беда ,се оказа точно така ...) а защото е тулку и така е трябвало да стане.
Не мисля ,че и Ралица е знаела ...изобщо той е бил много прикрит и много манипулативен.
Щом я е лъгал за завещания ,университети ,къща щял да и купува ...подкупвал я е ,защото е знаел ,че е нарцисист малко ,докато Яни и жена му не са жадни за признания и облаги и тях деректно ги в отсвирил.

И аз мислех, че не знаят докато не прочетох в експертизата как Ралица е убеждавала бащата на момичето. Колко точно трябва да си тъп в тази ситуация, за да не се усетиш какво сам правиш?

Сандов при Люба Кулезич по Евроком

Излезе ми негов пост, че си търси работа.

Знаели , не знаели, вече няма значение. Проблемът е че самите тия симпатизанти на сектанта са опасни и продължават да търсят съприкосновение с деца. От какъв зор София Андреева ще предлага услугите си да гледа деца?
От какъв зор Ралица Асенова "художничката" ще дава на нечий баща съвети дъщеря му да бъде отделена от майка си?
От какъв зор Албена Варсано ще ни говори с критичен тон от ТВ как е правилно да разговаряме с децата си?
Не знам вярно ли е че Късовска работи в детска градина - дано не е.

Има твърде много сред нас, докато ние не им обръщаме внимание те търсят децата ни.
За техните,  както разбрахме вече не им пука.

Чудя се как нито веднъж не й светна, че това, което им обещава от светския живот, никога не се случва. А само Непал, Буда, учения и т.н. в затворен кръг.  И какво му е било полезно в живота на НЗ, че се е гмуркал и медитирал на 10 години?

София не е знаела, тя се държи като влюбена и загубена. Но Ралица е знаела, затова и отрано побърза да каже, че няма значение дали си хомосексуален  и побърза да каже, не че са такива. Затова и Павлина беше инсталирана. Затова и Майсторов толкова крякаше, че е имаш гадже жена

Сандов  "Търся допълнителна работа. Поради определени допълнителни разходи, свързани с действия на държавата спрямо мен, се налага да имам допълнителни приходи. ..."
https://dnes.dir.bg/obshtestvo/sandov-tarsi-nova-rabota-za-da-pl … okati-za-petrohan

Калушев не проявява физическо насилие, нито пък отвлича, за да отнеме телефона.  Той манипулира, промива мозъци и иска всичко да е по желание. Което е още по-жестоко, защото тотално обърква жертвата и ѝ внушава вина.

Петрохан, волно или неволно, се превърна в масова истерия, която много бързо беше яхната. От едната страна са хората и политическите сили, които могат да извлекат полза от случая, да го закачат за противника и да го използват срещу него, а от другата са тези, за които случаят се превръща в проблем и които влизат в защитна позиция. Така разговорът постепенно се отдалечава от простия въпрос "какво точно се е случило" и се превръща в спор кой на чия страна е.

Двата лагера "черешка" и "ягодка", които се формираха в началото, бяха сравнително ясни. След септемврийската пресконференция обаче се появява друга полярност: "Калушев е педофил, следователно всеки, който се съмнява в част от официалната версия, защитава педофил" срещу "Случаят се използва политически, следователно всичко казано за Калушев е измислено". И двете позиции са удобни, защото заменят проверката на фактите с готово заключение.

Постепенно се появява и нещо по-широко от обикновения партиен спор. От едната страна се изгражда образът на един международен космополитен елит, а Петрохан започва да се представя като неговата българска част - хора, свързвани с България, Тибет, Непал, Мексико, Запада, НПО, зелени движения, духовни учения и политически среди, към които постепенно се закачат трафик на деца, сексуални престъпления, убийства и взаимно прикриване. На другия край се появява също толкова опростеният образ на "нормалния човек" - чалга, бира, футбол, алфа-мъжкар, традиционно семейство и консервативен начин на живот. Слави Трифонов побърза да защитава този "нормален човек", на когото се противопоставят "подозрителните" хора с пещерите, ветроходството, катеренето, будизма, далечните пътувания и философските учения.

Случаят започва да прилича все по-малко на "Twin Peaks" или "Epstein" и все повече на български Pizzagate, с нещо като Doppelganger ефект. Не в смисъл на доказана специална операция, а като информационен двойник: върху реални факти постепенно се изгражда много по-голям политически разказ, докато границата между доказаното и внушението започне да се губи.

Pizzagate започва през американската кампания през 2016 г. от реално изтекли имейли на Джон Подеста, бивш съветник на Бил Клинтън и Барак Обама. Интернет потребители започват да интерпретират обикновени думи за храна, ресторанти и срещи като скрит код и оттам се ражда твърдението, че хора около Хилари Клинтън и Демократическата партия управляват мрежа за сексуална експлоатация на деца от ресторанта Comet Ping Pong във Вашингтон. Теорията стига дотам, че през декември 2016 г. въоръжен мъж влиза в ресторанта, за да провери историята лично и да освободи децата, които вярва, че са държани там. Той претърсва заведението, стреля по врата, но не намира нито скрити деца, нито тайни помещения, нито доказателство за подобна мрежа и след това се предава на полицията.

Още по-показателно е, че това не прекъсва теорията. Част от хората започват да обясняват и самото нападение като постановка, направена, за да се прикрие истината. Така липсата на доказателства вече започва да се използва като доказателство за прикриване. След това идва движението QAnon, което разширява същия тип история до световна конспирация с политици, знаменитости, сексуален трафик на деца, сатанински ритуали и ритуални убийства, като Хилари Клинтън се превръща в един от основните персонажи на тази митология. Тръмп печели изборите през 2016 г., а в предизборните проучвания 55% от хората, които го подкрепят, казват, че изборът им е по-скоро срещу Клинтън.

При Pizzagate се смесват истински и измислени неща. Има истински имейли, истински политици, истински ресторант и истински обществен проблем като сексуалното насилие над деца. После тези неща постепенно се свързват с твърдения, за които няма доказателства, а човекът, който няма време да провери всяка връзка поотделно, приема, че щом началото е вярно, вероятно и краят е такъв.

При Петрохан този механизъм може да работи още по-добре, защото има шест трупа, реален затворен кръг, отношения свързани с деца, реални контакти с институции и реални познанства с хора от политическия живот. За масовата публика обаче всичко това много лесно се събира в един общ кюп. Малко хора ще отделят три часа да четат експертизи, доклади и стотици страници от този форум, затова до тях стига кратката версия: "Ето ги хората, които говорят за Европа, Запада, зелени политики и либерални ценности, а зад тях всъщност стои нещо много по-мрачно." Така хората, които публично се свързват с европейската и западната ориентация на България, постепенно могат да бъдат закачени към същия разказ, без за всеки от тях да има отделно доказателство за участие в каквото и да било.

Само че засега голямото разкритие, което би подкрепило този голям разказ, не се вижда. Ако очакването беше да излязат десетки извършители, огромен брой установени жертви, политици, бизнесмени, посредници и международни канали, публично известното досега не показва такава картина.

Освен това, педофилното разстройство не означава непременно изнасилване или дори физически сексуален контакт. Клиничните критерии говорят за повтарящи се силни сексуални фантазии, импулси или поведение, насочени към деца преди пубертета. Сексуалното насилие над дете също е по-широко понятие от изнасилването и може да включва различни форми на сексуално поведение без полов акт. Това не означава, че всяко докосване или близост е сексуално, а че контекстът и цялото поведение имат значение.

Самият Калушев говори за три поколения минали през школата и за около 2000 деца през годините. По публично обсъжданите случаи става дума за много малък брой конкретни злоупотреби с деца, а не за десетки установени жертви както би се очаквало. Това, разбира се, не прави отношенията с деца по-малко тежки или приемливи. Показва само друго: по известното досега не се вижда човек, който масово е търсил десетки нови жертви, а по-скоро много малък и затворен кръг от отношения подновявани през периоди около 7 или 8 години.

Ако някой извършва подобни действия в такъв затворен кръг, напълно логично е да се стреми те да останат тайни, особено ако знае, че поведението му няма да бъде прието нито от родителите, нито от обществото. Пещери, далечни пътувания, изолирани места, духовен език и силно доверие между учител и ученик могат да създадат среда, в която определени отношения остават невидими много по-дълго. Това не оневинява евентуално насилие. Ако има злоупотреба с доверие, точно секретността е част от проблема. Около 90% от сексуалното насилие над деца е извършено от човек, когото детето или семейството познава и на когото има доверие, а не от непознат, който го дебне, за да го насили.

И обществото изобщо не реагира еднакво на всички случаи. Ако става дума за по-възрастна жена и непълнолетно момче, често веднага се появяват реплики от рода на "ами той сигурно сам е искал да се отрака", "момчетата на тази възраст са любопитни" или "тя просто е била разкрепостена". Ако става дума за по-възрастен мъж и момиче, реакцията обикновено е много по-остра, а ако е възрастен мъж и момче, общественото отвращение може да стигне до представянето на човека като абсолютното зло. Самото нарушение обаче не става по-малко или по-голямо според пола на детето или извършителя. Важни са възрастта, зависимостта, властта, доверието и това как възрастният е използвал позицията си.

Има един пример от 2022 г., когато ГДБОП задържа 46-годишен мъж от Пловдив заради открити данни за насилие над 20 момичета между 6 и 14 години. Според съобщеното тогава той ги е намирал през Facebook и Instagram, прехвърлял комуникацията в Skype и ги е принуждавал да изпълняват сексуални желания пред камера. Там ясно се вижда друг модел - човек, който системно търси нови малолетни жертви и при когото разследването действително открива повече от двадесет деца.

Сравнението не е, за да се мери кое престъпление е "по-лошо". Една жертва е достатъчна. Разликата е в начина, по който действа човекът и в това какво можем да заключим за мащаба. При единия модел човекът действа като хищник, системно търси нови деца и сравнително бързо се натрупват много установени жертви. При друг злоупотребата може да остане в много по-малък, затворен и контролиран кръг. И в двата случая може да има тежко насилие, но вторият модел сам по себе си не доказва масова организация.

Когато очакваната голяма мрежа от Петрохан не се появява под формата на много обвиняеми, множество независимо потвърдени жертви и ясно описана организация, вниманието естествено се насочва още по-силно към самия Калушев и малкия кръг около него. Колкото по-малък остава доказуемият кръг, толкова по-остро могат да бъдат описвани хората вътре в него, защото там остават най-шокиращите неща в историята.

Това не доказва, че медии или политически сили нарочно компенсират липсата на голяма мрежа и десетки жертви на насилие с по-ожесточени атаки. Такъв ефект може да се получи и без някой да го е планирал. Ако няма десетки нови жертви и огромна организация, общественият шок може да бъде запазен чрез постоянно връщане към най-тежките твърдения за Калушев и представянето му като възможно най-чудовищна фигура. Но колкото и тежки да са действията на един човек, това не доказва автоматично голяма организирана мрежа около него.

Оттам лесно може да започне и лов на вещици. Ако вече сме решили, че зад един много лош човек задължително трябва да стои голяма система, всяка снимка, познанство, общо събитие или административен контакт започва да прилича на доказателство. А когато липсата на допълнителни доказателства започне да се обяснява с "много добре са го прикрили", теорията става почти невъзможна за опровергаване.

Но и обратната крайност не помага. Хората и семействата, които защитават Калушев, вероятно разбират, че ако признаят част от неприятните факти, веднага рискуват върху тях да бъде закачено обвинението, че са знаели, прикривали или дори участвали. Затова най-сигурната защитна реакция става да се отрича всичко. Само че така позицията им изглежда още по-слаба, защото започват да спорят и с неща, за които вече има сериозни основания.

А има и още един проблем - времето. Самият Калушев поставя началото на школата си в началото на 90-те, а тогава ППДБ и днешната политическа картина изобщо не съществуват. Това не освобождава никого от отговорност за конкретни действия по-късно, но история от повече от три десетилетия не може да бъде обяснена само чрез хора и партии, появили се през последните няколко години. Ако школата е работила толкова дълго, трябва да се пита кой и от коя партия е контактувал с нея през 90-те, през 2000-те, през 2010-те и днес, през какви общини, училища, спортни среди, туристически организации, министерства и други институции е минавала дейността й. Ако някой действително е пазил Калушев или му е помагал да заобикаля правилата, това трябва да се доказва за конкретните хора и конкретните години.

И по-важният въпрос постепенно става друг: как всъщност е работила подобна школа и кой е трябвало да я проверява? Защото тук май има огромна зееща дупка в механизмите за контрол.

Когато кажем "школа", обикновено си представяме сграда и учители. Една приключенска школа обаче може да няма постоянна сграда. Тя може да бъде сайт, телефон и група хора, които днес организират катерене, след две седмици пещера, после лагер, плаване или пътуване в чужбина. Няма едно постоянно място, на което инспекторът просто да отиде.

Случаят с "Роук" е показателен. Според публичните материали школата е представяна като частна дейност с деца, а не като лагер, организиран от училище по обичайния ред. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) е заявила през февруари 2026 г., че не издава разрешителни за детски лагери и че към този момент не е имало подадени сигнали срещу Калушев и "Роук". Това поставя по-силен въпрос от "защо никой не е подал сигнал": ако една школа работи публично с деца години наред, защо цялостният контрол върху нея трябва да започва чак след сигнал?

Има и още една особеност. Специалният режим за ученически туристически пътувания е свързан основно с дейности, организирани от училища и други институции от образователната система. При "Роук" според информацията, дадена от МОН и Министерството на туризма, става дума за частна дейност. Това означава, че системата с училище, директор, Регионално управление на образованието (РУО), договори и съответния контрол не се включва автоматично само защото участниците са деца.

Ако има постоянна школа, база или център за работа с деца, вече се появява Регионалната здравна инспекция - РЗИ. В режима на държавния здравен контрол изрично са включени школи, бази за детски и ученически отдих и центрове за работа с деца. Следователно съвсем конкретният въпрос е дали използваните от "Роук" постоянни обекти, ако е имало такива, са били заявени и вписани в съответните регистри на РЗИ. Това може да се провери конкретно - били ли са тези обекти регистрирани и проверявани от РЗИ, вместо просто да казваме общо, че "никой не ги е контролирал".

Институциите всъщност контролират много отделни части от подобна дейност. РЗИ може да проверява определени обекти и здравните условия, БАБХ храната, туристическите органи настаняването и туристическата дейност, транспортните органи превоза, а ДАЗД има контролни функции по спазването на правата на детето за определени категории институции и организации. Проблемът е, че всеки гледа своята част, а въпросът "кой проверява цялата организация, на която родителите оставят 10-15-годишни деца за дни или седмици" няма толкова прост отговор.

Можем да сравним това с добре организирания контрол върху заведенията за хранене. През летния сезон на 2026 г. БАБХ извършва 5046 проверки по Черноморието, издава 1386 предписания и 97 акта, а 27 обекта са със спряна частично или изцяло дейност. Сред проблемите има и временни места за храни и напитки, които работят без необходимата регистрация. Тоест при храните държавата не разчита само някой клиент да подаде сигнал, а има секторен орган, който активно обикаля и търси нарушения.

При една приключенска школа за малки деца първо трябва да се установи какво юридически представлява тя: училище ли е, туристическа дейност ли е, НПО ли е, спортен клуб ли е, духовна общност ли е или някаква комбинация. Докато различните институции гледат отделните части, едни и същи възрастни могат години наред да работят с едни и същи деца.

Това е по-скоро сива зона на откриваемост, отколкото доказателство, че всичко е било незаконно. Ако една дейност не е регистрирана, това не я прави автоматично незаконна, но ако няма общ списък и никой няма ясно задължение да издирва всички публично рекламирани частни школи и групи, тя може дълго време просто да не попадне в редовните проверки. Самият сайт може да е публичен, децата да са реални и заниманията да са известни, но никоя институция автоматично да не получава задача "проверете това".

Има и един странен парадокс при ДАЗД. Предметът на държавната политика е закрилата на всички деца, но кръгът на организациите, върху които агенцията упражнява пряк контрол, не е формулиран просто като "всички физически и юридически лица, които системно работят с малолетни и непълнолетни". ДАЗД може да се самосезира, може да прави планови проверки и има териториални звена за мониторинг и контрол, но това не е същото като общо задължение да открива всяка публично рекламирана частна школа и да я включва в редовен контрол.

Ако един възрастен или организация системно работи с чужди малолетни деца без родителите им, води ги на многодневни пътувания, обучава ги и има дългосрочен контакт с тях, самият този факт би трябвало да е достатъчен, за да стане дейността видима за системата за закрила на детето, независимо дали организаторът се е нарекъл школа, клуб, НПО, туристическа програма или духовна общност.

Това не означава държавата да регистрира всяка разходка в планината. Може да има разумна граница: публично набиране на чужди деца, редовни занимания, продължителен надзор без родители, многодневни престои или пътувания. От този момент нататък трябва поне да е ясно кой е организаторът, кои възрастни имат постоянен достъп до децата, къде може да се подаде оплакване и кой орган отговаря за общата проверка.

Най-логично е ДАЗД да има централна роля в подобна система. Това не означава тя сама да проверява храната, автобусите, катерачната екипировка и данъците. Достатъчно е един орган да отговаря на въпроса "кои хора системно работят с чужди деца и кой проверява дали това е безопасно", а после при нужда да включва РЗИ, МВР, туристическите органи, БАБХ и останалите.

В крайна сметка случаят "Петрохан" може да се окаже много по-постен от големите конспирации. Не е нужно да има огромна тайна мрежа, за да остане една дейност извън достатъчен контрол. Достатъчно е тя да стои между няколко различни правила, всеки да проверява само своята част, родителите да имат доверие, институциите да чакат повод, а човекът в центъра да не създава достатъчно видим проблем за никоя отделна служба.

Получават се две крайности. На едната страна й трябва Калушев да се окаже вход към огромна политическа и педофилска мрежа, а на другата й трябва почти всичко за него да се окаже лъжа, защото всяко признато нарушение започва да се използва срещу всички останали. Едните непрекъснато разширяват кръга на потенциалните виновни, докато другите отричат дори нещата, за които вече има сериозни основания да се задават въпроси.

А действителността може да се окаже доста по-проста: сравнително малък затворен кръг около харизматичен човек, в който с години са се натрупвали доверие, секретност и нарушени граници, докато родителите, близките и институциите са виждали само отделни части от случващото се.

Това е по-малко зрелищно от Epstein и по-малко удобно за партийна употреба от Pizzagate. Но точно затова може да е по-полезно да бъде разбрано.

Защото след целия шум остава този въпрос: ако трябва да си регистриран и подлежиш на проверки, когато продаваш банички на чужди деца, защо системната работа с чужди деца не води до също толкова ясен начин държавата да разбере кой си и кой трябва да те проверява?

Ако след целия случай единственият резултат остане спорът кой политик да бъде обвинен, вместо да се изясни каква отчетност носят хората и организациите, които системно работят с деца, тогава сме говорили много за Петрохан, но не сме разбрали най-важното от него.