ИИ: Случаят с Ивайло Калушев и дебатите около ролята му в спасителната акция в пещерата „Духлата“ през 2010 г. е класически пример за това как общественото мнение и медийният разказ могат рязко да се преобърнат, особено след като името му се свърза с тежкото криминално разследване около хижа „Петрохан“ през 2026 г..
Връзката между отричането на неговата роля и психологическия феномен на дехуманизацията (или по-точно на социалното стигматизиране и демонизиране) може да се разгледа по следния начин:
1. Обратът „Герой срещу Престъпник“
Когато през февруари 2026 г. изплуваха архивни кадри от bTV и DarikNews, показващи Калушев като един от ключовите участници в извеждането на 7-те блокирани души (включително 3 деца) от „Духлата“, в обществото се зароди когнитивен дисонанс. Трудно е за масовото съзнание да приеме, че един и същ човек може да бъде едновременно всеотдаен спасител и човек, свързан с брутални престъпления.
За да се разреши този вътрешен конфликт, често се задейства психологически механизъм на пълно отричане на неговите позитивни качества и минали заслуги. Това е форма на морално изключване (крачка към дехуманизацията), при която личността се лишава от всякаква човешка многоизмерност – той вече не може да бъде „сложен човек с добро и лошо минало“, а трябва да бъде представен изцяло като „злодеят, който винаги е бил вреден“.
2. Изкарването му като „виновник“ за инцидента през 2010 г.
Твърденията, че той всъщност е затворил един от изходите или че сам е предизвикал кризата в „Духлата“ през 2010 г., служат за пренаписване на историята. В социалната психология това се нарича ретроспективно приписване на вина или ефект на ореола в негативен смисъл (Devil effect):
• Щом човекът в настоящето е възприеман като опасен беглец или престъпник, неговите минали действия автоматично се интерпретират през същата негативна лупа.
• Действителната мащабна акция (в която участваха над 60 души, пожарникари и Гражданска защита) започва да се пренасочва в медийното пространство, като акцентът се измества от „той помогна за спасяването“ към „той пречеше и беше в основата на проблема“. Това се вижда и в изказвания на други участници в акцията (като еколога Атанас Русев), които по-късно публично заявяват, че ролята на Калушев тогава е била силно преувеличена.
3. Механистична дехуманизация и демонизиране
Когато медиите и коментаторите започнат да описват някого единствено като „лидер на секта“, „манипулатор“ или „източник на схеми“, те прилагат елементи на механистична дехуманизация. Човекът бива лишен от обичайните си човешки подбуди (като желанието да помогнеш в пещера) и се разглежда като хладнокръвен инструмент или вредител, който винаги действа с користни намерения.