Първо, това твърдение (поне вече не го наричаш декларация) започва със "за мен". После съм пояснила каква е за мен, защото експертизата му Е едностранчива и немалко хора го забелязаха и е обект на много дебати онлайн и тук и в соц. мрежи.
Йорданов не допуска друга теза, а за собствената си набира само удобни за нея доказателства. Това се нарича едностранчивост.
Йорданов е не само психолог, той е част от полицейска структура, на бързите и окончателни решения с [често малоумни и неверни] обяснения кой бил виновен. Това е тенденциозност, да защитаваш само една линия на мнение и действие.
Използвайки експертен тон, обобщава ДОГАДКИ във окончателна теза, като използва тълкуване, произволна дедукция и елиминиране на противоречивите данни.
Това вече не знам как да го нарека, освен произволен, полицейски формат на работа с данни.
Не забравяйте, че през цялото време срещу него стоят хора, които твърдо защитават с доказателства тезата си, като СВИДЕТЕЛИ, че нещата, които той твърди са фактически неверни. Няма защо да се правим, че тези свидетели не съществуват.
Ако този случай беше толкова очевиден, нямаше да има такива дебати.
Липсата на критичност обаче, е много досадна.
Йорданов не допуска друга теза, а за собствената си набира само удобни за нея доказателства. Това се нарича едностранчивост.
Йорданов е не само психолог, той е част от полицейска структура, на бързите и окончателни решения с [често малоумни и неверни] обяснения кой бил виновен. Това е тенденциозност, да защитаваш само една линия на мнение и действие.
Използвайки експертен тон, обобщава ДОГАДКИ във окончателна теза, като използва тълкуване, произволна дедукция и елиминиране на противоречивите данни.
Това вече не знам как да го нарека, освен произволен, полицейски формат на работа с данни.
Не забравяйте, че през цялото време срещу него стоят хора, които твърдо защитават с доказателства тезата си, като СВИДЕТЕЛИ, че нещата, които той твърди са фактически неверни. Няма защо да се правим, че тези свидетели не съществуват.
Ако този случай беше толкова очевиден, нямаше да има такива дебати.
Липсата на критичност обаче, е много досадна.
Няма факти, документи, доказателства, които противоречат на оценката на РЙ. Свидетелските показания се съпоставят с фактите, документите, записите, веществените доказателства, криминалистичните експертизи и въобще всичко открито по случая. В случая "свидетелите" не са представили доказателства извън своите субективни виждания. Само оспорват, а това не е доказване. Да не говорим, че има и "свидетели", които не противоречат на криминалистичните доказателства, а ги потвърждават. Излиза, че трябва да вземем само оспорващите за меродавни?
