Виждам следните прилики:
- Изграждане на изолиран „Рай“. Джексън направи „Невърленд“ с лунапаркове, детски забавления и животни, а Калушев направи „духовен оазис“ на Петрохан с пещери, кучета и алтернативен живот сред природата. Целта обаче е една- пълна физическа и психологическа изолация на децата от реалния свят, за да няма външен контрол.
- Таргетиране на уязвими деца. И двамата не избираха силни и стабилни тийнейджъри. Те търсеха деца с дефицити, емоционални проблеми или отчуждени от средата си. Усещаха тези дефицити и предлагаха на детето ролята на „спасител“ и най-добър приятел.
- Промиване на мозъка на родителите. Това е най-страшният червен флаг. И при Джексън, и при Калушев родителите са били напълно сугестирани. Калушев ги убеди, че децата им са „тулку“ и преродени божества, а Джексън ги купуваше с лукс и харизма. И резултатът е еднакъв- родители с широко затворени очи, които сами подаряват децата си на насилника и после бранят името му пред полицията и обществото.
- Използването на упойващи вещества. И в двата случая имаме използване на химически вещества за пречупване на волята.
Разбира се има и разлики, които правят българския случай дори по- тежък, защото завърши с убийствата на жертвите. Джексън имаше милиарди, световна слава и скъпи адвокати, които успяваха да замажат съдебните дела приживе, докато Калушев действаше на локално, сектантско ниво под ДС чадъра над институциите.
И колкото и да пишем по този случай, най-важната цел е да имаме представа за червените флагове, които да разпознава всяка майка, а именно- Педофилът не е някакво страшилище, на което му пише на челото ПЕДОФИЛ, напротив- той е чаровен, обикновено се занимава с дейност, която включва деца, има страхотен контакт с родителите, обикновено няма сериозна връзка с жена или мъж или тя е фиктивна. Също така разполага със средства и материални изкушения. Груумва, а не изнасилва. Познавайте децата си и им вярвайте! Те може да не споделят веднага какво се случва, поради срам и вина, те не разбират, че това се нарича секс, те могат да таят това в себе си години и може и никога да не го споделят, но травмата е дълбока. Това е най-важното за този случай, а не гилзите, трафичните данни и дребните технически неточности.