Дете на 1г не слага храна в устата и не имитира

Има пинсетен захват, хваща предмети и ги обръща, предава от една към друга ръка, даже се опитва понякога и дребни предмети да взима. Не е обръщал страници, но това може и да е наша грешка. Баща му е доста пеантичен в пазенето на вещите си и като чете книжки не му дава много да пипа. Благодаря за идеята, това ще го променим.

Имам чувството, че може би доста от моите действия са спомогнали за ситуацията. Пример, не съм му давала много да бърка в купата. Пипал е, но не често.

Благодаря за отговорите!

Моят син и на 10 години нямаше интерес да си слага храна в устата. От 12-годишен обаче вече не можеш да го спреш и е непрекъснато гладен.

И аз като дете съм била злояда ама сега само се чудя какво да хапна🤣Та явно има светлина в тунела

Може би малко повече работа с фината моторика ви трябва. Да го оставяте да се поомаже малко и да хвърля храна, да му показвате как вие я поднасяте към вашата уста и дъвчете (за да копира от вас). Повече игри за редене - кубчета, от тези пирамидките за редене, интересни книжки - от тези с отварящи се вратички, може би топки с различни текстури. Дървените играчки знам, че са по-хубави, имат текстура, която стимулира дечицата да ги изследват.
Аз също мисля, че нищо му няма на детенцето, но не пречи да си работите в тази насока.

Здравейте, благодаря за отговора, всичко описано е подсигурено отдавна, но вече всичко се дава да пипа, водата на котката, храната, дори и тоалетната (ако е изчистена и сменена). С мъжа ми се шегуваме, че и котешка тоалетна даваме да яде, само да е със собствена ръка. Въпреки все още зимните условия дори и даваме да се плацика в купичката с вода.

(Котакта не излиза на балкони, няма досег с обувки/кашони/торби от вън/количката, ваксинирана за абсолютно всичко, обезпаразитявана)

Защо не пробвате да му дадете малко парченце банан в ръката и да му насочите вие ръката към устата, за да разбере, че може и сам да яде.

И това го тренираме. Отваря уста и чака, пробвам да го накарам да хване банана, отначало ставаше, сега просто е като погнусен и си крие ръката зад гърба, но чака да яде Ако оставя банана веднага е на земята, но колкото и пъти да го вдигна нямаме успех. Вчера мъчех палачинки, пак не искаше, крие зад гърба ръцете и отваря уста.

А да пробвате с прибори? Синът ми до ден-днешен, на 13 години, не пипа храна с ръце. Всичко се реже и с прибори, включително филия с масло. Ако все пак трябва да пипне храна, го виждаш колко му е неприятно и какво усилие му трябва. Обикновено ползва салфетка в такива случаи.

Ходили ли сте на очен да проверите зрението? Отидете ако не сте.
Според мен отидете при специалст да ви помогне и подкрепи. Ние имахме други затруднения около 12м, ерготерапевт ни помогна много да ги преодолеем. Нямаше да се справя сама.

Да, очен мина и всичко е наред. Ерготерапевтът ни препрати към специалист ранно детско развитие, за когото имаме час днес, вечерта. Ще върна отговор в темата какво се е случило, да има история в търсачката за други мами в бъдеще.

Ако не е тайна, какви затруднения вие сте имали и как ви е помогнал терапевтът?

Общо взето повечето неща, които се очакваше за възрастта да ги прави, не ги правеше - да си отговоря на името, да сочи, такива неща общо взето от списъка, който се следи всеки месец. Но той най-вече искаше само да тича и въобще не можеже да се фокусира над нещо. Върху това работихме да си задържа внимание за да може да обърне внимание какво му се казва. Някои ще кажат, да ама това си е типично за малките деца. Да, ама на нашия му пречеше. Сега вече мога да кажа че без проблем си седи доста време да си четем книжки, да се занимава с нещо по-дълго.
Има и нещо друго, децата се държат доста различно с други хора, аз дори да правих същите неща, които правеше нашия ерготерпавт, той не искаше да ме слуша. Там доста повече слушаше и внимаваше

Момичета, ако някоя мама влезе в бъдеще в темата с такива съмнения за детето - нека посети специалист по ранно детско развитие. Това не са пари на вятъра и има защо да се направи консултация. По-добре по-рано с лека корекция, отколкото да е станало късно и вече да трябва сериозна интервенция. Направиха му тест, който показа обективно състоянието му, което съвпадна с моите съмнения.

При моето момче не се наблюдават патологии свързани със заболявания или състояния, които всички ни се страхуваме. Оказа се, че освен в двигателното развитие и другите неща имат забавянния от няколко месеца. Не се намират патологии, очаква се с работа от наша страна това забавяне да се навакса. Най-вероятната причина - престой в неонатологията след проблемно раждане. Допълнително по грешните съветите на една именита неонатоложка в голяма болница, 3 месеца рев, не храних достатъчно детето, защото тя ми даде "таблицата", както и не го целувах, доближавах до лицето си или го бях гушкала достатъчно.

С игри и стимулация ще се наваксат нещата, но трябва търпение и постоянство.

Липсата на имитация в тази възраст е основание за посещение при специалист.

Кой специалист по ранно детско развитие посетихте? Ние сме подминали този етап, но ми е интересно. Преди 4 години трудно се намираха.

Още не ми е върнат имейл с резюме и материалите + телефона. Много мила беше жената и беше много точна. Аз намерих новооткрит ерготерапевт в квартала, който говори с нея и ни уреди среща.

Здравейте, ще следя темата. Имам дете на 1г.6 м. Също по-късно се обърна, по-късно се изправи, проходи стабилно на 1г.4 м., което е в норма.

За споделеното внимение (соченето е именно признак, че се е развило споделеното внимание) бих ви предложила да вземете едно мече и да почнете да му правите боц на носа с показалец, да сочите като луда предметите вкъщи - лампа, мивка, котешките принадлежности, маса, т.н. към каквото има афинитет И ДА ГИ НАЗОВАВАТЕ, да сочите навън всичко, което би било интересно - цветенца, буболечки, камъчета, листа, пръчки... Най добре е да го носите, докато правите това. По някое време той ще сочи заедно с вас, а след това, като го хитате къде е лампата, ще я посочи, т.н.

Да сочите в книжките - може да вземете книжки с дебели листове (има едни книжки с дръжки - Какво прави котенцето, Какво прави кученцето, т.н.) Много лесно се разлистват.

За храненето малко се затруднявам какво да предложа заради тази чувствителност, за която говорите, напълно възможно е да го мъчат доста зъбчета едновременно. От София ли сте? Мога да препоръчам добри терапевти.

Може да пробвате в ДМ има едни мечета, царевични мечета. Моето дете съща по-късно почна да яде с ръка, защото късно почнах да му предлагам да яде така и цяло лято се мазахме с варени зеленчуци на кубчета - картоф, морком, тиквичка, чушка на лентичка. Щом има пинсетен захват, пробвайте. Просто да има разнообразие и да избира. Всеки ден сме ги варили тия зеленчуци, когато детето беше най-спокойно. Следобедната му закуска беше това.

Той вижда ли котето как се храни? Може да имитира именно него? Просто ми хрумна и това...

Иначе за жестовете - ако не казва "чао" всеки ден по няколко пъти как да се научи. Вдигайте му ръчичиката и я размахвайте. С времето ще се научи. Също въздушни целувки, почукване по-натам, трябва много да го правите всеки ден и ако трябва му вдигайте ръчичката, би трябвало да му е приятно. Като рутина - всеки ден сочите и назовавете предметите, които обича в стаята, където най-много стои, после включвате и следващата стая.

Пишете пак.