му отговорих.
Това ми напомни следното: аз и сестра ми като малки излизаме на терасата да играем нещо /на осми етаж сме/, терасата е остъклена и отваряме и двете крила на прозореца, от кухнята се чува майка ни: "Къде отивате?" 
А скъпият държи в ръцете си чифт мои дънки, които са ми вече тесни и за това бяха карцирани вдън гардероб тилилейски. за негово оправдание искам да отбележа, че са съвсем изчистени и много приличат на неговите (поне на цвят) 
" 
Онзи ден разговарям с възрастна съседка пред блока. Питам я как е, как е мъжът й, който до скоро бе болнав. Тя усмихната ми казва" Аааа, дядото оздравя и е доста енергичен вече, цяла седмица цепи сливата на вилата." Сече си дърва човекът за зимата, да не помислите друго 
То при тия мои доводи Много се смяхме накрая де! Той много мрази да се бръсне / обяснимо, трудно е да се пребори човек с това нещо/ и така си докарва една стабилна четина на личето. На всичкото отгоре ми се сърди, че не го целувам, нахалника му с нахалник. Та скоро нещо пак се джавкаме и той ми казва: 
Abet, аз в такива моменти на ММ му казвам като цуне кактуса, ша го цуна и аз Препоръчани теми
