Моя добре че не се е оплакал че му боцкам и аз... с мойте зловещи мустаци... 
Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ
- Публикувана: 25 апр. 2007, 15:23 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2020, 16:22 ч.
# 4 785
28 авг. 2013, 07:11 ч.
Виж целия пост
# 4 786
30 авг. 2013, 17:42 ч.
Не мога да не споделя с вас разговорът подслушан в колата между синът ми (на 8 години) и дъщеря ми (на 3 г):
Тя: - От тук минава бусът на детската градина като кара Алекса!
Той: - И къде спира?
Тя: - До майка ѝ!
Той: - А майка ѝ къде е?
Тя: - Вкъщи!
Той: - Ама майка ѝ от къде я взима?
Тя: - От буса!
Той: - Да де, от буса, ама от къде точно?
Тя: - От седалката на втория ред!
И тук вече не издържах и се разхилих и развалих този култов разговор
Виж целия пост
Тя: - От тук минава бусът на детската градина като кара Алекса!
Той: - И къде спира?
Тя: - До майка ѝ!
Той: - А майка ѝ къде е?
Тя: - Вкъщи!
Той: - Ама майка ѝ от къде я взима?
Тя: - От буса!
Той: - Да де, от буса, ама от къде точно?
Тя: - От седалката на втория ред!
И тук вече не издържах и се разхилих и развалих този култов разговор
# 4 787
30 авг. 2013, 18:30 ч.
Onna-bugeisha сладури
Аз това съм го писала...
Една година,ще украсяваме елхата,сина беше малък. Имаме една кукла-снежанка с бяла коса,реших да и измия косата че беше прашасала. Мокря и косата на чешмата и тъкмо да капна малко веро да я мия,сина се развика (ама сериозен):
-Стискай очите,Снежанкааа! Стискай очите,Снежанкааа!
Виж целия пост
Аз това съм го писала...
Една година,ще украсяваме елхата,сина беше малък. Имаме една кукла-снежанка с бяла коса,реших да и измия косата че беше прашасала. Мокря и косата на чешмата и тъкмо да капна малко веро да я мия,сина се развика (ама сериозен):
-Стискай очите,Снежанкааа! Стискай очите,Снежанкааа!
# 4 788
30 авг. 2013, 22:09 ч.
Виж целия пост
Седим си с ММ на дивана и аз го галя по брадата.
Той се отпуснал един такъв и казва:
-.. утре вече трябва да се обръсна...
Аз пък за да му направя комплимет,че изглежда по-мъжкар,му казвам:
-Недей! Така си по-зловещ!
Продължавам да го галя и му викам:
-Ох и аз трябва да си дръпна мустачките с лентичката, че са ми покарали.
А той:
-Недей! Така си по-зловеща!
Той се отпуснал един такъв и казва:
-.. утре вече трябва да се обръсна...
Аз пък за да му направя комплимет,че изглежда по-мъжкар,му казвам:
-Недей! Така си по-зловещ!
Продължавам да го галя и му викам:
-Ох и аз трябва да си дръпна мустачките с лентичката, че са ми покарали.
А той:
-Недей! Така си по-зловеща!
# 4 789
31 авг. 2013, 15:22 ч.
Виж целия пост
Onna-bugeisha сладури
Аз това съм го писала...
Една година,ще украсяваме елхата,сина беше малък. Имаме една кукла-снежанка с бяла коса,реших да и измия косата че беше прашасала. Мокря и косата на чешмата и тъкмо да капна малко веро да я мия,сина се развика (ама сериозен):
-Стискай очите,Снежанкааа! Стискай очите,Снежанкааа!
Аз това съм го писала...
Една година,ще украсяваме елхата,сина беше малък. Имаме една кукла-снежанка с бяла коса,реших да и измия косата че беше прашасала. Мокря и косата на чешмата и тъкмо да капна малко веро да я мия,сина се развика (ама сериозен):
-Стискай очите,Снежанкааа! Стискай очите,Снежанкааа!
# 4 790
31 авг. 2013, 18:22 ч.
В офиса на ММ, влиза секретарката от долния етаж и се завърта разговора около плодовете. При което тя казва: "Долу имам праскова". И следва - "нектарина ли е; мъхеста ли е...." и тем подобни.
Виж целия пост
- "нектарина ли е; мъхеста ли е...." и тем подобни. 
# 4 791
1 септ. 2013, 23:39 ч.
Миналата седмица вторник, на работа съм говоря с един клиент обяснявам му нещо за първият продукт от офертите за седмицата - той може да реже, пилили, шлайфа и изрязва също така с него може да готвите по 8 различни начина. Направих презентация на два уреди на куп. Не бях пила кафе въпросната сутрин нито бях яла или почивала за деня. След почивка, храна и кафе спрях да бръщолевя глупости.
Виж целия пост
# 4 792
3 септ. 2013, 02:12 ч.
Смях се на глас и със сълзи, разказвах те на мъжа ми, защото той има същия тип шлем - смяхме се дружно, благодаря ти!
Виж целия пост
Чакайте аз да се включа с една история, дето трябва по- скоро да се играе, ама дано успея да я пресъздам 
Това в далечните ни младини, моминските години. Моя приятелка се гаджоса с един момък, който живееше на Бъкстон, а ние лични прими в Люлин. Та звъни ми тя, че е у гаджето и вика, че ще го парти да ме вземе. Аз съгласна. Слизам пред блока в уречения час и гледам левента с мотор. Един такъв голям и мощен. Аз едно прекрасно тинейджърско създание до тоз момент никога не съм яхвала таквоз чудо, но смело го прекрачвам и здраво прегръщам през кръста момъка. Той се поотърсва от мен и ми подава шлем. Едно такова, като каска, ама не съвсем, щото не е само на главата, ами има и една част която застава пред устата. Демек само очите ти надничат през един прозорец. Тоест не точно, щото този прозорец липсваше и аз мигах на парцали през отворената дупка. Каза ми левента да вържа под брадичката двете ленти, ама аз нали съм едно прекрасно тинейджърско създание ги оставих да се веят, щото съм смела и съм се качила на мотор. И тръгнахме ние. По уличките из квартала беше добре, дори ги говорехме.................... ама елате да видите, като се качихме на околовръстното и даде газ. Като я емна тая струя шлема, леле щеше да ми литне от главата. Тая част дето е пред устата ми застана на очите и хем не виждам, хем съм си надула главата та да не хвръкне съвсем, хем ще се напишкам от страх. Разгеле спряхме на един светофар. Да, ама мен ме е срам да му кажа, че не съм вързала каишките. И какво да направя. Мислих, мислих и накрая ги захапах. Стискам здраво със зъби, шлема подскача нагоре- надолу, ама няма да излети. Само дето от време на време момъка ме пита нещо , а аз от зад само муча " Ммммммммм?" , " АААААааааааа!" "ЪхЪ". Ей, хора, пък на всичкото от горе я разказах след време и така 25 години още ми се смеят 
Това в далечните ни младини, моминските години. Моя приятелка се гаджоса с един момък, който живееше на Бъкстон, а ние лични прими в Люлин. Та звъни ми тя, че е у гаджето и вика, че ще го парти да ме вземе. Аз съгласна. Слизам пред блока в уречения час и гледам левента с мотор. Един такъв голям и мощен. Аз едно прекрасно тинейджърско създание до тоз момент никога не съм яхвала таквоз чудо, но смело го прекрачвам и здраво прегръщам през кръста момъка. Той се поотърсва от мен и ми подава шлем. Едно такова, като каска, ама не съвсем, щото не е само на главата, ами има и една част която застава пред устата. Демек само очите ти надничат през един прозорец. Тоест не точно, щото този прозорец липсваше и аз мигах на парцали през отворената дупка. Каза ми левента да вържа под брадичката двете ленти, ама аз нали съм едно прекрасно тинейджърско създание ги оставих да се веят, щото съм смела и съм се качила на мотор. И тръгнахме ние. По уличките из квартала беше добре, дори ги говорехме.................... ама елате да видите, като се качихме на околовръстното и даде газ. Като я емна тая струя шлема, леле щеше да ми литне от главата. Тая част дето е пред устата ми застана на очите и хем не виждам, хем съм си надула главата та да не хвръкне съвсем, хем ще се напишкам от страх. Разгеле спряхме на един светофар. Да, ама мен ме е срам да му кажа, че не съм вързала каишките. И какво да направя. Мислих, мислих и накрая ги захапах. Стискам здраво със зъби, шлема подскача нагоре- надолу, ама няма да излети. Само дето от време на време момъка ме пита нещо , а аз от зад само муча " Ммммммммм?" , " АААААааааааа!" "ЪхЪ". Ей, хора, пък на всичкото от горе я разказах след време и така 25 години още ми се смеят 
# 4 793
3 септ. 2013, 09:23 ч.
Смях се на глас и със сълзи, разказвах те на мъжа ми, защото той има същия тип шлем - смяхме се дружно, благодаря ти!
Снощи си лежим с мъжа ми и си говорехме нещо, като в тази връзка го питам "Мило, ти какво би правил без мен" и той ми се опулва и ми казва "Как без теб, бе мило, не мога - то все едно лайно без мухички".
Виж целия пост
Чакайте аз да се включа с една история, дето трябва по- скоро да се играе, ама дано успея да я пресъздам Това в далечните ни младини, моминските години. Моя приятелка се гаджоса с един момък, който живееше на Бъкстон, а ние лични прими в Люлин. Та звъни ми тя, че е у гаджето и вика, че ще го парти да ме вземе. Аз съгласна. Слизам пред блока в уречения час и гледам левента с мотор. Един такъв голям и мощен. Аз едно прекрасно тинейджърско създание до тоз момент никога не съм яхвала таквоз чудо, но смело го прекрачвам и здраво прегръщам през кръста момъка. Той се поотърсва от мен и ми подава шлем. Едно такова, като каска, ама не съвсем, щото не е само на главата, ами има и една част която застава пред устата. Демек само очите ти надничат през един прозорец. Тоест не точно, щото този прозорец липсваше и аз мигах на парцали през отворената дупка. Каза ми левента да вържа под брадичката двете ленти, ама аз нали съм едно прекрасно тинейджърско създание ги оставих да се веят, щото съм смела и съм се качила на мотор. И тръгнахме ние. По уличките из квартала беше добре, дори ги говорехме.................... ама елате да видите, като се качихме на околовръстното и даде газ. Като я емна тая струя шлема, леле щеше да ми литне от главата. Тая част дето е пред устата ми застана на очите и хем не виждам, хем съм си надула главата та да не хвръкне съвсем, хем ще се напишкам от страх. Разгеле спряхме на един светофар. Да, ама мен ме е срам да му кажа, че не съм вързала каишките. И какво да направя. Мислих, мислих и накрая ги захапах. Стискам здраво със зъби, шлема подскача нагоре- надолу, ама няма да излети. Само дето от време на време момъка ме пита нещо , а аз от зад само муча " Ммммммммм?" , " АААААааааааа!" "ЪхЪ". Ей, хора, пък на всичкото от горе я разказах след време и така 25 години още ми се смеят
Това в далечните ни младини, моминските години. Моя приятелка се гаджоса с един момък, който живееше на Бъкстон, а ние лични прими в Люлин. Та звъни ми тя, че е у гаджето и вика, че ще го парти да ме вземе. Аз съгласна. Слизам пред блока в уречения час и гледам левента с мотор. Един такъв голям и мощен. Аз едно прекрасно тинейджърско създание до тоз момент никога не съм яхвала таквоз чудо, но смело го прекрачвам и здраво прегръщам през кръста момъка. Той се поотърсва от мен и ми подава шлем. Едно такова, като каска, ама не съвсем, щото не е само на главата, ами има и една част която застава пред устата. Демек само очите ти надничат през един прозорец. Тоест не точно, щото този прозорец липсваше и аз мигах на парцали през отворената дупка. Каза ми левента да вържа под брадичката двете ленти, ама аз нали съм едно прекрасно тинейджърско създание ги оставих да се веят, щото съм смела и съм се качила на мотор. И тръгнахме ние. По уличките из квартала беше добре, дори ги говорехме.................... ама елате да видите, като се качихме на околовръстното и даде газ. Като я емна тая струя шлема, леле щеше да ми литне от главата. Тая част дето е пред устата ми застана на очите и хем не виждам, хем съм си надула главата та да не хвръкне съвсем, хем ще се напишкам от страх. Разгеле спряхме на един светофар. Да, ама мен ме е срам да му кажа, че не съм вързала каишките. И какво да направя. Мислих, мислих и накрая ги захапах. Стискам здраво със зъби, шлема подскача нагоре- надолу, ама няма да излети. Само дето от време на време момъка ме пита нещо , а аз от зад само муча " Ммммммммм?" , " АААААааааааа!" "ЪхЪ". Ей, хора, пък на всичкото от горе я разказах след време и така 25 години още ми се смеят Снощи си лежим с мъжа ми и си говорехме нещо, като в тази връзка го питам "Мило, ти какво би правил без мен" и той ми се опулва и ми казва "Как без теб, бе мило, не мога - то все едно лайно без мухички".
# 4 794
3 септ. 2013, 18:12 ч.
Като зачекнахме "акитата" 
, една прясна случка от племенницата - Сядат на кафе(отвън, не вътре) с приятел-състудент след изпит, обаче се оказва, че наоколо се носи неприятна миризма на изпражнения, оказва се, че в близост друго заведение прави ремонт на канализацията си и се носи неприятен аромат, племенницата и компания обаче решават, че могат да изтраят миризмата и се настаняват, добре, де, ама миризмата става натрапчива с времето на престоя, сервитьорката се бави, племенницата само си мисли на какво и мирише и че и мирише гадно, но трае. В един момент идва сервитьорката и тя вглъбена в своите мисли относно миризмата си поръчва: ...."Едно фрапе - лайне!!!" Искала да каже - "Едно фрапе - лате!", ама не и се отдало ...предвид мислите около миризмата 
... Сервитьорката се поусмихнала и им обяснила причината за неприятния аромат и донесла фрапе-латето....
Виж целия пост
, една прясна случка от племенницата - Сядат на кафе(отвън, не вътре) с приятел-състудент след изпит, обаче се оказва, че наоколо се носи неприятна миризма на изпражнения, оказва се, че в близост друго заведение прави ремонт на канализацията си и се носи неприятен аромат, племенницата и компания обаче решават, че могат да изтраят миризмата и се настаняват, добре, де, ама миризмата става натрапчива с времето на престоя, сервитьорката се бави, племенницата само си мисли на какво и мирише и че и мирише гадно, но трае. В един момент идва сервитьорката и тя вглъбена в своите мисли относно миризмата си поръчва: ...."Едно фрапе - лайне!!!" Искала да каже - "Едно фрапе - лате!", ама не и се отдало ...предвид мислите около миризмата ... Сервитьорката се поусмихнала и им обяснила причината за неприятния аромат и донесла фрапе-латето....
# 4 795
11 септ. 2013, 00:31 ч.
Не съм го казала, ама го написах... Сбогувам се с приятелка по Фейсбук и тя ми пише:
-Айде, лекичка (нощ, един вид)
и аз отговарям:
айде, лека-мек (вместо мека)
Като се усетихме какво съм й пожелала, се хилихме още 5 минути
Виж целия пост
-Айде, лекичка (нощ, един вид)
и аз отговарям:
айде, лека-мек (вместо мека)
Като се усетихме какво съм й пожелала, се хилихме още 5 минути
# 4 796
11 септ. 2013, 09:51 ч.
Пия кафе навън със синът ми и две негови приятелки. Да уточня, че са на по 24 години. Бръщолевим си глупости и се смеем. В един момент едната девойка споделя, че в сънищата нямало никога светната лампа. Тоест по никакъв начин не се вижда светлина от крушка или нещо друго електрическо / да си призная не го знаех и за първи път го чувах/. Другата се смее и казва:
- Тия от енергото са големи тъпаци, може ли в сънищата ток да няма?
Синът ми с най- сериозния си тон:
- Шшшшшшът, че ще почнат и там сметки да ни пращат.
Виж целия пост
- Тия от енергото са големи тъпаци, може ли в сънищата ток да няма?
Синът ми с най- сериозния си тон:
- Шшшшшшът, че ще почнат и там сметки да ни пращат.
# 4 797
11 септ. 2013, 10:04 ч.
Ми то както е тръгнало нищо чудно
Виж целия пост
Пия кафе навън със синът ми и две негови приятелки. Да уточня, че са на по 24 години. Бръщолевим си глупости и се смеем. В един момент едната девойка споделя, че в сънищата нямало никога светната лампа. Тоест по никакъв начин не се вижда светлина от крушка или нещо друго електрическо / да си призная не го знаех и за първи път го чувах/. Другата се смее и казва:
- Тия от енергото са големи тъпаци, може ли в сънищата ток да няма?
Синът ми с най- сериозния си тон:
- Шшшшшшът, че ще почнат и там сметки да ни пращат.
- Тия от енергото са големи тъпаци, може ли в сънищата ток да няма?
Синът ми с най- сериозния си тон:
- Шшшшшшът, че ще почнат и там сметки да ни пращат.
Ми то както е тръгнало нищо чудно
# 4 798
11 септ. 2013, 14:46 ч.
Аз към детето снощи "Изяж си ръчичките и после ще ти измия ябълката". А познайте какво се опитах да кажа... После вкъщи ме бъзикаха, че това дете хич не ме слуша, защото не си изяде ръчичките
Виж целия пост
# 4 799
11 септ. 2013, 18:13 ч.
Седя и се пека на плажа и съм се замислила, че вечер става доста хладно и изведнъж изръсвам :
"-Мило, ние на каква надморска височина се намираме?"
"-На 30 сантиметра "
Виж целия пост
"-Мило, ние на каква надморска височина се намираме?"
"-На 30 сантиметра " Препоръчани теми