Тя: "Здравей, имаш ли пет минути да обсъдим нещо?"
Аз: "В тоалетната съм, но нищо, кажи" /в момента, в който го изричам, вече съжалявам/
Тя: "Извинявай, да звънна по-късно?"
Аз: "Не, няма проблем, малко се напъвам в момента, но мога да говоря" /млъкни бе, какви ги говориш
/Тя: неловко мълчание, след което категорично ми заявява да и звънна, когато ми е удобно
Аз: "Да, най-добре ще е, защото още не съм свършила"... /е, ти се оля направо
/Часове след това още се чудех какъв беше този прилив на откровеност от моя страна и защо толкова упорито исках да обясня какво правя...
Имам приятелка, с която често си говорим някакви странни неща.
На кафе сме и аз съм си забравила гланца-казвам и: "Дай ми жълтия ти гланц", тя ми отговаря: "А, онзи зеления ли", аз-"Да, розовия"...
Същата приятелка е в леглото с гаджето си.Говорим по телефона, тя се смее и казва: "Рая си играе с патето на Коцето".Аз-абсолютен шах.Рая е двегодишната и дъщеря, изглежда подсъзнанието ми изигра лоша шега, защото започвам да си представям някакви простотии и съответно се разкрещявам."Вие добре ли сте, как може да и даваш да го прави?" Оказва се, че са нарисували с химикал пате на ръката на приятеля и, съответно детето се забавлява.



подхвърляше :