Само,че изтърсих "Пази си СЛИВАТА,че ще ти трябва като станеш на моите години."
Ей това ме разби 
Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ
- Публикувана: 25 апр. 2007, 15:23 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2020, 16:22 ч.
# 3 690
9 ян. 2012, 15:45 ч.
Ей това ме разби
Виж целия пост
Ей това ме разби
# 3 691
9 ян. 2012, 18:06 ч.
Преди малко правя проучване на цените за предно стъкло на буса, че ще го сменяме, звъня насам натам, овъртяла съм се в документи, години, цени, вносители, номер на рама и прочие.Говоря с момче от отдел Авточасти на МОТО ПФОЕ и се обясняваме какво точно ми трябва, накрая той пита:
-А стъклото на буса подгреваемо ли е?
А аз чувам подгъваемо и след няколко секунди задълбочен размисъл, в който си представям стъклото и се чудя как така се подгъва и дали на нашия модел е такова и решавам, че не е, а на него твърдо заявявам:
-Не, не, не е подгъваемо нашето.
Той много професионално се стърпя да не се разсмее и каза само:
-Дали е с подгряване питам.
Разбрахме се накрая, ама аз после хем се смях дълго време, хем се бях изчервила до ушите.
Виж целия пост
-А стъклото на буса подгреваемо ли е?
А аз чувам подгъваемо и след няколко секунди задълбочен размисъл, в който си представям стъклото и се чудя как така се подгъва и дали на нашия модел е такова и решавам, че не е, а на него твърдо заявявам:
-Не, не, не е подгъваемо нашето.
Той много професионално се стърпя да не се разсмее и каза само:
-Дали е с подгряване питам.
Разбрахме се накрая, ама аз после хем се смях дълго време, хем се бях изчервила до ушите.
# 3 692
9 ян. 2012, 19:18 ч.
Викаш, кво пък ще да е това чак да се подгъва!
Виж целия пост
....
-Не, не, не е подгъваемо нашето.
Той много професионално се стърпя да не се разсмее и каза само:
-Дали е с подгряване питам.
-Не, не, не е подгъваемо нашето.
Той много професионално се стърпя да не се разсмее и каза само:
-Дали е с подгряване питам.
Викаш, кво пък ще да е това чак да се подгъва!
# 3 693
9 ян. 2012, 19:48 ч.
Дъщеря ми ме пита-''Мамо,на колко минути да сложа микровълновата за да направя пуканки?''
Аз-''На 2 минути е 60 секунди''....-като продължавам да си се занимавам там с нещо си мое...
Тя -''Значи на три минути!''
Аз-''Не бе!Казах ти...на 2 минути и 60 секунди...ееее..''
поглеждам я и тя-
Аз-''Какво не разбра пак....казах на 2 мин и 60 секунди бе мамо..''
Тя-''Е да де...и аз туй казвам...значи на 3 минути''
И тогава аз згрявам реотана
Виж целия пост
Аз-''На 2 минути е 60 секунди''....-като продължавам да си се занимавам там с нещо си мое...
Тя -''Значи на три минути!''
Аз-''Не бе!Казах ти...на 2 минути и 60 секунди...ееее..''
поглеждам я и тя-
Аз-''Какво не разбра пак....казах на 2 мин и 60 секунди бе мамо..''
Тя-''Е да де...и аз туй казвам...значи на 3 минути''
И тогава аз згрявам реотана
# 3 694
9 ян. 2012, 22:34 ч.
Ох, умрях от смях, разказах и на майка ми, продължаваме да се хилим, та се сещам за една случка с нея:
Живеем в малък град, комшийката помолила майка ми да купи за козата там някакви си хапчета ПАНВЕРМИН, но и за една баба на близо 90 години други там хапчета. Майка ми казала: Ок, напиши имената на хапчетата да не ги забравя и жената ги написала на един лист двете хапчета едно под друго( за козата и за бабата)
Та отива майка ми на следващия ден в аптеката подава листа, жената там дала едните хапчета (за бабата) и започнала да умува: Тука сигурно има грешка, не е написано правилно и дала ПАПАВЕРИН (за бременни). Майка ми доволна, че не трябва да ходи до ветеринарната аптека се прибира с покупките, предава ги....... и след два дни идва комшийката; тя занесла хапчетата на бабата, но решила, че и другите са за нея и за всеки случай отишла при фелдшера, показала ги, човека ги погледнал, позасмял се, питал:Кой ще ги пие тия хапчета?
комшийката: Баба Ана (на близо 90 години)
фелдшера: Абе на са за нея, не ги давай, няма да я излекуват ......
.........тогава жената погледнала и видяла, че името на хапчетата е подобно на името на хапчетата за козата 
, питала майка ми откъде ги е взела, посмели се заедно, и майка ми отишла и върнала хапчетата в аптеката и отишла на ветеринарната 
Виж целия пост
Пътувам в автобус седнала зад шофьора , по едно време идва една бабичка и казва на шофьора.
бабата: Моля ти се син да ми спреш дето ти пика!
шофьора :Бабо къде си ма видяла да пикая?
бабата:Там бе дето ти пика...
шофьора:Бабо аз никъде не съм пикал ,къде и кога ме видя?
бабата над 5 пити повтори дето ти пика ,целия автобус чу и се залива в смях ,намеси се един пътник и се разбра че е бившо ТЕПЕКА .
бабата: Моля ти се син да ми спреш дето ти пика!
шофьора :Бабо къде си ма видяла да пикая?
бабата:Там бе дето ти пика...
шофьора:Бабо аз никъде не съм пикал ,къде и кога ме видя?
бабата над 5 пити повтори дето ти пика ,целия автобус чу и се залива в смях ,намеси се един пътник и се разбра че е бившо ТЕПЕКА .
Живеем в малък град, комшийката помолила майка ми да купи за козата там някакви си хапчета ПАНВЕРМИН, но и за една баба на близо 90 години други там хапчета. Майка ми казала: Ок, напиши имената на хапчетата да не ги забравя и жената ги написала на един лист двете хапчета едно под друго( за козата и за бабата)
Та отива майка ми на следващия ден в аптеката подава листа, жената там дала едните хапчета (за бабата) и започнала да умува: Тука сигурно има грешка, не е написано правилно и дала ПАПАВЕРИН (за бременни). Майка ми доволна, че не трябва да ходи до ветеринарната аптека се прибира с покупките, предава ги....... и след два дни идва комшийката; тя занесла хапчетата на бабата, но решила, че и другите са за нея и за всеки случай отишла при фелдшера, показала ги, човека ги погледнал, позасмял се, питал:Кой ще ги пие тия хапчета?
комшийката: Баба Ана (на близо 90 години)
фелдшера: Абе на са за нея, не ги давай, няма да я излекуват ......
.........тогава жената погледнала и видяла, че името на хапчетата е подобно на името на хапчетата за козата
, питала майка ми откъде ги е взела, посмели се заедно, и майка ми отишла и върнала хапчетата в аптеката и отишла на ветеринарната 
# 3 695
10 ян. 2012, 12:09 ч.
Ох, умрях от смях, разказах и на майка ми, продължаваме да се хилим, та се сещам за една случка с нея:
Живеем в малък град, комшийката помолила майка ми да купи за козата там някакви си хапчета ПАНВЕРМИН, но и за една баба на близо 90 години други там хапчета. Майка ми казала: Ок, напиши имената на хапчетата да не ги забравя и жената ги написала на един лист двете хапчета едно под друго( за козата и за бабата)
Та отива майка ми на следващия ден в аптеката подава листа, жената там дала едните хапчета (за бабата) и започнала да умува: Тука сигурно има грешка, не е написано правилно и дала ПАПАВЕРИН (за бременни). Майка ми доволна, че не трябва да ходи до ветеринарната аптека се прибира с покупките, предава ги....... и след два дни идва комшийката; тя занесла хапчетата на бабата, но решила, че и другите са за нея и за всеки случай отишла при фелдшера, показала ги, човека ги погледнал, позасмял се, питал:Кой ще ги пие тия хапчета?
комшийката: Баба Ана (на близо 90 години)
фелдшера: Абе на са за нея, не ги давай, няма да я излекуват ......
.........тогава жената погледнала и видяла, че името на хапчетата е подобно на името на хапчетата за козата , питала майка ми откъде ги е взела, посмели се заедно, и майка ми отишла и върнала хапчетата в аптеката и отишла на ветеринарната
Oххххх голям смях,култуви изцепки
Виж целия пост
Пътувам в автобус седнала зад шофьора , по едно време идва една бабичка и казва на шофьора.
бабата: Моля ти се син да ми спреш дето ти пика!
шофьора :Бабо къде си ма видяла да пикая?
бабата:Там бе дето ти пика...
шофьора:Бабо аз никъде не съм пикал ,къде и кога ме видя?
бабата над 5 пити повтори дето ти пика ,целия автобус чу и се залива в смях ,намеси се един пътник и се разбра че е бившо ТЕПЕКА .
бабата: Моля ти се син да ми спреш дето ти пика!
шофьора :Бабо къде си ма видяла да пикая?
бабата:Там бе дето ти пика...
шофьора:Бабо аз никъде не съм пикал ,къде и кога ме видя?
бабата над 5 пити повтори дето ти пика ,целия автобус чу и се залива в смях ,намеси се един пътник и се разбра че е бившо ТЕПЕКА .
Живеем в малък град, комшийката помолила майка ми да купи за козата там някакви си хапчета ПАНВЕРМИН, но и за една баба на близо 90 години други там хапчета. Майка ми казала: Ок, напиши имената на хапчетата да не ги забравя и жената ги написала на един лист двете хапчета едно под друго( за козата и за бабата)
Та отива майка ми на следващия ден в аптеката подава листа, жената там дала едните хапчета (за бабата) и започнала да умува: Тука сигурно има грешка, не е написано правилно и дала ПАПАВЕРИН (за бременни). Майка ми доволна, че не трябва да ходи до ветеринарната аптека се прибира с покупките, предава ги....... и след два дни идва комшийката; тя занесла хапчетата на бабата, но решила, че и другите са за нея и за всеки случай отишла при фелдшера, показала ги, човека ги погледнал, позасмял се, питал:Кой ще ги пие тия хапчета?
комшийката: Баба Ана (на близо 90 години)
фелдшера: Абе на са за нея, не ги давай, няма да я излекуват ......
.........тогава жената погледнала и видяла, че името на хапчетата е подобно на името на хапчетата за козата
, питала майка ми откъде ги е взела, посмели се заедно, и майка ми отишла и върнала хапчетата в аптеката и отишла на ветеринарната Oххххх голям смях,култуви изцепки
# 3 696
10 ян. 2012, 12:33 ч.
Вчера гледам по новините за деня по гащи в метрото и решавам да се обадя на една колежка, която го ползва редовно, за да я избъзикам 
Обаждам се аз и направо изстрелвам:"Ти днеска беше ли без гащи в метрото, м?"
А тя отсреща, предполагам -
Виж целия пост
Обаждам се аз и направо изстрелвам:"Ти днеска беше ли без гащи в метрото, м?"
А тя отсреща, предполагам -
# 3 697
10 ян. 2012, 12:55 ч.
Ооо, на мен това редовно ми се случваше, при все, че живеех в Германия в много малък град/не се предполагаше, че ще има българи, които да не познаваме/. Една вечер бяхме пийнали с приятелки и бяхме тръгнали за дискотека, та на един светофар група младежи. И аз като много открехната обяснявам: "Гледайте ги тея дебили - 15 момчета и нито едно момиче. Супер смотани изглеждат тея германци." И едно от момчетата се обръща и ми вика: " Еми не е точно така..." Еми умрях си...
А пък моя приятел не е българин и сега учи български, което аз стимулирам с всестранни въпроси и приумици. Та един петък го питам кой ден е и той милият ми отговаря :"петвъртък".
Виж целия пост
Две седмици прекарах с приятелка в Барселона. През цялото време си умирахе от кеф да обсъждаме хората на български, щото никой не ни разбира... Тоз такъв, оная онакава... Навръщане в самолета забравила, че вече не съм в Испания, побутвам приятелката ми и й казвам- Я кажи на дебелака до теб да даде да прегледам вестника, че вече го е прочел... В миг се усетих, че е българин щом чете "Труд". Е умрях от срам..
А пък моя приятел не е българин и сега учи български, което аз стимулирам с всестранни въпроси и приумици. Та един петък го питам кой ден е и той милият ми отговаря :"петвъртък".
# 3 698
10 ян. 2012, 15:32 ч.
Сетих се нещо, може и да съм го разказвала, ама ще ме извините, ако е така.
Мой познат - чужденец ще се жени за българка и усилено учи езика - така де да не се излага пред новата рода. Та чува той думата "булка" - булката това, булката онова, и разбира, че така наричат бъдещата му съпруга. Така в деня на сватбата отива той да я вземе от дома й, тя по родна традиция се е скрила и той се провиква колкото глас има: "Ееее, къде е боклукааааа? Боклука търся!" Роднините се ошашавили
Виж целия пост
Мой познат - чужденец ще се жени за българка и усилено учи езика - така де да не се излага пред новата рода. Та чува той думата "булка" - булката това, булката онова, и разбира, че така наричат бъдещата му съпруга. Така в деня на сватбата отива той да я вземе от дома й, тя по родна традиция се е скрила и той се провиква колкото глас има: "Ееее, къде е боклукааааа? Боклука търся!" Роднините се ошашавили
# 3 699
10 ян. 2012, 16:10 ч.
Как не са го набили?
Виж целия пост
Сетих се нещо, може и да съм го разказвала, ама ще ме извините, ако е така.
Мой познат - чужденец ще се жени за българка и усилени учи езика - така де да не се излага пред новата рода. Та чува той думата "булка" - булката това, булката онова, и разбира, че така наричат бъдещата му съпруга. Така в деня на сватбата отива той да я вземе от дома й, тя по родна традиция се е скрила и той се провиква колкото глас има: "Ееее, къде е боклукааааа? Боклука търся!" Роднините се ошашавили
Мой познат - чужденец ще се жени за българка и усилени учи езика - така де да не се излага пред новата рода. Та чува той думата "булка" - булката това, булката онова, и разбира, че така наричат бъдещата му съпруга. Така в деня на сватбата отива той да я вземе от дома й, тя по родна традиция се е скрила и той се провиква колкото глас има: "Ееее, къде е боклукааааа? Боклука търся!" Роднините се ошашавили
Как не са го набили? 
# 3 700
10 ян. 2012, 16:14 ч.
Ааа,не!Ще ме уморите,бе хора!
Виж целия пост
Сетих се нещо, може и да съм го разказвала, ама ще ме извините, ако е така.
Мой познат - чужденец ще се жени за българка и усилени учи езика - така де да не се излага пред новата рода. Та чува той думата "булка" - булката това, булката онова, и разбира, че така наричат бъдещата му съпруга. Така в деня на сватбата отива той да я вземе от дома й, тя по родна традиция се е скрила и той се провиква колкото глас има: "Ееее, къде е боклукааааа? Боклука търся!" Роднините се ошашавили
Мой познат - чужденец ще се жени за българка и усилени учи езика - така де да не се излага пред новата рода. Та чува той думата "булка" - булката това, булката онова, и разбира, че така наричат бъдещата му съпруга. Така в деня на сватбата отива той да я вземе от дома й, тя по родна традиция се е скрила и той се провиква колкото глас има: "Ееее, къде е боклукааааа? Боклука търся!" Роднините се ошашавили
Ааа,не!Ще ме уморите,бе хора!
# 3 701
10 ян. 2012, 16:22 ч.
Имам една приятелка, която ми записва бисерите 
Последно ме заведе в някакъв бар, където на мен толкова много ми хареса, че казах на глас: "Леле, колко е уютно! Бих си поспала тук!"
Виж целия пост
Последно ме заведе в някакъв бар, където на мен толкова много ми хареса, че казах на глас: "Леле, колко е уютно! Бих си поспала тук!"
# 3 702
10 ян. 2012, 20:54 ч.
Днес се сетих за една случка от лятото.
Седим си с моя дружка на една детска площадка, децата рият в пясъка, сенчицата прилична, клюката на ниво - пълна идилия!
И понеже прекарвахме доста време заедно, всеки ден по няколко часа, темите вече почти изчерпани, започваме да си разказваме разни истории от нашето детство!
Та жената започва да ми разказва колко палаво дете е била и какви ужасни неща са и се случвали като малка. Как е чупила крак, ръка, глава, от къде е падала, къде се е прискрипвала, как е лъгала и е бягала от къщи за да свърши някоя щуротия. Стигаме до зловеща случка от тинейджърските и години, когато е излъгала майка си и тайно е отишла на плаж. Там пък мъртво вълнение, краят на сезона, няма спасители ... абе ужас. Аз вече толкова съм се вживяла в разказа и и в ума ми такива трагични картини се рисуват, че в един момент прошепвам "и в крайна сметка удави ли се?"
Приятелката ми мига на парцали...
Аз на свой ред не смея да мигна от напрежение да чуя отговора.
Тя пак мига!
Аз вече предчувствам трагедията...
...
Е усетихме се!
Виж целия пост
Седим си с моя дружка на една детска площадка, децата рият в пясъка, сенчицата прилична, клюката на ниво - пълна идилия!
И понеже прекарвахме доста време заедно, всеки ден по няколко часа, темите вече почти изчерпани, започваме да си разказваме разни истории от нашето детство!
Та жената започва да ми разказва колко палаво дете е била и какви ужасни неща са и се случвали като малка. Как е чупила крак, ръка, глава, от къде е падала, къде се е прискрипвала, как е лъгала и е бягала от къщи за да свърши някоя щуротия. Стигаме до зловеща случка от тинейджърските и години, когато е излъгала майка си и тайно е отишла на плаж. Там пък мъртво вълнение, краят на сезона, няма спасители ... абе ужас. Аз вече толкова съм се вживяла в разказа и и в ума ми такива трагични картини се рисуват, че в един момент прошепвам "и в крайна сметка удави ли се?"
Приятелката ми мига на парцали...
Аз на свой ред не смея да мигна от напрежение да чуя отговора.
Тя пак мига!
Аз вече предчувствам трагедията...
...
Е усетихме се!
# 3 703
13 ян. 2012, 16:27 ч.
Не си спомням дали съм го писала вече, ако се повтарям, моля да ме извините.
Та, нашият кум е англичанин - знае доста добре български, но все още не е усвоил някои идиоми например, както и понякога като не знае как е думата или изразът на български, си ги превежда по свое усмотрение от английски. Изпадали сме в много смешни ситуации. Един ден си говорим за книги и филми, той много разпалено разказва и стига до момента, в който трябва да ни каже името на филма ..."Ъъъ, как е на български, ъъъъ..., а бе "Тишината на овцата", сещате ли се?" 
Трябваха ни някакви секунди, докато се сетим, че става дума за "Мълчанието на агнетата"
Виж целия пост
Та, нашият кум е англичанин - знае доста добре български, но все още не е усвоил някои идиоми например, както и понякога като не знае как е думата или изразът на български, си ги превежда по свое усмотрение от английски. Изпадали сме в много смешни ситуации. Един ден си говорим за книги и филми, той много разпалено разказва и стига до момента, в който трябва да ни каже името на филма ..."Ъъъ, как е на български, ъъъъ..., а бе "Тишината на овцата", сещате ли се?"
Трябваха ни някакви секунди, докато се сетим, че става дума за "Мълчанието на агнетата"
# 3 704
13 ян. 2012, 17:46 ч.
Отдавна не съм писала тук, но ето една прясна от сутринта. Баща ми ползва скайп отскоро и в момента е на вълна пращане на произволни емотиконки като покана да му звънна, вместо да звъни той за да не събуди бебето. Та снощи се бяхме разбрали да се чуем, но аз нещо се замотах и си погледнах компа чак тази сутрин. Видях, че ми е пратил една емотиконка с катерица и се сетих за уговорката. Звъня му и изтърсвам следната мъдрост. "Извинявай, че снощи не звъннах, но чак сутринта като си видях катеричката се сетих..." Той изобщо не се усети за мой късмет, но мен такъв хилеж ме напуши, че едва издържах да затворя телефона
Виж целия пост
Той изобщо не се усети за мой късмет, но мен такъв хилеж ме напуши, че едва издържах да затворя телефона Препоръчани теми