Нашият блок във Варна е до затвора. Нашите много са се забавлявали едно време да се ка1ват в такси и да казват "до затвора моля" 
"Преди живеех срещу затвора, а сега срещу нас" 
Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ
- Публикувана: 25 апр. 2007, 15:23 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2020, 16:22 ч.
# 4 140
25 юли 2012, 13:03 ч.
"Преди живеех срещу затвора, а сега срещу нас"
Двама колеги (50+) така се майтапеха, като си тръгват от работа: "аз съм за старческия дом" - "а аз за гробищата", като наистина живееха срещу съответните места.
Виж целия пост
"Преди живеех срещу затвора, а сега срещу нас"
# 4 141
25 юли 2012, 13:22 ч.
Няма връзка, ама ми разправяха за случка в съдебната зала. Явява се по дело някакъв дедо, който едва-едва ходи - няма да е бил на 65, де, а поне на 75. Или 85. Съдията ободряващо: "Айде, бе, младеж! Ей тука застани. Ти адвокат нямаш ли?", при което дедото отговорил: "Аз съм адвокатът".
Виж целия пост
Баща ми е адвокат. Всеки ден ходи облечен с костюм и вратовръзка с папки, чанти...Iphone, лаптоп,а бе модерна работа, въпреки че е на 65 години...Да, ама много обича и да си майстори и да боядисва из къщи, да си чисти гаража...В един такъв момент, целият мръсен, с едни стари и мръсни дрехи, черен, с шапка от вестник на главата отива до казаните да изхвърля някакви боклуци и там го среща една служителка от кметството на района и му обяснява: "Търсим хора от малцинството за програма за временна заетост - в почистването. Да ви запиша и да дойдете в понеделник пред кметството?". Баща ми веднага с готовност заявил: "Ще дойдим, како, ще дойдим!".
# 4 142
25 юли 2012, 13:29 ч.
Няма връзка, ама ми разправяха за случка в съдебната зала. Явява се по дело някакъв дедо, който едва-едва ходи - няма да е бил на 65, де, а поне на 75. Или 85. Съдията ободряващо: "Айде, бе, младеж! Ей тука застани. Ти адвокат нямаш ли?", при което дедото отговорил: "Аз съм адвокатът".
Виж целия пост
Няма връзка, ама ми разправяха за случка в съдебната зала. Явява се по дело някакъв дедо, който едва-едва ходи - няма да е бил на 65, де, а поне на 75. Или 85. Съдията ободряващо: "Айде, бе, младеж! Ей тука застани. Ти адвокат нямаш ли?", при което дедото отговорил: "Аз съм адвокатът".
# 4 143
25 юли 2012, 18:11 ч.
Това ми напомни как едно лято пукнахме предното стъкло на колата, докато почивахме близо до Бургас. Съответно нямаше как да караме с него и ни насочиха към сервиз за смяната му, който беше отстрани на затвора. На отиване го намерихме лесно, защото ни водеше друга кола. После ни оставиха из центъра на града и трябваше на отидем да си приберем нашата чак към 17 часа. Та тотално дезинформирани двамата с мъжа ми точно кой автобус отива до там, решихме да питаме. Първият, който ни вдъхна доверие, се оказа охраната от караулката на Турското консулство до морската градина.
- Добър ден - почна благоверният. - За затвора сме ... как да стигнем до там?
Разбира се последва бурен смях от всички ни.
Виж целия пост
- Добър ден - почна благоверният. - За затвора сме ... как да стигнем до там?
Разбира се последва бурен смях от всички ни.
# 4 144
25 юли 2012, 22:07 ч.
Един познат след игрален филм със субтитри беше останал с убеждението, че организацията СЗО, за която се споменава непрекъснато там, е някаква измислена це-трийсет - не се беше сетил за реално съществуващата Световна здравна организация.
Ама то и аз като малка четях заглавие "Магьосникът от нула-три"...
Виж целия пост
Събрали сме се компания и гледаме филма"Аполо13". Идва момента на култовата фраза-"Хюстън, имаме проблем!!" Една приятелка се обръща и ни пита-" Абе,защо винаги в американските филми за Космоса, когато героите имат проблем, човека към когото се обръщат за помощ все се казва Хюстън?
Ама то и аз като малка четях заглавие "Магьосникът от нула-три"...
# 4 145
25 юли 2012, 22:10 ч.
Вчера вървя по улицата и един господин ме пита:
-Извинете,колко е часът?
-Лев и десет.-отговарям аз.
Мен като ме питат колко съм висока отговарям лев и шейсет и нещо 
Абе, най-точният отговор е "един и нещо". Доста деца, не много малки, отговарят така.
Виж целия пост
Вчера вървя по улицата и един господин ме пита:
-Извинете,колко е часът?
-Лев и десет.-отговарям аз.
# 4 146
25 юли 2012, 22:39 ч.
Аналогичен случай у наше село - когато бях малка, една баба от махалата, приятелка и землячка с моята баба, идваше вкъщи на гости и все плетеше някакви жилетки. Разправяла уж, че не ги плете за определен човек, който от двамата с дядото надживее, той ще ги носи, ама според майка ми я майтапели как пък все с женско закопчаване ги плете.
Виж целия пост
Цитат
Навремето баба ми беше казала "Ако някой от нас (с дядо ви) умре, ще дойда да живея във Варна".
# 4 147
26 юли 2012, 08:07 ч.
Аз съм чела във форума за истинска случка как една 80-85 годишна баба се жалвала, че сина й /или внук й/ планирал да засади дърво в двора, ама точно под прозореца й, та ще й правел сянка.
По-долният пост ме подсети как преди няколко дни прочетох заглавие на статия във Фейсбук, озаглавена "Солен кекс с краставички" като "След секс с краставички".
За части от секундата беше това объркване, ама...
Виж целия пост
По-долният пост ме подсети как преди няколко дни прочетох заглавие на статия във Фейсбук, озаглавена "Солен кекс с краставички" като "След секс с краставички".
За части от секундата беше това объркване, ама...
# 4 148
26 юли 2012, 10:22 ч.
На екскурзия в Гърция. 
Пътуваме си ние с бусчето, разглеждаме забележителности, възхищаваме се на де що видим по пътя и по едно време минаваме по краѝ едно селце. В края на селцето гробище, много подредено със страшно много цветя и един от пътниците се изцепи: ЛЕЛЕ КАКВО ХУБАВО ГРОБИЩЕ, ДА ТИ Е КЕФ ДА СИ УМРЕШ!!! 
Виж целия пост
Пътуваме си ние с бусчето, разглеждаме забележителности, възхищаваме се на де що видим по пътя и по едно време минаваме по краѝ едно селце. В края на селцето гробище, много подредено със страшно много цветя и един от пътниците се изцепи: ЛЕЛЕ КАКВО ХУБАВО ГРОБИЩЕ, ДА ТИ Е КЕФ ДА СИ УМРЕШ!!!
# 4 149
26 юли 2012, 10:41 ч.
Пресен случай от вчера:
По навик, когато казвам на приятеля си (грък) да направи нещо, а той не иска, за да не влиза в излишен спор с мен се прави, че не ме е чул. Аз обикновено повтарям исканото и завършвам с "Абе ти гръцки не разбираш ли". Пътуваме си вчера в колата, жегата ме е напекла тотално, мисловна дейност никаква...малко преди едно кръстовище той ме пита на къде да завие, а аз: Ами завий направо. Пита пак недоумяващ, а аз по навик повтарям: ЗВИИ НАПРАВО! Ти гръцки не разбираш ли?
Малко по-късно чета в едно българско списание заглавие "С мръсна газ към удоволствието" и до статията някаква картинка на гащи (бикини). Очевидно статията е за летните флиртуве. Аз обаче прочитам "С мръсен гъз към удоволствието" и възмутена коментирам на глас "Какво пък ще е това удоволствие"
Виж целия пост
По навик, когато казвам на приятеля си (грък) да направи нещо, а той не иска, за да не влиза в излишен спор с мен се прави, че не ме е чул. Аз обикновено повтарям исканото и завършвам с "Абе ти гръцки не разбираш ли". Пътуваме си вчера в колата, жегата ме е напекла тотално, мисловна дейност никаква...малко преди едно кръстовище той ме пита на къде да завие, а аз: Ами завий направо. Пита пак недоумяващ, а аз по навик повтарям: ЗВИИ НАПРАВО! Ти гръцки не разбираш ли?
Малко по-късно чета в едно българско списание заглавие "С мръсна газ към удоволствието" и до статията някаква картинка на гащи (бикини). Очевидно статията е за летните флиртуве. Аз обаче прочитам "С мръсен гъз към удоволствието" и възмутена коментирам на глас "Какво пък ще е това удоволствие"
# 4 151
26 юли 2012, 20:25 ч.
Ох, и на мен ми се е случвало - на самотна автобусна спирка. Преди да съм разбрала, че не съм толкова самотна на спирката - зад мен (за щастие на 2-3 метра, не непосредствено зад мен) се е приближил някакъв човек.
Извикаха ме да превеждам на една българка в болницата преди операция, но понеже станах много рано и не можах да отида до тоалетната в болницата ме напънаха едни газове. Отидох до тоалетната уж да си пръцна на спокойствие и се включи противопожарната аларма. Половината отделение ме чакаше пред вратата да ми каже, че там не се пуши.
Виж целия пост
Аз не съм казвала, а направих. Бях се отнесла на масата и съм забравила че около мен има хора и се изпърдях Това се случи преди 10 години и още като се сетя ми идва да потъна в земята от срам 
Това се случи преди 10 години и още като се сетя ми идва да потъна в земята от срам Преди да съм разбрала, че не съм толкова самотна на спирката - зад мен (за щастие на 2-3 метра, не непосредствено зад мен) се е приближил някакъв човек. 
# 4 152
26 юли 2012, 20:49 ч.
Ох, и на мен ми се е случвало - на самотна автобусна спирка. Преди да съм разбрала, че не съм толкова самотна на спирката - зад мен (за щастие на 2-3 метра, не непосредствено зад мен) се е приближил някакъв човек.
е неее
Извикаха ме да превеждам на една българка в болницата преди операция, но понеже станах много рано и не можах да отида до тоалетната в болницата ме напънаха едни газове. Отидох до тоалетната уж да си пръцна на спокойствие и се включи противопожарната аларма. Половината отделение ме чакаше пред вратата да ми каже, че там не се пуши.
Виж целия пост
Аз не съм казвала, а направих. Бях се отнесла на масата и съм забравила че около мен има хора и се изпърдях Това се случи преди 10 години и още като се сетя ми идва да потъна в земята от срам
Това се случи преди 10 години и още като се сетя ми идва да потъна в земята от срам Преди да съм разбрала, че не съм толкова самотна на спирката - зад мен (за щастие на 2-3 метра, не непосредствено зад мен) се е приближил някакъв човек. Извикаха ме да превеждам на една българка в болницата преди операция, но понеже станах много рано и не можах да отида до тоалетната в болницата ме напънаха едни газове. Отидох до тоалетната уж да си пръцна на спокойствие и се включи противопожарната аларма. Половината отделение ме чакаше пред вратата да ми каже, че там не се пуши.
# 4 153
26 юли 2012, 22:13 ч.
Това с пръцкането ми напомни за моето секцио. Всички доктори от любезност и професионализъм се изредиха да ме питат " Пуснахте ли газове?" през 10 минути.Беше ми много неудобно в началото постоянно да ме питат. Обаче гладна до припадък вече, защото не ми дават да ям, докато не пръцна, защото е операция все пак. Разгеле, в 23.48 се напъвах, напъвах и пръцнах на втория ден вечерта и отидох до дежурния и му казвам нервно: "Пръцнах току-що, ще може ли нещо за ядене вече, защото ще изям детето след малко". Дадоха ми супа. та успокоих вълците в стомаха.
Виж целия пост
та успокоих вълците в стомаха. 
# 4 154
26 юли 2012, 23:40 ч.
Аз издишах още на втория ден, ама чак на третия ми дадоха да ям.
Виж целия пост
Това с пръцкането ми напомни за моето секцио. Всички доктори от любезност и професионализъм се изредиха да ме питат " Пуснахте ли газове?" през 10 минути.Беше ми много неудобно в началото постоянно да ме питат. Обаче гладна до припадък вече, защото не ми дават да ям, докато не пръцна, защото е операция все пак. Разгеле, в 23.48 се напъвах, напъвах и пръцнах на втория ден вечерта и отидох до дежурния и му казвам нервно: "Пръцнах току-що, ще може ли нещо за ядене вече, защото ще изям детето след малко". Дадоха ми супа. та успокоих вълците в стомаха.
та успокоих вълците в стомаха. Препоръчани теми