Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

abet ме присети за една любима моя тема - мъже, дето си мислят, че на тоя свят жена-шофьор няма как да съществува.
Та един ден сме зачекнали темата с един приятел. Аз имам книжка и карам спорадично, той обаче няма книжка и през живота си зад шофьорското място не е сядал  . И отдавна му използвам фразата "Ти като вземеш книжка, тогава ще можеш да се изказваш!".
Същия ден обаче с него бяхме на изпит и заедно с още една шофьорка минахме с 6, а той горкия скъсан  . И какво се омотах, накрая от устата ми излезе ... :
 - Абе ти като си вземеш изпита с 6, тогава ще можеш да караш!
 

Не,той не се сърди, даже се разсмя. Той също не ми говори така по принцип и за него всичко беше майтап, за да ме развесели - е, да, ама не успя! И аз не  обичам да си я давам колата, но се наложи заради детето.

Ох, как се хиля с тази тема...Хайде да се разпиша и аз. Със сестра ми, като деца, гледам, че ми е седнала на възглавницата, на която спя и съм ядосана. В бързината ми минаха 2 реплики за секунда през главата: "Гъзът ти е на възглавницата ми!" и "Седнала си ми на възглавницата!", но явно в опита да не бъда толкова груба изръсих "Седнала си ми на ГЪЗвъзглавницата!"

Преди време ме оперираха и тогава имаше няколко изцепки. Понеже операцията беше спешна, а не планирана, се случи така, че бях изяла 7-8 бисквити преди това, което не е добре за упойката. Вече съм на операционната маса и анестезиологът ме разпитва:
- Значи си изяла 4 бисквити, така ли?
- Ъ-ъ-ъ-ъ по-скоро бяха 8....
- 8 ?!?!?!?!
- Ама бяха с дупка! (наистина бяха чаени бисквити с дупка)
Той много се хили...сиреч щом са с дупка, се равнявали на 4 обикновени бисквити..

Пак същия анестезиолог продължава:
- Пушите ли?
- Не. Не пия и по мъже не ходя! 

На път за самата операционна съм, возят ме върху едно легло с колела, а аз на бос крак - калцуни, една еднократна синя мантия, която само съм наметнала отпред на голо, на косата - смешна еднократна шапка...Посрещат ме долу едни сестри и възкликват "Аууууу, напоследък все млади, хубави момичета ни водите за операция! Може ли такова нещо!?", при което аз отвръщам "Ааааа, не съм хубава, от облеклото е!" 

Нещо ми беше доста весело тогава....Вече след самата операция едната сутрин минават да ни слагат мускулни инжекции в дупетата (на всички оперирани в стаята). Обаче имаше един млад хубав доктор...30-тина годишен, покрай когото винаги обикаляше армия от сестри.  И влизат с бодра крачка в стаята въпросният доктор и свитата му от 5-6 медицински сестри, едната от тях се провиква "Момичетааааааааааааааа, сваляйте гащите!".
А аз изцепвам "Еееееее, това беше реплика на доктора!"
А той, милия, така се притесни, изчерви се целия....ужас...

no_name  Подсети ме. Скоро бях на контролен преглед след операция. Седя и чакам пред кабинета на хирурга, а той работи в операционната. Подготвят няколко пациента да ги закарат с количките. Манипулациите траят около 15 мин. На мен ми е ясно, че ще закъснее. Вися си и се зареждам с търпение. И както си седя срещу мен се задава мъж в изключителното облекло, което си описала - шапка, манта, но бос. Явно му се скъсали терлиците и станал и хукнал да си вземе други от шкафа до вратата, че там държат постоянно. Той си ходи, достойнството му се люшка, мантата прозира, а на него му е все тая!  В гръб беше още по-поразителен. Едната служителка (секретарката) го видя и се възмути да се покриел. То поне да било нещо по-младо да оплакнем окото, а то ... 
Просто не беше срамежлив човека.

Тази сутрин обувам детето в коридора,а вратата на къщата отворена.Обаче крачето му нещо запъна и не влиза в обувката и го питам "Вкара ли го целия?" и продължавам "Бутай,бутай,вкарай го"  После ме бъзикаха комшиите какво правя в коридора.Чули,ама не разбрали,че на детето говоря 

Сетих се още.
Синът ми скоро се беше родил, майка ми е у нас, радва му се, гушка го, ама по едно време малчо взе да показва признаци на огладняване и майка ми го връчва, докато му говори нежно "Хайде, иди при КАКА.."  По същото време татко му го взимаше с умилителните думички "Ела при батко!"...Тва дете нямаше майка и баща в началото...

Да, ама детето вече е на почти 4 г., сиреч нашите са свикнали с идеята за внуче. Отиваме им на гости, баща ми слиза да помогне с разтоварването на багажа, синчето се мотка покрай него и баща ми изцепва "Хайде, деде, тръгвай с леля (сестра ми) и кака (очевидно аз...)." Аз избухнах в страхотен смях и питах от двете ни коя точно се пада кака на детето. Той въобще не се усети какво е казал. 
После бъзиках сестра ми, която е по-малка, че е леля, пък аз съм кака.    

no_name подсети ме за една изцепка на майка ми

Преди години си счупи палеца много зле. Пада и от напъна той се и цепи, тя решава, че се е порязала и не отива на доктор, така до момента в който започва да посинява и не минава.
Отива тя и се оказва счупен и тръгнал да зараства на криво, казват и, че трябва да го счупят, за да го наместят правилно.
При една от манипулациите доктора бил застанал с гръб към майка и леко приведен като дупето му било пред лицето и. По едно време майка така я заболяло, че направо изревала "докторе махни си дупето от лицето ми, че в пристъп на болка ми идва да те захапя" 

Поне го е предупредила, а не е влязла веднага в действие!!!

 
Бутай, бутай!!! 

А аз понеже работя във фризьорски салон  и преди няколко дни имах един много красив клиент който беше с негов приятел.Като го подстригах се притесни,че много косми има по главата   ,а имал важна работа в центъра.Та аз му предложих"Искаш ли да ТИ ГО измия?" Толкова ме хвана срам,че не се и поправих,направих се че нищо странно няма.После видях как излязоха и едва си стърпяха смеха.

хахахахах
дано да продължи да посещава салона( щом е красив)

Говорим си преди няколко дни с една позната и аз е питам:
- Ти си от Варна, мъжа ти от Стара Загора, какво правите в Пловдив?
Тя - Ами мъжа ми тук има работа.
Аз - Какво работи?
Тя - В една морга.
Аз - Оооо, много неприятна работа, да работиш с трупове.
Тя - Не, не, той работи в автоморга, още не е започнал да кремира.
Аз -  
 После дълго време се смях сама.

И понеже работя в детски градини, редовно се смея на бисерите на децата, но за съжаление не си ги записвам. Но от тези дни:
Аз - Наско, как ти е фамилията?
Той - Наско.
Аз - Да, де Наско, но второто, третото име как са ти, Наско Чий, Иванов, Петров?
Той - Атанас Войвода.

Правим репетиция и аз нещо обърквам. Спирам и казвам на децата:
 - Ще започнем от начало, понеже го обърках нещо.
Една госпожица 5 годишна, ме поглежда, хваща се за главата и започва да се вайка:
 - Абе, аз си викам, олеее, какво направи тая жена, нещо се обърка май и ето че така било

Друга госпожица, само че 3 годишна:
Нещо ги поправям, обяснявам им как трябва да се направи. След третото обяснение, тя ме поглежда и ми казва:
 - Еми какво да се прави, ич ни няма.

 mili.m, моля те записвай си вече и често се отчитай тук.

Пускам телевизора, дават "Домашен арест", а интериорът копира този, в "Двама мъже и 1/2". Съпругът ми не се заглежда особено по сериали, но покрай мен е гледал къщата на чичо Чарли, забелязва приликата в интериора, като съответно не се сеща името на филма, но иска да ми сподели и казва:
-  Ааа, това не е ли като в .. "Женени с мъже"?
  

Тази сутрин варя макарони.Домочадието пита :
-Какво ще закусваме?
-Варя динозаври.
-КАКВООО?
-Макарони с формата на динозаври.

Онзи ден сканирах едни документи на колегата. Исках да го питам в коя папка да му съхраня файла и го питам : "Къде да ти го сложа  "

Преди време една приятелка ми разказва, че срещнала своя позната и искала да й каже: "Не можах да те позная", но вместо това й казала :"Не мога да те понасям"