Както казваше един психолог - често най-добрите съвети може да ти даде бабката пред блока, а не психологът с дипломите.
„Най-добри” няма, но съществуват такива, които успяват да работят значително по-ефективно с конкретен тип личности. Науката в това отношение се опитва да определи/изведе къде и какво „прави разликата” в един процес между клиент и психолог/психотерапевт. Има множество емпирични изследвания.
„Дарбата” в гилдията е често по-скоро илюзорно понятие, силно подкрепено от социалната среда на психолога, която има свои възприятия и вярвания, необвързани с обективната действителност. И не го казвам с недобронамерен тон; един отговорен професионалист е наясно, че не става дума толкова за талант, а за комбинация от множество „съставки”: усет, образование, подготовка, съвестност. Дарбата няма да помогне на човек да идентифицира собствените си терзания достатъчно ясно, камо ли да ги разпознае в рамките на терапевтичен процес с клиент, така че да разграничи пренос от контрапренос например. Това, за съжаление, се научава през личен опит в терапия и в обучителна школа. Няма преки пътища. И има абсолютен резон регулациите за практиката на запад да са толкова строги и затегнати.
Моят апел би бил да не „опростяваме” толкова областта.
