Психология

Общо взето психологията е като медицината - една гола диплома няма да ти послужи, цял живот ще трябва да надграждаш, да се учиш и развиваш. Струва ми се, че за момента в България особена реализация няма и няма гаранция, че ще успееш да се докажеш като професионалист, за да можеш да се издържаш с това. Отделно  самата работа не е за всеки - работиш като кошче за душевни отпадъци.

Зависи, съгласна съм с DreamingOfSummer за реализацията, но то не е казано, че трябва да си психолог, можеш да работиш в човешки ресурси, маркетинг, социална работа, НПО-та и в общи линии психологията се харесва от доста професии.

Аз съм завършила психолоия във ВТУ бакалавър ,като изкарах магистъра в НБУ. Реализация има - стига да знаеш в коя сфера конкретно искаш да работиш. След няколко години в социалната сфера ,аз за себе си разбрах,че ранното детско развитие е "моето нещо". Да, постоянно е нужно да се надграждаш. Базата и преподавателите са топ. Както при всяка професия всичко зависи от личностни качества и постоянство

Жена ми е влюбена в психологията, чувства го като призвание, да помага на хората. Нищо общо с лигавщината на модерните манекенки.

Завърши Софийския Университет и първо Ниво на Школата по позитивна психотерапия. Както и 2 магистратури.

Между другото за психотерапевт ще ви трябва и школа няколко години - 6-8, но повечето психолози си практикуват без да имат завършена школа.

НО, НО, НО

няма работа. Смисъл работа на договор е кът. Сега работи като психолог в детска градина и едно училище. Парите са малко, за да си намери тези две работи е била на близо 30-40 интервюта и 2-3 години след завършването. Много малко са свободните работни места в училища и детски градини, в масовия случай взимат някой познат. Парите са малко, в някои училища (като нейното) има много деца на обща и допълнителна подкрепа и работата е много - уж си от 8 до 14, но редовно оставаш до 16-17, да си документираш случаите. Всеки случай се описва, следи, работиш с родители, всяко сбиване и казус - намесваш се - общо взето е като Спешно отделение с малко пари.

За частен бизнес - не е пробвала с кабинет, единствено си пусна една обява за едно споделено пространство - hour space. За една година е имала 1 пациент. Нямаш ли реклама, познат психолог, който да те бутне, да ти даде няколко пациента - от улицата някой да дойде - много много рядко. Само в hour space има близо 100 обяви на психолози. Като цяло в София Психологията е леш. Не знам как се прави частна практика без познати психолози или без много пари, с които да се маркетираш. Ей така от нищото без гръб - мътна работа.

Като цяло ако нямаш гръб - става само за хоби.

Не
Много грешите.

Става с учене, стажуване, уважение и достойнство в професионалния път.

Недоумявам как някой с базово ниво в ППТ си позволява да работи с пациенти.

Радвам се, че става. Това е от вашата камбанария. Като отвориш hour space - има 300 психолога. Дали за всеки има реализация. И сега ще кажете - ама те повечето не са отдадени, ще успеят най-отдадените. Малко врели некипели са това - смисъл - винаги може да ви е като доказателство. Но реално има много много психолози в София на фона на търсенето.

Търсене - предлагане. В икономиката, когато дадена стока или услуга предлагането надвишава търсенето - цената пада или хора нямат работа.

Жалко е ,че разсъждавате така. Но пък давате интересна перспектива за мотивацията на препълнените платформи с психолози и немощните им пориви да си предлагат услугите под постове в социалните мрежи.

Надявам се, че съпругата ви има по- достойна позиция по темата.

Е кажете вашата - как става. Как става частния бизнес. Какво бачкарш докато стане, кой ти плаща обученията. И какво ти гарантират тези обучения. Защото примерно ако дойдете да учите при мен SQL една година, азви гарантирам, че срещу 500 евро ще го научите.

Лично при мен бавно, скъпо, трудно и много мизерно. Факт.
Учила съм около 10 години. ( продължавам да посещавам надграждащи курсове)
Успоредно съм работила барман, в магазин и на регистратура в болница. Имам един страшен бърнаут, който ме паузира за около година и от учене , и от работа.
Имам бакалавър, магистър, няколко следдипломни квалификации и няколко рефинансирани заема ))

 никой никога не ми е гарантирал нищо по времето на обучението ми. То , в реалността си , е повече лична отговорност успешното научаване и прилагане в нашата сфера.

 Карала съм лична терапия 60 часа , заради школата
Супервизия 40 часа , пак заради школата
Но и двете продължават успоредно и сега.
А школата ми, сама по себе си , продължи 8 години.

Частната практика ми се случи бавно и постепенно , основно благодарение на лекарите ,с които съм се срещала по пътя си. . Все още работя и в една от държавните болници.


Имам колеги , които са финансово подкрепени и със сигурност им е много по-лесно, но това беше моят път към самостоятелната практика и приличното заплащане.
Хич не ми е било лесно, но имам увереността ,че помагам на хората, които ми се доверяват, не си лекувам травмите през тях и някой ден ще си изплатя заема )

За качеството на обучение във ВТУ не мога да кажа нищо, защото не съм запозната. Като начало, където и да учиш, е много важно да се обградиш с амбициозни колеги, а не с такива, които не знаят защо са там. И да се настроиш, че тази специалност изисква доживотно учене.

Познавам три психоложки с много добра реализация. Нито една от тях не е работила в училище  за мизерни пари. И нито една от тях няма връзки. И трите са супер амбициозни, пробивни, много добре образовани и след магистратурите, караха някакви допълнителни школи преди да имат досег до пациенти или клиенти, не съм сигурна кой термин е коректен, защото не съм в тази сфера.

Докато течеше надграждащото им обучение, две от тях работеха в сферата на човешките ресурси в международни компании в София. Третата започна докторантура в университета в чужбина, където следвахме, но с идеята да се занимава с частен бизнес в последствие. Отделно караха курсове по дигитален маркетинг, за да могат да се презентират в социалните мрежи и хората да научат за тях, а не просто да лепнат една обява и да се надяват някой да избере точно тях. Ако ще е частен бизнес, се изискват личностни качества, които излизат извън самата наука.

@ Futbolero_B - не, не можете да гарантирате, че някой ще научи SQL. Едно е да се обучава нискоквалифициран кадър и друго е човек, завършил СМГ.

С две думи вашият опит само потвърждава моите думи. 10-15 години сте била барман, общ работник, или каквото и да е и wannabe психолог, който само е инвестирал пари в обучения. Каквото и аз казах. И след това сте имали и малко късмет от стотиците другит wannabe психолози бармани да станете психолог. Аз не отричам усилията ви или качествата ви, но съгласете се, че вероятно има и други с качества и желание, но без възможност да са бармани 10 години и да инвестират в обучения с имагинерната възможност след 10 години да имат практика. Тоест - тази сфера е зле сама по себе си.

Да.

Истина е,че огромна част от популярните психолози у нас са дами с финансово устойчиви мъже.
За всеки, който сам се е оправял по образователния си път, се е било действително трудно, сложно и изтощително.
 Финансовата стабилизиция идва доста по-късно и то не е съсем сигурна.

Имам познати от университета, които плащат около  450 евро на месец за супердок и , ако някой се запише при тях, започват да търсят кабинет, в който да го приемат. Някои приемат и в дома си. И не , не успяват да си върнат парите дори от платформата.

Други работят няколко училища или детски градини.

Трети пък си позволяват да работят със състояния и хора , на които не могат да помогнат.
Други...умишлено държат клиентите си в години психотерапия, защото нямат достатъчно клиенти, за да поддържат добър финанов живот
...... така повече пречат, отколкото помагат и се губи целия смисъл на терапията.


Което само по себе си означава, че сферата е зле сама по себе си.


За да се върна на главния въпрос на тази тема ...ще поставя мое мнение на подобен въпрос отпреди някакво време. Слагам го в скрит текст,ч е стана много дълго мнението ми.

Тук много неща са се изписали, но и аз реших да се включа с някои добавки. Надявам се, че ще съумея да представя нещата възможно най-обективно.

Що се касае до Психология, българската образователна система изостава дори и от основните критерии, които един „психолог” е нужно да покрива.

Какво ще рече това: 4-годишен бакалавър дава на завършилия титла „психолог” пред името му, като ВУЗ-овете формално изтъкват, че покриват изискванията по EUROPSY за специалността. Всъщност как е възможно това например, имайки предвид, че само НБУ предлага дисциплина/курс по Етика за психолози, която е от съществено значение за практиката на един професионалист?

По EUROPSY „екзистенциалният минимум” за стартиране на някаква бегла консултативна (подчертавам) практика е 5 години академично обучение и минимум 1 година практика под строга супервизия. Тук се появява и още един БГ абсурд: теоретично това е еквивалент на бакалавър по Психология + магистратура в областта. Е, да де, но нашите ВУЗ-ове „бълват” магистри „психолози”, чието предходно образование е обвързано с всевъзможни други направления (като се започне от Журналистика, та се стигне до Педагогика). Такива хора са де факто „правоспособни” у нас не само заради магистратурата, но и заради това, че нямаме единен български стандарт или регулации, когато става дума за самата професия.

Та, обобщено: образованието, че няма да те превърне в психолог (камо ли в психотерапевт), няма, но и действа на меко казано пародиен принцип у нас. Стажовете, които се предлагат, са поредната формалност; в бакалавъра се учиш 4 години на това какво са де факто зависимата и независимата променлива, как да работиш със статистически инструменти и що е то експериментален дизайн изобщо. Нищо общо нито с практиката с клиенти/пациенти, нито с „популярната” психология от Инстаграм. Вероятно и заради това от 80 души в първи курс завършихме не повече от 20, като и аз изкарах един бърз бърнаут по подобие на колегата, писала тук, та се забавих с окончателното дипломиране.

След бакалавър (пък и магистратура) се продължават мъките, кой с допълнителни обучения и сертификации, кой на психотерапевтична школа. Общо взето, не само цял живот си ученик, но и същевременно трябва някак да се издържаш. Ако нямаш сериозен гръб, истината е, че или изнемогваш и живееш с надеждата, че ще успееш все някак, или мечтата остава един несбъднат блян. Имах един изключително искрен преподавател в университета, който казваше така: „Никой няма да ви признае това, но в професията масовите практикуващи са привилегировани: или заможни родители, или заможен партньор. Останалият нисък % като мен сме едва свързали двата края, за да сме тук. Имайте го предвид”. Абсолютно прав си беше. Дори по групите за личен опит към школите от ден 1 е ясно, че не са се събрали случайни хора. Но малцина го признават, тъй като всеки в гилдията се стреми да е заслужил „по качества”, а не по портфейл, без да съзнава, че всъщност двете са взаимосвързани.

Не съм съгласен с вас обаче. Защото най-добрите психолози не са тези изчели най-много по темата, минали най-много книги, най-много топ обучения. И във Виена да завършиш, ако нямаш дарба, вътрешен опит - кел файда. Психологията не се учи. Тя е дарба донякъде и донякъде както реално си преживял. Както казваше един психолог - често най-добрите съвети може да ти даде бабката пред блока, а не психологът с дипломите.