Психология

Специалността масово се записва и също толкова масово не се завършва.

И преди (май?) го споменах в тази тема, личният ми опит сочи следното: от 70-80 души, започнали през първата година, само около 20 завършихме бакалавърската степен. Илюзията за високата бройка психолози е изкуствено насадена: един път именно заради многобройните студенти през първата година в бакалавърските програми, втори път чрез липсата на регулации и свободното записване на магистратури в областта без предходен бакалавър в същата (т.е. хора със завършен бакалавър по Туризъм например могат преспокойно да запишат магистратура и пак да се смятат за психолози). Хората са масово недобре ориентирани що се касае до естеството на специалността, представят си онова, което са гледали по филми и сериали, а всъщност реалността е друга: скъсваш се от статистика, експериментални дизайни, изследователски методи, невробиология и т.н.

Реализацията е доста плаващо понятие отново заради липсата на законови регулации в държавата. Частна практика би могъл да стартира всеки (даже и без никакво образование в сферата); в момента съществуват опити за подобряване на обстановката, но не са достатъчни (наредба за психолозите, практикуващи в клинична/болнична среда например; изчистване на концепцията за това какво е психотерапия и кой се определя като психотерапевт, какви са критериите). Много назад сме от всяка една европейска държава, което е доста обидно за всички от нас, които се обучаваме по трудния начин според изискванията EUROPSY (минимум 5 години академично обучение, приравнени на задължителен бакалавър по Психология и магистратура в областта; определен мимимум лична работа като клиент на психолог/психотерапевт; определен минимум практика под строга супервизия). 

Повечето завършили (за да можем да се издържаме и да продължим обучението си) работим я в HR, я по кол центрове, я на административни позиции. Затова ни се и подиграват често, че нищо не става от нас и сме записали най-безсмислената специалност някога.

Точно от това се провокира интереса ми, как е възможно хора завършили нещо друго, да записват магистратура по психология и да таксуват на частен кабинет като "магистър психолог"? Все едно да има "право/архитектура" две години и след биология да стана юрист/архитект след две години магистратура... Най-нелепото е, че тези хора взимат огромни такси...четох в една група във фейсбук тези дни..

Да, това е абсурд по български. Ние сме (навярно) или единствената, или една от малкото държави в ЕС, в които няма регулации (не съм си играла да проверявам, но мога да си го представя). С множество колеги отказваме да приемем, че единствено магистратура е достатъчна за практика, а и международният консенсус, касаещ практиката изобщо, е, че минимумът е 5 години в университет (с още критерии, за които споменах по-рано).

В България, подозирам, проекто-законите и наредбите не минават, тъй като съществуват два основни проблема: 1) ВУЗ-овете печелят много пари от модерните магистратури в психологическата област, бройката на кандидатите се държи достатъчно висока, а би паднала, ако се зададе като критерий всеки да е с бакалавър в областта; множество от практикуващите в държавни институции (основно в структури като МВР) биха останали без работно място, защото масово им липсва предходният бакалавър. Опорочена ситуация, в която все се надявам, че ние, по-младите, ще успеем да наложим или промени в законовите разпоредби, или масова промяна в обществената настройка.

Моят съвет е винаги да се подхожда с предпазливост, когато човек избира при кого да се консултира (или с кого да се провежда психотерапия). Задължителен бакалавър, задължителна магистратура (и двете в направление Психология); за психотерапевти: предходното описано + завършено ниво в психотерапевтична модалност/школа. Неоправдано високи такси, както и прекомерно афиширане/реклама в социални мрежи = липса на професионална етика и огромен червен флаг. Мога да кажа, че множество от колегите, които са си завършили по чинния ред, не взимат повече от 30-40 евро на час дори и към настоящия момент (но тях няма да ги намерите нито в Инстаграм и ТикТок, нито в СуперДок).

За съжаление тези магистратури са огромен бизнес и не мисля, че ще спре...
Единствено школите не са задължителни и не мисля, че трябва да са. Голяма част от тях тук са СКАМ. Не е нормално да струват по 10 000 евро и 4-7 години...Извинявайте, но хирург учи по-малко...те са другите които крадат пари, а дори не са държавно признати и регулирани.

Психотерапевтичните школи за всички, които желаят да бъдат не просто психолози, а психотерапевти, следва да бъдат задължителни. Проблемът идва от това, че у нас и те са бизнес модел, който е опорочен драстично (де факто създателите им са ги открили с цел да точат парични единици, а не да изградят професионалисти с интегритет и компетенции, това е истината).

Не е случайно, че от всички излюпили се психотерапевтични школи у нас, май единствено психоаналитичната такава държи високо ниво за прием, изисквайки задължителен бакалавър по Психология и задължителна магистратура по Клинична психология. Оттам насетне е пълен мазаляк; нито е нужен бакалавър, нито магистър, приемат се всякакви от кол и въже, кьораво и сакато, както се казва. То не бяха интегративни психотерапии, неорайхиански школи, гещалт и последният да затвори вратата... приемът е на паричен принцип, а не следва никакви ЕС регулации, задания и критерии.

Психотерапевт не може да е човек, който не притежава академично образование (петте години, за които казах по-рано). Изобщо в една бяла държава не би подлежал на прием в школа никой, който не се е изучил, както е редно. Оттам насетне е ясно как функционират школите. Ако зависеше от мен, много от тях щяха да бъдат затворени и подлежащи на санкции. Ех, мечти...