Тайната на дългия и щастлив брак

  • 5 910
  • 133
# 15
В цитата пиши “дълъг И щастлив”. Ако двойките се чувстват щастливи, не просто издържали във времето, коя съм аз да им кажа “не бе, не сте щастливи, бракът ви е дълъг заради обществен и финансов натиск”.
Дали ги питаме в края на живота им, когато не е особено коректно и лошото и изневерите са забравени… Дали лъжат пред камерите от кумова срама… Не знам.
Моите баба и дядо също са над 50 години заедно и се обичат и са щастливи. Те са си най-близки на този свят, говорят един за друг с възхищение и се обичат един друг повече, отколкото децата си. Бих казала, че дори са се изолирали като семейна единица, не общуват с останалите си роднини много-много и с годините са скъсали връзки, защото са се чувствали самодостатъчни. Относно тайната на дългия и щастлив брак – “послушен мъж, разбрана жена, компромиси и доверие” - за всичко съм съгласна, освен доверие. Моите баба и дядо си нямат пълно доверие, тъй че явно това не е фактор.
Виж целия пост
# 16
Не вярвам в дългия и щастлив брак. Simple Smile В смисъл знам, че той съществува, но знае ли някой кой брак какъв е всъщност.
Виж целия пост
# 17
Ние още имаме пеперуди. Те ни държат щастливи и влюбени.
Това с 3-те години сме го превъртели повече от 10 пъти.
Когато си щастлив с човека до теб, всичко друго се преодолява.
Виж целия пост
# 18
Споделени цели и очаквания. И да има защо и как да се сдобряваме след скандал. За последното, струва ми се, че хората под щастлива връзка разбират двама души, които никога за нищо не се конфронтират, не спорят, не са на различно мнение и винаги се гледат като теленца и си мучат влюбено. Сигурно някъде има такива, но повечето не сме. Затова за дълъг и щастлив брак е нужно нещо повече от пеперуди и обща мечта за вила на село.   
Иначе държа да кажа , че такива репортажи по къщите и спалните на хората са ми грубо навлизане в личното пространство и не ги разбирам, нито харесвам.
Виж целия пост
# 19
Според мен пък всеки скандал е пирон в ковчега на връзката. Не че е възможно да нямаш нито един скандал и нито един конфликт, но трябва да сме наясно, че с тях умира по малко от влюбването.
Виж целия пост
# 20
Да не бъркаме дългия брак с щастливия. Едното може без другото. В много от старите бракове ги държат не щастието и любовта, а общоприетото разбиране за развода. Живееш от хорски срам, нямаш избор и т.н. В съвремието е друго – сега лесно можеш да сложиш край, без да се чувстваш засрамен, освен ако нямаш финансови окови и това те държи в него. Много стоят в брака, защото е сносно поносим и им е удобно – не защото са щастливи и влюбени. Късмет си е да намериш точния човек, като при Fever Ray. Това наистина е шестица от тотото. Да сте като две съседни парчета от пъзел...
Виж целия пост
# 21
Майка ми и баща ми празнуваха миналата година 50 години брак. Те са пример за вечни караници, кой е по по най. С годините след като останаха сами майка ми полага усилия да живеят по хармонично. Винаги за дребни битовизми са разправиите, когато има истински проблеми се стягат, спират да се карат и действат като един. Подкрепят се, преминали са през много, на мама трите рака, на баща ми микро инфаркта. Той ѝ помага много в домакинството, като млади не беше съвсем така. Посрещат ни по празниците, помагат с гледането на дъщеря ми често. Обичат всичките си пет внуци.
Далече са от съвременните представи за щастие и разбирателство, произтичащи от пълна хармония. Но общите ценности, уважението да не прекрачиш крайна граница и готовността да се грижиш за другия до гроб, явно са достатъчни причини да останеш с един човек толкова дълго.
Виж целия пост
# 22
Писах, писах и го изтрих, защото промених мнението си. Най-важното за мен е любовта и тръпката, и да не са същите като в началото, да можеш да видиш у човека срещу теб онова момче или момиче, в което си се влюбил, когато и двамата сте били млади и луди. Аз лично го чувствах като най-близкия си човек, с който можех да споделя всичко и това много ми липсва сега. Без значение, че според повечето ми приятелки това е било грешка, при нас работеше. Взаимната грижа и подкрепа един за друг. Разбира се и еднаквата или близка динамика, стремежи, разбирания за живота, предпочитания къде ще живеете, но аз като цяло не бих се и събрала с човек много различен от мен в това отношение.
Виж целия пост
# 23
Да гледате в една посока, най-просто казано. Да се допълвате, да имате общи цели и ценности. Аз вярвам в дългия и щастлив брак, имам няколко такива примера сред семейството и познатите ми. Баба ми и дядо ми се обичаха и уважаваха много, не познавам по-хармонична двойка от тях. Той почина преди около десет години и тя все още страда много за него.
Виж целия пост
# 24
Според мен пък всеки скандал е пирон в ковчега на връзката. Не че е възможно да нямаш нито един скандал и нито един конфликт, но трябва да сме наясно, че с тях умира по малко от влюбването.

А скандалите са също, нещо което хората в токсичен брак "романтизират" с годините.
Не го намирам също за нормално.
Майка ми и баща ми до ден днешен се карат заради липсата на пари.
Израснах в непрестанни скандали и в един момент реших, че във всички семейства е така (дори родителите ми се опитваха да ме убедят в това). С тази настройка скачах от токсична в още по-токсична връзка докато не срещнах сегашния си съпруг. За всичките ни години заедно да сме имали 2-3 по-сериозни неразбирателства.
Не мога да си представя да живея в непрестанни скандали години наред. И ще ми обясняват как било "нормално".
Виж целия пост
# 25
Тайната на щастливият брак - уважението.
Уважението и високото чувство на отговорност, към това което сте съградили заедно.
Любовта, която не угасва с годините, защото постоянно поддържате пламъка.

Скрит текст:
Преди малко станах свидетел на шокираща случка - спира пред къщата една кола, вън вали изведро, изкача един мъж с торба с боклук и започва яростно на крещи на жената зад волана. Тряска вратата с гняв, хвъля боклука в моята кофа. Жената го уговаря да се прибере в колата при което той започва още по-бясно да и крещи и тя го заряза на улицата в дъжда и си тръгна и той си тръгна в дъжда. Като сцена от филм беше. Шокиращо! Не мога да си представя така да крещя на мъж ми или да го зарежа в дъжда, що за хора са това?
Виж целия пост
# 26
Това, че едно време са били заедно от "хорски срам", не знам колко назад е било. Аз помня до песните си и едната прапрабаба. Всички бяха вдовици и много жалеха за мъжете си, говорейки с огромна любов. Баните и дядовците ми пък бяха невероятно обичащи се, хем със съвсем различни семейни истории. Винаги съм искала като техните семейства и вярвам, че имам такова. И родителите ми, и свекърите ми. Даже много по-зряло отношение, пълно с грижа и нежност съм виждала при възрастните, а не при младите.
Да, имало е случаи на женени по сметка или по родителски избор, които не са можели да се търпят и са живели "за хората", но не е било масовият случай.
Виж целия пост
# 27
Зависи от хората, Фивър. В някои още е загнездено мисленето, че “по-добре вдовица, отколкото разведена”.
Баба ми (80+) в момента ми е разказвала история от нейното детство, когато тя е била малка. Имали съседка, която се карала много с мъжа си, пиел, биел ги. Тя имала 3 деца и идвала вечер у прабаба ми и прадядо ми да търси някакво спасение. Накрая прадядо ми й казвал, че така не може да живее, да реши какво да прави и да се развежда ли, но не е живот това нейното. Говорим за малка общност. Така че явно е имало и хора, които са осъзнавали, че в тормоз не се живее. Обаче майка ми и баща ми се разведоха след 40 г токсичен брак и майка ми не може още да го приеме. До такава степен, че я е срам да заговори за това, не искаше да ходи да оправя документи за да не видели, че е разведена… и някакви такива глупости. И в 21 век има такива хора… а какво остава за в миналото. За някои е по-важно какво е пред хората, а не вътре.
Виж целия пост
# 28
До хора е, до възпитание, произход, образование и т.н. фактори.
И най-вече до отношения в разширеното семейство, защото е важно дали в него има разбиране и подкрепа.
Че доста страшни неща съм виждала служебно при лоши отношения.
Виж целия пост
# 29
Баба ми и дядо ми, Бог да ги прости, бяха заедно повече от 50 години. Виждали са се веднъж, преди да ги питат, не искат ли да се оженят. Караха се единствено за това, че той искаше понякога да пийва по малко, а тя не му даваше, защото беше болен. Работили са заедно от самото начало, включително по строежи в различни градове в България. Имат две дъщери (майка и леля). Майка ми винаги ми е разказвала как не са имали много, но парите винаги са стояли на едно място и всеки е имал достъп. Прекарвали са много време с децата си, когато са били малки. Дядо почина през 2011та, а баба през 2022ра. Въпреки че много обичаше децата си и нас (внуците си), всеки ден плачеше за дядо и искаше да се съберат отново. Дядо пък (едър, пълен мъж, след тежко лечение в болница) игра ръченица пред доктора, само и само да го изпише по-рано и да си ходи при нея.
Последната снимка на баба ми, на която е усмихната, е тази, на която са 2мата. Носеше я в единствената си чанта до края на живота си. Сега аз имам честта да е у мен.
За любов не знам, но много дълбоко уважение, грижа и искрено удоволствие от присъствието на другия, това усещах при тях и мисля, че в това е истината.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия