Тайната на дългия и щастлив брак

Баща ми беше пияница и често в състояние след употреба на алкохол посягаше на майка ми. Баба ми и дядо ми го познаваха добре, но въпреки това не ѝ разрешаваха да се разведе заради хорския срам. Изразът им беше: „Ти си го избра, сега ще си живееш с него“. Тези думи бяха повече на баба ми, отколкото на дядо. И оплакванията в прокуратурата за нанесения побой са били посрещани с насмешка през соца. Разведе се през 1991 година – чак тогава ѝ дойде смелостта. След развода се разбираха чудесно.

Аз също съм израстната в род, където имаше дълги и стабилни бракове. И сред Старшите и сред Бумърите имаше уважение, подкрепа, любов.
Не се надживяваха и дълбоко страдаха един за друг.
Разбира се е имало и други бракове и от техните поколения- с прикрити изневери, с побоища и т.н.
Според мен не е до поколение, а до хора.
Всичките ми познати и приятелки жени, които са израснали в хубави бракове бързаха да се омъжат и интересно все добри мъже си намериха.
Другите, които бяха израстли в лоши бракове / даже без разводи, но студени отношения, кавги, изневери/ само две-три намериха щастието, а останалите свършиха разведени и горчиво разочаровани от мъжете.
Има го много генетичният фактор - обикновенно повтаряме модела, в които сме отгледани.
За да възпиташ детето си правилно да намери щастието, особено за разведена жена е доста по-трудно. Имам и такива примери и някои от приятелките ми, вече майки на тийнове, споделят колко им е трудно, да възпитат в тях правилният модел, като вече са видели погрешният.
Обикновенно щастривите бракове се крепят на правилната генетика, хора израстнали в добри семейства, има разбира се и изключения, но като цяло това е правилото.

Няма такова правило, Чъби. И за щастие, защото иначе всички от разведени семейства щяха да оформят субкултура на нещастните хора и бракове.

За съжаление децата на едни от най-обичащите се хора, които познавам/познавах, нямаха удачни бракове. Може би встъпиха в тях с илюзия и надежда, не знам.

Но щастливи и обичащи се хора идващи от проблемни семейства винаги е имало и ще има. Всеки сам кове щастието си, времената са различни, хората имат повече (и пари и възможности и всичко), тревожния фон намалява и по-леко се създават и развалят връзки и семейства.

Колкото и банално да звучи, всичко е любов. Има ли любов, и компромиси се намират, и решения. Няма ли... лошо му се пише на това семейство. Дълбоко вярвам в любовта и не приемам бракове, започнати без любов. Намирам ги за неморални.

Ако 26г се "брои" за дълъг брак, плюс около 9 месеца връзка преди това, да се запиша и аз при "еднакво щастливите" (по Л. Толстой). За мен тайната е, че... няма тайни. Съществено е още първите месеци да разпознаеш "твоя човек", да имате сходни виждания и ценности, а не да се търсят "рецепти" и "прийоми".Не се сещам за нещо, с което да се е налагало да правя компромис или пък мъжът ми да прави(дреболии като храна или някой детайл от интериора изключвам).

Родителите ми имаха почти 40г брак, няколко месеца преди 40 годишнина баща ми почина. Не съм сигурна дали беше точно щастлив, но баща ми беше много грижовен към семейството. А не съм сигурна, защото през брака си имаха проблеми от финансов, жилищен характер, майка ми учеше в университет след като навърши 30г(по онова време екзотика)и всичко това водеше до напрежение, което се проявяваше по някакъв начин. Когато баща ми почина внезапно, майка ми изпадна в депресия, едва се измъкна от състоянието си.

Моите родители имат ранен брак , аз - сравнително късен. За някои е важно в двойката да се постигне съвместно всичко, но аз съм била дете в такова "съвместно постигане" и съм усещала негативите. С мъжа ми имаме сравнително късен брак(без сериозни връзки и съжителства преди това), но към момента на брака ни, финансово стабилни, със завършено образование, с проф успехи и без имуществени  притеснения. Освен че много се разбираме и обичаме, ние не сме имали ситуацията "с две вилици и две лъжици", просто така се случи и мисля, че липсата на лични проблеми за всеки от нас, допринесе и за липса на "подводни камъни" в семейството. Усещам, че не звучи добре, но това е нашата реалност.

Сега, за "пеперуди", не съм много сигурна, защото като виждаш всеки ден човека не е като да го виждаш на първа, втора среща и да ти"пърха" нещо в стомаха. Но ми е спокойно, обичливо, радостно с него, без каквито и да е усилия от моя страна.

Малко измествам темата към общуването в по-общ план. Тук се говори негативно за хора, които са живели заедно и не са се разделяли, защото какво ще кажат хората. Аз мисля, че днес малко"свръх" е тази "леснина" на разделяне, вкл в приятелски и служебни отношения. Всеки си тръгва лесно при най - малкия проблем било във връзка, било в служебни отношения. Не е въпрос да се огъваш и страдаш, но мисля, че някаква доза търпение, поне "щипка сол", не е излишна.

Много хубав разказ, Светкавица

Само за последното: моите наблюдения са, че да, много по-лесно си тръгват хората днес и това се сочи като недостатък на обществото/младите днес, но никой не говори за това, че с някакво съзряване, след това има и завръщане, оправяне на отношенията, нови и по-трайни отношения и прочее. Хората, които не обичат да са сами и са обичливи/работливи и тн., все пак си намират начин и без обществено-морален-подтикван от нуждата натиск. Това са ми наблюденията, а в микро план - и преживяното с близки

Ако ще ми тряска вратата и крещи и аз бих го зарязала в дъжда. Даже може и да мина през локва до него няколко пъти.

Хейзъл - това са моите наблюдения директно в моят личен живот и моите познати и приятели. Със сигурност не бих искала да е стигма, но на хора расли в лоша семейна среда наистина им се получава много, много по-трудно щастието и то след голяма работа върху себе си.

Манди - не ги познавам хората, обаче поведението и на двамата ме втрещи. Аз явно съм най-голямата късметлийка на света или все съм ги подбирала свестни, но абсолютно никога мъж не ми е крещял / даже и тон не ми е повишавал/, камо ли така грубо да блъска врати на кола, да рита гумите и прочие. Но и никога не съм зарязвала никой са върви бесен под проливен дъжд.
Тука имаме една ливада известна на нашата улица като
" плющялника" - и полиция сме викали заради разни луди даже.

Светкавица - съгласна съм! По това се разбира наистина добрият брак - липса на тайни и липса на чувство, че правиш компромиси.

Когато всеки си отговори положително на въпроса:
Чувствам ли се добре с човека, с който споделям N брой години, когато сме преминали и през добри и лоши моменти, и въпреки всичко сме заедно, грижим ли се все още един за друг, подкрепяме ли се, обичаме ли се?
тогава може да кажем, че имаме щастлив и успешен брак.
Рецепта няма.
Идеални хора няма. Има съвместими, компромисни, грижовни.
Не мисля, че на днешно време са много хората, които остават заедно, въпреки неразбирателство и проблеми, така че това е доста голям показател за днешните бракове.

Моите родители са 47+ години заедно. Не знам дали са щастливи и удовлетворени.
Майка ми непрекъснато ми се оплаква от баща ми, ама е едно такова, по инерция....нещата, от които се оплаква той ги прави от както се помня. Може с възрастта да са се изострили, а нейният непукизъм да е намалял и да се дразни по-лесно. Иначе се гледат двамата.
Аз откарах 23-24 години заедно с бившия ми мъж. Последните години нещо тотално изтрещя, трупаше се напрежение, избиваше, уж наставаше спокойствие, ама не съвсем. Финално, една негова реплика преля чашата на търпението ми, почувствах дълбока обида и точно в този миг реших, че повече не мога да живея с този човек.

Веси много ме замисли поста ти.
Бракът, както и животът като цяло са поредица от кризи и щастливи моменти. Успеха е, когато посрещате заедно кризите и намирате решения на проблемите и се радвате на хубавите моменти.

В добри часове наслаждавай се, а в лошите - размишлявай - цитирам неточно Соломон.

Добавям да приемаш другият такъв, какъвто е и да не се пробваш да го променяш.
Съжителството не винаги е лесно нещо.

Това ми прилича на депресия, макар че не съм специалист, но имам служебни допирни точки.
Дали не е било преодолимо заболяване/състояние. Като характер хората не се променят толкова лесно, ако няма външна или физиологична причина.

Родителите ми са заедно почти 60 години. Оженили са се на третия месец от запознанството си. Баща ми все повтаря, че е голям късметлия да се ожени за такава красавица като майка ми. Тоест съвсем пред очите си имам щастлив и дълъг брак. Обаче ги считам по-скоро за изключение

Чувство за хумор и от двамата, дълбоко уважение един към друг като хора един път и като към мъж/жена отделно. Взаимност – в чувства, грижа, подкрепа, разбиране и усещане на другия.
Също така – отсъствие на налагане на его и номерца кой да е по-прав и кой да е "отгоре".
Не е нужно никой да е послушен, а да слуша, да има чуваемост. Единият днес е така, утре другия. Бракът / дългите взаимоотношения са един постоянен дрибъл между двамата – подаване на топката в добър екип.