САМО за наематели

На квартира като студентка съм живяла с баба хазяйка. Не се заключваше стаята и редовно ни ровеше в хладилника след завръщане от родните ни места. А винаги сме й давали сладки. Измислих накрая как да заключвам хладилника/ беше наш/. Накрая един плетен елек ми изчезна. Когато в началото на учебната година отидохме и видяхме разбутани кашоните в които си бяхме прибрали разни неща за през лятото и ни вдигна наема решихме, че няма да сме там. За седмица си уредихме общежитието и се изнесохме за два часа.

Живяла съм на квартира на много места, включително различни държави. Като цяло съм била доволна от наемотодателите си, като изключая определени случаи.

Веднъж като ученичка на около 16 години хазяйна ми реши да се пръкне, ей тъй да поогледа, но без да предупреди по какъвто и да е начин. Ами, не го пуснах. Чувствах се доста некомфорто, при положение, че беше сам непознат мъж на около 45г. В чужбина живеех в къща с три спални и 5 климатика - в един момент не остана един климатик, който да работи - така и така никой не се и вясна да ги поправи. Винаги беше "следващата седмица" Друг случай с различни наемотодатели - един следобед всички плочки в хола изпукаха и почнаха да "хвърчат" - до една. Оказа се, че начина, по който са редени не е бил правилен. Резултатът беше хол без подова настилка, де факто живееш на цимент и тук-там натрошени плочки. Така и не ги поправиха, а аз се изнесох около 5 месеца след това, защото не беше годно за пребиваване.

В момента също живея на кврартира и наемотодателите ми са мечта - нито се чуваме, нито се виждаме. Когато има нещо за поправяне се оправям сама, защото не се е случвало да е нещо сериозно. При предстоящо посещение хазяйна винаги предупреждава. Не се иска много за да си човечен и да се отнасяш към другите с уважение - винаги съм плащала наема си на време, винаги съм се грижила за чуждото имущество, редно е тези отношения да са реципрочни. Не мога да си представя някой да влиза в моя дом без разрешение и/или мое присъствие.

Имах хазяйка която всеки път като дойдеше да си взема наема, минаваше навсякъде с пръст включително и на перваза на прозореца и на климатика отвън,за да види дали е забърсано. Също не даваше зимата да ползваме климатика,той бил за лятото само за охлаждане, зимата да сме ползвали парното.Заплашваше със съд ако закъснеем с наема( не сме ѝ давали повод ). Скъсваше ми нервите като се видим за наема един път месеца. Бях млада и наивна и съм търпяла,в днешни дни нямаше това да се случи.

По време на студенството ми, живеех с приятелка в един голям апартамент с дядо, който ни броеше по колко пъти сме се къпали и ми пипаше прането от простора. Не можехме да си готвим, освен под негов надзор и като тръганхем да се изнасяме, по време на предизвестието водеше хора на оглед.
Веднъж, след много тежък изпит си бях легнала да спя....тоя влетя, без предупреждение,  с две момчета за оглед, бях доста оскъдно облечена, защото беше горещо лято, без климатик..Те се стъписаха и отказаха да наемат, разбира се, извиниха се и излезнаха.
Аз се почувствх много зле и му вдигнах скандал, още същия ден се изнесохме.
Направо се чудя с кой акъл сме отишли да живеем там...

Малее какви неща разказвате, не мога да повярвам! Добре че времената вече са други.

Живяла съм със съквартирантка в една стая. Условията не бяха цветущи, но без значение. Когато се нанасях бяме двете (в стая) и хазяйка (в хола). След месец дойде внучката ѝ да живее в кухнята. Разбирайте вече не можеше да се ползва и стана пренаселено. Тя си заключваше стаята, но ние не можехме (трябвало да ѝ имаме доверие). Махаше кранчетата на топлата вода, за да не се къпем и не даваше да си перем често. Едва изтърпях около 5-6 месеца и се махнах. Оказа се, че доста неща ми липсват.