По принцип у дома всеки да си прави каквото иска, но в публичните пространства си трябва възпитание. Аз работех за кратко в МОЛ преди години и си казах никога повече. В магазина се предлагаха текстилни продукти и влизаха малки деца с нацапани от шоколад ръце и пипаха всичко, и никаква забележка от страна на родители, нито просто да ги хванат за ръка. После всички тези деца (било то момичета или момчета) стават тези възрастни, от които тук всички се оплакват.
Виж целия пост
Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак
- Публикувана: 18 фев. 2026, 00:41 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2026, 20:51 ч.
# 106
19 фев. 2026, 14:28 ч.
Мен чуждите семейства, не ме вълнуват.
Гледам си себе си.
Аз също съм "вещоман" - ценя скъпите неща, защото знам цената им.
На кое да завиждам?
Че нямам невъзпитано диване в къщата си? Че имам спокойствие, тишина и оправена къща?
Не си заменям спокойствието заради едно разлигавено диване.
Ако имах свое дете то щеше да е научено да уважава чуждите вещи (аз също съм възпитана така) и не съм се държала като пусната от зоопарк на обществени места или при чужди хора.
Завиждала съм била... Боже мой.
И да се върнем на ризата - дреболията за нея, е било нещо ценно и важно за него. Това обаче няма значение, неговите чувства нямат значение. Тя е жертвата - той е насилника, разбрахме. Край на темата.
Виж целия пост
Гледам си себе си.
Аз също съм "вещоман" - ценя скъпите неща, защото знам цената им.
На кое да завиждам?
Че нямам невъзпитано диване в къщата си? Че имам спокойствие, тишина и оправена къща?
Не си заменям спокойствието заради едно разлигавено диване.
Ако имах свое дете то щеше да е научено да уважава чуждите вещи (аз също съм възпитана така) и не съм се държала като пусната от зоопарк на обществени места или при чужди хора.
Завиждала съм била... Боже мой.
И да се върнем на ризата - дреболията за нея, е било нещо ценно и важно за него. Това обаче няма значение, неговите чувства нямат значение. Тя е жертвата - той е насилника, разбрахме. Край на темата.
# 107
19 фев. 2026, 14:32 ч.
Нищо чак толкова важно няма в една вещ, каквато и да било тя, ако ще и да е с антикватна стойност или пък да е кюлче злато.
Нищо по-важно от любим човек. По-ценен (даже безценен) е човекът. Пари се печелят и харчат, дрехи се купуват.
Нищо не може да ме убеди, че някой е в правото си да вменява вина на партньора си, че му е съсипал някаква си дреха. Да - точно някаква си. И какво?!
Лятото ММ блъсна най-любимата ми палитра със сенки за очи на пода и тя стана на сол. Буквално я събрах с прахосмукачката и метнах опаковката в боклука. И какво - трябваше да му се развикам, или по-добре да му се разкрещя?!
Ми, не. Купих си друга.
Виж целия пост
Нищо по-важно от любим човек. По-ценен (даже безценен) е човекът. Пари се печелят и харчат, дрехи се купуват.
Нищо не може да ме убеди, че някой е в правото си да вменява вина на партньора си, че му е съсипал някаква си дреха. Да - точно някаква си. И какво?!
Лятото ММ блъсна най-любимата ми палитра със сенки за очи на пода и тя стана на сол. Буквално я събрах с прахосмукачката и метнах опаковката в боклука. И какво - трябваше да му се развикам, или по-добре да му се разкрещя?!
Ми, не. Купих си друга.
# 108
19 фев. 2026, 14:35 ч.
Явно е имало и друго в случая, но все тая след като и двамата са си продължили живота. Примерно има семейства суингъри, които си се срещата с други такива. Това за много двойки е неприемливо, ама за други- нещо нормално. Така, че граници в едни отношение са нещо много абстрактно и персонално.
Виж целия пост
# 109
19 фев. 2026, 14:53 ч.
За мен няма причина, която да оправдае скандал.
Проблемът не е ризата, а скандала, да се обърнеш с толкова ярост към любим човек, да крещиш и обвиняваш..
Отделно аз имам любими рокли.. бих станала в 7ч. да я прибира да досъхва на сянка или каквото и да е било.. грижа се за нея. Не разчитам приятеля ми да ми я мисли... от уважение към него. Не смятам че трябва да се занимава с моите дреболии.
Колкото и да е ядосан, може да каже с нормален тон, че ако е останала там и аз съм я видяла, го е разочаровало че не съм я прибрала. Точка. Най-вероятно щеше да ми е доста гадно, ако това му е била целта, но без скандали и унижение.
Отделно колкото и да му е любимата риза Армани за 5000€ подарък от папата... сам решаваш кое му е по-важно.
Виж целия пост
Проблемът не е ризата, а скандала, да се обърнеш с толкова ярост към любим човек, да крещиш и обвиняваш..
Отделно аз имам любими рокли.. бих станала в 7ч. да я прибира да досъхва на сянка или каквото и да е било.. грижа се за нея. Не разчитам приятеля ми да ми я мисли... от уважение към него. Не смятам че трябва да се занимава с моите дреболии.
Колкото и да е ядосан, може да каже с нормален тон, че ако е останала там и аз съм я видяла, го е разочаровало че не съм я прибрала. Точка. Най-вероятно щеше да ми е доста гадно, ако това му е била целта, но без скандали и унижение.
Отделно колкото и да му е любимата риза Армани за 5000€ подарък от папата... сам решаваш кое му е по-важно.
# 110
19 фев. 2026, 14:59 ч.
Не е въпросът дали хората се карат, или не, а как точно се карат. Дали просто повишават тона, или се сипят и обиди. Едно е да вдигнеш пара за избелялата риза, друго е да започнеш заради нея да вадиш обидни епитети. Едно е: „Цял ден беше вкъщи, толкова ли не видя, че ризата ми я пече слънцето?“, друго е: „Ама че си мързелива, смотана, проста, некадърна (и т.н.), една риза не можеш да прибереш от сушилката!“, нали?
Между другото, когато заживяхме с мъжа ми, първата година много се карахме, за какво ли не. Докато си изгладим острите ръбове и започнем да мелим заедно...
Един ден седи мъжът ми и се чуди: „Добре де, не мога да разбера, защо все се караме за глупости, за битовизми... Как пък веднъж не се скарахме за нещо сериозно?“. А аз му се изсмях отсреща: „Ами ние нали за сериозните неща се разбрахме още преди да се оженим, няма за какво да се караме. Останаха само битовизмите.“.
Виж целия пост
Обикновено най-големите караници стават за дреболии. Въпросът е да се задържат в прилични граници вербално и времево.
Не е въпросът дали хората се карат, или не, а как точно се карат. Дали просто повишават тона, или се сипят и обиди. Едно е да вдигнеш пара за избелялата риза, друго е да започнеш заради нея да вадиш обидни епитети. Едно е: „Цял ден беше вкъщи, толкова ли не видя, че ризата ми я пече слънцето?“, друго е: „Ама че си мързелива, смотана, проста, некадърна (и т.н.), една риза не можеш да прибереш от сушилката!“, нали?
Между другото, когато заживяхме с мъжа ми, първата година много се карахме, за какво ли не. Докато си изгладим острите ръбове и започнем да мелим заедно...
Един ден седи мъжът ми и се чуди: „Добре де, не мога да разбера, защо все се караме за глупости, за битовизми... Как пък веднъж не се скарахме за нещо сериозно?“. А аз му се изсмях отсреща: „Ами ние нали за сериозните неща се разбрахме още преди да се оженим, няма за какво да се караме. Останаха само битовизмите.“.
# 111
19 фев. 2026, 15:09 ч.
Хората не се познават добре от началото.
Да не говорим и че някои хора много добре се прикриват. В началото мили и добри, направо цвете - това може да продължи няколко месеца преди да си покажат истинската същност и характер. така че такива твърдения всичко да се знаело от самото начало са просто наивни глупости.
Виж целия пост
Хората не се познават добре от началото.
# 112
19 фев. 2026, 15:22 ч.
Не са глупости. Трябват ти 3-4 срещи за да знаеш дали имаш шансове за нещо трайно с някого.
Виж целия пост
# 113
19 фев. 2026, 15:25 ч.
Дали има шансове е различно от дали наистина го познаваш.
Виж целия пост
# 116
19 фев. 2026, 15:30 ч.
Не винаги е така. Има хора, които играят роля дори като се ожениш за тях.
Дори след като се омъжих не мога да твърдя, че вярвам на сто процента на мъжът си.
Да може да е най-добрият и мил мъж на света, но хората се променят с годините.
Не знам дали след 10-15 години в критическата няма да му се прииска нещо младо и да ми покаже вратата.
Никога не можеш да си сигурен, ама никога.
Виж целия пост
Не са глупости. Трябват ти 3-4 срещи за да знаеш дали имаш шансове за нещо трайно с някого.
Не винаги е така. Има хора, които играят роля дори като се ожениш за тях.
Дори след като се омъжих не мога да твърдя, че вярвам на сто процента на мъжът си.
Да може да е най-добрият и мил мъж на света, но хората се променят с годините.
Не знам дали след 10-15 години в критическата няма да му се прииска нещо младо и да ми покаже вратата.
Никога не можеш да си сигурен, ама никога.
# 117
19 фев. 2026, 15:46 ч.
Не винаги е така. Има хора, които играят роля дори като се ожениш за тях.
Дори след като се омъжих не мога да твърдя, че вярвам на сто процента на мъжът си.
Да може да е най-добрият и мил мъж на света, но хората се променят с годините.
Не знам дали след 10-15 години в критическата няма да му се прииска нещо младо и да ми покаже вратата.
Никога не можеш да си сигурен, ама никога.
То понякога и по-старо и по-грозно им се приисква
Виж целия пост
Не са глупости. Трябват ти 3-4 срещи за да знаеш дали имаш шансове за нещо трайно с някого.
Не винаги е така. Има хора, които играят роля дори като се ожениш за тях.
Дори след като се омъжих не мога да твърдя, че вярвам на сто процента на мъжът си.
Да може да е най-добрият и мил мъж на света, но хората се променят с годините.
Не знам дали след 10-15 години в критическата няма да му се прииска нещо младо и да ми покаже вратата.
Никога не можеш да си сигурен, ама никога.
То понякога и по-старо и по-грозно им се приисква
# 118
19 фев. 2026, 16:03 ч.
И като станете на 80 и започнете да се карате, къде са ви лекарствата или къде сте си забравили бастуните, ще вземе да се разведете?
Пък накрая 1 седмица сърдити и не си спомняте за какво сте се скарали.
Що се отнася до вещите, тук границата е много тънка. За някои е важна материалната стойност, за други сантименталната, за други ефективността и т.н. За някои може да кажеш - това ще си го купя, защото го има без проблем, но ако е ценно за теб, и някой го счупи, може да се приеме, като неуважение към партньора.
Ариел - дойчето може да те смени, ако вижда, че с пенсията нещо не върви, тогава може да се огледа за друга. Другият вариант е, ако започне да говори за Югоизточна Азия
Виж целия пост
Пък накрая 1 седмица сърдити и не си спомняте за какво сте се скарали.
Що се отнася до вещите, тук границата е много тънка. За някои е важна материалната стойност, за други сантименталната, за други ефективността и т.н. За някои може да кажеш - това ще си го купя, защото го има без проблем, но ако е ценно за теб, и някой го счупи, може да се приеме, като неуважение към партньора.
Ариел - дойчето може да те смени, ако вижда, че с пенсията нещо не върви, тогава може да се огледа за друга. Другият вариант е, ако започне да говори за Югоизточна Азия
# 119
19 фев. 2026, 16:07 ч.
Някъде бях попаднала на статия, че се е увеличил процентът на разводите след 60/70 годишна възраст /в Европа/. Инициатори обикновено са жените...
Виж целия пост
Препоръчани теми