Компромиси или граници, които са допустими (или пък не) в един дългогодишен брак

Хепи, благодаря за включването.
Само една скоба да отворя, че агресивните възрастни са деца отглеждани напълно либерално.
Без крясъци, забрани и казване на "не", а и оставяне на детето да си крещи, вика и троши - щото видиш ли било дете.
Познавах едно момиче няколко години по-малко от мен, което родителите възпитаваха с т.н. супер прогресивен "gentle parenting"/"нежно родителство".
Това дете вече е 30 годишна зряла жена, която все още (по разкази от майка й) агресира и изпада в истерия, когато й се каже "не" или не стане на нейната. До такава степен, че майка й беше принудена да спре контакт с нея.
Да това са младите милениъли (от 93ти набор насам) и сегашните Джен Z.
"Прекрасно" възпитани негодни за нормална комуникация, смятащи всяко повишаване на тон за "насилие", но самите те имат пълното право да се държат като изроди, защото мама ги е учила, че трябва "да си изразяват чувствата".

Хмм, това е изключение може би.
Крещящите, които познавам са израснали с крещящ поне един родител.

Голям капацитет по детското възпитание си.

Хората, които крещят като възрастни, са отгледани от такива родители, някои и доста строго.
Почти всички българи, които познавам си крещят от време на време по деца и помежду си, такъв си ни е темперамента и емоционалността. Случва се. Но ако непрекъснато има крясъци, викове и истерии е това вече не е нормално. Значи има някъде дълбока рана дето гнои непрекъснато.
Италианците в това отношение са отврат - направо главата ми правеха камбана. Крякане, врякане, до откат.

Стана ми смешно. Ние сме с италианска, гръцка и сръбска кръв. Отстрани често изглеждаме сякаш се караме, пък ние си говорим. Реално спорим понякога, нормално е да не сме винаги на едно мнение. Никога обаче не си позволяваме да изпадаме в истерия при кавга. Много ни помогна навремето животът в Дания в това отношение.
Съпругът ми по характер е склонен да агресира, но не го прави. Да, изнервя се, ядосва се от глупости извън нас, но избива агресията си със спорт. С неговата професия трябва да е уравновесен и го е отработил с времето. Ама мрънка понякога доста. Аз съм по-експанзивна, но обръщам на сарказъм разправиите и след малко ми е минало. Основното ни правило е да не правим разправии пред други хора, насаме се уточняваме. Когато сме сред хора, просто млъкваме.
Аз си признавам, че съм изпадала 3 пъти в истерия през годините (32 г заедно и 52 г познанство). Не беше причината семеен скандал, а външни неприятни ситуации, свързани с бизнес, познати, с провалени планове и подобни (не знам как да дам пример, без да злепоставя други хора, затова няма да го правя). Не знам как ме изтърпя в тези моменти. Аз ги помня отчетливо. Двата пъти излезе навън и ме остави да крещя сама, докато ми мине. Третия път бяхме двамата в колата. Просто продължи да кара със стисната уста и излезе извън града, че да не правя шоу по улиците. Аз попищях и се укротих, после той спря да пием кафе на една бензиностанция. Аз бих си шибнала 2 шамара, за да се успокоя, но той ме познава и знае, че това ще е последното ни виждане.
Обаче пък не крещя в ежедневието. На децата рядко съм повишавала тон. Даже с тях прилагам метода да намаля тона, когато искам да ме чуят. Той също не им е крещял, но има един особен строг тон при белите, с който ги респектира.
Епитети и обидни думи рядко ползваме и то при шофиране или при запознаване с политическите новини. Гледаме да не се случва пред децата обаче.

Като дете, ако някой възрастен ми се разкрещеше започвах да плача.
И към днешна дата, ако някой ми повиши тон или разкрещи, аз прекратявам комуникацията. Нека си вика, да му мине лошото настроение, но това силно се отразява на отношенията ми с този човек. Отказвам да общувам с агресори и да поемам чуждото настроение. Всеки може да ми каже всичко, слушам и разбирам какво ми се говори, няма нужда от крясъци, за да разбера събеседника. Майка ми е от хората, които говорят на висок тон и това ми внася огромно напрежение, ние с ММ сме от ,,мрънкащите", така казва тя 😂

Да. Така е. И не им е било лесно и не им е лесно и няма да им бъде лесно на тези хора. Не значи , че не се обичат. Значи , че има неща , с които не се справят. И явно няма подкрепа между поколенията най-вероятно поради липса на ресурси и капацитет.
Някой ако наистина им мисли добро рябва да им помогне или поне да опита, а не да ги осъжда веднага.

Истерии съм имала два пъти и двата пъти като бременна - тогав нещо направо ми ставаше с главата и като червена пелена ми се стелеше и мозъка ми гореше като фурна.
Първият път го бих с един буркан с кисели краставици, щото ми беше купил от грешните, а вторият път троших чинии в пода на чисто новата ни кухня, щото цвета на шкафовете нещо не ми хареса.
ММ си го спомням как отиваме да подадем документи за брак във Филибето и сме карали от София сутринта и стигаме гражданското и той вика - къде са документите? И аз осъзнавам, че съм ги забравила на масата в квартирата. Нищо не ми каза, само - хайде, да се връщаме обратно и се върнахме три тигела тогава София - Филибето.
От тоз ден си знам, че няма втори за мене и го заобичах страшно много.

Баща ми беше с много къс фитил като млад, та съм си изградила нещо като превенция. Някой да ми повдигне тон – без значение мъж или жена и започвам да крещя по-силно и от него. Само така млъкват.
Мъж да ми крещи – няма шанс. Един самсуляк преди години шеф уж ми беше, пълна откачалка, крещя някакви тъпотии един път по телефон, после в офиса. И на другия ден написах един имейл на другия шеф-съдружник и повече не им стъпих.
Че даже и проучих и да го съдя тоя. Адвокатката ми обясни, че се влачат тези дела с години и накрая я го глобят 300 лв., я не. Та реших да не си тровя нервите във времето с откачалки.
Компромиси с някои неща не се правят никога.

И моя баща крещеше много. Аз от там не понасям една дума на висок тон...

А за киселите краставици бременна и аз съм се цупила, защото беше само 1 буркан когато бях написала 3.

Има нещо в тези кисели краставици по време на бременност. Аз си изядох квотата за цял живот

Аз помня една моя истерия, ама тогава БМ ме беше докарал наистина до ръба - едното дете беше на 7, второто - година и половина, а той ми докара и баща си да го гледам. А пък баща му хвана папагала с ръка и животинката се разпищя. Е тогава и аз вдигнах тон, та сигурно целия квартал ме е чул.

През никоя от бременностите не са ми се яли краставички. Май почти нищо не ми се е прияждало до лудост. Само с втората бременност исках чесън, а с последната мандарини. И бременна май все кротка съм била, чак до мудност и поспаливост.
Хаха, май затова съпругът ми така лесно се навиваше за още едно и още едно бебе. Така доста години съм била все мила.

Киселите храни помагат за балансиране на течностите вътре в нас – стомашни сокове, кръв, пот или за клетъчната хомеостаза научно казано. Организмът си го иска.
//
Не съм имала повишен апетит за нищо по време на бременност. Като цяло винаги съм си падала по соленото повече. В последния месец тогавашната ми свекърва (лекар е) ме привика да живея при нея, за да ме наглежда и така ми угаждаше, че се зарибих по едни локумки. Лелеее, как вървяха тези локумки. Ще ги помня цял живот.

Аз почнах с тия кис краставици с първата си бременност, от тях не ми се повръщаше, беше ми толкова вкусно... но и сега постоянно ги ям и отива един буркан на отваряне...

Fever Ray, ти с 4 деца ли беше.. 🥰🥰🥰