Промени се моят съпруг и не знам какво да правя.

Не е проблем мъжа да иде на кино, опера, на гости или за риба сам. Проблем е, че на авторката не и се харесва такова отношение. Мене не ме бърка, примерно. Даже се кефя да оставам сама.

Лелята от Турция и платинен комплект с диаманти Cartier да беше донесла, пак щеше да измори авторката.

Авторката и мъжът и имат големи разминавания в разбиранията за дози заедност, интимност без рода наоколо, както и различия в енергия и желание за общуване с рода и чужди хора. Сигурна съм, че и двамата са прекрасни хора, но не си подхождат и не са в хармония за желания начин на живот.

Връзката им по принцип е спасявама поради младост, липса на лоши пороци като ревност, наркомания и алкохолизъм, наличие на финанси и дом и това, че и двамата уважават семейните ценности. С малко толерантност и от двете страни могат да живеят добре. Малко е сложно с липсата на изпепеляваща любов, което е свързано и с по-зрялата им възраст, но пък след 30 години хората по-теудно се влюбваме и ставаме по-прагматични.

Преди брака от нея не се е очаквало да посреща родата му, да се мляска с тях и да си говорят с часове. Моят мъж е малко като нейния с родата. Живяхме заедно преди да се оженим, но в Англия, където родата рядко идваше. Взе да ми тежи като дойдохме тук. На всичкото отгоре съм единствено дете и внуче, та и моята рода очакваше да идваме и да се гледаме с тях. Не издържах по едно време. Две години бяхме прекарвали по минимум 2 месеца у моите или негови родители, както и 6 до 8 месеца те идваха и очакваха да прекарваме уикендите заедно. Ревях и от моите, и от неговите роднини, които узурпираха и сина ни и обсъждаха пред нас да го вземат и гледат при тях.

Тя вероятно е учила и работила в друг град и тогава е установила, че роднините не и липсват и и е по-добре сама. Това стана и при мене докато живеех в Лондон. Пак идваха, но по-рядко и за малко.

В малките населени места, при малцинствата, хората са по-сплотени и се виждат по-често и за по-дълго. Често отношенията им, освен приятелски, са икономически и роднински. Затова гледат да си култивират социалните контакти, да помогнат ако могат, да са винаги на линия за рода и приятели.

Гледам, че се пише за нещата втора ръка. И във Франция и Англия мултимилионери вземат дрешки втора ръка за бебетата, легълца, колички. ОК, но на авторката това не и харесва.
Не е дребнава, а по-скоро ригидна в изискванията си. "Маловажно" е абстрактен концепт. Нещо може да е маловажно за един, а супер важно за друг. Жената е тертиплийка и иска да живее по определен начин. Няма лошо.

И аз бих ти предложила да заминеш за друг град или държава и да се оправяш сама, но като те чета колко си зависима от хората край теб едва ли ще се справиш.

И с това ме обиждат и баща ми и мъжо, щом тука не ставам за нищо, където и да ида от мен нямало да стане нищо.

Събери колкото пари имаш, багаж в един куфар, намери работа, квартира и се изнеси.
И блокирай баща си и мъжът си.
Не мога да си представя доброволно да живея в такава токсична среда.
Имам чувството, че си развила някаква зависимост към това да те мачкат.
Как така напускаш работа без да имаш друг избор, но седиш при токсичният си мъж?
Аз до сега да бях събрала пари и да се бях махнала от там.
Нито една жена тук не те разбира.

Чувала ли си израза - малкото камъче обръща каручката.
Всяко едно нещо се трупа и трупа, оставя горчилка. Всяко дребно нещо, всяко уж дребно неуважение.
Друга песен ще пееш ако си в положението на авторката.

Колкото до кариерата и професията авторке.
Никой, ама никой не може да дава на никой наклон какво да учи или да работи. Без значение мъж, баща, брат, сестра. Може да предложи опция, ако човек се лута, но не и да казва ти ще работиш това, щото аз така съм решил.
Такива приказки се стопират и се праща на майната си. Говорим за граници.

Ами да не те е взимал такава необщителна, това си е негов проблем. Как така ще вземеш някой и ще го променяш.
Абе търси си работа каквато ти искаш и тоя да си гледа работата.
Като си намериш се изнасяй и това е.
Не си на 10 да се обясняваш ни на баща си, ни на майка си.
Научи се да си живееш живота както искаш ти, а не както сульо и пульо искат.

За блокиране на мъж и баща съм съгласна с Ариеле. Ако се почнат нападки и истерии, блокираш отвсякъде за да ти е мирна главата. Може да трябва за 2 месеца,може и за 2 години, може и за повече.
Ти трябва да станеш егоист и да ти пука само за твоето добруване.

Елора, не виждаш ли, че тя не спира да се оправдава и да се прави на жертва?
Тя не иска да промени нищо - само си мрънка.
За това много потребителки й набраха и спряха да пишат в темата й.
Все едно говориш със стена - ти му обясняваш да се изнесе, то пак почва да се прави на жертва и да обяснява как па мъжът й, па баща й и т.н.
Все едно е на 10.

Предвид противоречивите сигнали, които авторката подава, според мене става дума за специфично отклонение - тя си търси някой да ù шока канчето вкъщи, същевременно е заела позата на жертва извън къщи. На нея всъщност ù е много добре така. Не е стокхолмски синдром, а искрено, но неосъзнато удовлетворение, че животът ù е зациклил, а близките ù са катили. Всъщност не бих се учудила, ако пространните разкази, които оставят впечатление за ежедневни скандали и обиди, касаят някаква единична случка от по-миналата година.
Нямам друго обяснение защо човек с добра грамотност, добър капацитет за развитие и очевидно наясно с ценностната си система търпи такива неща. Всъщност имам - трол е.

Виждам, виждам

Мъжът ти и баща ти не те обиждат, а казват какво мислят. Ти си лесно ранима и докачлива.

Обидата не е в устата на казващия, а в ушите на този, който я чува.

Може би това, че си живяла в и учила в различни етнически, религиозни и културни общности те е пренаситило с различни очаквания и норми и затова много мислиш и всичко преценяш.

И аз от малка се лашкам в различни среди и очаквания. Понякога са ни правили комплименти, които майка ми възприемаше като обида. Понякога нещо, което аз съм казала като комплимент е възприето като обида. Няма как да се харесаме на всички. Няма и как да харесаме всички.

Някои неща трябва да си ги пропускаш през ушите. Аз не го мога много добре все още, а съм на 55г. Ще се научиш с времето. 

Можеш да се оправиш сама. Ти вече си учила в друг град, работила в трети. Не е като да не си излизала никога от двора.

Да, така е, за всичко това може да й помогне психолог.
Не знаех, че мъжът й е мюсюлманин, това обяснява доста. Ами wudu спасявай се. Имам една приятелка от турски произход, когато избра мъж българин роднините й се бяха завайкали свършили ли се техните момчета. Но момичето знаеше какво иска, сега вече и за родителите й по-добър от мъжа й няма.
И как така мъжът ти иска да работиш тежка работа? Каква е логиката в това? Не трябна ли да е точно обратното? Жената да работи по-лека, а мислих че даже мюсюлманите държат жената да не работи.

Като нямат пари, избрана част от ценностите на мюсюлманските мъже внезапно става маловажна.

Е, много не мюсюлмански мъже са писали във форума, че държат жената да работи, а някои даже държат да има успешна кариера, собствено жилище, хубава кола. В днешния свят малко мъже биха издържали неработеща жена, особено докато нямат деца.

Не мисля, че мъжът и иска тя да работи тежка работа. По-вероятно е друга в техния район да няма или за мъжа и тази работа да не изглежда тежка. Може даже същата работа да не я изморява ако живее сама. На мене ми се е случвало. Някои жени трудно съчетаваме работа с връзка с мъж.

Тя няма енергия, защото начинът на живот с мъжа не и харесва и не е особено влюбена в него.

Момиче спасявай се докато си млада. Не се обричай на хора с които не си пасваш. Аз вече толкова години и чак сега разбирам как пропуснах младините си. Действай. Не живей за другите. Постави себе си на първо място.

Невена, много си ми симпатична, но коментара ти е изключитлно нелеп и не на място.
Елементарна познания по психология нямаш.
Да казваме какво мислим също включва обиди.
И когато имаш едно дете отгледано по този негативен начин и унижаващ, коментара ти е супер нелеп.
Това са някакви тъпо лафове от тъпи сайтове и нямат място в теми като тази.

Доколкото разбирам основния проблем е, че са толкова зле да мислят, че интровертността на даден човек е болест.