Промени се моят съпруг и не знам какво да правя.

  • 7 931
  • 188
# 105
Не е проблем мъжа да иде на кино, опера, на гости или за риба сам. Проблем е, че на авторката не и се харесва такова отношение. Мене не ме бърка, примерно. Даже се кефя да оставам сама.

Лелята от Турция и платинен комплект с диаманти Cartier да беше донесла, пак щеше да измори авторката.

Авторката и мъжът и имат големи разминавания в разбиранията за дози заедност, интимност без рода наоколо, както и различия в енергия и желание за общуване с рода и чужди хора. Сигурна съм, че и двамата са прекрасни хора, но не си подхождат и не са в хармония за желания начин на живот.

Връзката им по принцип е спасявама поради младост, липса на лоши пороци като ревност, наркомания и алкохолизъм, наличие на финанси и дом и това, че и двамата уважават семейните ценности. С малко толерантност и от двете страни могат да живеят добре. Малко е сложно с липсата на изпепеляваща любов, което е свързано и с по-зрялата им възраст, но пък след 30 години хората по-теудно се влюбваме и ставаме по-прагматични.

Той я обвинява, че не е социална, а това не е ли било и преди брака? Дали мъжът не се влияе твърде много от образа, който иска да покаже на другите за семейството си? Какво ще рече, че била "негодна" за съпруга.
Преди брака от нея не се е очаквало да посреща родата му, да се мляска с тях и да си говорят с часове. Моят мъж е малко като нейния с родата. Живяхме заедно преди да се оженим, но в Англия, където родата рядко идваше. Взе да ми тежи като дойдохме тук. На всичкото отгоре съм единствено дете и внуче, та и моята рода очакваше да идваме и да се гледаме с тях. Не издържах по едно време. Две години бяхме прекарвали по минимум 2 месеца у моите или негови родители, както и 6 до 8 месеца те идваха и очакваха да прекарваме уикендите заедно. Ревях и от моите, и от неговите роднини, които узурпираха и сина ни и обсъждаха пред нас да го вземат и гледат при тях.

Тя вероятно е учила и работила в друг град и тогава е установила, че роднините не и липсват и и е по-добре сама. Това стана и при мене докато живеех в Лондон. Пак идваха, но по-рядко и за малко.

В малките населени места, при малцинствата, хората са по-сплотени и се виждат по-често и за по-дълго. Често отношенията им, освен приятелски, са икономически и роднински. Затова гледат да си култивират социалните контакти, да помогнат ако могат, да са винаги на линия за рода и приятели.

Гледам, че се пише за нещата втора ръка. И във Франция и Англия мултимилионери вземат дрешки втора ръка за бебетата, легълца, колички. ОК, но на авторката това не и харесва.
И да знаеш според мен си и дребнава в някои неща.
Фокусираш се върху маловажното. Като това някой да му се обади на 14.2.
Не е дребнава, а по-скоро ригидна в изискванията си. "Маловажно" е абстрактен концепт. Нещо може да е маловажно за един, а супер важно за друг. Жената е тертиплийка и иска да живее по определен начин. Няма лошо.
Виж целия пост
# 106
И аз бих ти предложила да заминеш за друг град или държава и да се оправяш сама, но като те чета колко си зависима от хората край теб едва ли ще се справиш.
Виж целия пост
# 107
И аз бих ти предложила да заминеш за друг град или държава и да се оправяш сама, но като те чета колко си зависима от хората край теб едва ли ще се справиш.
И с това ме обиждат и баща ми и мъжо, щом тука не ставам за нищо, където и да ида от мен нямало да стане нищо.
Виж целия пост
# 108
Събери колкото пари имаш, багаж в един куфар, намери работа, квартира и се изнеси.
И блокирай баща си и мъжът си.
Не мога да си представя доброволно да живея в такава токсична среда.
Имам чувството, че си развила някаква зависимост към това да те мачкат.
Как така напускаш работа без да имаш друг избор, но седиш при токсичният си мъж?
Аз до сега да бях събрала пари и да се бях махнала от там.
Нито една жена тук не те разбира.
Виж целия пост
# 109


Добре, не дребнави, но незначителни сами по себе си, тя ги гледа на парче и се чуди как да ги избегне или
Скрит текст:
промени, а реално цялостното поведение на мъжът ѝ е отвратително. Елора, говорим за едно и също нещо с различни думи. Не е драма мъжът да си види приятелите / роднините/ филанкишията, лошо е, че той ги предпочита пред нея. Но тя се фокусира върху единичните случки и ги нищи на парче, вместо да оцени отношението на мъжа си и да си даде сметка, че то ще става още по-лошо. А тя все пак няма 30 и има пълния ресурс да изгради живота си по начин, който да я прави щастлив с човек, който да я обича. Ако иска ще намери сили и начин да се откъсне, само да не се появи дете.

"...Прибирам се изморена като кирка, но съм трябвала да седна до нея, да я прегърна, да общуваме иначе съм била негодна булка..."


Може би не си за този тип отношения и традиции, сама казваш, че ти е било хубаво, когато си се отделила. Когато бях на кръстопът преди развода ми моя близка ми даде разумния съвет да не прибързвам и да дам определен период, в който да опитам да оправим отношенията си и да изясним кой къде го стяга шапката и чак след това да взема решение. Може да опиташ, виж как искаш да живееш и си го постигни. Никой не трябва да живее в нелюбов, иначе по-добре сам.
Чувала ли си израза - малкото камъче обръща каручката.
Всяко едно нещо се трупа и трупа, оставя горчилка. Всяко дребно нещо, всяко уж дребно неуважение.
Друга песен ще пееш ако си в положението на авторката.

Колкото до кариерата и професията авторке.
Никой, ама никой не може да дава на никой наклон какво да учи или да работи. Без значение мъж, баща, брат, сестра. Може да предложи опция, ако човек се лута, но не и да казва ти ще работиш това, щото аз така съм решил.
Такива приказки се стопират и се праща на майната си. Говорим за граници.

Ами да не те е взимал такава необщителна, това си е негов проблем. Как така ще вземеш някой и ще го променяш.
Абе търси си работа каквато ти искаш и тоя да си гледа работата.
Като си намериш се изнасяй и това е.
Не си на 10 да се обясняваш ни на баща си, ни на майка си.
Научи се да си живееш живота както искаш ти, а не както сульо и пульо искат.

За блокиране на мъж и баща съм съгласна с Ариеле. Ако се почнат нападки и истерии, блокираш отвсякъде за да ти е мирна главата. Може да трябва за 2 месеца,може и за 2 години, може и за повече.
Ти трябва да станеш егоист и да ти пука само за твоето добруване.
Виж целия пост
# 110
Елора, не виждаш ли, че тя не спира да се оправдава и да се прави на жертва?
Тя не иска да промени нищо - само си мрънка.
За това много потребителки й набраха и спряха да пишат в темата й.
Все едно говориш със стена - ти му обясняваш да се изнесе, то пак почва да се прави на жертва и да обяснява как па мъжът й, па баща й и т.н.
Все едно е на 10.
Виж целия пост
# 111
Предвид противоречивите сигнали, които авторката подава, според мене става дума за специфично отклонение - тя си търси някой да ù шока канчето вкъщи, същевременно е заела позата на жертва извън къщи. На нея всъщност ù е много добре така. Не е стокхолмски синдром, а искрено, но неосъзнато удовлетворение, че животът ù е зациклил, а близките ù са катили. Всъщност не бих се учудила, ако пространните разкази, които оставят впечатление за ежедневни скандали и обиди, касаят някаква единична случка от по-миналата година.
Нямам друго обяснение защо човек с добра грамотност, добър капацитет за развитие и очевидно наясно с ценностната си система търпи такива неща. Всъщност имам - трол е.
Виж целия пост
# 112
Елора, не виждаш ли, че тя не спира да се оправдава и да се прави на жертва?
Тя не иска да промени нищо - само си мрънка.
За това много потребителки й набраха и спряха да пишат в темата й.
Все едно говориш със стена - ти му обясняваш да се изнесе, то пак почва да се прави на жертва и да обяснява как па мъжът й, па баща й и т.н.
Все едно е на 10.

Виждам, виждам Joy Wink
Виж целия пост
# 113
И аз бих ти предложила да заминеш за друг град или държава и да се оправяш сама, но като те чета колко си зависима от хората край теб едва ли ще се справиш.
И с това ме обиждат и баща ми и мъжо, щом тука не ставам за нищо, където и да ида от мен нямало да стане нищо.
Мъжът ти и баща ти не те обиждат, а казват какво мислят. Ти си лесно ранима и докачлива.

Обидата не е в устата на казващия, а в ушите на този, който я чува.

Може би това, че си живяла в и учила в различни етнически, религиозни и културни общности те е пренаситило с различни очаквания и норми и затова много мислиш и всичко преценяш.

И аз от малка се лашкам в различни среди и очаквания. Понякога са ни правили комплименти, които майка ми възприемаше като обида. Понякога нещо, което аз съм казала като комплимент е възприето като обида. Няма как да се харесаме на всички. Няма и как да харесаме всички.

Някои неща трябва да си ги пропускаш през ушите. Аз не го мога много добре все още, а съм на 55г. Ще се научиш с времето. 

Можеш да се оправиш сама. Ти вече си учила в друг град, работила в трети. Не е като да не си излизала никога от двора.
Виж целия пост
# 114
Не, няма значение екстро или интро.
Човека е токсичен.



Cvetu, преди да мяташ съвети за психолог, отиди и се запознай с казуса.
Може би тогава друг ще пратиш на психолог.
И според мен авторката трябва да посещава психолог, за да се научи да поставя граници.
Не е само до граници.
Тя за да ги постави е необходимо да се самоотцени, да успее да отцени другите около себе си правилно, да има стойностите да отцени света около нея, да си намери мястото в него ... и тогава да постави границите.

Аз като гледам начина по който отговаря след всяко мнение и като чета отценките и ... ами тя си е поставила граници според себе си и ресурсите си и преценките си. Въпроса е , че вижда и околните и се чуди защо другите имат други граници. И започват нейните да не и харесват.
Ами ... тук има неща като ... самоосъвършенсвтане, развитие, самоиздигане, самообразование, саморазитие и пр. Не става с вълшебна пръчка и за 0 време. Но ако човек има визия ...
Да, така е, за всичко това може да й помогне психолог.
Не знаех, че мъжът й е мюсюлманин, това обяснява доста. Ами wudu спасявай се. Имам една приятелка от турски произход, когато избра мъж българин роднините й се бяха завайкали свършили ли се техните момчета. Но момичето знаеше какво иска, сега вече и за родителите й по-добър от мъжа й няма.
И как така мъжът ти иска да работиш тежка работа? Каква е логиката в това? Не трябна ли да е точно обратното? Жената да работи по-лека, а мислих че даже мюсюлманите държат жената да не работи.
Виж целия пост
# 115
Като нямат пари, избрана част от ценностите на мюсюлманските мъже внезапно става маловажна.
Виж целия пост
# 116
Е, много не мюсюлмански мъже са писали във форума, че държат жената да работи, а някои даже държат да има успешна кариера, собствено жилище, хубава кола. В днешния свят малко мъже биха издържали неработеща жена, особено докато нямат деца.

Не мисля, че мъжът и иска тя да работи тежка работа. По-вероятно е друга в техния район да няма или за мъжа и тази работа да не изглежда тежка. Може даже същата работа да не я изморява ако живее сама. На мене ми се е случвало. Някои жени трудно съчетаваме работа с връзка с мъж.

Тя няма енергия, защото начинът на живот с мъжа не и харесва и не е особено влюбена в него.
Виж целия пост
# 117
А, аз първо с баща си бих се разправила. ТИ му даваш възможност да те следи и обижда.
Не искам даже да го виждам, но ще се наложи май, в най-скоро време.
Знае къде работя, близки са ни работните места, няма как да го избегна.
Момиче спасявай се докато си млада. Не се обричай на хора с които не си пасваш. Аз вече толкова години и чак сега разбирам как пропуснах младините си. Действай. Не живей за другите. Постави себе си на първо място.
Виж целия пост
# 118

Мъжът ти и баща ти не те обиждат, а казват какво мислят. Ти си лесно ранима и докачлива.

Обидата не е в устата на казващия, а в ушите на този, който я чува.


Скрит текст:
Може би това, че си живяла в и учила в различни етнически, религиозни и културни общности те е пренаситило с различни очаквания и норми и затова много мислиш и всичко преценяш.

И аз от малка се лашкам в различни среди и очаквания. Понякога са ни правили комплименти, които майка ми възприемаше като обида. Понякога нещо, което аз съм казала като комплимент е възприето като обида. Няма как да се харесаме на всички. Няма и как да харесаме всички.

Някои неща трябва да си ги пропускаш през ушите. Аз не го мога много добре все още, а съм на 55г. Ще се научиш с времето. 

Можеш да се оправиш сама. Ти вече си учила в друг град, работила в трети. Не е като да не си излизала никога от двора.

Невена, много си ми симпатична, но коментара ти е изключитлно нелеп и не на място.
Елементарна познания по психология нямаш.
Да казваме какво мислим също включва обиди.
И когато имаш едно дете отгледано по този негативен начин и унижаващ, коментара ти е супер нелеп.
Това са някакви тъпо лафове от тъпи сайтове и нямат място в теми като тази.
Виж целия пост
# 119
Доколкото разбирам основния проблем е, че са толкова зле да мислят, че интровертността на даден човек е болест.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия