Промени се моят съпруг и не знам какво да правя.

  • 7 922
  • 188
# 60
Аз пак не разбирам ти какво искаш точно от живота и също не разбирам каква е целта на темата.  
Да те успокоим, че всички са маскари и да си седиш на задника при твоето издание?
Да те окуражим за развод?
Ако аз бях на твое място, такъв екземпляр нямаше да стигне дори до някакъв гаджелък, а да ми става съпруг - абсурд. Оттам и няма да ми се търси сметка за глупости и да се задължавам да общувам с хора, които не харесвам. Баща ми, както се опитва да ми прави изречения, така му ги връщам, че повече не повдига темата.
Знам, че хора като теб съществуват и въпреки че като малка/млада съм се държала по подобен начин, от много години изобщо, ама изобщо не мога да ви разбера. Как не ви вбесява цялата ситуация и търпите, не знам; мен ме взривява само да чета какви мискини са около вас… тия индивиди даже мъже не мога да ги нарека.
Целта е да знам, дали и при други се случва, защо и как са действали.
Искам да взимам съвет от по-опитни хора.
Виж целия пост
# 61
Хубаво, ама ти как смяташ за действаш?
Виж целия пост
# 62
И какво те топли това, че има хора като теб?
Как ти помага?
Или става въпрос просто да се събереше със свои и да помрънкаш.

Ето Нарциса ти казва, че е била като теб. Писала е как действала.
И ти какво сега, ще тръгнеш да се правиш на ербап ли? Grinning
Съмнявам се.
Виж целия пост
# 63
Ще поставя граница към баща ми най-напред и ще му обясня, че вървя към развод.
Обичам да говоря с опитни хора, щото няма друг с кого да говоря.
Виж целия пост
# 64
Предвид нездравословните отношения с баща ти, с какво точно ще ти помогне споделянето с него за развода?
Виж целия пост
# 65
Да, най-много да ти мели на главата и да каже, че причината си ти, а пък ти да му повярваш и да си свиеш сармите пак...
И не, не съм оставяла да ме мачкат и затова моята свекърва не ме харесва, но аз не съм се събрала със сина й заради нея, което й казах още преди време.
Не обичам да се карам с хората, но и разни критикари не ги понасям и си получават своето.
Виж целия пост
# 66
Предвид нездравословните отношения с баща ти, с какво точно ще ти помогне споделянето с него за развода?

Ако научи от мъжо ще ме търси хиляди пъти. По-добре да му кажа аз, за 1 път да разбере.
Виж целия пост
# 67
Ами не се дръж като малко момиченце.
Баща ти, тоя, оня.
Където и с когото искаш ще живееш.
Чак ми е чудно, че ти пука.
Спираш комуникацията и се махаш. Когато се научат да се държат нормално им отпускаш малко, от вежливост.
Аз от дете, от една дума и скачам.
Мислех, че е голям недостатък и се борих с години да се посмекча. Сега разбирам, че това ме е предпазило повече, отколкото ми е навредило.
Виж целия пост
# 68
Ще поставя граница към баща ми най-напред и ще му обясня, че вървя към развод.
Обичам да говоря с опитни хора, щото няма друг с кого да говоря.
Според мене е по-добре да говориш първо с някой роднина, когото баща ти уважава и пред когото няма да се напие и разкрещи. Това предвид, че писа, че баща ти пие и има склонност да създава неприятна обстановка. Ако беше разбран щеше да е различно. Може няколко пъти да кажеш на баща ти и майка ти, че с мъжа си се чувстваш като в небрано лозе, неудобно и че съжителството ти е неприятно и ти тежи. Добре е да идеш да кажеш на вашите, че подаваш молба за развод придружена от близък за баща ти човек - баба, негов брат, племенник. Да е външен, но близък човек. Така те могат да го успокоят, та да не прави сцени и да не вгорчава живота на майка ти.

С мъжа ти нямате заедно светло бъдеще. Твърде сте различни, а той е нетолерантен към разликите и не те приема такава, каквато си. И ние с мъжа ми сме различни, но никой не пречи на другия да живее както иска и не го насилва да ходи с него при роднините и приятелите му.

Бракът ти не върви и връзката с мъжа ти е изчерпана. Не го обичаш силно, макар и да сте ОК когато сте само двамата. Млада си, имаш образование, работила си в друг град, нямаш деца или болни родители и лесно можеш да теглиш чертата, да заживееш сама и да срещнеш нов човек с когото да си допаднете. С този мъж си губиш времето, парите и нервите.

Трябва още малко да изкристализират нещата в главата ти. Направи си план, както те посъветваха. Идеалното е да идеш в нов, голям град и даже в чужбина. Поне ще си на ново място и ще можеш да дишаш. После, каквото сабя покаже. Дори и в началото стандартът ти да падне, ще си свободна и няма да трепериш как мъжът ти няма да е доволен от един "Добър ден" или че си или не си попитала нещо.
Виж целия пост
# 69
От какъв зор трябва да ти пука кой какво казал и кой какво щял да си помисли за теб. Стегни си багажа и замини някъде , където ще имаш спокойствие.
Виж целия пост
# 70
Това е интересен и поучителен случай. Ще се опитам да дам мъжко мнение.

Тук основният парадокс на ситуацията сякаш идва от това, че авторката е възпитана по патриархален начин, не е социална, има тенденция към зависимост от "силен", "опитен" мъж като бащата, съпруга, същевременно не обича мъжа си и не обича по здрав начин баща си, а по-скоро има нещо като тарвматична привързаност към него. И отгоре на това - не се вижда капацитет за самостоятелен живот. Нагласата е за тип "зависимост" към "силния на деня" + данък "какво ще кажат хората".

На близо 30 г. какво да се прави? Коренът е в патриархалното възпитание и зависимостта. В този смисъл се учудвам, че мъжът на авторката настоява тя да е "социална". Може би има някакво недоразумение. Социализацията не е само към роднините, а по принцип към всякакви хора. Ако и мъжът е патриархален тип, едва ли ще иска жена му да е "социална" например с колеги или шефа си. По-скоро долавям друго - той очаква тя да е "социална" към роднините му и към неговия кръг, т.е. да показва, че е общителна, има приветливост и интелект за общуване в "строго определения патриархален кръг". Ако тя е с патриархално втъзпитание, тук пъзелът може да се нареди, но очевидно има някакъв друг елемент, който боде. И този елемент е... вероятно липсата на любов от нея към мъжа или или взаимната липса на любов, както и натрупалият се страх, неприязан, към отношенията с баща и/ родителите.

Виждам две възможни развития - или авторката да приеме патриархалния модел, в който е възпитана и който с поведението си изповядва и подкрепя досега и да се опита да заобича мъжа си като се постарае да бъде приветлива и донякъде усмигната с "неговия социален кръг", или да се опита да се бори срещу възпитанието си и семейния си модел (търпяща почти безгласна майка) и наистина да заживее почти нов живот, вкл. в друг град или чужбина. Една забележка - премествайки се, човек трудно става съвсем "нов човек", той носи багажа си от миналото. На ново място, ако тя не промени възгледите си за живота, ако не успява да открие различни (от патриархалното) партньори, има риск да попадне на още по-"истински" патриархални мъже от типа на араби, мюсюлмани, при които няма да и дадат да работи и съвсем наистина ще трябва да се съобразява с всичките им роднини.

Много важна изглежда преценката на авторката какво всъщност я привлича, какво би искала за себе си и на какво реално е способна в близките няколко години.
Виж целия пост
# 71
В случая съществена е не липсата на силна любов у авторката, а липсата на уважение от страна на мъжа и всички около него към нея.
По принцип патриархатът не съдържа в себе си грубостта, която де факто се появява често в реалния живот. Редовно обикновени насилствени отношения и тормоз над по-слабия се обявява за ‘просто патриархално възпитание, вие не разбирате’. Ми не, това не е патриархат, това са маймуни.
Виж целия пост
# 72
Това е интересен и поучителен случай. Ще се опитам да дам мъжко мнение.

Тук основният парадокс на ситуацията сякаш идва от това, че авторката е възпитана по патриархален начин, не е социална, има тенденция към зависимост от "силен", "опитен" мъж като бащата, съпруга, същевременно не обича мъжа си и не обича по здрав начин баща си, а по-скоро има нещо като тарвматична привързаност към него. И отгоре на това - не се вижда капацитет за самостоятелен живот. Нагласата е за тип "зависимост" към "силния на деня" + данък "какво ще кажат хората".

На близо 30 г. какво да се прави? Коренът е в патриархалното възпитание и зависимостта. В този смисъл се учудвам, че мъжът на авторката настоява тя да е "социална". Може би има някакво недоразумение. Социализацията не е само към роднините, а по принцип към всякакви хора. Ако и мъжът е патриархален тип, едва ли ще иска жена му да е "социална" например с колеги или шефа си. По-скоро долавям друго - той очаква тя да е "социална" към роднините му и към неговия кръг, т.е. да показва, че е общителна, има приветливост и интелект за общуване в "строго определения патриархален кръг". Ако тя е с патриархално втъзпитание, тук пъзелът може да се нареди, но очевидно има някакъв друг елемент, който боде. И този елемент е... вероятно липсата на любов от нея към мъжа или или взаимната липса на любов, както и натрупалият се страх, неприязан, към отношенията с баща и/ родителите.

Виждам две възможни развития - или авторката да приеме патриархалния модел, в който е възпитана и който с поведението си изповядва и подкрепя досега и да се опита да заобича мъжа си като се постарае да бъде приветлива и донякъде усмигната с "неговия социален кръг", или да се опита да се бори срещу възпитанието си и семейния си модел (търпяща почти безгласна майка) и наистина да заживее почти нов живот, вкл. в друг град или чужбина. Една забележка - премествайки се, човек трудно става съвсем "нов човек", той носи багажа си от миналото. На ново място, ако тя не промени възгледите си за живота, ако не успява да открие различни (от патриархалното) партньори, има риск да попадне на още по-"истински" патриархални мъже от типа на араби, мюсюлмани, при които няма да и дадат да работи и съвсем наистина ще трябва да се съобразява с всичките им роднини.

Много важна изглежда преценката на авторката какво всъщност я привлича, какво би искала за себе си и на какво реално е способна в близките няколко години.
Много се извинявам, че сменям темата, ние се водим български мюсюлмани, макар че не сме много религиозни, да, в патриархално семейство пораснах и се омъжих, за съжаление в семейството на мъжа ми само свекърва ми е жена и не знаят, не разбират от чувствата на жените. Не ни затварят в къщите както си мислите, вкъщи са дошли майстори мъже, той никога не е правил проблем за това. Обличам се както си искам, пак не е проблем.

Пък в моето семейство и рода, трябва да се почита мъжа, където аз винаги противоречих с баща ми, заради което често се карахме, що не съм била подчинена към него.
Той много обичал да кани гости, но гостите дойдат ли човека си сяда и пие ракията, клюкарства с гостите, докато жените готвим, чистим, сервираме. И като му кажа, че мразя тия гости, брей каква антисоциална личност съм била.
Обичам мъжа ми, но обичам и спокайствието. Ми и аз съм от тези дето мислят, че любовта е довреме. Може да е приключила между нас, но в това положение очаквам обич и уважение, но второто го няма. Един път губи ли се, не се връща.
Благодаря за коментарите на всички. Аз по принцип бях против брака до 24 годишна възраст, щях да замина, но се намерихме. Не искам да се примиря с родата му, аз собствената си рода не обичам(само ни използват), камо ли неговите. Неговите също го използват, но аз съм щяла да ги уважа иначе спор, е не може. На 14 февруари му се обадиха 5 пъти за едни документи, без да питат дали е свободен.
Остави родата, звънна негов приятел да прекарат време заедно на риболов, точно на тази дата. Те винаги се опитват да развялят важните дни. На вечеря когато сме, звъни колегата му например и се ядосвам, тогава вместо да каже "зает съм", ми казва "ми и на теб да ти звънят, аз какво да правя ако си асоциална".
+ няколко пъти в месеца играят мач с приятели. Първата ни брачна седмица отиде да играе мач, остави ме сама вкъщи, имах 1 ден в седмицата празен, можеше да прекараме заедно, нали казват, че младоженеца първата седмица не искал да излиза от вкъщи и искал да се прибере по-рано вкъщи. А той се прибра изморен като шайка и заспа, аз следващия ден щях да съм цял ден на работа.
Виж целия пост
# 73
Не, няма значение екстро или интро.
Човека е токсичен.



Cvetu, преди да мяташ съвети за психолог, отиди и се запознай с казуса.
Може би тогава друг ще пратиш на психолог.
И според мен авторката трябва да посещава психолог, за да се научи да поставя граници.
Виж целия пост
# 74
Моята свекърва отива я, никакви граници не поставя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия