Ти искаш живот на свободна бяла жена в християнска държава, а си с мъж мюсюлманин, който те смята за глупава и негодна. Според теб какво трябва да направиш?
Виж целия пост
Промени се моят съпруг и не знам какво да правя.
- Публикувана: 18 фев. 2026, 18:00 ч.
- Последно мнение: 27 фев. 2026, 15:46 ч.
# 75
20 фев. 2026, 08:57 ч.
# 76
20 фев. 2026, 08:57 ч.
Много се извинявам, че сменям темата, ние се водим български мюсюлмани, макар че не сме много религиозни, да, в патриархално семейство пораснах и се омъжих, за съжаление в семейството на мъжа ми само свекърва ми е жена и не знаят, не разбират от чувствата на жените. Не ни затварят в къщите както си мислите, вкъщи са дошли майстори мъже, той никога не е правил проблем за това. Обличам се както си искам, пак не е проблем.
Пък в моето семейство и рода, трябва да се почита мъжа, където аз винаги противоречих с баща ми, заради което често се карахме, що не съм била подчинена към него.
Той много обичал да кани гости, но гостите дойдат ли човека си сяда и пие ракията, клюкарства с гостите, докато жените готвим, чистим, сервираме. И като му кажа, че мразя тия гости, брей каква антисоциална личност съм била.
Обичам мъжа ми, но обичам и спокайствието. Ми и аз съм от тези дето мислят, че любовта е довреме. Може да е приключила между нас, но в това положение очаквам обич и уважение, но второто го няма. Един път губи ли се, не се връща.
Благодаря за коментарите на всички. Аз по принцип бях против брака до 24 годишна възраст, щях да замина, но се намерихме. Не искам да се примиря с родата му, аз собствената си рода не обичам(само ни използват), камо ли неговите. Неговите също го използват, но аз съм щяла да ги уважа иначе спор, е не може. На 14 февруари му се обадиха 5 пъти за едни документи, без да питат дали е свободен.
Остави родата, звънна негов приятел да прекарат време заедно на риболов, точно на тази дата. Те винаги се опитват да развялят важните дни. На вечеря когато сме, звъни колегата му например и се ядосвам, тогава вместо да каже "зает съм", ми казва "ми и на теб да ти звънят, аз какво да правя ако си асоциална".
+ няколко пъти в месеца играят мач с приятели. Първата ни брачна седмица отиде да играе мач, остави ме сама вкъщи, имах 1 ден в седмицата празен, можеше да прекараме заедно, нали казват, че младоженеца първата седмица не искал да излиза от вкъщи и искал да се прибере по-рано вкъщи. А той се прибра изморен като шайка и заспа, аз следващия ден щях да съм цял ден на работа.
Много ти благодаря за откровеността! Нещата се изясняват.
Но ти звучиш объркано и уплашено. Хващаш се за дреболии - за позвъняване по телефона, за мач.
От описанието ти си възпитана и от теб се очаква изцяло патриархално поведение. Но ти вътрешно се бунтуваш. Бунтуващите се хора по принцип избират нов, свой живот. Разбира се, той далеч не е мед и масло, но си заслужава да опиташ. Просто трябва да си смела. Помисли с твоето образование, с твоите знания и умения докъде може да стигнеш.
Така или иначе, и при мюсюлманите има развод, макар и той да е при по-специфицчни условия (ментално, ценностно). Авторке, за теб е важно да избереш ще продължиш ли да живееш в този патриархален модел, който си има своите изисквания и правила, или ще се осмелиш да имаш свой собствен светски живот. И в двата има трудности и няма гаранции.
Ако искаш да реализираш бунта си, наистина, както са те посъветвали, добра идея е да идеш в друг град или чужбина. Но, ако държиш на мюсюлманин - а това, мисля, е задължително, освен ако не се откажеш напълно от всичко това, то тогава има риск да попаднеш отново в силно патриархална среда.
Виж целия пост
Това е интересен и поучителен случай. Ще се опитам да дам мъжко мнение.
Тук основният парадокс на ситуацията сякаш идва от това, че авторката е възпитана по патриархален начин, не е социална, има тенденция към зависимост от "силен", "опитен" мъж като бащата, съпруга, същевременно не обича мъжа си и не обича по здрав начин баща си, а по-скоро има нещо като тарвматична привързаност към него. И отгоре на това - не се вижда капацитет за самостоятелен живот. Нагласата е за тип "зависимост" към "силния на деня" + данък "какво ще кажат хората".
На близо 30 г. какво да се прави? Коренът е в патриархалното възпитание и зависимостта. В този смисъл се учудвам, че мъжът на авторката настоява тя да е "социална". Може би има някакво недоразумение. Социализацията не е само към роднините, а по принцип към всякакви хора. Ако и мъжът е патриархален тип, едва ли ще иска жена му да е "социална" например с колеги или шефа си. По-скоро долавям друго - той очаква тя да е "социална" към роднините му и към неговия кръг, т.е. да показва, че е общителна, има приветливост и интелект за общуване в "строго определения патриархален кръг". Ако тя е с патриархално втъзпитание, тук пъзелът може да се нареди, но очевидно има някакъв друг елемент, който боде. И този елемент е... вероятно липсата на любов от нея към мъжа или или взаимната липса на любов, както и натрупалият се страх, неприязан, към отношенията с баща и/ родителите.
Виждам две възможни развития - или авторката да приеме патриархалния модел, в който е възпитана и който с поведението си изповядва и подкрепя досега и да се опита да заобича мъжа си като се постарае да бъде приветлива и донякъде усмигната с "неговия социален кръг", или да се опита да се бори срещу възпитанието си и семейния си модел (търпяща почти безгласна майка) и наистина да заживее почти нов живот, вкл. в друг град или чужбина. Една забележка - премествайки се, човек трудно става съвсем "нов човек", той носи багажа си от миналото. На ново място, ако тя не промени възгледите си за живота, ако не успява да открие различни (от патриархалното) партньори, има риск да попадне на още по-"истински" патриархални мъже от типа на араби, мюсюлмани, при които няма да и дадат да работи и съвсем наистина ще трябва да се съобразява с всичките им роднини.
Много важна изглежда преценката на авторката какво всъщност я привлича, какво би искала за себе си и на какво реално е способна в близките няколко години.
Тук основният парадокс на ситуацията сякаш идва от това, че авторката е възпитана по патриархален начин, не е социална, има тенденция към зависимост от "силен", "опитен" мъж като бащата, съпруга, същевременно не обича мъжа си и не обича по здрав начин баща си, а по-скоро има нещо като тарвматична привързаност към него. И отгоре на това - не се вижда капацитет за самостоятелен живот. Нагласата е за тип "зависимост" към "силния на деня" + данък "какво ще кажат хората".
На близо 30 г. какво да се прави? Коренът е в патриархалното възпитание и зависимостта. В този смисъл се учудвам, че мъжът на авторката настоява тя да е "социална". Може би има някакво недоразумение. Социализацията не е само към роднините, а по принцип към всякакви хора. Ако и мъжът е патриархален тип, едва ли ще иска жена му да е "социална" например с колеги или шефа си. По-скоро долавям друго - той очаква тя да е "социална" към роднините му и към неговия кръг, т.е. да показва, че е общителна, има приветливост и интелект за общуване в "строго определения патриархален кръг". Ако тя е с патриархално втъзпитание, тук пъзелът може да се нареди, но очевидно има някакъв друг елемент, който боде. И този елемент е... вероятно липсата на любов от нея към мъжа или или взаимната липса на любов, както и натрупалият се страх, неприязан, към отношенията с баща и/ родителите.
Виждам две възможни развития - или авторката да приеме патриархалния модел, в който е възпитана и който с поведението си изповядва и подкрепя досега и да се опита да заобича мъжа си като се постарае да бъде приветлива и донякъде усмигната с "неговия социален кръг", или да се опита да се бори срещу възпитанието си и семейния си модел (търпяща почти безгласна майка) и наистина да заживее почти нов живот, вкл. в друг град или чужбина. Една забележка - премествайки се, човек трудно става съвсем "нов човек", той носи багажа си от миналото. На ново място, ако тя не промени възгледите си за живота, ако не успява да открие различни (от патриархалното) партньори, има риск да попадне на още по-"истински" патриархални мъже от типа на араби, мюсюлмани, при които няма да и дадат да работи и съвсем наистина ще трябва да се съобразява с всичките им роднини.
Много важна изглежда преценката на авторката какво всъщност я привлича, какво би искала за себе си и на какво реално е способна в близките няколко години.
Пък в моето семейство и рода, трябва да се почита мъжа, където аз винаги противоречих с баща ми, заради което често се карахме, що не съм била подчинена към него.
Той много обичал да кани гости, но гостите дойдат ли човека си сяда и пие ракията, клюкарства с гостите, докато жените готвим, чистим, сервираме. И като му кажа, че мразя тия гости, брей каква антисоциална личност съм била.
Обичам мъжа ми, но обичам и спокайствието. Ми и аз съм от тези дето мислят, че любовта е довреме. Може да е приключила между нас, но в това положение очаквам обич и уважение, но второто го няма. Един път губи ли се, не се връща.
Благодаря за коментарите на всички. Аз по принцип бях против брака до 24 годишна възраст, щях да замина, но се намерихме. Не искам да се примиря с родата му, аз собствената си рода не обичам(само ни използват), камо ли неговите. Неговите също го използват, но аз съм щяла да ги уважа иначе спор, е не може. На 14 февруари му се обадиха 5 пъти за едни документи, без да питат дали е свободен.
Остави родата, звънна негов приятел да прекарат време заедно на риболов, точно на тази дата. Те винаги се опитват да развялят важните дни. На вечеря когато сме, звъни колегата му например и се ядосвам, тогава вместо да каже "зает съм", ми казва "ми и на теб да ти звънят, аз какво да правя ако си асоциална".
+ няколко пъти в месеца играят мач с приятели. Първата ни брачна седмица отиде да играе мач, остави ме сама вкъщи, имах 1 ден в седмицата празен, можеше да прекараме заедно, нали казват, че младоженеца първата седмица не искал да излиза от вкъщи и искал да се прибере по-рано вкъщи. А той се прибра изморен като шайка и заспа, аз следващия ден щях да съм цял ден на работа.
Много ти благодаря за откровеността! Нещата се изясняват.
Но ти звучиш объркано и уплашено. Хващаш се за дреболии - за позвъняване по телефона, за мач.
От описанието ти си възпитана и от теб се очаква изцяло патриархално поведение. Но ти вътрешно се бунтуваш. Бунтуващите се хора по принцип избират нов, свой живот. Разбира се, той далеч не е мед и масло, но си заслужава да опиташ. Просто трябва да си смела. Помисли с твоето образование, с твоите знания и умения докъде може да стигнеш.
Така или иначе, и при мюсюлманите има развод, макар и той да е при по-специфицчни условия (ментално, ценностно). Авторке, за теб е важно да избереш ще продължиш ли да живееш в този патриархален модел, който си има своите изисквания и правила, или ще се осмелиш да имаш свой собствен светски живот. И в двата има трудности и няма гаранции.
Ако искаш да реализираш бунта си, наистина, както са те посъветвали, добра идея е да идеш в друг град или чужбина. Но, ако държиш на мюсюлманин - а това, мисля, е задължително, освен ако не се откажеш напълно от всичко това, то тогава има риск да попаднеш отново в силно патриархална среда.
# 77
20 фев. 2026, 08:57 ч.
След развода се огледай за мъж, който не е мюсюлманин. Явно патриархатът не ти понася. И с право де.
Виж целия пост
# 78
20 фев. 2026, 09:01 ч.
Не са "дребни" тези неща, които описва Wudu - съществени са, защото показват отношение и не показват любов от мъжа ѝ. Когато хората се обичат искат да прекарват времето заедно, а да не говорим за още през първата седмица на брака... Мъжът ѝ иска тя да е каквато на него му изнася, а той да си прави, каквото му харесва.
Ако не иска да живее така, просто трябва да се раздели с него. Той няма да се промени.
Виж целия пост
Ако не иска да живее така, просто трябва да се раздели с него. Той няма да се промени.
# 79
20 фев. 2026, 09:10 ч.
Моя братовчед също е мюслюманин, жена му въобще не ни поздравява например, но са щастливи заедно, имат си дете, има си кола от братовчед ми.
Но аз явно щото не поставям граници се осмеляват да ме нападат. Аз да не поздравя роднините на мъжа ми ли, абсурд? Не знам какъв скандал щеше да направи. А и съпругата на братовчеда беше напсувала баба, въпреки това си няма проблеми, пак се почита.
Може би и от мъжа зависи, искам да кажа, че не всеки мюсюлманин е патриархален, има си и такива като братовчеда, почитат жените си.
Мен не ме интересува толкова вярата на партньора, да патриархален е моя, но е атеист, макар че родата го смятат за мюсюлманин.
Баща ми пък също се води мюсюлманин, но всяка вечер пие ракия, което е огромен грях за тази вяра.
Да, той иска да ме промени, но любовта е да обичаш човека какъвто е, имах една приятелка, която казваше, че любов е да обичаш човека с неговите недостатъци, което много ми харесваше. Той също няма да се промени, аз също.
Виж целия пост
Но аз явно щото не поставям граници се осмеляват да ме нападат. Аз да не поздравя роднините на мъжа ми ли, абсурд? Не знам какъв скандал щеше да направи. А и съпругата на братовчеда беше напсувала баба, въпреки това си няма проблеми, пак се почита.
Може би и от мъжа зависи, искам да кажа, че не всеки мюсюлманин е патриархален, има си и такива като братовчеда, почитат жените си.
Мен не ме интересува толкова вярата на партньора, да патриархален е моя, но е атеист, макар че родата го смятат за мюсюлманин.
Баща ми пък също се води мюсюлманин, но всяка вечер пие ракия, което е огромен грях за тази вяра.
Да, той иска да ме промени, но любовта е да обичаш човека какъвто е, имах една приятелка, която казваше, че любов е да обичаш човека с неговите недостатъци, което много ми харесваше. Той също няма да се промени, аз също.
# 80
20 фев. 2026, 09:10 ч.
От мюсюлманска - патриархална гледна точка може да са дребни - там очакванията се "да се учим да обичаме", с търпение.
Мъж не-мюсюлманин да се омъжи за мюсюлманка е силна стигма за жената, смята се за "предателство", особено в по-консервативни фамилии и среди. Надявам се, това на авторката да не е много такова, но... Това е много труден личен избор. Аз исках преди години да се оженя за мюсюлманка, но трябваше да приема исляма, което не сторих. В сериозните мюсюлмански семейства жена не може да "бъде пусната" при немюсюлманин.
Това е изключително труден и тежък избор и до голяма степен обяснява объркаността на авторката от ситуацията.
Може би изход за нея е да се разведе и после да се опита да се влюби в немюсюлманин, а това в общия случай означава зачеркване на миналото и семейството и по произход. ...Дано не съм напълно прав...
Виж целия пост
Мъж не-мюсюлманин да се омъжи за мюсюлманка е силна стигма за жената, смята се за "предателство", особено в по-консервативни фамилии и среди. Надявам се, това на авторката да не е много такова, но... Това е много труден личен избор. Аз исках преди години да се оженя за мюсюлманка, но трябваше да приема исляма, което не сторих. В сериозните мюсюлмански семейства жена не може да "бъде пусната" при немюсюлманин.
Това е изключително труден и тежък избор и до голяма степен обяснява объркаността на авторката от ситуацията.
Може би изход за нея е да се разведе и после да се опита да се влюби в немюсюлманин, а това в общия случай означава зачеркване на миналото и семейството и по произход. ...Дано не съм напълно прав...
# 81
20 фев. 2026, 09:15 ч.
Имам много роднини омъжени за християни, в нашата рода това не е проблем. Не сме консервативни, но например в едно село ако преобладават повече мюсюлмани, е по-малко вероятно да се омъжиш за християнин.
Виж целия пост
От мюсюлманска - патриархална гледна точка може да са дребни - там очакванията се "да се учим да обичаме", с търпение.
Мъж не-мюсюлманин да се омъжи за мюсюлманка е силна стигма за жената, смята се за "предателство", особено в по-консервативни фамилии и среди. Надявам се, това на авторката да не е много такова, но... Това е много труден личен избор. Аз исках преди години да се оженя за мюсюлманка, но трябваше да приема исляма, което не сторих. В сериозните мюсюлмански семейства жена не може да "бъде пусната" при немюсюлманин.
Това е изключително труден и тежък избор и до голяма степен обяснява объркаността на авторката от ситуацията.
Може би изход за нея е да се разведе и после да се опита да се влюби в немюсюлманин, а това в общия случай означава зачеркване на миналото и семейството и по произход. ...Дано не съм напълно прав...
Мъж не-мюсюлманин да се омъжи за мюсюлманка е силна стигма за жената, смята се за "предателство", особено в по-консервативни фамилии и среди. Надявам се, това на авторката да не е много такова, но... Това е много труден личен избор. Аз исках преди години да се оженя за мюсюлманка, но трябваше да приема исляма, което не сторих. В сериозните мюсюлмански семейства жена не може да "бъде пусната" при немюсюлманин.
Това е изключително труден и тежък избор и до голяма степен обяснява объркаността на авторката от ситуацията.
Може би изход за нея е да се разведе и после да се опита да се влюби в немюсюлманин, а това в общия случай означава зачеркване на миналото и семейството и по произход. ...Дано не съм напълно прав...
# 82
20 фев. 2026, 09:28 ч.
И според мен авторката трябва да посещава психолог, за да се научи да поставя граници.
Не е само до граници.
Тя за да ги постави е необходимо да се самоотцени, да успее да отцени другите около себе си правилно, да има стойностите да отцени света около нея, да си намери мястото в него ... и тогава да постави границите.
Аз като гледам начина по който отговаря след всяко мнение и като чета отценките и ... ами тя си е поставила граници според себе си и ресурсите си и преценките си. Въпроса е , че вижда и околните и се чуди защо другите имат други граници. И започват нейните да не и харесват.
Ами ... тук има неща като ... самоосъвършенсвтане, развитие, самоиздигане, самообразование, саморазитие и пр. Не става с вълшебна пръчка и за 0 време. Но ако човек има визия ...
Виж целия пост
Не, няма значение екстро или интро.
Човека е токсичен.
Cvetu, преди да мяташ съвети за психолог, отиди и се запознай с казуса.
Може би тогава друг ще пратиш на психолог.
Човека е токсичен.
Cvetu, преди да мяташ съвети за психолог, отиди и се запознай с казуса.
Може би тогава друг ще пратиш на психолог.
Тя за да ги постави е необходимо да се самоотцени, да успее да отцени другите около себе си правилно, да има стойностите да отцени света около нея, да си намери мястото в него ... и тогава да постави границите.
Аз като гледам начина по който отговаря след всяко мнение и като чета отценките и ... ами тя си е поставила граници според себе си и ресурсите си и преценките си. Въпроса е , че вижда и околните и се чуди защо другите имат други граници. И започват нейните да не и харесват.
Ами ... тук има неща като ... самоосъвършенсвтане, развитие, самоиздигане, самообразование, саморазитие и пр. Не става с вълшебна пръчка и за 0 време. Но ако човек има визия ...
# 83
20 фев. 2026, 09:45 ч.
Да, така е. Трябва да е сигурна в собствените си представи и собствената си ценност, т.е. да поработи върху самочувствието си и собственото си отстояване, а не върху това какво искал този или онзи. С родните какво толкова има да се държи - да се държи любезно. Ако се обичат с мъжа ѝ, да се опита да оправи нещата за себе си. Ако търси причина да му каже "чао", то явно има, защото той сякаш не я цени, а иска тя да се "вмъкне" в някакъв образ, който за него е приемлив.
Виж целия пост
# 84
20 фев. 2026, 09:49 ч.
По-скоро търси определена реакция на подобен сценарий и заплаха, но получава не очакваната. То и аз очаквам сутрин в рейса всички да се покланят и да ми казват "Ваше Величество" , но като си помисля само какво трябва да предприема за да поема по пътя натам и каква е вероятността за успех ... и се замислям какво друго бих могла да си пожелая.
Виж целия пост
... Ако търси причина да му каже "чао", то явно има...
# 85
20 фев. 2026, 10:00 ч.
Ха, мюсюлмани. Нищо чудно, че има драми.
Ама и да се разведе, пак на мюсюлманин ще попадне.
Тоя вътрешен бунт не е достатъчен.
Виж целия пост
Ама и да се разведе, пак на мюсюлманин ще попадне.
Тоя вътрешен бунт не е достатъчен.
# 86
20 фев. 2026, 12:27 ч.
Докато не си изясните точно какво искате от тоя живот и кое Ви прави щастлива няма да успеете да намерите отговор и път пред себе си. Вторачвате се в дребнави случки и губите общата картина.
Виж целия пост
# 87
20 фев. 2026, 12:46 ч.
Нищо от това, което изброи в последния пост не е проблем, ако гледната ти точка и действия са различни. За мен главата ти е пълна с чужди стереотипи. Гради си живота по свой начин. Има как, повтарям има как донякъде да спазваш правилата на социума, за да се избягват големи и излишни драми и да си доволна и непринудена от поведението си.
Баланс може да има, ама трябва да се научиш да отсяваш драмите и за какво да се бориш, къде да си абсолютно твърда, къде да вкараш женска хитрост, къде с шега, къде твърдо...
Дори да се разделиш с този, ако със следващия си по същия начин обременена и не се грижиш разумно за себе си ще закъсаш пак.
Виж целия пост
Баланс може да има, ама трябва да се научиш да отсяваш драмите и за какво да се бориш, къде да си абсолютно твърда, къде да вкараш женска хитрост, къде с шега, къде твърдо...
Дори да се разделиш с този, ако със следващия си по същия начин обременена и не се грижиш разумно за себе си ще закъсаш пак.
# 88
20 фев. 2026, 13:24 ч.
Никак не съм съгласна. Ако баща и и мъжът и бяха вярващи и спазващи ислямските закони, 90% от драмите и нямаше да ги има. Баща и нямаше да пие, а мъжът и щеше да плаща всичките сметки, защото от съпруга се изисква да издържа съпругата и децата. Също нямаше да иска тя да се прегръща и мляска с цялата рода. Не е в религията проблема в случая, още повече те живеят в религиозна хармония - и двамата и семействата им са слабо вярващи и почти непрактикуващи мюсюлмани.
Ако баща и беше силно вярващ, щях да я посъветвам да идат с майка и при имам, мюфтия или ислямски съдия и после той да говори с мъжа и и баща и, обаче за баща и мнението на тези хора и религиозните закони, които дават насока в подобни случаи нямат голяма тежест, а и мнението на тези хора не е по-важно от неговото собствено.
Може колебанията и за развод да са свързани с това, че е от не многобройно малцинство. Общността на българо говорещите мюсюлмани не е просто малцинствена, а малцинство в малцинството - сред почти милион мюсюлмани те са няколко десетки хиляди, като езиково са силно различни от мнозинството мюсюлмани.
Не и е и проблем това, че е израсла в патриархално семейство и предпочита такъв вид отношения с мъж. Аз съм като нея по тези параметри и си живея много щастливо точно такъв начин на живот, без да чувствам не-свобода и без да се чувствам в небрано лозе с роднините на мъжа ми.
Аз също ненавиждах глутниците наши роднини, а после и тези на мъжа ми. Ненавиждах срещите с тях, а не самите хора, които са прекрасни. Моето решение беше да замина далече и да се връщам рядко, а с мъжа ми се разбрахме всеки да се вижда само когато иска с роднини и всеки да ходи сам при неговите родители ако е за дълго. Лесно е при нас, защото живеем в западна Европа и моите дърти роднини са основно в България, а неговите са на Карибите. Нещо такова трябва да измъдри авторката. Тя е уважителен човек и желае решение, при което вълкът е сит, а агнето е цяло.
Голям, далечен град, където няма много хора от техния етнос също е решение, но не съвсем. Там няма да ги има стадата животни по пътя, нито многобройните роднини, но родителите и ще очакват да се прибира по-често.
Виж целия пост
Ха, мюсюлмани. Нищо чудно, че има драми.
Ама и да се разведе, пак на мюсюлманин ще попадне.
Тоя вътрешен бунт не е достатъчен.
Ама и да се разведе, пак на мюсюлманин ще попадне.
Тоя вътрешен бунт не е достатъчен.
Ако баща и беше силно вярващ, щях да я посъветвам да идат с майка и при имам, мюфтия или ислямски съдия и после той да говори с мъжа и и баща и, обаче за баща и мнението на тези хора и религиозните закони, които дават насока в подобни случаи нямат голяма тежест, а и мнението на тези хора не е по-важно от неговото собствено.
Може колебанията и за развод да са свързани с това, че е от не многобройно малцинство. Общността на българо говорещите мюсюлмани не е просто малцинствена, а малцинство в малцинството - сред почти милион мюсюлмани те са няколко десетки хиляди, като езиково са силно различни от мнозинството мюсюлмани.
Не и е и проблем това, че е израсла в патриархално семейство и предпочита такъв вид отношения с мъж. Аз съм като нея по тези параметри и си живея много щастливо точно такъв начин на живот, без да чувствам не-свобода и без да се чувствам в небрано лозе с роднините на мъжа ми.
Аз също ненавиждах глутниците наши роднини, а после и тези на мъжа ми. Ненавиждах срещите с тях, а не самите хора, които са прекрасни. Моето решение беше да замина далече и да се връщам рядко, а с мъжа ми се разбрахме всеки да се вижда само когато иска с роднини и всеки да ходи сам при неговите родители ако е за дълго. Лесно е при нас, защото живеем в западна Европа и моите дърти роднини са основно в България, а неговите са на Карибите. Нещо такова трябва да измъдри авторката. Тя е уважителен човек и желае решение, при което вълкът е сит, а агнето е цяло.
Голям, далечен град, където няма много хора от техния етнос също е решение, но не съвсем. Там няма да ги има стадата животни по пътя, нито многобройните роднини, но родителите и ще очакват да се прибира по-често.
# 89
20 фев. 2026, 13:44 ч.
Ако целенасочено не си търси мюсюлманин може и да не намери.
Ама като я гледам как живее само за хората пак на някой от селото със същата религия ще се набие.
Виж целия пост
Ха, мюсюлмани. Нищо чудно, че има драми.
Ама и да се разведе, пак на мюсюлманин ще попадне.
Тоя вътрешен бунт не е достатъчен.
Ама и да се разведе, пак на мюсюлманин ще попадне.
Тоя вътрешен бунт не е достатъчен.
Ако целенасочено не си търси мюсюлманин може и да не намери.
Ама като я гледам как живее само за хората пак на някой от селото със същата религия ще се набие.
Препоръчани теми