Страх ли ви е от смъртта?
- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
# 17
26 апр. 2007, 13:39 ч.
Страшно е когато си отиват млади хора.
Аз лично този страх го превъзмогнах, смъртта така или иначе е неизбежна.
Била съм до умиращи хора- подтискащо е.
Виж целия пост
Аз лично този страх го превъзмогнах, смъртта така или иначе е неизбежна.
Била съм до умиращи хора- подтискащо е.
# 18
26 апр. 2007, 14:04 ч.
Не ме е страх от смъртта, защото смятам че тя не е края, а просто преход към нещо друго.
Всъщност страшното е за живите, защото за тях/нас остава празнотата и болката от загубата.
А иначе, защо да ме е страх?Била съм около близки умиращи, те обикновенно не са изглеждали нещастни от случващото се и са приемали смъртта като някакъв завършек.Страшно е да видиш как някой бива убит
Аз за съжаление и това съм виждала.Тогава смъртта придобива друго измерение, под влияние на стреса, който изпитваш 
Виж целия пост
Всъщност страшното е за живите, защото за тях/нас остава празнотата и болката от загубата.
А иначе, защо да ме е страх?Била съм около близки умиращи, те обикновенно не са изглеждали нещастни от случващото се и са приемали смъртта като някакъв завършек.Страшно е да видиш как някой бива убит
Аз за съжаление и това съм виждала.Тогава смъртта придобива друго измерение, под влияние на стреса, който изпитваш
# 19
26 апр. 2007, 14:06 ч.
Страх ме е ,и не вярвам на тези,които казват че не ги е страх.
Виж целия пост
# 20
26 апр. 2007, 14:12 ч.
Точно така си мисля и аз.Напоследък,на попрището жизнено в средата,все по-често се сещам за смъртта.Моля се на Бог да е милостив и да ми даде възможност да видя децата си порастнали.Това ми е най-голямото желание.
Виж целия пост
От моята собствена смърт не ме е страх, но най -близките ми хора вече остаряват и това ме плаши. Често се страхувам да не ги изгубя.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
# 22
26 апр. 2007, 14:18 ч.
Притеснява ме само това, дали ще я посрещна достойно. Когато не съм намерила вярната формула за живота си, няма как да стане това.
Виж целия пост
# 23
26 апр. 2007, 14:20 ч.
Абсолютно!
Виж целия пост
Страх ме е заради детето ми - да не остане без мама... 
# 24
26 апр. 2007, 14:57 ч.
Страх ме е много. Мога да кажа, че това е най-големият ми ужас. Била съм до умиращия ми дядо, който правеше и даваше всичко за мен. Невероятен човек беше! Сега баба ми е онкоболна и бях до нея след операцията и по време на всички отвратителни химиотерапии. Като съм до нея съм силна, но след това рухвам. Бях първата, на която докторът съобщи гадната диагноза.От две години съм в депресия от всичко това и много ме е страх да не ми се случи нещо и да не мога да отгледам дъщеря си. Не ме е страх за мен, а за нея най-много. Тези мисли не ми дават покой... А бях толкова силен човек духом... Сега изпитвам страх да ида на лекар дори, за да не ми кажат нещо лошо.
Виж целия пост
# 25
26 апр. 2007, 15:03 ч.
soff ами то от толкова страх, остава ли Ви време да живеете?
За мен би било ад да живея само в страх и със страх...Не мога даже да си го представя, не знам какво е на Вас
Виж целия пост
За мен би било ад да живея само в страх и със страх...Не мога даже да си го представя, не знам какво е на Вас
# 27
26 апр. 2007, 15:52 ч.
stefiji извинете ме, може би ще прозвучи малко гадно, но освен смъртта, кое друго в живота ни е напълно гарантирано?
Имам в предвид - никой няма да забие кол на земята.Кой по - рано, кой по - късно, но всеки ще умре...
Виж целия пост
Имам в предвид - никой няма да забие кол на земята.Кой по - рано, кой по - късно, но всеки ще умре...
# 28
26 апр. 2007, 15:53 ч.
Да така е!Знам,че ще се случи,просто си ме е страх от това ,че ще ги загубя 
Виж целия пост
# 29
26 апр. 2007, 15:56 ч.
Скоро почина скъпата ми баба. Съвсем ненадейно. След нова година. Бях изпаднала в шок, защото я обичам твърде много - дори повече от майка си.
Страх ме е от загубата на най-близките ми хора. Не бих се справила в живота без тях. Съпругът ми и дечицата ми.
Аз вярвам в Бог и знам, че след смъртта има живот, но ми е безкрайно мъчно за баба, защото тук, на земята повече никога няма да я видя
. Няма да ме стопли усмивката и.
Тъжно ми е и това е.
Виж целия пост
Страх ме е от загубата на най-близките ми хора. Не бих се справила в живота без тях. Съпругът ми и дечицата ми.
Аз вярвам в Бог и знам, че след смъртта има живот, но ми е безкрайно мъчно за баба, защото тук, на земята повече никога няма да я видя
. Няма да ме стопли усмивката и. Тъжно ми е и това е.
Препоръчани теми